Еврокомисията прекъсна плащанията и по "Регионално развитие"

Шест месеца, след като ЕК спря програма "Околна среда", писмо за прекъсване на плащанията е пристигнало и в друга голяма програма - "Регионално развитие". От дирекция "Регионално развитие" на ЕК потвърдиха пред "Капитал", че такова писмо има и то вече се намира в Министерство на регионалното развитие. Малко по-късно агенция БГНЕС уточни, че прекъсването на плащанията е само за оси "градско развитие и развитието на туризма". Това са две от най-големите оси на програмата така или иначе.

"След одитна мисия, бяха установени значителни недостатъци във функционирането на системите за управление и контрол. Властите трябва да приложат необходимите мерки за коригиране. Прекъсването ще бъде вдигнато в момента, в който Комисията установи, че мерките са предприети", коментира говорителката на регионалната дирекция Ширийн Уилър. От регионалното министерство засега не са коментирали казуса.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

В момента, според отчета на програмата, от ЕК се очаква да възстанови малко над 500 млн. лв, които вече са платени от бюджета. Възможно е всички те да бъдат замразени за до шест месеца, за колкото максимално траят прекъсванията. Ако до този период държавата отстрани проблемите, плащанията се възстановяват. 

БГНЕС (която в предишния случай с "Околна среда" се оказа изненадващо близко до правителствените позиции) твърди, че причина за прекъсванията са "нарушенията на община Бургас", което е доста странно твърдение. ЕК прекъсва плащания само при системни проблеми с доказана продължителност във времето и надали се базира само на една община - такъв беше и случаят с "Околна среда". ОПРР вече имаше подобна драма преди няколко години, но тогава с налагането на плоска финансова корекция на цялата програма, плащанията бяха спасени.

Сега обаче има основания за тревога. Ситуацията в екопрограмата потвърди, че в администрацията цари хаос, няма единно ръководство и няма ясни отговорности, което прави изключително бавно взимането на трудни решения. "Регионално развитие" е пример за това, като вече над година не може да се договори с Европейската комисия за базови изисквания в новата програма.



Програмата претърпя няколко труса през последната година, но въпреки това продължава да е сред най-добре представящите се. Към края на април 2014 г. по нея са разплатени 2.034 млрд. лв. или 62% от бюджета на ОПРР (3.131 млрд. лв). До края на 2014 г. трябва да бъдат приключени 238 договора, а за да не се стигне до загуба на средства, всеки месец трябва да се сертифицират разходи за 84 млн. лева, пише в доклад за изпълнението, който трябваше да бъде разгледан в парламента миналата седмица. В същия доклад обаче се казва, че има висок риск за проекти за над 350 млн. лв -  проектът за Северната скоростна тангента, компоненти от проектите за интегриран градски транспорт на София и Варна, проектът Античен комплекс Сердика в столицата и два проекта за онкологични центрове в София и Кърджали.

В същото време, малко преди да стане ясно решението на ЕК, президентът Росен Плевнелиев направи интересно предположение - че спирането на парите е свързано със скандалите с "Южен поток". По време на посещение в Полша, Плевнелиев коментира, че "заради липсата на доверие и на експертност да бъде направен един проект по правилата, България е пред опасност от спиране на средства от европейските фондове".

Присъдата за Околна среда се отлага

В същото време българските строителни фирми, общини и финансов министър ще тръпнат още поне седмица по друга програма. Европейската комисия още не е готова да съобщи изводите от анализа си на "Околна среда", каза за "Капитал" Ширийн Уилър - говорител на комисаря по регионално развитие. Уилър съобщи, че миналата седмица се е върнала одитната мисия от България, която е трябвало да установи ситуацията в "Околна среда" (ОПОС) и дали са изпълнени изискванията на ЕК, заради които плащанията по програмата бяха спрени миналата година. От сегашното решение на комисията зависи дали плащанията ще бъдат пуснати отново.

Това е от жизненоважно значение за финансовото министерство, което досега е покрило над 1,1 млрд. лв. невъзстановени плащания към общините, които са разкопани наполовина, и за строителите, които не знаят дали и кога ще получат пари за изработеното.

Кажете ни какво правите, за да ви кажем какво мислим

Ширийн Уилър уточни, че предстои българските власти да изпратят още информация, въз основа на която да бъде взето решението в Брюксел. Под "български власти" тя разбира управляващия орган на програмата, както и дирекция "Одит на средствата от ЕС" (ОСЕС). "Това е много важна информация и след като я получим, ще седнем да дискутираме как да разрешим проблема възможно най-бързо", допълва Уилър.

Неофициално източници на "Капитал" допълниха, че вероятно става дума за списъците с финансови корекции, наложени на общините по програмата. Според източниците ни в Брюксел са били изпратени два списъка с корекции - един предварителен и един последващ - от които не става ясно кои глоби остават и кои падат. Това е така, защото в последните няколко седмици ОПОС активно се занимава да преразглежда наложените от самата нея корекции на общини и доста от тях вече са свалени. Също така спешно наложените корекции имат доста недостатъци - в работния си доклад за тях (който Капитал видя) ОСЕС е силно критична и намира голям процент грешки в действията на управляващия орган. Открити са и елементарни грешки - например повтарянето на три договора по два пъти в извадката. Някои от наказаните общини вече имат наложени корекции по-рано, което експертите също не са отбелязали. Има и "неясни указания, има незадоволителен контрол на второ и трето ниво".

Бавенето с изпращането на информация вероятно е следствие именно от тази неразбория, която е настъпила в последния момент. От Дирекция "Регионална политика" не могат да дадат точен срок, в който ще излязат с решение, тъй като не знаят кога ще им бъде предоставено всичко, което искат. Официално решение на ЕК трябваше да има до 27 май, когато изтекоха шестте месеца от прекъсването на плащанията. Дори обаче българските власти да се забавят доста, това няма да спре процеса по преглед, който може да завърши доста неблагоприятно - например със замразяване на програмата и парите по нея. Това ще е по-тежка фаза, от която се излиза по-трудно, а също така най-вероятно ще означава крах на програма "Околна среда", тъй като няма да има време всички започнати проекти да бъдат завършени.

"Административен капацитет" и "Околна среда" са програмите с най-много грешки Общо финансовите корекции по европейски програми от 2007 г. досега са за 166 млн. лв. Българските власти са успели да уловят нередности за 166 млн. лв по европейските оперативни програми. Това е обобщението на специален одиторски доклад, поръчан от Министерски съвет, който трябва да види какъв е ефектът от системата за финансови корекции - специалните глоби, налагани за нередности при разходването на европейски пари. Общо от всички платени дотук европейски пари, 1,9% са били взети обратно от държавата. Като общ размер над три-четвърти от тези средства са по "Околна среда" и "Регионално развитие" - съответно 91,7 и 36,3 млн. лв. Тези две програми са и с най-много сбъркани проекти: на всеки втори договор е наложена някаква финансова корекция. Като процент "Околна среда" пак е начело заедно с друга програма с много проблеми - "Административен капацитет". 74% от наложените финансови корекции са свързани с възлагането на обществени поръчки. Одиторите прогнозират, че до края на изпълнението на стария програмен период (31 декември 2015 г.) размерът на финансовите корекции ще бъде увеличен с още 154 млн. лв.