Колко струва Бареков
Горната граница в анализа на цената на обещанията на "България без цензура" стига астрономическите 65 млрд. лв. годишно
Не им е лесно на хората, които ще подкрепят България без цензура (ББЦ).Не стига, че не знаят на кой бряг е ("бях десен, а сега вече съм ляв"), не знаят кой точно членува в безцензурната му организация (Даниел Георгиев-Малката Тухла все пак май не е член), но със сигурност имат известни проблеми да се ориентират в това какво точно предлага Николай Бареков. Ясно е, че ББЦ се бори да помогне на бедните, за които богатите приятели на лидера й, а и самият той, проливали сълзи, но оттам нататък посланията й стават не по-малко абсурдни.
В основата им е рязко повишение на доходите, което според ББЦ ще се гарантира от три източника - връщане на прогресивните данъци (за да не плащали олигарсите, колкото бедните българи), данък солидарност за най-богатите (с доходи над 1 млн. лв., които са 147 души) и спиране на кражбите. Работата на изтъквания за бъдещ министър на вътрешните работи Росен Петров на партията, ако тя някога спечели националните избори, обаче ще е трудна, като се имат предвид заявките на "България без цензура". Ако се направи анализ на официалните обещания на партията, публикувани на специална диплянка, както и на приоритетите й от сайта (двете трябва да се четат едновременно, защото в тях им често противоречия и неясноти), то Николай Бареков обещава на българския народ повишаване на разходите на държавата (и бизнеса в по-малка степен) с между 9 и 66 млрд. лв. - зависи как четете обещанията и в какви времеви срокове си ги представяте. Само за сравнение - в момента брутният вътрешен продукт на България за 2013 г. е 78 млрд. лв., а разходната част на бюджета за 2014 г. 32.5 млрд. лева. Тоест, ако някой ден Николай Бареков успее да осъществи програмата си, това би означавало увеличение на разходната част на бюджета с между една трета и двойно.
Като на циганска сватба
Да се правят изчисления на взаимно противоречащите си, често абсурдни, противоконституционни и безсмислени обещания на ББЦ е трудно и много малко експерти се наемат с точни оценки. Например един от приоритетите на партията е електроснабдителните предприятия и ВиК дружествата "да престанат да калкулират сметки за пренос в сметките на потребителите". За невнимателния читател това може и да звучи горе-долу добре, освен ако не се замисли как тези дружества тогава биха пренасяли електроенергията или водата. И ако нямат средства за това, как ще става снабдяването - може би гражданите ще се редеят на опашки пред НЕК с акумулатори и найлонови торбички, а софиянци - пред язовир "Искър" с бидончета и дамаджанки.
Дългогодишен експерт в областта на социалното осигуряване например отказа да бъде цитиран като източник за нашата оценка, тъй като "няма как да се говори сериозно за обещания от циганска сватба". Друг специалист в областта на образованието пък каза, че сред предложенията естествено има и разумно звучащи, но издигането им от Бареков всъщност ги компрометира (като нуждата от рязко повишение на разходите за образование) и за това той предпочита да не коментира.Идеите за връщането на наборната армия и трудоваците и изразходването на и без това оскъдните средства за маршировки и губене на времето са изключително вредни. Подобни тези точно когато "зелените човечета" окупираха Крим са изключително и показаха неадекватността на старите армии като украинската, може направо да се разглеждат като саботаж.
Все пак оценката е интересна, защото позволява нагледно да се демонстрира колко струва популизмът и до какво може да доведе.
Анализирай това
Изчисленията страдат от някои недостатъци. На първо място, не винаги е ясно какво всъщност иска Бареков. Например в приоритети на сайта на партията се твърди, че ББЦ ще повиши обезщетението на 350 лв. месечно за второ дете по време на майчинството, а в хартиената диплянка на ББЦ изглежда така, сякаш става дума за еднократна помощ. Тъй като сега еднократната помощ е 600 лв., приели сме, че сайтът му е по-прав. Често обаче липсата на данни в родната статистика просто не позволява да се направят коректни изчисления и трябва да се правят доста екстраполации, а в други случаи дори и те не помагат.
Отделно, някои от идеите са може би плод на неразбирателство. Усещането е, че някой от лидерите на партията е чул нещо, предал го е на експертите, те не са разбрали, но за сметка на това са го обещали. Това явено е практика - след шеговитото прессъобщение на "Капитал", че Бареков иска да възвръща космическата слава на България, в своето опровержение лидерът на ББЦ всъщност одобри идеята. Това добре се вижда и от обещанието за въвеждане на базов минимален доход, което е странно понятие – не е минимална работна заплата, не безусловен базов доход (чиято концепция е да се получава определена рента, независимо от другите доходи) или пък минимално гарантиран доход (т.е. държавата да доплаща до определено ниво). От последното всъщност и идва огромната разлика в оценките. Ако се приеме, че "България без цензура" се е запалила по концепцията за безусловния базов доход, то всеки пълнолетен български граждани (заедно с децата без родители), които според последното преброяване на НСИ от 2011 са 6.12 милиона, ще получават по 800 лв., т.е. общо 57 млрд. годишно. Ако обаче от ББЦ нещо са се объркали и са имали предвид минималната работна заплата, то тогава разходите на бюджета биха били отново огромни, но все пак по-ниски. Отделен въпрос е, че в програмните документи на Бареков не се уточнява кога лелеяните 400 евро ще бъдат достигнати (сега средният доход на всеки пълнолетен българин е 383 лв. на месец).
Ето защо има толкова голяма разлика между долната (9 млрд. лв.) и горната граница (65 млрд.) в оценката за цената на Бареков. В първия вариант сме пропуснали неясната концепция базовия минимален доход, а във втория тя е включена. В обещанията на "България без цензура" има и много други противоречиви елементи. Партията предлага бюджетът за здравеопазване да нарасне с един процентен пункт (от 4 на 5%), но допълнителните 781 млн. лв. далеч няма да покрият предвидените разходи в сектора.
Повечето политици в България се оправдават с това, че техните най-крайни изказвания няма как да бъдат осъществени на практика. Например депутати от БСП обясняваха с полуусмивка, че ДПС така или иначе ще наложи вето върху предложението за премахване на плоския данък. Въпросът обаче е защо изобщо да се гласува за такива политици и не трябва ли те много по-често и упорито да бъдат осмивани.
