Резултатите за основните партии от евровота преначертаха политическата картина и наместването на пластовете между основните политически играчи започна още в нощта на изборите. От първоначалните анонси изглежда, че хоризонтът на това управление вече е съвсем къс. Въпросът сега не е дали ще има предсрочни избори скоро, а кога точно до края на годината ще се проведат те. Отговорът на този въпрос е свързан с предизборната тактика на партиите от управляващата коалиция и отношенията между най-големите политически субекти в момента - ГЕРБ, БСП, ДПС, "България без цензура" и Реформаторския блок.

Кой към кого

Лидерът на безспорния победител в изборите - ГЕРБ, Бойко Борисов направи реверанс към ДПС, като прогнозира, че много скоро партията ще е втора политическа сила, и ги посъветва да се разделят с БСП, защото социалистите ще завлекат и тях. След това заяви, че, ако обстоятелствата му наложат, ще води разговори с движението и партията, представлявана от Николай Бареков. А накрая към формациите, с които може да разговаря, прибави и БСП. "Колкото и да не ми е приятно – отварям вратата към всички, включително към БСП, незабавни предсрочни избори и след това както ни подреди народът. Дори и загубили, БСП са втора политическа сила и зад тях също стоят избиратели. Затова при оставка и нови избори съм готов да разговарям с БСП и ДПС." Депутати от ГЕРБ разчетоха анонсите наляво, надясно и в центъра на Бойко Борисов като по-скоро ходове за задълбочаване на кризата в управляващата тройна коалиция. От опозицията са категорични, че в този парламент влизането на ГЕРБ в някаква нова управленска конфигурация е изключено. Каза го и самият Борисов. Той се обяви за разпускане на парламента, сформиране на служебен кабинет и предсрочни парламентарни избори.

Анонси в няколко посоки отправи и бившият телевизионен водещ Николай Бареков. Коалицията около представляваната от него партия "България без цензура" спечели над 10% и успя да вкара двама депутати в европарламента. Той първо призова Бойко Борисов да спре да се държи "като сърдито дете, на което са му взели камиончето".След това се обърна и към БСП. Той обяви социалистите за "най-демократичната и най-нормалната партия" и заяви, че може да управлява с БСП, но при условие че Сергей Станишев не е начело.

Изявленията на Местан, Борисов и Бареков бяха направени на фона на мълчанието на БСП и "Атака". Тишината откъм иначе шумните националисти е обяснима. Те загубиха евроизборите, а резултатът им от 3% не дава много надежди за влизане в парламента, ако има предсрочни избори. Още повече че конкурентната им партия за националистическия вот - Националния фронт за спасение на България, постигна същия резултат. 

В най-сложна ситуация след евровота е БСП. Значителната загуба на гласове показа, че социалистите са понесли основно негативите от едногодишното управление и скандалите, които съпътстваха назначенията на част от министрите в правителството и масовите улични протести през лятото с избора на Делян Пеевски за председател на ДАНС. Към това се прибавят и вътрешнопартийните драми, свързани с недоволството от партньорството с ДПС, спорното вече лидерство на Сергей Станишев и напускането на част от хората около бившия президент Георги Първанов.

Отговорът на въпроса кога ще има предсрочни избори обаче зависи от няколко фактора и по-голяма тежест за решението има ДПС. Перспективата за партньорство с ГЕРБ едва ли радва движението, но ако сривът на БСП продължи, ДПС в даден момент ще се преориентира. Самият Бойко Борисов изглежда достатъчно готов да управлява заедно с ДПС. Или по-точно казано, от двете лоши възможности - да бъде извън властта или в коалиция с Местан и Пеевски, предпочита второто.

Резултати от европейските избори

Автор : Антония Тилева

Преглед на оригинала

Замислената малко след парламентарните избори миналата година партия на Николай Бареков с идеята да бъде "патерица" на социалистите и ДПС в евентуален нов парламент, изглежда, претърпя метаморфоза. Бившият телевизионен водещ построи част от предизборната си кампания, атакувайки яростно движението, а след вота обяви, че целта му е да спре евентуална нова управленска коалиция ГЕРБ - ДПС. Това поведение, от една страна, изглежда оправдано заради участието на ВМРО в коалицията. От друга, изглежда учудващо заради генезиса на партията и изключително силната подкрепа, която тя получи от компании, свързани със собственика на КТБ Цветан Василев. Банкерът винаги е бил близък до ДПС. Какво точно се случва в тъмното задкулисие, разбира се, е трудно да се каже, но една от версиите е свързана с предполагаемо напрежение между Цветан Василев и Делян Пеевски. В тази хипотеза собственикът на КТБ е запазил близки отношения с БСП и е насочил Бареков да помага на левите, докато влиянието на Пеевски остава в ДПС, като не без значение са и някогашните му добри отношения с ГЕРБ.

В сегашната ситуация обаче много важни са процесите в БСП, както и политическата съдба на лидера й Сергей Станишев.

Социалистите в ступор

Само за година във властта социалистите изгубиха повече от половин милион избиратели и подкрепата им се сви до размера на най-твърдото им ядро от около 400 хил. души, предимно възрастно население над 65 години. В същото време ГЕРБ запазва относителна стабилност въпреки слабото си поведение на опозиция със своите близо 700 хил. гласа, а ДПС демонстрира, че не само не губи от участието си във властта, но дори увеличава поддръжниците си.

Числата са интересни, доколкото показват обществената подкрепа за правителството - нещо, на което се надяваха на "Позитано" 20 да разберат преди изборите с очакването, че нараства. Ако продължим със сметките, излиза, че общо трите партии, които стоят зад кабинета (БСП, ДПС и "Атака"), имат около 850 хил. гласа, или малко над десетина процента от всички избиратели.

Кой как гласува на 25 май, в %

Автор : Антония Тилева

Преглед на оригинала

Социалистите са много повече притеснени не от разликата с над 10%, която ги води ГЕРБ след една година в опозиция, колкото от очакваните претенции на основния коалиционен партньор към управлението. Страхът им в първите дни на изминалата седмица ги държа буквално парализирани, в невъзможност да направят трезв анализ на ситуацията. До миналия петък Сергей Станишев не беше намерил време да се срещне с Местан, докато председателят на ДПС вече беше говорил с президента Росен Плевнелиев и пил кафе с почетния председател на движението Ахмед Доган.

Все пак изводите според депутати от БСП и някои хора от ръководството на партията показват, че около 200 хил. от избирателите им наказателно са предпочели да не гласуват, защото не одобряват правителството и "не го възприемат като наше". Причината според тях е, че управлението не е достатъчно социално, не следва обещанията от кампанията през 2013 г., не е попълнено с ярки червени кадри, а и решенията се взимат в тесен, далечен кръг, извън структурите.

"Определено има министри, които не вършат реформите, които обещахме през миналата година. Тези министри носят вина за поражението на изборите... За мен са необходими много повече социални мерки от страна на кабинета", коментира Илияна Йотова, която е част от ръководството на партията и беше избрана за втори мандат в Европейския парламент (ЕП). Подобна теза защитава и депутатът и началник на кабинета на Сергей Станишев Татяна Буруджиева пред вестник "Дума": "Продължавам да смятам, че министрите в голямата си част, не всички, продължават да се изживяват и да се изявяват като експерти. Независимо какви са те и като какви са избрани за министри, всеки министър е политическо лице и те не бива да забравят това. При това - политическо лице, което е на този пост с мандат, даден му от определена политическа сила."

Тази негативна ситуация за БСП би могла да се промени с ремонт на кабинета, но на етапа преговорите с ДПС също създават риск за стабилността на правителството.

Какви са вариантите

Въпреки сложната ситуация обаче се оформят три възможни сценария за бъдещето на това управление.

1. Избори веднага

След репликата на Местан в сряда в Народното събрание, че ДПС е готово да обсъжда  всякакви опции - "ремонт на кабинета, задължителни 4-5 неща, които кабинетът и парламентът трябва да направят преди предсрочен вот, незабавен предсрочен вот, вот есента, най-късно до края на годината", депутати от БСП започнаха да разсъждават на глас, че може би избори веднага не е лош вариант. "Трябва да постъпим национално отговорно, да отидем на избори", коментира Страхил Ангелов. Показателно е, че в анкета на "Алфа рисърч" за предаването "Референдум" по БНТ 45.5% от хората, които сега биха гласували за БСП, искат предсрочен вот, т.е. в социалистическата партия са разделени. Симпатизантите на ГЕРБ и тези на АБВ например са в съотношение 80 към 20 в полза на предсрочния вот, а тези на ДПС и "Атака" съответно около 40 на 60 в полза на оставането на правителството. 

"Ние сме хора с достойнство, губили сме и преди и няма да позволим на никого да ни извива ръцете за едно или друго. Тази коалиция по-скоро изяжда гласове от нас, отколкото дава нещо", коментира Илияна Йотова пред TV7. Главният редактор на "Дума" и член на Националния съвет на БСП Юрий Борисов твърди в редакционен коментар в партийния орган: "БСП трябва да забрави, че единственият начин да бъде във властта е да ухажва и да се унижава пред ДПС. Ако това е единственият начин, тогава най-доброто нещо за БСП е да забрави, че непременно, на всяка цена, трябва да бъде във властта... От последното могат да печелят шепа интересчии, но губят стотици хиляди, губи милион. А в дългосрочен план БСП просто ще се стопи." Според него "тази прегръдка отдавна е противна на левия избирател".

От друга страна, БСП не може да си позволи да рискува да изгуби властта и да отиде на предсрочни избори в една от най-ужасните си кондиции, освен ако не представи решението като единствено възможното - като желание да бъде последователна в обещанията си пред избирателите.

Извън политическата реторика, няколко случки в държавата през последните дни показват, че изборите са наистина близо. Още във вторник НОИ разсрочи 41 млн. лв. дълг за осигуровки на "Въгледобив "Бобов дол" (фирма, свързана с Христо Ковачки), който, очевидно от разследване на "Нова телевизия", се беше опитал да продаде гласовете на своите миньори срещу държавна подкрепа. Пак в първите дни след изборите министерството на икономиката обяви изпълнителя на българската част на проекта "Южен поток". В седмицата, в която Европейската комисия изрично се обяви срещу строежа на газопровода, правителството каза, че той ще се строи от консорциум строителни компании, повечето от които близки с руската или българската власт. В четвъртък ДКЕВР обяви, че ще се опита да намали цената на тока и да прехвърли огромния дефицит в енергетиката на друго място (повече по темата на стр. 16 - 18).

2. Избори в късната есен

"Не бързайте, нали има вот на недоверие, предстои да видим доверието на парламента в правителството", отговори лаконично в четвъртък председателят на БСП Сергей Станишев на въпрос възможни ли са предсрочни избори наесен. Социалистите разчитат глътка въздух в ситуацията да им даде внесеното от ГЕРБ искане за оставка на кабинета. Член на ръководството на БСП коментира, че опозицията не си е изиграла добре ходовете, и това позволява само няколко дни след изборит, правителството да получи препотвърждаване на подкрепата в Народното събрание и да отвлече вниманието на загубата на левицата. ДПС и един независим депутат в петък гласуваха в полза на кабинета, "Атака" не участва, но липсата й не беше фатална.

Станишев има интерес и заради собственото си политическо оцеляване управлението да се задържи поне до късната есен на тази година. Сред по-голямата част от депутатите от БСП и сред близките хора на председателя нараства убедеността, че той ще иска да бъде излъчен за следващ български еврокомисар. За целта обаче кабинетът на Пламен Орешарски трябва да издържи поне до октомври, в противен случай евентуално служебно правителство ще номинира някого за поста. Станишев държи БСП в неизвестност и заради факта, че до петък следобед не беше се отказал и от мястото си в ЕП.

За да укрепи кабинета, БСП най-вероятно ще се опита да договори с ДПС няколко конкретни и краткосрочни цели на управлението. Вече се появиха информации например, че минималната заплата може да достигне 450 лв. още догодина вместо през 2017 г., както беше предвидено, а общините да получат допълнителни милиони - мерки, които да помогнат на социалистите в следващата предизборна кампания.

Допълнителен ефект може да се постигне и с няколко персонални смени на министри - договорки, които най-вероятно също ще са тежки. Спекулациите са за министъра на здравеопазването Таня Андреева, на земеделието Димитър Греков и на образованието Анелия Клисарова, а със сигурност и на министъра на екологията Искра Михайлова, която стана евродепутат. Ако се съди по негативните коментари от страна на БСП към социалната политика на управлението, няма да е изненадващо, ако социалистите получат това министерство. Хасан Адемов вече блокира прекалено амбициозните им намерения за промени в реда за пенсиониране. Лютви Местан пък още в нощта на изборите описа портрета на новия министър на екологията, който ще бъде известен най-вероятно още в понеделник.   

3. Избори най-рано заедно с местните през 2015 г.

Въпреки че Лютви Местан в сряда за няколко часа направо подписа смъртната присъда на кабинета на Пламен Орешарски, движението също няма особена полза от предсрочни избори. В четвъртък пред БНР той беше значително по-мек: "ДПС е на категорична позиция, дали ще има ремонт или не, това е решение на премиера. В рамките на 42-ото Народно събрание, независимо колко дълъг ще е неговият живот, ние няма да подкрепим друг премиер освен Пламен Орешарски. Ако г-н Орешарски поиска ремонт, ние ще го подкрепим. Не бихме подкрепили друг кабинет с друг министър-председател." На другия ден Местан каза още веднъж, че ДПС няма намерение да разширява претенциите си. 

В момента движението очевидно е в много добра кондиция и може да претендира за реално увеличение на властовите си позиции с аргументите, че осигурява силна обществена подкрепа за управлението, за разлика от провала на БСП. ДПС е в състояние и да премине през предсрочни избори, ако се налага, но тогава ще трябва да разчита и на други партньори извън БСП, ако иска да направи

стабилен кабинет. Изборът няма да е голям - ГЕРБ и евентуално "България без цензура" (ако до вота партията на Бареков не се стопи). Движението обаче ще трябва да избира дали да има по-слаб партньор в лицето на БСП сега, или бъдещо неясно споразумение и евентуални тежки преговори с Бойко Борисов в бъдеще.

Хора от най-близкото обкръжение на Станишев, може би настроени реваншистки в първите дни след изборите, твърдяха, че ДПС всъщност не е в изгодна позиция, защото заради прекомерното пренатягане на резултата се разглежда от всички потенциални партньори, а и от по-голямата част от обществото по-скоро като заплаха и това ще им донесе негативи. Подобни коментари обаче изглеждат по-скоро като защитна реакция.  

В четвъртък Местан звучеше като да е направил две стъпки назад: "ДПС отдавна не е партията, която извива ръце. ДПС не е партията, която оттегля подкрепа, ако не са изпълнени условията й. ДПС е партията на диалога и настоява за диалог". Буруджиева от своя страна коментира: "Единственото, което е изразило ДПС, е желание за промени в кабинета, макар и не така директно. Но аз така интерпретирам думите на г-н Лютви Местан, които, общо взето, са очевидна истина. Няма правителство в България, което да е изкарало в една и съща форма целия си мандат." 

Дали и кога ще има предсрочни избори освен от интересите на основните коалиционни партньори ще зависи и от възможността Народното събрание да събира кворум и да работи. И докато "Атака" с минималните си около 60 хил. гласа на изборите (с водач на листата Волен Сидеров) не може да има големи претенции към властта, а и желание за предсрочни избори, в парламента се оформя групичка от т.нар. независими депутати около бившия журналист Николай Бареков, която може да предяви претенции към някаква част от управлението, особено ако роенето продължи.

Засега обаче изглежда, че най-големият риск пред стабилността на кабинета не са действията на опозицията, нито относителната стабилност на ГЕРБ и еуфорията на Борисов, а напреженията в коалицията. Недоверието между партньорите не вещае дълъг живот на правителството "Орешарски".