С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
104 6 юни 2014, 17:54, 22111 прочитания

Троянското магаре

Как България се превърна в нарицателно за провалена европейска държава и колко точно струва това

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Част от темата

Шамарите от Брюксел

Четири лъжи за "Южен поток"

Вашингтон се присъединява към Брюксел със заплаха за санкции срещу България заради газопровода

Като вятър в кула от карти

Защо катастрофират европрограмите

Ако не друго, правителството на Пламен Орешарски изпълни отколешна мечта на българските политици - за тях се говори буквално навсякъде. Освен в статии в Германия, САЩ, Великобритания, Полша, то успя да вкара България и на масата на най-развитите държави. Е, не като член, а като пример за назидание. "Току-що започнахме наказателна процедура срещу България, която демонстрира, че не се шегуваме", каза председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу преди началото на срещата на седемте най-развити индустриални държави в сряда. Поводът беше проектът за "Южен поток".

Наказателната процедура беше придружена със спиране на средствата по "Регионално развитие", което последва спирането по "Околна среда" (и евентуално "Конкуретоспособност")... Поредицата от шамари може и да не са свързани помежду си, но звукът от тях е оглушителен. Толкова силен удар България не е получавала от Брюксел не само от влизането си в Европейския съюз, но дори в годините преди присъединяването. Трезвият поглед показва, че провалите бяха заложени в последните години. Но докато правителството на ГЕРБ получи първоначален кредит на доверие през 2009 г., който след това харчеше безразборно, то БСП и ДПС, които започнаха мандата си с откровено недоверие, явно решиха, че след Бойко Борисов и Цветан Цветанов всичко може да мине. Това се оказа голяма грешка, последиците от която ще се носят от цялата държава дори след края на кабинета "Орешарски". 


И това трябва да се помни много добре, тъй като във вече очертаващите се предсрочни избори отново ще слушаме кухо мерене на успехите. А фактите говорят, че местният политически пазарлък всъщност е от друго измерение - мрачно и затънтено. Постиженията на България в последните седем години в ЕС са, меко казано, скромни - Румъния, която от края на 90-те години на миналия век винаги е била на косъм зад нас, сега уверено ни изпреварва. С останалите нови членки на съюза пък вече въобще не сме в една лига. Нито съдебната система се подобри, нито корупцията спадна кой знае колко, дори напротив - борбата за превземане на държавата от един бизнес клан стана брутално очебийна, нещо,  което членството в ЕС уж трябваше да предотврати. Малките анклави на нормалност в България, вместо да се разширяват, биват потискани и мачкани.

И което е по-лошо, София, водена от политическата си класа (в неразривна симбиоза с местната бизнес класа, която живее основно заради връзките си с държавата), сега работи срещу малкото, което страната успя да изгради. На България й трябваха години, за да може някой да започне да приема насериозно нейните институции и интереси, а сега всички те биват подложени на унищожителна критика, която ще лепне още години наред.

Колко е лошо да бъдеш новина



Предупрежденията за това, че България ще се превърне в троянското магаре на ЕС, на което всички смятат за особено поучително да дръпнат ухото, нарастват от близо два месеца. И наистина, погледнато отстрани (без политически или бизнес емоции), в момент, в който се обсъждат санкции срещу Русия заради ставащото в Украйна, активната подкрепа на проект като "Южен поток" (дори от него България да има полза) е не само въпрос на лош вкус, но и на никакъв усет за дипломация.

Rzeczpospolita, Financial Times, Deutsche Welle , Wall Street Journal, Spiegel, Washington Post са само най-популярните медийни брандове, които в последно време се върнаха към любимото клише за България, подвластна на руските интереси. Дори трезвият "Ди цайт" се запита дали България не попада все повече под руското влияние. Голяма част от тези коментари са доста пресилени, резултат на още неизбледнелия спомен за 16-ата република на СССР. Но за средностатистическия западен читател и политик България се възприема точно така, което вече насажда стабилна негативна представа за София. В коридорите на европейските институции вече упорито се говори, че колебливата политика на страната не се дължи на стремежа да се угоди на русофилски настроените избиратели (каквито последните евроизбори доказаха, че няма - "Атака" не влезе, а по-възрастните избиратели на БСП си гласуваха както винаги), а на директни инструкции, които правителството получава от Москва.

Български дипломати признават анонимно, че отношението към страната се е променило и коментарите във водещи западни вестници отговарят доста точно на настроенията към България.

За това естествено помага и активното използване на руски опорни точки - при промените на Закона за енергетика, които целяха да помогнат на "Южен поток", депутатите от БСП сякаш преписваха от правните анализи на "Газпром". По-късно се оказа, че компанията "Южен поток - Транспорт" е помагала при писането на поправките, които целяха да изключат газопроводите в икономическата зона, териториалните води и два километра от сушата на България от действието на европейското законодателство. 

Колекция от стаявани шамари

Охлаждането към България обаче не е резултат само от проруската реторика на настоящото правителство. Предупрежденията към страната не са от вчера. Все пак трябва да се помни, че София и Букурещ влязоха под условие и с наблюдение в ЕС. Още от 2009 г. е ясно, че страната няма да стане част от шенгенското пространство, докато не покаже драматичен напредък в реформите на правоохранителните си органи, т.е. те да започнат да се грижат за гражданите  вместо за силните на деня. Това беше очебиен провал на ГЕРБ.

По същото време Европейската централна банка предупреди България в конфиденциални писма, че без българската икономика да започне да работи прозрачно, предвидимо и при спазване на правилата и без да се спре процесът на олигархизация на страната, София няма смисъл да дава публични анонси за влизане в еврозоната. Вместо да се стреми да изчисти икономиката, ГЕРБ направи обратното - отказа се и от еврозоната. Към средата на 2010 г. еврозоната не само престана да бъде приоритет (финансовият министър Симеон Дянков в края на 2011 г. вече дори оценяваше шансовете й да оцелее като ниски), но олигархията започна да концентрира още повече пари и медии в обятията си.

Всъщност икономическите интереси на някои кръгове, маскирани като политика, са това, което трайно преобърна отношението към България. Бизнес кръгът, който подпира последните три правителства, няма идеологически или географски предпочитания (няма проблем да работи и с американски компании), но руските контакти осигуряват далеч по-лесен достъп на облаги. Навлизането на руската ВТБ и партньорството й с българската Корпоративна търговска банка в няколко проекта у нас, както и активното участие в проекта за "Южен поток" на фирми, финансирани от банката, показаха, че Русия вече окончателно е предпочитаният партньор на този кръг, който дискретно управлява страната.

Естествено подобни процеси има и на други места - Кипър, Люксембург или Австрия, но никъде това сливане на политика, икономика и частни интереси няма толкова мащабен и прояждащ ефект. В Германия руският капитал навлиза, но се стреми да спазва правилата. В България той се опитва да пише законите. Комбинацията между институционално счупена държава, алчни олигарси и руски интереси е просто взривоопасна. За съжаление на този кръг кризата в Украйна изведнъж извади темата "Русия" на европейската маса с неочаквана острота. И на този фон България внезапно изпъкна неудобно. Което доведе дотам в списание Spiegel да започват да се появяват материали на германското разузнаване за руското влияние в София, а Washington Post да коментира, че не може от нас да зависи американската политика към Русия.

Виновникът не е един

На геополитическия фон на "Южен поток" спирането на европрограмите изглежда по-дребен проблем, но всъщност е по-важен вътрешно, защото от тези пари зависят много общини и фирми (които пък имат политически връзки). Освен това  да те критикуват в американски вестник не е кой знае колко болезнено политически, но да ти спрат парите е плесник през ръцете. Затова този шамар боли повече. Но истината е, че и за него вина за тях носят поне три правителства.

След решенията тази седмица за спиране на плащанията по оперативна програма "Регионално развитие" (по която имаме да получаваме 550 млн. лв. само тази година) и официалното заявление на Европейската комисия за началото на  процедура за нарушение на европейското законодателство при изграждането на "Южен поток", в България заваляха обвинения и контраобвинения. "При ГЕРБ няма нито една спряна програма, докато сега падат цели програми", моментално коментира бившият премиер Бойко Борисов. Премиерът Пламен Орешарски му отвърна, че грешки се откриват във всяка година от програмния период, като най-много са между 2010 и 2013 г. Трагикомичното е, че и двамата са прави.

Проблемите в европрограмите са заложени още при тройната коалиция (в "Околна среда" още от 2008 г.) И това е естествено, защото няма страна, която да не прави грешки, особено нова и административно неопитна като България. Повечето обаче се стараят да оправят грешките си. ГЕРБ получиха кредит на доверие, че ще изчистят системата, но въпреки частичния успех обществените поръчки останаха дълбоко проблемни и често корумпирани. И когато загубихме този кредит, тези проблеми изведнъж станаха непреодолими (виж текста). 

В случая с "Южен поток" се разиграва почти идентичен сценарий. Борисов продължава ехидно да обяснява, че по негово време проектът за "Южен поток" е вървял добре, а настоящото правителство го е съсипало. Проблемите с правната база на газопровода, която основно се критикува от Европейската комисия, обаче  са известни още от 2010 г., но правителството на ГЕРБ не положи усилия да ги оправи. Така проектът следваше естествения си ход, събирайки подпис след подпис, докато кабинетът на Пламен Орешарски не положи логичния последен параф. И изтегли късата клечка. Орешарски дори обясняваше в Брюксел на президента на комисията Жозе Мануел Барозу, че ще спазваме правилата, докато в София обявяваха фирмите, които ще строят тръбата.

Какви ще са последиците

Тъй като ни предстои отново период на несигурност и колебания, няма изгледи за драстично подобрение на ситуацията скоро. Това значи, че траекторията ще продължава да сочи надолу в близко бъдеще. Това правителство не се отличава с особена способност да взима трудни решения (освен, изненада, "Южен поток"). То избяга от важни дебати, скри се от идващи кризи, предпочете други да говорят и действат вместо него и така успя да блокира администрацията дългосрочно. При европрограмите това означава, че ако забележките не бъдат изпълнени скоростно и кадърно, милиарди ще бъдат заложени на карта. По "Околна среда" вече висим с 1.5 млрд. лв., които при евентуално замразяване ще доведат до катастрофа на изпълнители и на цялата програма. При "Регионално развитие" ситуацията не е толкова драматична все още, но изгледите не са добри. Ако спекулациите са верни и бъдат спрени още поне две програми, всички сметки за дупка в бюджета ще се окажат опасно близо до истината. В енергетиката дълговете между фирмите се увеличават лавинообразно, фискалните дефицити растат, здравеопазването охка и пъшка.

Комбинацията е много неприятна. Точно когато в различни сектори на икономиката растат проблемите, най-големият външен кредитор на страната - ЕС, може да се оттегли. Но дори и това да не се случи, оттук насетне поне няколко години напред Брюксел ще дебне България под лупа. Дали това ще промени нещо е отделен проблем.

Историята досега също е показателна. Въпреки проблемите си България между 1992 и 1994 г. не се отличаваше кой знае колко много от другите източноевропейски страни и беше много по-напред от прибалтийските държави. България, Румъния, Чехия и Словакия подписаха споразуменията си за асоцииране към ЕС през 1995 г. (Полша и Унгария година по-рано), но София влезе в евросъюза последна заедно с Букурещ. Финансовата безотговорност в периода 1995-1996 г. пък доведе до това, че България дълги години се оказа изолирана от международните валутни пазари с всички негативни последици от това- високи лихви в страната, забавен икономически растеж и статута на икономически парий. Едва през 2002 г. страната се появи отново на световните парични пазари.

Сега ефектът, да се надяваме, няма да е толкова тежък. Но героичната поза, с която представители на БСП се опълчват на козните на Брюксел и Вашингтон, очевидно трябва да се прекрати. 
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вечерни новини: "Топлофикация София" е с нов директор, Орбан свива властта на кмета на Будапеща Вечерни новини: "Топлофикация София" е с нов директор, Орбан свива властта на кмета на Будапеща

И още: Напрежението около избора на Иван Гешев за главен прокурор продължава; По качество на живота България попада в Латинска Америка

18 ное 2019, 1536 прочитания

Изненадваща смяна на директора на "Топлофикация София" 6 Изненадваща смяна на директора на "Топлофикация София"

Новият мениджър има спорна бизнес биография. Досегашният шеф, който е бивш служител на Христо Ковачки, е освободен, а не е напуснал доброволно

18 ное 2019, 2789 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Радан Кънев: Лидерството е следствие от политическите успехи

Говорителят на Реформаторския блок пред "Капитал"

Още от Капитал
Тази карта ми излезе златна

Защо лихвите по кредитни карти не падат и как да платим по-малко по тях

Малките в голямата игра за София

Как ще се управлява столицата при новата конфигурация в общинския съвет и при районните кметове

Кой, ако не той

"Български пощи" може да използват дружество на Пеевски за подизпълнител на задачата да разнасят вестници и списания

Пресъхналият Перник

Приблизително 60 хил. души ще бъдат засегнати от бъдещия воден режим в област Перник

Ново място: Смесен магазин "Зоя"

Веригата за био продукти се разширява с обект на пл. "Гарибалди"

Близкият и далечен Николай Атанасов

Поетът и ЛГБТ активист почина на 41 години и остави литературно наследство, което ще бъде открито от ново поколение читатели

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10