Малката крачка напред на реформаторите

Когато в изборната нощ в НДК миналата неделя стана ясно, че Реформаторският блок ще има свой представител в Брюксел, а след това се разбра и че с малко повече усилия са можели да изпратят двама евродепутати в Европейския парламент, разговорите сред реформаторите започваха така: "Ако "Зелените" и "Синьо единство" бяха останали в РБ, гласовете щяха да ни стигнат за двама." Дори и спечелили място в ЕП реформаторите съзряха "външен план" за провал, такъв, какъвто виждаха в решението на СДС за развалянето на "Синята коалиция" преди парламентарните избори миналата година – разцепление, което коства и на двете партии оставането извън борда на голямата политическа сцена. И може би от дясното обединение имат известно основание за подобни съмнения.

След обявяването на окончателните резултати стана ясно, че за втория мандат в ЕП не са им достигнали 19 500 гласа. За "Зелените", които на евровота взеха 12 547 гласа, предварително се знаеше, че дори и да бяха останали в политическия съюз, пак щяха да участват самостоятелно на евроизборите. За разлика от ДСБ и СДС, които са членове на Европейската народна партия, "Зелените" са в друго политическо семейство - това на Европейската зелена партия, и това ги задължаваше да се явят самостоятелно на изборите. Евролистата на "Синьо единство" начело с Надежда Нейнски спечели 10 786 гласа и реформаторите са убедени, че ако бяха заедно, и с малко повече усилия щяха да се поздравят с двама свои представители в Брюксел. Но това, разбира се, са сметки постфактум и дали, "ако "Синьо единство" беше в десния съюз", щеше да се случи подобен резултат, вече няма никакво значение.