ДКЕВР иска да се нарушат още договори в енергетиката

Държавната комисия по енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) измисли поредния магически трик за задържане на цените на тока - едностранно орязване на цените по дългосрочните договори за изкупуване на електроенергия. ДКЕВР изисква НЕК да предоговори дългосрочните си договори с американските ТЕЦ "Контур глобал Марица-изток 3" и "Ей И Ес 3С Марица-изток 1", както и промяна на Закона за възобновяемите енергийни източници, с което драстично би се намалила преференциалната цена на зелените централи.

Орежи ги

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

С решение от четвъртък ДКЕВР инструктира НЕК да започне предговори за промяна на сключените от нея договори за дългосрочно изкупуване на електрическа енергия с "Контур глобал Марица-изток 3" АД и "Ей И Ес 3С Марица-изток 1" ЕООД. Регулаторът изисква промените да имат и конкретни параметри - намаляване на пълната цена на енергията от ТЕЦ "AES – 3C Марица-изток 1" с 30% и преминаването на един от двата блока на ТЕЦ-а към работа за свободния пазар (т.е. НЕК да няма задължение да изкупува енергията). При ТЕЦ "Контур глобал Марица-изток 3" ДКЕВР изисква намаление на цената с 20% и излизане на два от четирите блока на централата на свободния пазар.

Едновременно с това ДКЕВР предлага промени в Закона за възобновяемите енергийни източници, според които се предоставя възможност на комисията да определя ежегодни количества електрическа енергия, произведени от възобновяеми източници, които да бъдат изкупувани по преференциални цени. Предложението е само 50% произвежданата електроенергия на фотоволтаичните и вятърните централи да бъде изкупувана от НЕК по преференциална цена. Останалите количества според ДКЕВР трябва да бъдат плащани по цената за излишък на балансиращия пазар, което сега е 29 лв. (т.е. около шест пъти по-ниско от преференциалните цени при вятърните централи и около 17 пъти по-ниско при фотоволтаичните централи).

От Българската ветроенергийна асоциация коментират, че намаляването на размера на средногодишната продължителност на работа с 50%, която се изкупува по преференциална цена, ще бъде пагубно за сектора. "Последните промени в закона за ВЕИ вече сложиха таван на електроенергията, изкупувана на преференциална цена, и още тогава предупредихме, че повечето вятърни централи са заплашени от фалит. Намаляване на продължителността на работа с 50% сега ще изправи производителите пред сигурна несъстоятелност."
От Българската фотоволтаична асоциация коментираха, че ДКЕВР служи на антиевропейски и проруски ядра в държавата с цел унищожаване на независимите чуждестранни и български инвеститори в енергетиката и експроприация на частния им капитал. От асоциацията призовават и правоохранителните органи да започнат незабавно разследване на ДКЕВР за корупционни практики и зависимости.
Според изчисленията на ДКЕВР промяната би спестила разходи от 1 млрд. лв. на НЕК за следващия ценови период. От решението на регулатора не става ясно как се е стигнало до необходимостта цените да бъдат намалени с точно тази сума и къде ще отидат спестените средства. Задълженията на НЕК към дружеството майка - Българския енергиен холдинг към края на миналата година възлизат на 974 млн. лв., а само към производителите не електроенергия - 435 млн. лв.



В случая отново се създава усещане, че ДКЕВР е минал през екселския файл с ценовия модел и е търсила как да натамани сметката. Миналата година, за да намали цените на електроенергията в модела регулаторът си измисли 250 млн. лв. повече приходи от продажбата на квоти за емисии на въглероден двуокис (като с тези приходи трябваше да се изплатят преференциалните тарифи на фотоволтаичните централи) и забрави да компенсира енергийните дружества за разходи от миналия ценови период с близо 500 млн. лв.

Още по-дълбока каша

Ефектът от цялото упражнение обаче е виден отсега. Ако НЕК се опита да плаща едностранно по-ниски суми на "Контур глобал Марица-изток 3" АД и "Ей И Ес 3С Марица-изток 1" ЕООД, то автоматично ще се задейства гаранцията по техните договори. Според нея, ако те не получат парите си, централите могат да прихванат плащанията от ЕРП-ата към НЕК за продадената от тях електроенергия. Това ще доведе до автоматичен фалит на държавната енергийна компания. На всичкото отгоре и двете централи имат заеми, гарантирани от германски, френски и американски агенции за експортно кредитиране, т.е. ще настрои Берлин, Париж и Вашингтон срещу София.

От двете централи отказаха коментар, но при предишни опити за промени на техните дългосрочни договори неофициално те бяха коментирали, че разговори могат да се водят, но двете страни трябва да постигнат съгласие.

При ВЕИ-ата е малко по-сложно, тъй като те нямат автоматични гаранции по дългосрочните си договори. Т.е. за да получат парите си по дългосрочните си договори, те трябва да осъдят държавата. В момента вече е заведена жалба от ВЕИ дружества пред Европейския съд по правата на човека. Жалбата е за предприетите през последните месеци от българската държава законодателни и икономически мерки, водещи до дискриминационно третиране, ограничаване на стопанската инициатива и накърняване на търговския имидж на производителите на електричество от слънчева енергия. С новите действия на ДКЕВР е много вероятно делото да завърши негативно за държавата.

Обичаме манипулациите

В решението на ДКЕВР има поредица от абсурди и откровени манипулации. Например според ДКЕВР Европейската комисия е посочила, "че трябва да се променят съществуващите и да се разработят нови мерки за подпомагане на ВЕИ сектора, които да доведат до по-достъпна електроенергия за крайните клиенти". Внушението е, че Брюксел препоръчва промените да се извършат и за съществуващите договори (което охотно беше цитирано от медиите обслужващите правителството). В същия документ, който се цитира от регулатора обаче, е посочено и че "необходимостта да се правят промени в регулаторните режими в резултат на промени в пазарните условия не оправдава прилагането на мерки с обратна сила при инвестиции, които са вече направени в резултат на провала на публичните власти коректно да предвидят или да адаптират режимите навременно".

Подобно е и цитирането на заключенията на Европейската комисия за дългосрочните договори на ТЕЦ-овете в България. ЕК наистина препоръчва предоговаряне, но при използване на компенсаторни механизми, които да не увредят интересите на инвеститорите. Последното обаче е пропуснато от ДКЕВР.

Решението на ДКЕВР, което изправи страната пред сериозен риск от загуба на поредица от дела, идва след като вече няколко месеца се обсъждат схеми за намаляване на разходите по дългосрочните договори на производителите на електроенергия. Те са предложени от Европейската комисия, както и от български експерти и биха довели до значително по-ниски разходи. Първоначално служебното правителство направи такъв опит, но усилията му бързо бяха попарени. Очевидно обаче решението на правителството на Пламен Орешарски (защото едва ли някой се съмнява в самостоятелната воля на регулатора) е да се действа едностранно.

Както в случая при спора на НЕК с електроснабдителните дружества (заради отказа на регулатора да компенсира държавната компания за закупуваната от нея зелена енергия), ДКЕВР отново заема страна. Отново на НЕК, без да се съобразява много със законодателството и подписаните договори и опитва със силови мерки да постигне решение в нейна полза. Както и при ЕРП-ата това няма как да се случи, което навява на мисълта, че ДКЕВР всъщност търси краткосрочен PR ефект, който обаче после ще бъде плащан от данъкоплатците.