За периода януари - март 2014 г. потреблението е нараснало 3%, а износът се е увеличил с 1.5% спрямо година по-рано. На тримесечна база обаче статистиката отчита понижаване на експорта на стоки и услуги, който традиционно е един от двигателите на растежа – свиването спрямо края на 2013 г. е с 2.1%. Донякъде са очаквани предвид слабото представяне на експортните компании в началото на годината. Потреблението също остава сравнително свито, като увеличението през последните три месеца е с 1.1% спрямо октомври - декември 2013 г.

Очакванията на правителството са за цялата 2014 г. икономиката на страната да нарасне с 2.1%, като прогнозираният по-висок растеж се обвързва с очакванията за засилване на вътрешното потребление през втората половина на годината, както и на инвестициите. Според Европейската комисия обаче предвижданията на българския кабинет са оптимистични – в пролетната си прогноза Брюксел запази очакванията си за растежа на България, като предвижда ръст от 1.7% през 2014 г. и 2% през 2015 г. Повечето анализатори също очакват БВП да се увеличи с между 1 и 1.5% тази година.

Слаб ръст на производителността

Производителността на труда продължава да расте, но темповете на нарастване се забавят все по-осезаемо, показват предварителните данни на НСИ. През първото тримесечие на 2014 г. БВП, изработен от един зает, се е повишил с 1.1% спрямо година по-рано. За сравнение - в предходното тримесечие националната статистика отчете ръст от 2.3%.

Показателят се движи с темпове от порядъка на между 1% и 4% от началото 2012 г., докато през 2010 и 2011 г. темповете достигаха и стойности от по 5-6%. Ръстът на производителността на труда обаче е по-скоро механичен - в първите години на кризата, когато компаниите правеха масови съкращения, обикновено се освобождаваха предимно нископлатени работници.

Междувременно броят на заетите лица отбелязва леко повишение – според данните на НСИ за първото тримесечие на 2014 г. те са 2.89 млн. души спрямо 2.86 млн. души година по-рано. Увеличението на заетите би могло да е и обяснение за забавящите се темпове на увеличаване на производителността. Друго възможно обяснение за увеличаването на производителността е нарастване в обема на инвестициите или по-добри резултати от управлението на предприятията.

Данните на националната статистика показват още, че за един час всеки зает в икономиката създава средно 12 лв. БВП. Традиционно най-висока е производителността в индустриалния сектор – 12.7 лв. средно на отработен от човек час. В сектора на услугите резултатът е средно 9.5 лв., докато в селското стопанство са отчетени 2.2 лв. средна производителност на труда на един зает на час за периода януари - март.

Автор: Капитал Daily

Преглед на оригинала