България не е помръднала в проблемните области за година

България не отбелязва особен напредък спрямо миналата година в нито една от областите, наблюдавани от Европейската комисия. Това става ясно от годишните препоръки на Брюксел към София, които бяха представени днес. Те са в 6 области и покриват широк спектър сектори нуждаещи се от реформи - от фискална политика, през пенсионна система, до енергиен сектор и бизнес среда.

Въпреки, че езикът в документите на комисията е доста по-мек от този в експертните доклади, защото минава през политическо ниво, е видно че ситуацията в България не е впечатлила особено с развитието си. Единствено в "Устойчивост на публичните финанси", страната отбелязва някакъв напредък, в другите области се говори само за отделни позитивни стъпки, а в две от тях - "Пенсионна реформа" и "Образование и здравеопазване", няма отбелязан никакъв прогрес и има връщане назад.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Като цяло, почти всичко в документа е подобно на този от 2013 г., с по-силен език на места. България, с други думи, не е мръднала особено от мястото си за една година.

Събирането на данъци остава основно предизвикателство пред българската държава, смята комисията. 
"Наличните оценки свидетелстват за значителен дял на сенчестата икономика, потвърден от данните за недекларирания труд в България. Относително високи са административните разходи за събиране на приходите, както и разходите за спазване на изискванията при плащането на данъци", констатират експертите.

Според ЕК, бюджетният дефицит ще порасне от 0,8% на 1,9% от БВП и ще остане на горе-долу това ниво през 2014 и 2015 г. Структурния дефицит пък ще е 1,4% през 2014 г. и 1,2 % през 2015 г.



Отбелязва се създаването на независима институция, която да надзирава фискалната политика, както бе поискано от Брюксел, но тя все още не е задействана. В експертните препоръки, които "Капитал" видя, се иска от Комисията да "промени тона по отношение на независимата надзорна институция, в светлината на скорошните събития". Предвид плановете на правителството, което предстои да се финансира с нов заем, както и все още належащите проблеми с европрограмите, които заплашват да отворят дупка в бюджета, това се очертава като доста проблемна област. 

Експертите на Комисията посочват де факто отказът на новото правителство от реформа в пенсионната система. Отлагането на увеличението на пенсионната възраст е съчетано с по-ранно пенсиониране за някои групи. Здравеопазването, където проблемите отново избухнаха тези дни с протестите в "Спешна помощ", е посочено изрично като проблем, заради непрозрачността на финансирането. "Нещо повече, високото ниво на регламентирани и нерегламентирани плащания, поемани пряко от пациента, на практика изключва някои групи от населението от достъп до здравеопазване. Показателите за здравния статус са на незадоволително равнище в сравнение с другите държави — членки на ЕС, което  свидетелства за потенциалната необходимост от структурно по-високи бюджетни разходи за  здравеопазване в бъдеще", предупреждава Комисията.

Проблем е и липсата на ясни насоки за прозрачно определяне на минималната работна заплата в България. Увеличението на минималната работна заплата през 2013 г., според ЕК  може да окаже отрицателно въздействие върху трудовата заетост и следователно трябва да се наблюдава отблизо.

Другото, което прави впечатление, е "разочароващият" напредък в електронното управление или по-скоро липсата на такъв. Енергийният сектор остава непрозрачен и тежко регулиран, а изграждането на интерконектори върви бавно. В системите за обществени поръчки има "широко разпространени нередности", заради нисък административен капацитет, усложнения и занижен контрол. А по отношение на бизнес средата, е отбелязано, че продължителността на производствата по несъстоятелност надхвърля три години, а нивото на възстановяване на вземанията е ниско.

Сред позитивните развития е отмяната на практиката да може да се обявява фалит със задна дата, планът за борба с младежката безработица и напредъкът в усвояването на евросредства. Към последните обаче вече се прилага нов подход: вместо коментари за нивото на усвояване, ЕК вече посочва нуждата от реформа на администрацията и качество там, което да донесе по-добро използване на средствата.

Препоръките са част от стремежа на ЕК да засили икономическия ръст в съюза, както и да помогне на държавите да преодолеят пречките пред икономическото си развитие. Препоръките са предоставени на Европейския съвет. Окончателното приемане се извършва на най-високо равнище от националните лидери в рамките на съвета.