Министерство на отбраната и социалната политика
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Министерство на отбраната и социалната политика

Около три четвърти от военния бюджет (над 750 млн. лв.) в момента отива за възнаграждения и социални разходи, което превръща армията ни в бледа сянка на това, което би трябвало да бъде.<br>

Министерство на отбраната и социалната политика

Военното ведомство поетапно се превръща в машина за печелене на политическа подкрепа

Момчил Милев
11007 прочитания

Около три четвърти от военния бюджет (над 750 млн. лв.) в момента отива за възнаграждения и социални разходи, което превръща армията ни в бледа сянка на това, което би трябвало да бъде.<br>

© Юлия Лазарова


Ако не сте военен или служител в министерство на отбраната, едва ли може да познаете кой е най-популярният военен министър за последните 25 години. Неговото име е... Николай Цонев. Да, същият онзи Цонев, който бе зрелищно арестуван във фарсова акция на прокуратурата и бе провъзгласен пред камерите за "абсолютен престъпник", а впоследствие бе напълно оправдан.

Обяснението за неговата парадоксална популярност е по-скоро тривиално – той е последният министър на отбраната отпреди началото на икономическата криза, който имаше привилегията да управлява годишен бюджет от около 1.5 млрд. лв. Това е с около 500 млн. лв. повече, отколкото са парите за армията сега. В рамките на едногодишния си престой във военното ведомство Цонев целенасочено обгрижваше войниците и офицерите, а те впоследствие му отвърнаха със същото. Така на последните парламентарни избори създадената от него партия "Нова алтернатива" отвя с 59% всички останали политически формации в секцията в Кандахар, където е базиран най-големият ни мироопазващ контингент зад граница.

Сегашният военен министър явно си е взел сериозна поука от гореописания локален изборен феномен. Урокът е, че ако си политик с ресор "армия", далеч по-продуктивно е да даваш пари на хората, отколкото за модернизация на въоръжените сили. Затова още с първото си изказване като министър на отбраната Ангел Найденов направи заявка за подобно политическо поведение. "Първият ни приоритет ще е възвръщане на престижа и достойнството на военната професия и на военната служба. Грижа за семействата на военнослужещите, стабилност и сигурност на военната кариера, възстановяване на спокойствието като среда за работа и служба, на нормалността във взаимоотношенията в българските Въоръжени сили. Ако трябва по друг начин да споделя и да прочета тези ангажименти, разбира се, на преден план ще излезе преразглеждането на Плана за развитие на българските Въоръжени сили", обяви червеният функционер веднага след встъпването си в длъжност.

Какво каца във Враца

Впоследствие стана ясно, че всичко това не са просто популистки лозунги. Едно от първите неща, които Найденов направи, беше замразяването на съкращенията в армията и по-конкретно заявка за възстановяване на закритото военно поделение във Враца. И съвсем закономерно, само пет дни преди вота за евродепутати, във вторник военният министър лично отиде в малкия северозападен град, за да промотира "на живо" плановете си пред местните хора. "За пореден път си давам сметка колко погрешно е било решението за закриване на военното формирование на територията на Враца преди повече от две години", коментира Найденов. Официалният аргумент за възстановяването на механизирания батальон с числен състав от 250 души е, че в Северозападна България не е останало нито едно поделение. Неофициалният е, че районите на Враца, Монтана и Видин традиционно подкрепят левицата.

Според военния министър новата врачанска бойна част трябва да стане факт през октомври и парите за създаването й са осигурени в тазгодишния бюджет. Последното по всяка вероятност в голяма степен е така, тъй като Найденов е от "вътрешния кръг" на управляващото мнозинство и често получава предимство при преразпределението на държавното финансиране. Така например през изминалата седмица военният министър успя да се пребори за 20 млн. лв. допълнително финансиране, които по принцип се дават за "възстановяване на летателната годност, реализация на модернизационни проекти, изпълнение на декларирани задължения към НАТО". Доколко това наистина ще се случи е спорен въпрос – например миналата есен Найденов получи 30 млн. лв. допълнително за адаптиране на навигационното оборудване на българските изтребители, така че използваните от тях честоти да не "запушват" комуникационните канали на високоскоростните влакове. До момента обаче подобрен проект реално не е стартирал, въпреки че парите са преведени. Други допълнителни 50 млн. лв. пък бяха преведени на военното министерство за покриването на задълженията на военна болница.

Големият въпрос в случая е за какво всъщност отиват парите, за които Англел Найденов успява да се пребори – за развиването на съвременна боеспособна армия или за превръщането й в социална институция под пагон, която генерира работни места, но не и способности за реакция в кризисни ситуации. Защото отлагането на реформите и насочването на средства за социални политики най-вероятно означава фактическо замразяване на модернизационните проекти в армия, които се отлагат с години и за които съюзниците ни активно настояват в последните месеци, особено след началото на кризата в Украйна. Отговорът на всички тези въпроси вероятно ще намерим в Стратегическия преглед на въоръжените сили, който трябва да е готов през лятото на тази година и да зададе посоката за развитието на армията ни до 2019 г. И ако вътре видим планове за поддържане на много на брой малки поделения, пръснати из цялата страна, значи и настоящото ръководство на военното министерство ще се плъзга по плоскостта на популизма.

Среброкосата армия

Не по-маловажна целева група, към която Ангел Найденов и екипа му насочват специално внимание, са военните в предпенсионна възраст и най-вече офицерите и сержантите от запаса/резерва. От политическа гледна точка последните са дори по-важни от действащите военнослужещи, тъй като тяхната численост надвишава в пъти размера на армията в момента. Едно от първите неща, които настоящият военен министър направи, е да върне стария режим за пенсиониране на хората в униформа. По негова инициатива бе върната възможността те да излизат "в заслужен отдих" след 27 прослужени години независимо от възрастта, като при напускането на армията получават 20 брутни заплати. Премахнат бе и въведения от ГЕРБ таван за пенсиониране – 52 години за войниците, сержантите и младшите офицери и 54 години за старши офицерите и генералите. Хората под пагон са най-облагодетелствани от пенсионната система не само защото се водят специална категория труд, но и защото получават пари много по-дълго време в сравнение с останалите хора в "третата възраст" - средно около 25 години при мъжете и около 30 години при жените.

Също така с изменение в Закона за отбраната и въоръжените сили се създават условия държавният бюджет пряко да субсидира Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва. "Високо ценим и се ползваме от опита, експертизата и обективната оценка на нашите колеги от запаса и резерва", коментира през тази седмица и зам.-министърът на отбраната Иван Иванов по време на среща с бивши и настоящи военни от Сливен. Той уточнява също така, че в момента има 41 неправителствени организации в областта на отбраната, които имат желание да използват военните клубове в страната. Всъщност, ако погледнете програмите на военния министър и екипа му за последните месеци, вероятно ще останете с впечатлението, че срещите с подобни военно-патриотични организации са далеч по-чести, отколкото с редовите военнослужещи по места.

Все още е рано да се каже дали опитите на Ангел Найденов да купи любовта на военните по подобие на Николай Цонев действително ще се увенчаят с успех. В дългосрочен план обаче подобни политики със сигурност ще са разрушителни, тъй като облагодетелстват предимно бившите военни и офицерите в предпенсионна възраст за сметка на младите военнослужещи и на националната сигурност по принцип. А неинвестирането в модерни въоръжени сили в крайна сметка пак може да доведе до разформироване на армейски формирования, но този път поради невъзможността им да изпълняват задълженията си. И това може да бъде урок, който страната ни да научи по болезнения начин...

Ако не сте военен или служител в министерство на отбраната, едва ли може да познаете кой е най-популярният военен министър за последните 25 години. Неговото име е... Николай Цонев. Да, същият онзи Цонев, който бе зрелищно арестуван във фарсова акция на прокуратурата и бе провъзгласен пред камерите за "абсолютен престъпник", а впоследствие бе напълно оправдан.

Обяснението за неговата парадоксална популярност е по-скоро тривиално – той е последният министър на отбраната отпреди началото на икономическата криза, който имаше привилегията да управлява годишен бюджет от около 1.5 млрд. лв. Това е с около 500 млн. лв. повече, отколкото са парите за армията сега. В рамките на едногодишния си престой във военното ведомство Цонев целенасочено обгрижваше войниците и офицерите, а те впоследствие му отвърнаха със същото. Така на последните парламентарни избори създадената от него партия "Нова алтернатива" отвя с 59% всички останали политически формации в секцията в Кандахар, където е базиран най-големият ни мироопазващ контингент зад граница.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

28 коментара
  • 1
    okk04315801 avatar :-|
    okk04315801

    Явно властта е голям опиат и не можем да разчитаме на неща като морал и достойнство у управляващите. Бог да пази България!

  • 3
    antipa avatar :-|
    D-r D

    До коментар [#2] от "armata":

    Не може да давате такива препоръки. Те са от едно друго време.

    Да не би да не е вярно, че днешната войска е нищонеправеща структура с предимно социален привкус - зсигурни заплати, "вещево доволство", гарнизонни столове,бонуси, дълги отпуски (платени!), военни почивни станции, преференции при пенсиониране, 20 брутни заплати, високи пенсии, осигуряване на жилища, работа на съпругите? И срещу какво?
    Коментарът насочва вниманието и върху котканите от БСП-политиците организации на запасните военни, които са реални центрове на соцреваншизъм, мракобесие и смрад на партенки.

  • 4
    today avatar :-|
    today

    Явно освен валутния борд трябва да се въведе политически такъв. Да се забрани със закон популизма, както и обслужването на чужди интереси. Пък били те и руски!

  • 5
    plamenhristov5 avatar :-|
    plamenhristov5

    журналисти и политици, които не уважават собствената си армия служат на чужди интереси!

  • 6
    dalaver3 avatar :-?
    dalaver3

    Заслужава ли такова сегашната армия в този си вид ???

  • 7
    cinik avatar :-|
    cinik

    Това е най-голямата концептуална грешка на всяко българско правителство - мешането на функциите на държавните системи. Когато пенсионната система, транспортът, отбраната, здравеопазването, образованието, данъчната система, общественият ред, чистотата се разглеждат като "елементи на социалната система", накрая няма ни отбрана, ни железници, ни здравеопазване, ни образование, ни чистота ни ред, ни ред, ни данъчни приходи колкото може да има, ни социална система. Защото последната иска големи харчове, но нужните средства се оказват плячкосани или прахосани дале-е-е-е-ч преди да стигнат до нея.

  • 8
    dorn avatar :-|
    dorn

    До коментар [#5] от "plamenhristov5":

    [quote#5:"plamenhristov5"]журналисти и политици, които не уважават собствената си армия служат на чужди интереси![/quote]

    И за какво да ви уважаваме - я ми напомни за едно нещо през последните 70 години ( социалистическата армия ) за което заслужавате уважение !

  • 9
    cinik avatar :-|
    cinik

    Някои съвременни примери от българската икономика могат да се съревновават с най-разсипническите предприятия от времето на соца. Ето един доклад на Евростат за тютюневия сектор. На стр. 12 се съобщава, че България е произвела през 2011 г. тютюни с продажна стойност € 76,8 млн. Toва са 150 млн. лева. За 2014 г. субсидията за сектора е 100 млн. лв, тоест 67% върху пазарната му стойност. При това сумата е осигурена от националния бюджет, тъй като ЕС се изтегли от този сектор. На всичкото отгоре не съм чул земеделски министър, който поне да си трае за тази разсипия. Напротив, всеки е много горд от "осигурения значителен финансов ангажимент за подсигуряване на възхода на отрасъла"

  • 10
    cinik avatar :-|
    cinik

    За доклада, изпишете в гугъл и ще ви се появи линк с пдф файл: The european Tobacco sector an analysis of the socio-economic footprint


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK