Документ: Процедурата за нарушение срещу България за "Южен поток"
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Документ: Процедурата за нарушение срещу България за "Южен поток"

Официалното начало на строителството на газопровода "Южен поток". Алексей Милер, Драгомир Стойнев

Документ: Процедурата за нарушение срещу България за "Южен поток"

Публикуваме писмото на Европейската комисия до българските власти

23714 прочитания

Официалното начало на строителството на газопровода "Южен поток". Алексей Милер, Драгомир Стойнев

© Красимир Юскеселиев


В понеделник Генерална дирекция "Вътрешен пазар и услуги" е изпратила писмо до българските власти, в което ги информира, че Европейската комисия започва наказателна процедура срещу България по повод конкурса за избор на строител на газопровода "Южен поток" и иска спиране на всички дейности по неговото изграждане. България има един месец да отговори, а ако това не се случи, комисията може да изпрати случая в Европейския съд и на България да бъде наложена глоба. По-долу можете да прочетете писмото на Европейската комисия.

Европейска комисия

Генерален секретариат

3. 06. 2014

Предмет: Официално уведомително писмо - Нарушение № 2014/2176

Уважаеми господин министър,

Бих искал да насоча Вашето внимание към опасенията на Европейската комисия във връзка с изпълнението на българския участък от проекта "Южен поток".

I. Факти и правни разпоредби, които дават основание за настоящата процедура за нарушение

(1) Междуправителственото споразумение за проекта "Южен поток"

На 18 януари 2008 г. България е подписала междуправителствено споразумение с Руската федерация (по-нататък: "междуправителственото споразумение") за изграждането и експлоатацията на газопровода "Южен поток" за пренос на руски газ през територията на България до централните части на ЕС. Съгласно междуправителственото споразумение за целите на проектирането, финансирането, строителството и експлоатацията на газопровода "Южен поток" страните оказват българско юридическо лице, за което се прилагат разпоредбите на българското законодателство.

В Междуправителственото споразумение се предвижда, че компанията "Южен поток България" АД (по-нататък: "Южен поток България") има двама акционери: българското еднолично акционерно дружество "Български енергиен холдинг" и руското акционерно дружество "Газпром", като всеки от тях има 50 % дял в уставния капитал. "Южен поток България" притежава газопровода и друго имущество и обекти, придобивани в процеса на стопанската й дейност. Освен това "Южен поток България" изпълнява функциите на оператор на газопровода и определя тарифата за услугата за транспортиране на газ (член 8, алинея първа от междуправителственото споразумение). "Южен поток България" ще трябва да подпише с "Газпром" и дългосрочно споразумение за използването на целия капацитет на газопровода, което трябва да включва, наред с други, условието "транспортирай или плащай". Освен това в междуправителственото споразумение се предвижда, че "Южен поток България" трябва да избере на конкурсна основа изпълнителя и доставчиците, предоставящи услуги за строителството и експлоатацията на газопровода. В случай обаче, че "други" (неуточнени) условия се смятат за равни, "предимство се дава на стопански субекти на държавите на страните" (член 11, алинея втора от междуправителственото споразумение). Съгласно междуправителственото споразумение съответните държавни органи трябва да осигурят опростен ред за допускане през държавните граници на България и на Руската федерация на стоки и услуги, свързани със специалисти, материали, строително-монтажна техника и оборудване, необходими за работите по строителството и експлоатацията на газопровода (член 11, алинея трета от междуправителственото споразумение).

В междуправителственото споразумение се предвижда още, че в случай на възникване на разногласия или други обстоятелства, създаващи препятствия за изпълнение на задълженията на една от страните, поети по силата на същото споразумение, страните трябва да проведат съответните консултации и, ако е необходимо, да започнат преговори с цел достигане до взаимноприемливи решения, които трябва да бъдат записани в съответните протоколи (член 18 от междуправителственото споразумение). Междуправителственото споразумение ще бъде в сила в продължение на 30 години, след което ще се продължава автоматично за следващи петгодишни периоди. В рамките на тези периоди на продължение на действието всяка от страните може да прекрати действието на споразумението, като уведоми другата страна не по-късно от 9 месеца преди изтичане на съответния период на продължение на действието (член 20 от междуправителственото споразумение).

(2) Тръжни процедури, обявени от "Южен поток България"

С първото си тръжно обявление компанията "Южен поток България" кани заинтересованите юридически лица и консорциуми да подадат своите писма за намерение и документи, доказващи изпълнението на определени изисквания, в срока от 31.10.2013 г. до 18.11.2013 г. Краткият срок за подаване на кандидатурите е основание за оплаквания от страна на заинтересованите стопански субекти. Поради това "Южен поток България" решава да прекрати процедурата. Компанията обявява на своя уебсайт втори търг, като срокът за подаване на заявления за участие в него е от 21.12.2013 г. до 10.1.2014 г. "Южен поток България" организира и двете процедури за възлагане на поръчката съгласно своите вътрешни правила за възлагане на поръчки.

(3) Правно сътрудничество за строителството и експлоатацията на морския участък от проекта

Съгласно информацията, събрана от Комисията, на 18 януари 2008 г. ENI и "Газпром" са регистрирали в Швейцария дружество със специално предназначение ("South Stream AG") за изграждането на 900 km морски газопровод от Русия до България, преминаващ под Черно море. Заедно с други двама акционери (EDF и "Wintershall Holding GmbH") са регистрирали в Нидерландия "South Stream Transport B.V." като международно съвместно предприятие на "Газпром", създадено с цел проектиране, изграждане и последваща експлоатация на морския газопровод "Южен поток".

Официалното начало на работата по морския участък от строежа на газопровода "Южен поток" е обявено на 7 декември 2012 г. Съгласно информацията, събрана от Комисията, всички договори, необходими за започване на строителните дейности по морския участък от газопровода през есента на 2014 г., са подписани.

II. Правен анализ

1. Правната уредба

В член 3, параграф 1, буква д) от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) е предвидено, че Съюзът разполага с изключителна компетентност в областта на общата търговска политика.

В член 207, параграф 1 от ДФЕС са установени основните принципи на общата търговска политика: "Общата търговска политика се основава на единни принципи, по-специално по отношение на промените в тарифните ставки, сключването на тарифни и търговски споразумения в областта на търговията със стоки и услуги, и търговските аспекти на интелектуалната собственост, преките чуждестранни инвестиции, уеднаквяването на мерките за либерализиране, експортната политика, както и мерките за търговска защита, включително онези, които следва да се предприемат в случай на дъмпинг или субсидии. Общата търговска политика се провежда съгласно принципите и целите на външната дейност на Съюза."

В член 207, параграф 3 е установено, че когато трябва да се договарят и сключват споразумения с една или повече трети страни или международни организации, процедурата трябва да се извърши съгласно разпоредбите на член 207 във връзка с член 218.

В член 49 от ДФЕС е уредено правото на установяване: рамките на следващите разпоредби ограниченията върху свободата на установяване на граждани на държава членка на територията на друга държава членка се забраняват. Тази забрана се прилага също и по отношение на ограниченията за създаване на търговски представителства, клонове или дъщерни дружества от граждани на всяка държава членка, установили се на територията на друга държава членка.

Свободата на установяване включва правото на достъп до и упражняване на дейност като самостоятелно заето лице, както и да се създават и ръководят предприятия, в частност дружества по смисъла на член 54, втора алинея при условията, определени от правото на държавата, където се извършва установяването за нейните собствени граждани, при спазването на разпоредбите на главата относно капиталите."

В член 56, първа алинея е уредено свободното предоставяне на услуги: "В следващите разпоредби се урежда забраната на ограниченията на свободното предоставяне на услуги в рамките на Съюза по отношение на гражданите на държавите членки, които са се установили в държава членка, различна от тази, в която се намира лицето, за което са предназначени услугите."

В член 1, параграф 2, буква а) от Директива 2004/18/ЕО е предвидено, че "Обществени поръчки" са писмени договори с определен паричен интерес, сключени между един или повече икономически оператори и един или повече възлагащи органи, с обект изпълнение на строителство, доставяне на стоки ши предоставяне на услуги по смисъла на настоящата директива."

В член 7 от Директива 2004/18/ЕО е предвидено: "Настоящата директива се прилага към обществените поръчки, които не са изключени съгласно изключенията, предвидени в членове 10 и 11 и членове 12—18 и които имат стойност без ДДС, равна или по-висока от следните прагове:"

В член 1, параграф 2, буква а) от Директива 2004/17/ЕО е предвидено: "поръчки за доставки, строителство и услуги" са писмени договори с определен паричен интерес, сключени между един или повече възложители, посочени в член 2, параграф 2, и един или повече изпълнители на строителство, доставки или услуги."

В член 16 от същата директива е предвидено: "Освен когато са изключени по силата на изключенията в членове 19—26 или съгласно член 30 относно извършването на въпросната дейност, настоящата директива се прилага към поръчки, които имат стойност без данък добавена стойност (ДДС), не по-малка от следните прагове: [...]"

2. Нарушение на правото на ЕС

а) определяне на "Южен поток България" за проектант, оператор и собственик на тръбопровода

Съгласно член 1 от междуправителственото споразумение "Южен поток България", основано от "Булгаргаз Холдинг" и "Газпром", изпълнява задачите по проектиране, финансиране, строителство и експлоатация на газопровода. Съгласно разпоредбите на член 1 във връзка с член 2 от междуправителственото споразумение компанията е собственик на тръбопровода и притежава имуществото и обектите, създадени и(или) придобивани в процеса на стопанската й дейност.

Съгласно член 5 от междуправителственото споразумение въпросите по отношение на изграждането и експлоатацията на газопроводната система ще бъдат решавани чрез (допълнителни) двустранни споразумения между държавите, през чиято територия ще преминава тръбопровода.

Комисията няма информация за сключването на допълнителни споразумения въз основа на член 5 от междуправителственото споразумение, тъй като такива допълнителни споразумения — ако в действителност са били сключени — не са били съобщени на Комисията съгласно Решението за междуправителствени споразумения (994/2012).

При липсата на допълнителните споразумения по член 5 от междуправителственото споразумение или на национални разпоредби или писмен договор между страните с изброяване на точните задачи, подробностите за ангажиментите и естеството на посоченото съответно заплащане, дължимо на "Южен поток България", не е възможно да се определи точният характер на определянето на "Южен поток България" за проектант, оператор и собственик на газопровода. В зависимост от липсващата информация задачите на "Южен поток България" могат да се осъществяват под формата на обществена поръчка, концесия или в краен случай след предоставяне на изключително право.

Въпреки че Комисията не е осведомена за национална мярка, предоставяща изключителното право на гореспоменатата компания, е ясно, че междуправителственото споразумение й гарантира възможността да построи и експлоатира тръбопровода при условията на изключителност (фактическо изключително право). Информацията, събрана от Комисията, не позволява да се установи дали в този конкретен случай предоставянето на изключително право е било последвано от договор между България и "Южен поток България", в който се уточняват взаимните задължения на страните, представляващ обществена поръчка или концесия за строителство съгласно директиви 2004/18/ЕО или 2004/17/ЕО. С оглед на липсващата информация не може да се прецени дали е следвало да се приложи Директива 2004/18/ЕО или Директива 2004/17/ЕО.

По тази причина Комисията приканва българските власти да предоставят цялата съответна информация и документи, които биха могли да изяснят този въпрос.

Анализът по-долу взема предвид възлагането на обществена поръчка или концесия за строителство или като алтернатива — обикновеното предоставяне на изключително право. Във всеки от тези случаи връзките между съответната държава членка и стопанския субект се подчиняват на разпоредбите на правото на ЕС.

Възлагащите органи и възложителите, които възлагат изпълнението на задачи на икономически оператори в рамките на обществена поръчка, са длъжни да следват процедурите и да спазват процесуалните гаранции, предвидени в директиви 2004/18/ЕО или 2004/17/ЕО, при условие че стойността на тези поръчки е равна или по-висока от съответните суми, определени в тях — съответно член 7 и член 16 от посочените директиви.

Съгласно разпоредбите на членове 28, 35 и 58 от Директива 2004/18/ЕО обществените поръчки или концесиите за строителство, надхвърлящи праговата стойност (както е определена в членове 7 и 56 от директивата), се публикуват в Официален вестник на Европейския съюз (ОВЕС) и се възлагат по една от процедурите, предвидени в директивата (по принцип открита или ограничена процедура). Аналогично съгласно разпоредбите на член 1, параграф 9, член 40, член 41 и член 42 от Директива 2004/17/ЕО поръчките, надхвърлящи праговата стойност (както е определена в член 16 от директивата), се публикуват в ОВЕС и се възлагат по една от процедурите, предвидени в директивата (по принцип открита процедура, ограничена процедура или процедура на договаряне с публикуване на обявление за поръчка). В случая на проекта "Южен поток", чиято стойност, само за частта на сушата, се оценява в България на 3,5 млрд. евро, праговите стойности са надхвърлени.

Поръчка, попадаща в обхвата на директивата, може да се възлага директно (без публикуване в ОВЕС) само в изключителни случаи, всички от които са изброени в член 31 от Директива 2004/18/ЕО и в член 40, параграф 3 от Директива 2004/17/ЕО. В съответствие с добре установената съдебна практика на Съда на ЕС тези изключения подлежат на строго тълкуване. Ако определянето на "Южен поток България" може да се квалифицира като обществена поръчка в приложното поле на която и да е от двете директиви или концесия за строителство, обхваната от Директива 2004/18/ЕО, и е била възложена директно, без да е приложимо никое от гореспоменатите изключения, това възлагане представлява сериозно нарушение на правото на ЕС в областта на обществените поръчки

За разлика от това, концесиите за строителство, попадащи извън обхвата на Директива 2004/18/ЕО и по този начин подлежащи само на принципите, заложени или произтичащи от Договора, трябва да се възлагат в съответствие с принципите на прозрачност, недискриминация и равно третиране. Същите принципи се прилагат и при предоставянето на изключителни права от държавите членки в случаите, когато тези изключителни права не са предоставени в контекста на обществена поръчка или концесия.

В своето решение по делото Belgacom (С-221/12) Съдът напомни, че "независимо обаче от изключването на концесиите за услуги от приложното поле на Директива 2004/18по силата на член 17 от нея, публичните органи, които предоставят подобна концесия, са задължени да спазват основните правила на Договора за функционирането на ЕС, принципите на недопускане на дискриминация по националност и на равно третиране, както и задължението за прозрачност, произтичащо от тях, при положение че тази концесия представлява сигурен трансграничен интерес."

Освен това Съдът също така напомни, че "следва все пак да се уточни, че правото на Съюза би наложило същите изисквания на предоставящия концесията орган дори ако разглежданият в главното производство договор не задължава концесионера да упражнява възложената дейност, като в този случай договорът би съдържал разрешение за упражняването на икономическа дейност. Всъщност подобно разрешение не се различава от концесията за услуги по отношение на задължението за спазване на основните правила на Договора и на произтичащите от тях принципи, при положение че упражняването на тази дейност може потенциално да заинтересува икономически оператори, установени в други държави членки."

На последно място, по отношение на значението на споменатия по-горе принцип на прозрачност Съдът заяви, че задължението за прозрачност се състои в това да се гарантира на всеки потенциален оферент подходящо равнище на разгласяване, което дава възможност за предоставяне на концесията за услуги при условия на конкуренция, както и контрол за безпристрастността на процедурите за възлагане на обществени поръчки"(Решение по дело С-324/98, Telaustria, точка 62).

Поради това ако определянето на "Южен поток България" за проектант, оператор и собственик на газопровода може да бъде счетено за концесия, която не попада в обхвата на Директива 2004/18/ЕО, или за предоставяне на изключително право, това предоставяне представлява сериозно нарушение на правото на ЕС в областта на обществените поръчки или на произтичащите от ДФЕС принципи, като например принципите на недискриминация и прозрачност.

б) компетентност на България да сключи междуправителственото споразумение

Сключеното между България и Русия междуправителствено споразумение за строежа и експлоатацията на тръбопровода "Южен поток" предоставя на конкретен стопански субект правото да проектира, финансира, строи и експлоатира газопровод, на който е собственик (член 1 от междуправителственото споразумение, определение на "компания"). Освен това междуправителственото споразумение съдържа правила за бъдещите поръчки, които да се сключат между "Южен поток България" и изпълнителите за, измежду другото, строителство на част от тръбопровода "Южен поток" и предвижда в член 11, че "при равни други условия предимство се дава на стопански субекти на държавите на страните". Поради тези причини междуправителственото споразумение поражда опасения по отношение на съвместимостта си с обата търговска политика.

Въпреки че основната цел на междуправителственото споразумение е ограничена до конкретен проект и по тази причина то не се стреми да регулира достъпа до пазара на обществени поръчки на държава членка или на Съюза по принцип, изглежда че чрез това международно споразумение България се ангажира да отвори част от пазара на обществени поръчки за една трета държава и съответно да затвори същата част от пазара на обществени поръчки за всички останали трети държави. Освен това чрез междуправителственото споразумение България определя правила за обществените поръчки за бъдещи и все още неуточнени покупки.

С оглед на обхвата на компетентността съгласно член 207 от ДФЕС и нейния изключителен характер Комисията е на мнение, че само Съюзът може да сключва международни споразумения за отваряне на своя пазар на обществени поръчки и съответно само Съюзът може да регулира с оглед затваряне на пазара за трети държави, по отношение на които не съществуват международни ангажименти. Тази позиция е подкрепена от съответната съдебна практика. Съдът на Европейския съюз постанови, че един акт на Съюза попада в обхвата на общата търговска политика, "ако се отнася специално до международната търговия, тъй като основното му предназначение е да насърчи, улесни или уреди търговията и тъй като има преки и

непосредствени последици за търговията или обмена на съответните стоки

Освен това от решението на Съда по дело С-360/93 следва, че правното основание на общата търговска политика обхваща сключването на споразумения за взаимно отваряне на пазари на обществени поръчки за стоки и трансгранични услуги.

Чрез Споразумението относно обществените поръчки на СТО и някои двустранни търговски споразумения Съюзът вече е поел ангажименти към определени трети държави да отвори широко своя пазар на обществени поръчки. Освен това Съюзът досега не е упражнил изключителната си компетентност да ограничава достъпа на чуждестранни стоки, услуги и дружества до пазара на обществени поръчки на ЕС и поддържа по-голямата част от този пазар отворена за всички трети държави. Следователно при липсата на правила на Съюза, които биха гарантирали, че не се нарушава еднаквото прилагане на общата търговска политика, държавите членки нямат правна възможност да приемат собствени правила и за техните възлагащи органи е изключено да прилагат дискриминация спрямо трети държави.

С оглед на гореизложеното изглежда, че въпросното междуправителствено споразумение, което дава на Русия достъп до пазара на обществени поръчки на Съюза и изключва стоки и услуги от други трети държави и държави — членки на Съюза, и което определя правила за обществени поръчки за бъдещи и все още неуточнени покупки, нарушава изключителната компетентност на Съюза в областта на общата търговска политика.

в) възложените от "Южен поток България" поръчки

Съгласно член 11 от междуправителственото споразумение "Компанията избира изпълнител (изпълнители), а така също доставчици на материално-технически ресурси и на организации, предоставящи услуги, необходими за строителство и експлоатация на газопровода, на конкурсна основа. При равни други условия предимство се дава на стопански субекти на държавите на страните."

От тази разпоредба на междуправителственото споразумение може да се заключи, че не се възнамерява договорите, които ще бъдат сключени от "Южен поток България", да бъдат възложени при спазване на правилата на Директива 2004/17/ЕО. Това заключение се подкрепя от факта, че "Южен поток България" вече стартира процедури за възлагане на обществени поръчки на 31 октомври 2013 г. и 21 декември 2013 г., които не отговарят на разпоредбите на посочената директива, по-специално по отношение на задължението за разгласяване на договорите чрез публикуване в Официален вестник на Европейския съюз и на задължението за еднакво и недискриминационно третиране на стопанските субекти: последните принципи се нарушават с възможността, произтичаща от член 11 от междуправителственото споразумение, да се даде предимство на установените в България или Русия стопански субекти. Ако "Южен поток България" се счита за възложител по смисъла на член 2 от Директива 2004/17/ЕО или попада в нейния обхват по отношение на лицата по други причини, като например посочените в член 2, параграф 2, буква б) от същата директива, тогава по отношение на извършените от нея покупки — при условие че попадат в материалния обхват на директивата — трябва да се спазват процедурните правила на директивата и принципите на прозрачност, равно третиране и недискриминация.

Дори да се приеме, че подписалите междуправителственото споразумение страни имат право да определят правила за отделни случаи по отношение на възлагането на договори за подизпълнение (а случаят не е такъв), тези правила за отделни случаи не трябва да нарушават приложимите в областта на обществените поръчки основни принципи в Договора, каквито са принципите на недискриминация, равно третиране и прозрачност. Изричното определяне на задължение за даване на предимство на стопанските субекти от подписалите споразумението държави обаче влиза в явно противоречие с посочените принципи.

Съгласно член 2, параграф 2, буква б) от директивата тя се прилага към възложителите, които "когато не са възлагащи органи или публични предприятия, извършват като една от своите дейности някоя от дейностите, посочени в членове 3 — 7, или всякаква комбинация от тези дейности, и се ползват със специални или изключителни права, предоставени им от компетентен орган на държава членка."

Член 2, параграф 3 от директивата гласи следното: "За целите на настоящата директива "специални или изключителни права" са права, предоставени от компетентен орган на държавата членка посредством каквито и да било законови, подзаконови или административни разпоредби, чието действие е да ограничат упражняването на дейностите, определени в членове 3 — 7, до едно или повече образувания, и да се засегне значително възможността на други образувания да извършват такава дейност."

Както е пояснено в точка 2, буква а) от настоящото писмо, може да се заключи, че на "Южен поток България" е предоставено изключително право (вероятно под формата на обществена поръчка или на концесия). Ако беше установено, че въпреки представените в точка 2, буква а) аргументи изключителното право е предоставено по начин, който отговаря на изискванията на законодателството на ЕС, но при все това не по прозрачна конкурсна процедура, тогава "Южен поток България" би следвало да се счита за възложител, попадащ в обхвата на директивата по отношение на лицата.

Процедура за възлагане, която не отговаря на разпоредбите на директивата, като посочената по-горе, би могла да бъде счетена за законосъобразна, ако по отношение на възложителя можеше да се приложи правилото по член 22, буква а) от директивата за изключване от обхвата й:

"Настоящата директива не се прилага по отношение на поръчки, регулирани с различни процедурни правила и възлагани:

а) съгласно международно споразумение, сключено в съответствие с Договора между държава членка и една или повече трети държави, за доставки, строителство, услуги или конкурси за проект, които са предназначени за съвместната реализация или експлоатация на проект от подписалите го страни; всички споразумения се съобгцават на Комисията, която може да се консултира с Консултативния комитет по обществени поръчки, посочен в член 68;"

Поради това въпросът, на който трябва да се даде отговор, е дали може да се приеме, че междуправителственото споразумение е сключено в съответствие с изискванията на Договора. Ако отговорът е отрицателен, възложителят не може да се ползва от правилото по член 22, буква а) за изключване от обхвата и процедурите за възлагане на обществени поръчки, които той е провел, без да е спазил изискванията на директивата, представляват сериозно нарушение на правото на ЕС в областта на обществените поръчки.

Като се има предвид, че в Договора не се съдържат разпоредби относно сключени от държавите членки международни споразумения, понятието за съответствие с Договора може да означава само съответствие с Договора и с произтичащите от него достижения на правото на Съюза. С член 22, буква а) от Директива 2004/17/ЕО се предоставя изключение от задължението за спазване на правилата на Съюза в областта на обществените поръчки, при условие че са спазени всички останали разпоредби и процедури на законодателството на Съюза.

Без да се засяга преценката относно спазването на изискванията в останалите области на законодателството на ЕС, като например Третия енергиен пакет, може да се заключи, че междуправителственото споразумение и описаните в него процедури нарушават Договора, по-специално изключителната компетентност на

ЕС по отношение на общата търговска политика (точка 2, буква б) от настоящото писмо), принципите на прозрачност, равно третиране и недискриминация посредством прякото определяне на "Южен поток България" за проектант, оператор и собственик на газопровода (точка 2, буква а) от настоящото писмо), както и даването на предимство на стопанските субекти от България и Русия и неизпълнението на изискването за публикуване в Официален вестник на Европейския съюз (точка 2, буква в) от настоящото писмо).

г) евентуално предоставеното изключително право за осъществяване на морската част на проекта

Комисията не разполага с информация за съответно международно споразумение, сключено с оглед осъществяването на морската част на газопровода7, нито за национални мерки за предоставяне на изключително право на компанията South Stream B.V. Предвид цялостния контекст на проекта обаче изглежда вероятно да бъде сключено такова споразумение и да бъде предоставено изключително право (евентуално след това да бъде възложена обществена поръчка или концесия).

Поради това Комисията приканва българските власти да предоставят всяка информация и всички документи, които имат отношение към въпроса и могат внесат яснота по него, за да се прецени доколко евентуалните споразумения, едностранни мерки или договори спазват законодателството на ЕС.

III. Заключение

С оглед на изложеното по-горе и без да се засяга преценката относно спазването на изискванията в останалите области на законодателството на ЕС, като например Третия енергиен пакет, Европейската комисия смята, че като е сключила международно споразумение с описаното по-горе съдържание, като е предоставила изключително право, концесия или обществена поръчка на "Южен поток България" да проектира, финансира, строи и експлоатира газопровод, който ще бъде собственост на компанията, без да бъде приложена прозрачна конкурсна процедура и с предвиждане на правила за бъдещи договори, които да бъдат сключени между "Южен поток България" и подизпълнителите в нарушение на произтичащите от Договора принципи на недискриминация, равно третиране и прозрачност, както и като е възложила поръчки, без да е спазила изискванията на Директива 2004/17/ЕО, България не е изпълнила задълженията си, произтичащи от член 3, параграф 1, буква д) и членове 49, 56 и 207 от Договора, както и задълженията си по Директива 2004/17/ЕО и Директива 2004/18/ЕО.

В съответствие с член 258 от ДФЕС Комисията приканва Вашето правителство да изложи своите съображения по въпросите по-горе — предвид напредналия етап на строителните работи с потенциално висока стойност — в срок от един месец от получаването на настоящото писмо, както и да предостави поисканата по-горе информация за евентуалните споразумения, едностранни мерки и договори. След като разгледа изложените съображения и предоставената информация, както и в случай че в посочения срок не бъдат изложени съображения и не бъде предоставена информация, Комисията може по целесъобразност да издаде мотивирано становище, както е предвидено в същия член.

С оглед на сериозното естество на потенциалното нарушение на законодателството на ЕС и на възможните последици, Комисията призовава правителството да не допуска по-нататъшно усложняване на ситуацията и - в светлината на принципа на лоялното сътрудничество (член 4 алинея 3 от Договора за Европейския съюз) - да преустанови възлагането по всички тръжни процедури свързани с проекта "Южен поток", както и да се въздържи от сключването на договори, тъй като те, както бе изложено по-горе, трябва да съответстват на законодателството на ЕС.

С уважение,

За Комисията

Мишел Барние

Член на Комисията

В понеделник Генерална дирекция "Вътрешен пазар и услуги" е изпратила писмо до българските власти, в което ги информира, че Европейската комисия започва наказателна процедура срещу България по повод конкурса за избор на строител на газопровода "Южен поток" и иска спиране на всички дейности по неговото изграждане. България има един месец да отговори, а ако това не се случи, комисията може да изпрати случая в Европейския съд и на България да бъде наложена глоба. По-долу можете да прочетете писмото на Европейската комисия.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

95 коментара
  • 1
    today avatar :-|
    today

    На лъжата краката са ... Стойнев и Куюмджиев!
    Нали нямало нищо конкретно, дори нямало наказателна процедура?

  • 2
    ages avatar :-|
    ages

    [quote#1:"today"]На лъжата краката са ... Стойнев и Куюмджиев!
    Нали нямало нищо конкретно, дори нямало наказателна процедура?[/quote]
    А посредата, между двата крака не е ли Орешарски, който се прави, че не знаел още какви са "забележките", щял да се запознае внимателно и да строи според европейското законодателство. Те му викат да спира, той сега няколко месеца ще се запознава.

  • 3
    jorosrabskia avatar :-P
    jorosrabskia

    Опааа, Стойнеффф, ти кво ша кажеш по въпроса?

  • 4
    the_core avatar :-(
    The Core

    Абе в една нормална държава само едно такова писмо с констатации е достатъчно за оставка на цял кабинет!
    Нашите му*льовци до кога ще ги траем?

    Хайде на протест!!!!
    Докога ще ги гледаме как ограбват нашето и на децата ни бъдеще?

  • 5
    gavrilov avatar :-|
    gavrilov

    идиоти, които ще ни струват скъпо. Благодаря на Капитал за публикацията. Очевидно не можем да очакваме същото, от галфоните които ни управляват.

  • 6
    motochristo avatar :-|
    motochristo

    Някой може ли да публикува и текста на договора, съвсем да се позабавляваме.
    Иначе писмото е брутално, и за пореден път доказва каква въпиюща некомпетентност тресе господата от БСП и техните рояци от чичковци-бизнесменки, които цоцкат ли цоцкат.

  • 7
    bvsc avatar :-|
    Да, ама не

    Притеснително е как винаги по въпроси на ЕК към България, вестникът се сдобива с информация, която не е публична. Според мен се изпраща директно от някоя дирекция на комисията до близки медии, за да може да се оказва косвен натиск върху властта.

  • 8
    sasoss avatar :-P
    sasoss

    Онзи дървен философ Графа пак ще се покрие за доста време.
    Колко комично изглеждат сега твърденията му, че няма наказателна процедура, защото няма нищо на сайта на ЕК.

  • Rage Against

    До коментар [#7] от "Да, ама не":

    айде пак с опорните точки.
    теб не те притеснява това, че съветските губернатори, които се разпореждат като местно правителство предават интересите ти и грабят държавата ти, а от това, че губернаторите ти не ти показват официалните документи от ЕК?

    и когато тези документи биват изпратени към свободни медии, ти виждаш невероятен заговор в това, че тази информация става публична?!?

  • 10
    today avatar :-|
    today

    [quote#7:"Да, ама не"]Притеснително е как винаги по въпроси на ЕК към България, вестникът се сдобива с информация, която не е публична. [/quote]
    Далеч по-притеснителни са многократните официални предупреждения от ЕК да спазваме европейските изисквания, и твърдоглавието на руските чугуни, които са решили да строят на всяка цена, и си правят каквто искат и лъжат най-нагло. Цената ще я плаща целия български народ обаче!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK