Да гласувам, или да не гласувам. Това е въпросът

Има една аксиома при изборите и тя е, че ниската активност работи за твърдите партийни ядра. Това означава, че формациите, обикновено традиционните, които имат постоянни привърженици от години било по идеологически причини, било заради семейните традиции или обединени от други причини, печелят, когато по-голямата маса от избиратели се въздържат от гласуване. Тежестта на ядрата нараства. В сегашната ситуация от ниска активност имат интерес предимно БСП и ДПС, отчасти ГЕРБ. Партията на Бойко Борисов все още привлича най-много избиратели в страната, една част от която са по-скоро активисти от самото й създаване, но има и голяма, "мека" периферия, която не е от най-мобилизираните. Тоест по-високата активност би помогнала и на ГЕРБ. Интересно е да се види какво би била съдбата на ББЦ при ниска активност - партията има привърженици сред много хора, които никога досега или рядко са гласували. Ако тя запази висок резултат, това е признак и за други методи за електорална подкрепа.

От пасивни гласоподаватели биха пострадали по-малките и новите партии, т.нар. алтернатива, които или имат малоброен твърд електорат като РБ, или пък нямат утвърдени фенове като АБВ, Зелените и др. "Ниска" активност означава участие на около 2 млн. избиратели във вота в неделя. Засега обаче социолозите прогнозират по-скоро средна - около 2.4 до 2.8 млн. гласа, което означава, че цената на вкарването на поне един депутат в Европейския парламент е 150 000 гласа. Със сигурност вкарването на по депутат от двете формации обърква сметките основно на ГЕРБ и БСП.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

При сценарий с по-висока активност рискът за формациите около ръба на попадането в Европейския парламент (ЕП) намалява в сравнение с ниската активност, но има и една особеност. Колкото повече действителни гласове има в урните, толкова е по-висока прагът за вкарване на депутат в ЕП, изчислен не като проценти, а като брой гласове. Затова за партиите на ръба е много важно едновременно да има повече избиратели при урните, но и вотът да не е прекалено разпилян сред формации, които така или иначе нямат никакви шансове. В противен случай ще се повтори разпределението от парламентарните избори през 2013 г. - при активност средна и над нея гласовете се разпиляха сред малките партии и те не можаха да прескочат бариерата. Така 240-те места в Народното събрание се разпределиха само между четири формации и ДПС, която в сравнение с предишни парламентарни избори взе по-малко гласове, а получи повече депутати.

Нещо подобно може да се илюстрира с "Атака" и НФСБ сега. Ако приемем, че нишата на националистическия вот е 200-300 хил. гласа, дни преди изборите на 25 май те са поделени между двете съперничещи си формации до такава степен, че не стигат на нито една от тях да получи евродепутатски мандат. И колкото е по-висока активността, толкова е по-висока цената на едно място, толкова повече "Атака" или НФСБ ще се отдалечават от Брюксел.