Не дали, а кога

Илюстрация Увеличаване Автор: Капитал Смаляване

Едно изречение на лидера на ДПС Лютви Местан, че "няма вариант правителството на Пламен Орешарски да изкара мандата си заради новите политически реалности след евроизборите", хвърли в паника социалистите, постави в доста неловка ситуация премиера и даде повод за надежди на опозицията за скорошен край на управлението на БСП, ДПС и "Атака".
Независимо че по-късно Местан се поправи като увери, че "в рамките на 42-ото Народно събрание ДПС няма да подкрепи друг министър-председател освен Пламен Орешарски", в крайна сметка остана усещането за задаваща се криза по оста БСП - ДПС - премиер. Тя допълнително се подклажда от намеците на политици от БСП и ДПС за предстоящ ремонт на кабинета и дори вкарването му в някакви времеви рамки, след което да се проведат предсрочни парламентарни избори.

Местан е опитен политик и едва ли репликата му беше изтървана случайно. Размахването на пръст срещу БСП и правителството дойде на фона на убедителния резултат на ДПС на евроизборите, "еуфорията" на ГЕРБ от внушителната преднина пред БСП и вътрешнопартийната криза в редиците на социалистите след съкрушителната загуба. Беше казана и със самочувствието на лидер на формация, чийто пръст е поставен на детонатора и ако поиска може да взриви правителството, да потърси друга управленска конфигурация в сегашния парламент или да прати това Народно събрание в небитието.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Резултатите за основните партии от евровота преначертаха политическата картина и наместването на пластовете между основните политически играчи започна още в нощта на изборите. От първоначалните анонси изглежда, че хоризонтът на това управление вече е съвсем къс. Въпросът сега не е дали ще има предсрочни избори скоро, а кога точно до края на годината ще се проведат те. Отговорът на този въпрос е свързан с предизборната тактика на партиите от управляващата коалиция и отношенията между най-големите политически субекти в момента - ГЕРБ, БСП, ДПС, "България без цензура" и Реформаторския блок.

Кой към кого

Лидерът на безспорния победител в изборите - ГЕРБ, Бойко Борисов направи реверанс към ДПС, като прогнозира, че много скоро партията ще е втора политическа сила, и ги посъветва да се разделят с БСП, защото социалистите ще завлекат и тях. След това заяви, че, ако обстоятелствата му наложат, ще води разговори с движението и партията, представлявана от Николай Бареков. А накрая към формациите, с които може да разговаря, прибави и БСП. "Колкото и да не ми е приятно – отварям вратата към всички, включително към БСП, незабавни предсрочни избори и след това както ни подреди народът. Дори и загубили, БСП са втора политическа сила и зад тях също стоят избиратели. Затова при оставка и нови избори съм готов да разговарям с БСП и ДПС." Депутати от ГЕРБ разчетоха анонсите наляво, надясно и в центъра на Бойко Борисов като по-скоро ходове за задълбочаване на кризата в управляващата тройна коалиция. От опозицията са категорични, че в този парламент влизането на ГЕРБ в някаква нова управленска конфигурация е изключено. Каза го и самият Борисов. Той се обяви за разпускане на парламента, сформиране на служебен кабинет и предсрочни парламентарни избори.



Анонси в няколко посоки отправи и бившият телевизионен водещ Николай Бареков. Коалицията около представляваната от него партия "България без цензура" спечели над 10% и успя да вкара двама депутати в европарламента. Той първо призова Бойко Борисов да спре да се държи "като сърдито дете, на което са му взели камиончето".След това се обърна и към БСП. Той обяви социалистите за "най-демократичната и най-нормалната партия" и заяви, че може да управлява с БСП, но при условие че Сергей Станишев не е начело.

Изявленията на Местан, Борисов и Бареков бяха направени на фона на мълчанието на БСП и "Атака". Тишината откъм иначе шумните националисти е обяснима. Те загубиха евроизборите, а резултатът им от 3% не дава много надежди за влизане в парламента, ако има предсрочни избори. Още повече че конкурентната им партия за националистическия вот - Националния фронт за спасение на България, постигна същия резултат. 

В най-сложна ситуация след евровота е БСП. Значителната загуба на гласове показа, че социалистите са понесли основно негативите от едногодишното управление и скандалите, които съпътстваха назначенията на част от министрите в правителството и масовите улични протести през лятото с избора на Делян Пеевски за председател на ДАНС. Към това се прибавят и вътрешнопартийните драми, свързани с недоволството от партньорството с ДПС, спорното вече лидерство на Сергей Станишев и напускането на част от хората около бившия президент Георги Първанов.

Отговорът на въпроса кога ще има предсрочни избори обаче зависи от няколко фактора и по-голяма тежест за решението има ДПС. Перспективата за партньорство с ГЕРБ едва ли радва движението, но ако сривът на БСП продължи, ДПС в даден момент ще се преориентира. Самият Бойко Борисов изглежда достатъчно готов да управлява заедно с ДПС. Или по-точно казано, от двете лоши възможности - да бъде извън властта или в коалиция с Местан и Пеевски, предпочита второто.

Инфографика Резултати от европейските избори Увеличаване Резултати от европейските избори Преглед на оригинала Автор: Антония Тилева Смаляване

Замислената малко след парламентарните избори миналата година партия на Николай Бареков с идеята да бъде "патерица" на социалистите и ДПС в евентуален нов парламент, изглежда, претърпя метаморфоза. Бившият телевизионен водещ построи част от предизборната си кампания, атакувайки яростно движението, а след вота обяви, че целта му е да спре евентуална нова управленска коалиция ГЕРБ - ДПС. Това поведение, от една страна, изглежда оправдано заради участието на ВМРО в коалицията. От друга, изглежда учудващо заради генезиса на партията и изключително силната подкрепа, която тя получи от компании, свързани със собственика на КТБ Цветан Василев. Банкерът винаги е бил близък до ДПС. Какво точно се случва в тъмното задкулисие, разбира се, е трудно да се каже, но една от версиите е свързана с предполагаемо напрежение между Цветан Василев и Делян Пеевски. В тази хипотеза собственикът на КТБ е запазил близки отношения с БСП и е насочил Бареков да помага на левите, докато влиянието на Пеевски остава в ДПС, като не без значение са и някогашните му добри отношения с ГЕРБ.

В сегашната ситуация обаче много важни са процесите в БСП, както и политическата съдба на лидера й Сергей Станишев.

Социалистите в ступор

Само за година във властта социалистите изгубиха повече от половин милион избиратели и подкрепата им се сви до размера на най-твърдото им ядро от около 400 хил. души, предимно възрастно население над 65 години. В същото време ГЕРБ запазва относителна стабилност въпреки слабото си поведение на опозиция със своите близо 700 хил. гласа, а ДПС демонстрира, че не само не губи от участието си във властта, но дори увеличава поддръжниците си.

Числата са интересни, доколкото показват обществената подкрепа за правителството - нещо, на което се надяваха на "Позитано" 20 да разберат преди изборите с очакването, че нараства. Ако продължим със сметките, излиза, че общо трите партии, които стоят зад кабинета (БСП, ДПС и "Атака"), имат около 850 хил. гласа, или малко над десетина процента от всички избиратели.

Социалистите са много повече притеснени не от разликата с над 10%, която ги води ГЕРБ след една година в опозиция, колкото от очакваните претенции на основния коалиционен партньор към управлението. Страхът им в първите дни на изминалата седмица ги държа буквално парализирани, в невъзможност да направят трезв анализ на ситуацията. До миналия петък Сергей Станишев не беше намерил време да се срещне с Местан, докато председателят на ДПС вече беше говорил с президента Росен Плевнелиев и пил кафе с почетния председател на движението Ахмед Доган.

Все пак изводите според депутати от БСП и някои хора от ръководството на партията показват, че около 200 хил. от избирателите им наказателно са предпочели да не гласуват, защото не одобряват правителството и "не го възприемат като наше". Причината според тях е, че управлението не е достатъчно социално, не следва обещанията от кампанията през 2013 г., не е попълнено с ярки червени кадри, а и решенията се взимат в тесен, далечен кръг, извън структурите.

"Определено има министри, които не вършат реформите, които обещахме през миналата година. Тези министри носят вина за поражението на изборите... За мен са необходими много повече социални мерки от страна на кабинета", коментира Илияна Йотова, която е част от ръководството на партията и беше избрана за втори мандат в Европейския парламент (ЕП). Подобна теза защитава и депутатът и началник на кабинета на Сергей Станишев Татяна Буруджиева пред вестник "Дума": "Продължавам да смятам, че министрите в голямата си част, не всички, продължават да се изживяват и да се изявяват като експерти. Независимо какви са те и като какви са избрани за министри, всеки министър е политическо лице и те не бива да забравят това. При това - политическо лице, което е на този пост с мандат, даден му от определена политическа сила."

Тази негативна ситуация за БСП би могла да се промени с ремонт на кабинета, но на етапа преговорите с ДПС също създават риск за стабилността на правителството.

• 1
• 2
• Следваща страница » "Какви са вариантите"