С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
71 9 юни 2014, 17:50, 13320 прочитания

Какво ще последва от задължителното гласуване?

Идеята на Станишев е експеримент с неочакван край. Вижте как може да се въведе и какви биха били ефектите от това

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
В разгара на политическата криза в управлението, и като противовес на поведението на ДПС лидерът на социалистите Сергей Станишев изненадващо предложи в петък въвеждането на задължително гласуване. Въпреки това в БСП няма съгласие по темата. Мая Манолова, основен автор на действащия Изборен кодекс се обяви против. По време на обсъждането му в парламента социалистите отхвърлиха подобно предложение на ГЕРБ.

Опозицията от своя страна, както и президентът Росен Плевнелиев инициираха референдум за промяна на избирателната система, а един от въпросите е именно за задължително гласуване (останалите са за мажоритарно и електронен вот). "България без цензура", "Атака" и АБВ също подкрепят задължителното гласуване. ДПС са категорично против.


Отделен проблем е самото записване на задължението в българското законодателство - дали да стане след референдум, дали да се промени Конституцията или е достатъчно само да се измени Изборният кодекс. ГЕРБ настояват да има допитване, още повече, че подписката в подкрепата на референдума вече е проверена от ГРАО. Срокът за разглеждането на искането изтича на 10 юни и от опозицията ще настоява да се обсъди в парламента в четвъртък. ГЕРБ предлага референдумът да се проведе заедно с предсрочните парламентарни избори, които според тях трябва да са на 29 септември 2014 г.. От опозицията твърдят, че няма технологично време за въвеждането на задължителния вот до тогава.  

Сметките показват, че ГЕРБ и БСП имат повече от 161 депутати - нужни за по-бавната процедура за промяна в Конституцията. За съкратената, за която трябват три четвърти биха могли да присъединят и "Атака".

Нужна ли е промяна в конституцията



Юристите са разделени по въпроса дали задължителното гласуване може да бъде въведено единствено чрез конституционна промяна или е възможно това да стане и само чрез промяна на изборния закон (за което е необходимо обикновено мнозинство). 
 
Според бившия конституционен съдия проф. Пенчо Пенев, цитиран от "Правен свят", от една страна промяна в основния закон е наложителна, защото правото на гласуване е право, а не задължение и не изброено в чл.58 от Конституцията, където са посочени задълженията на гражданите. В основния закон има и други текстове, които подсказват, че конституционният законодател е разглеждал гласуването като право, а не като задължение – така например се счита за избран кандидатът за президент, получил повече от половината действителни гласове, ако в гласуването са участвали повече от половината избиратели. "Така конституционният законодател ясно показва, че третира избирателното право именно като право, а не като задължение", коментира проф. Пенев. 
 
"Не може едно право да се превръща в задължение. Правото на труд беше задължително по времето на социализма, но това беше записано в конституцията, а от сега действащите текстове не може да се направи извод, че това е задължение", коментира конституционен съдия, с когото "Капитал" разговаря.
 
На друго мнение е правозащитникът Йонко Грозев: "Правото на избор се състои от няколко основни елемента - да мога да изградя мнение за кого да гласувам т.е .да имам подходящата информация за различните кандидати и алтернативи, да мога да взема своето решение свободно, без никой да ми влияе, да пусна гласа си за когото искам и гласът ми да бъде преброен. Това са елементите на правото на избор. Задължителното гласуване по никакъв начин не ограничава който и да било от тези елементи на правото да гласувам. Задължението да гласувам е единствено административно задължение в изборния ден да отида до избирателната секция. Ако искам да не гласувам за нито една партия, аз мога да пусна празна бюлетина. И поради това няма изобщо пресечна точка между задължението да отида в изборния ден в избирателната секция и да пусна бюлетина и правото да участвам в изборите. Затова и няма конституционен проблем в нито една от държавите, където има задължително гласуване, нито в международното право има такъв проблем, той е измислен проблем" каза той пред БНР.
 
Според него става дума за въпрос, който не е на конституционно ниво: "Държавата непрекъснато въвежда по всякакви причини, по всякакви основания административни задължения за нас. Ние имаме задължение да си изваждамее актове за раждане, актове за гражданско състояние, имаме задължение да си изваждаме лични карти, да се регистрираме адресно. Всяко едно от тези административни задължения, ако не го изпълним, може да ни бъде наложена санкция. От същия характер е задължението в изборния ден да отида до избирателната секция и да подам гласа си. То не касае същността на правото да избирам, която е гарантирана конституционно. Това е административно задължение, каквито има десетки във всяка модерна държава. И то не може да бъде конституционен проблем. Повдигането му като конституционен проблем според мен е само с цел протакане и забавяне."
 
Най-чистият вариант ще бъде, ако се сезира Конституционният съд, който да излезе с тълкувателно решение по въпроса.

Какви все пак биха могли да са ефектите

Извън трудностите по въвеждането на задължителния вот, политическите сметки покрай него изобщо не са лесни за изчисление. Социолози, политолози, математици като Михаил Константинов, например не са единодушни за последиците.

Ще се повиши ли активността?

Най-вероятно да, но няма да стигне до 100%, особено ако санкциите за неизпълнението на задължението не са съществени. Това ще увеличи легитимността и представителността на Народното събрание в сравнение със сегашното, а и последните няколко, избирани с гласовете на около една трета от всички гласоподователи. Практиката в Гърция и Белгия, където има задължително гласуване обаче показва, че с годините санкциите не се налагат, а активността спада. Освен това за разпределението на мандатите в парламента се използват действителните гласове, а е възможно, дори очаквано - недействителните да се увеличат като относителен дял. Когато хората се чудят между кого да изберат, просто ще пуснат празна или невалидна бюлетина. ГЕРБ предлага алтернатива на санкциите - стимули - заплащане за глас или намаляване на някои данъчни задължения.

Ще влязат ли националистите?

Не е задължително, освен ако под "националисти" не се разбира събирателен образ на всички протестни партии, популистки, антисистемни и т.н. Примерът с националистите се използва най-вероятно, защото със сигурност една от най-ощетените партии ще е ДПС. Като представител предимно на мюсюлманското малцинство се предполага, че формацията има пределен вот т.е. не повече от около 400 хил. избиратели. Според социолога Юрий Асланов обаче българските граждани в Турция са 500 хил., от които максимално гласувалите за ДПС досега са 100 хил. Може да се предполага, че и останалите, ако бъдат задължени, ще предпочетат същата партия. 

В парламента обаче ще има по-голямо разнообразие от сегашните четири формации. Асланов разказва са опита в България - задължително гласуване е имало през 1919 г. Глобата за първото нарушение е била 600 лв, а при второ - 1000 лв. Който не е имал възможност да плати, е полагал обществено полезен труд в продължение на 20 дни. В резултат от мярката в Народното събрание е имало над 40 фракции. Според Асланов за това през 1934 г. решението за забрана на партиите не е предизвикало масово недоволство.

Ще се потопи ли купеният вот?

На теория - да, но математикът Константинов и политологът Антоний Гълъбов не са категорични. Идеята е, че за да има ефект в контекста на голямата избирателна активност, купувачите ще трябва да похарчат огромни суми при съмнителна възвръщаемост. От друга страна обаче, тъй като гласуването ще е задължително т.е. "предлагането" на гласове по-голямо, цената на глас ще падне. Отнесено към броя на действителните гласове купуването пак може да има ефект.

Ще станат ли изборите по-скъпи?

Със сигурност да. Държавата ще трябва да предложи условия на всички български избиратели (около 6.3 млн. души по списък на ГРАО). Близо една трета от тях са в чужбина т.е. или трябва да се отварят много секции зад граница или да се въведе електронно гласуване. Има държави, които не разрешават да се произвеждат избори на тяхна територия, в такъв случай, може би ще трябва като в Гърция преди години България да плаща самолетните билети до най-близката секция. Освен това, ако има стимули, вместо санкции, това ще означава загуба за бюджета.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вечерни новини: ВСС преизбра Гешев за главен прокурор, икономиката леко се забавя Вечерни новини: ВСС преизбра Гешев за главен прокурор, икономиката леко се забавя

И още: Първият ден от болничните няма да се плаща от никой, патриотите "вдигнаха" минималната пенсия и осигуриха безплатна детска градина за социално слаби, подготвя се нова концесия на летище Пловдив

14 ное 2019, 295 прочитания

Повтореният избор на Гешев отново пътува към президента 4 Повтореният избор на Гешев отново пътува към президента

Висшият съдебен съвет очаквано прегласува решението си за нов главен прокурор със същото мнозинство от 20 гласа срещу 4

14 ное 2019, 810 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Ще посегне ли Кремъл на резерва за пенсии

Путин лансира идея за "докапитализиране" на "Газпром" заради договора с Китай.

Още от Капитал
Хранителна добавка към лекарствения бизнес

Германският генеричен гигант Stada купи чешкия производител на хранителни добавки Walmark в показателна за дефектите на свръхрегулирания лекарствен пазар сделка

Местните избори отвъд резултатите

В София и други градове проличаха възможности за по-широк фронт срещу наложения от ГЕРБ модел на управление

Да копаеш дъното за Доган

Държавата изненадващо отпусна 220 млн. лв. за драгиране на плавателния канал в пристанище Варна. Съмненията са, че пристанището на Ахмед Доган ще е основният печеливш, а държавните терминали ще трябва да го догонват

Климатично северно сияние

Как Финландия ще стане въглеродно неутрална до 2035 г.

К като "Култура", К като "край"

"К - вестник за критика, дебати и културни удоволствия" спира да излиза в началото на следващата година

Пчелен опит

Пчеларството става все по-разпространено хоби сред градските хора

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10