С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
52 24 май 2014, 18:22, 12467 прочитания

Мъртво вълнение за "Южен поток"

Въпреки съпротивата на България Брюксел притиска "Газпром" да спазва европейското законодателство

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Подготовката за строежа на газопровода "Южен поток" тази седмица имаше един странен резултат - масовата публика научи за съществуването на специфичната европейска процедура EU Pilot. Това стана, след като правителството и опозицията започнаха да се замерват с обвинения и опровержения дали Европейската комисия е започнала проверка срещу България за нарушение на европейското законодателство. Причината бяха поправките в Закона за енергетиката (все още неприети окончателно), които въвеждат новото за европейското правно понятие "морски газопровод".

От ГЕРБ казаха, че изпратените писма с искане за информация по проекта са начало на процедура по нарушение, което, ако бъде установено, може да доведе до глоби за страната. От кабинета контрираха, че става дума за съвсем друго нещо. "С EU Pilot се цели по-добра комуникация и предварителен обмен на информация между службите на Европейската комисия и органите на държавите членки. За пореден път нормалният диалог с ЕК се изкривява и употребява за политически цели, което в крайна сметка е вредно за България... не трябва да пречим на проекта "Южен поток", отговори министърът на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев. Той, разбира се, пропусна да отбележи, че ако размяната на писма не доведе до промяна на законодателството, така че да отговаря на европейското, срещу България ще започне наказателна процедура. Ефектът от нея може да бъдат не само финансови санкции, но и засилени подозрения, че София предпочита да играе на руска вместо на европейска страна.


Поправката, която забърка скандал

Всичко започна, след като депутатите от БСП Явор Куюмджиев и Таско Ерменков внесоха поправки в Закона за енергетика, с които се въвеждаше новото понятие "морски газопровод". С поправките този тип газопроводи изрично се освобождаваха от необходимостта да прилагат правилата за достъп на трети страни (т.е. на доставчици на газ, несвързани със собствениците на тръбата), определянето на тарифите да става от независим регулатор и т.н. Tоeст морската част на "Южен поток", която навлиза на 24 км в българска територия (териториални води и суша), на практика получава правен статут все едно че не стъпва на европейска територия. Още по-скандално изглеждаше и това, че поправките всъщност са предложени от "Южен поток транспорт", както стана ясно, след като Реформаторският блок получи достъп до описа на цялата документация по проекта за газопровода.

Европейската комисия реагира остро и неин говорител припомни, че европейското законодателство "се прилага върху всяка инфраструктура под юрисдикцията на ЕС (която включва българските териториални води и изключителната икономическа зона в Черно море). Дължината на сухопътната част на "морския газопровод" няма връзка с оценката на комисията".



Една от причините ЕК да не пристъпва директно към наказателна процедура е, че законодателството още не е прието и все още може да бъде изменено. Другата, и по-съществената обаче, е, че наистина съществува спор относно правните формулировки. И последното втвърдяване на тона е по-скоро следствие от общото нежелание на "Газпром" да се съобразява с европейското законодателство.

Колко е важна дефиницията

Както обясни за "Капитал" Катя Яфимава от Oxford Institute for Energy Studies Третият либерализационен пакет (това са няколко законодателни промени, които целят да улеснят конкуренцията на енергийните пазари в Европа - бел. ред.) не дефинира понятия като "морски газопровод", но пък дефинира upstream pipeline, за която не се изисква предоставянето на достъп на трети страни. Upstream газопроводите се разглеждат като неразделна част от добива на природен газ и преноса му до транзитните газопроводи. "От тази гледна точка промените във вашия закон за енергетиката могат да бъдат разглеждани като опит да се даде на морската част на газопровода третиране подобно на това на upstream газопроводите", смята Яфимава, но уточнява, че формулировките в закона не са прецизни, което прави неизбежно повдигането на забележки от страна на Европейската комисия. Засега детайлната юридическа позиция на Европейската комисия по отношение на морската част на "Южен поток" не е много ясна и както предпазливо подчерта Яфимава, поправките "може и да са съвместими с европейското право, но може и да не са".

Отговорът на загадката защо е избрана точно тази терминология най-вероятно се крие във факта, че в споразумение между България и Русия за изграждане на газопровода от 2008 г. се съдържа понятието "морска част", което сега се прехвърля в българското законодателство. В същото споразумение освен това се казва, че "всяка страна ще съдейства за изграждането и експлоатацията на газопроводната система на територията и континенталния шелф на държавата си".

Най-интересното в целия скандал е, че поправката в българския закон за енергетиката е със съмнителна полза. От една страна, промяната в българското законодателство няма да помогне на "Южен поток транспорт", ако Европейската комисия се обърне към Европейския съд и той заключи, че наистина новата дефиниция за морски газопровод не съответства на европейското право. От друга страна, и без тази поправка акционерите в газопроводната компания могат да се обърнат към съда при всеки опит на ЕК да наложи спазването на изискванията на Третия либерализационен пакет. Те могат да се позоват на досегашната практика на ЕС и законодателство, така и на съществуващите прецеденти. Например "Северен поток", който започва близо до руска територия, минава през териториалните води на няколко страни - членки на ЕС, и завършва на германска територия, не е регулиран от ЕС. На въпрос на "Капитал" към Европейската комисия по този повод неин говорител отговори, че комисията не се е занимавала с въпроса за последната миля на "Северен поток", като отказа да влезе в детайли.

Досега единственият ефект в поправките в българския закон за енергетиката е да повдигне въпросителни и да създаде впечатлението, че България действа под диктовката на Русия, нещо, което в този момент е, меко казано, политически некоректно.

А защо им е?

За настояването на руската страна за тези поправки има две предположения. Най-невинното е, че "Газпром" вече е сключил договора за пренос на газ през "Южен поток транспорт". В него е заложена гаранция руската компания да използва поне 80 или 90% от капацитета, върху който да заплаща транзитни такси. С този договор акционерите в компанията ("Газпром" с 50%, италианската Eni с 20%, френската EDF с 15% и германската Wintershall (дъщерна на BASF) с 15%) гарантират пред банките, че ще могат да обслужват кредитите си. И тъй като строителството на морската част на газопровода вече стартира - избрани са строителите на две от четирите тръби на газопровода, поръчани са тръбите за него и вече започна подготвителната работа (дори и в България), акционерите и банките логично са нервни от регулаторните трудности. Така че може да се предложи, че "Южен поток транспорт" иска да си гарантира и с поправки в българското законодателство ненамесата на Европейската комисия. При условие че Брюксел наложи част от капацитета на газопровода да бъде отдаван на трети страна, а тарифите да се определят от независим регулаторен орган (който в случая с българската Държавна комисия по енергийно и водно регулиране е със съмнителна независимост), това може да подрине цялата бизнес логика на проекта дотук.

Другата причина е малко по-сложна и тя е свързана с цялостната съпротива на "Газпром" на опитите за налагане на европейска регулация на нейните проекти. Според Яфимава вкарването на термина "морски газопровод" може да се разглежда като опит да бъде гарантиран монополът на руската компания поне във входната точка на газопровода в България. Тази тактика се връзва и с нежеланието на "Газпром" да даде индикации дали ще спазва европейското законодателство в сухопътната част на "Южен поток". В края на 2012 г. от доклад на тогавашния министър на икономиката и енергетиката Делян Добрев става ясно, че между Българския енергиен холдинг и руската компания са били разменени поредица от писма, в които българската страна настоява да се изясни съвместимостта на проекта с европейското право. БЕХ е предложил дори да се наеме специален консултант, който да помогне за изясняването на този въпрос.

Миналата година по време на официалната "първа заварка" на 31 октомври министърът на икономиката Драгомир Стойнев триумфално заяви, че "Газпром" се е съгласил да спазва българското законодателство, което на теория трябва да е идентично с е европейското. Това според Стойнев било голяма победа за България. Както се оказа по-късно, в специално подписания протокол между БЕХ и руската компания се казва, че "Южен поток" "може" да се спазва европейското законодателство. А може и да не го спазва.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Седмичен бюлетин за правни новини Седмичен бюлетин за правни новини

Публичен линч върху съда заради предсрочното условно освобождаване на Джок Полфрийман; Висшият адвокатски съвет с категорична позиция срещу кандидатурата на Иван Гешев за главен прокурор; Сериозно скачат глобите по Закона за платежните услуги

23 сеп 2019, 446 прочитания

Уикенд новини: Thomas Cook шокира с фалит; Каракачанов препоръча на журналистите да си мълчат Уикенд новини: Thomas Cook шокира с фалит; Каракачанов препоръча на журналистите да си мълчат

И още: Увеличават се кандидат-кметовете преди изборите, натоварена седмица за ЦИК; През юли е счупен абсолютният температурен рекорд

23 сеп 2019, 1209 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Най-големите обществени поръчки на седмицата

Тайната държавна сграда

Холдингът на икономическото министерство ДКК е купил право на строеж в свързаното дружество "София тех парк" срещу 22 млн. лв.

Замлъкването на "Хоризонт"

Скандалът с опита за отстраняване на журналистката Силвия Великова оголи истината за медийната ситуация в България

Летящите линейки, които властта не дава на хората

Частните хеликоптери работиха на загуба пет години. Сега е ред на държавата

Кой кара джипа

Скандалите от последните дни показаха, че Бойко Борисов често е само лице на истинската коалиция, която държи властта

Да откриеш звука на дървото

Потомственият лютиер Апостол Калоферов навършва 75 години

Кино: "Далеч от брега"

Обикновеният човек срещу статуквото в новия филм на Костадин Бонев