Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
17 10 юни 2014, 17:23, 5450 прочитания

Избори през юли? Едва ли. Но все пак кога?

Определянето на датата, когато хората ще отидат до урните, е в ръцете на президента

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
На пленума на БСП лидерът на партията Сергей Станишев беше категоричен: изборите трябва да са през юли. По-любопитното в изказването му беше това: "Ако е необходимо, спешно могат да се направят законови промени, така че хората да се произнесат до края на юли."

Не е ясно защо социалистите бързат толкова, но не от тях зависи датата на предстоящите избори. Нейното определяне е в ръцете на президента Росен Плевнелиев.


Какво следва

Когато правителството подаде оставка, независимо колко време е управлявало, започва отново "въртележката" за съставяне на правителство, като след консултации на държавния глава с парламентарните групи възлага на кандидат за министър-председател, посочен от най-голямата по численост парламентарна група, да състави правителство. Ако в едноседмичен срок кандидатът за министър-председател не успее да предложи състав на МС, президентът възлага това на посочен от втората по численост парламентарна група кандидат за министър-председател. Ако и в този случай не бъде предложен състав на Министерския съвет, президентът, отново в едноседмичен срок възлага на някоя от следващите групи в парламента да посочи кандидат за премиер.

И ако тогава не се постигне съгласие за образуване на правителство, президентът назначава служебно правителство, разпуска Народното събрание и насрочва нови избори най-късно до два месеца след прекратяване на пълномощията на предишното. С един указ президентът разпуска парламента, определя и датата на новите избори. Актът, с който президентът разпуска Народното събрание, определя и датата на изборите за ново Народно събрание, като датата трябва да е не по-късно от два месеца от издаване на указа.



Кога отиваме да урните

Ако всички парламентарни групи се разберат, че няма да задържат мандата и ротацията, избори могат да бъдат насрочени още в края на тази седмица - т.е. да се случат в края на юли месец. Това обаче ще създаде хаос при произвеждането на изборите, защото трябва да се организират в рамките на по-малко от месец и половина (срокът по Изборния кодекс е двумесечен).

Президентът има възможност да отстрочи насрочването на изборите - тя идва от факта, че държавният глава не е обвързан със срокове, в които да връчи проучвателен мандат на първата (ГЕРБ) и втората (БСП) парламентарни групи.

През това време правителството на Пламен Орешарски ще управлява в оставка, а парламентът ще продължи да функционира. Колко дълго време ще продължи този период зависи от договорката за датата на изборите, която ще бъде фиксирана вероятно другата седмица при президента. Ако бъде приета идеята на ГЕРБ изборите да са в края на септември, това означава, че Орешарски ще е премиер в оставка до края на юли, като през това време ще функционира и парламента. Искането на ДПС изборите да са в началото на ноември означава, че Орешарски ще управлява в оставка до края на септември.
 
Кратка история как се протака преди или след избори

Георги Първанов и създаването на "Тройната коалиция"

Понякога напрегнати, друг път имитативни и отчаяни, но много мъчителни. Така се точиха два месеца преговорите за със­тавяне на управляващо мнозинство през 2005 година, след което се появи "Тройната коалиция" между БСП, ДПС и НДСВ. Имаше един провален мандат на БСП с решаващата роля на царската формация и един нереализиран такъв на НДСВ заради отказа на социалистите да участват в разговорите. Тогава титулярят на надпартийната президентска институция Георги Първанов се намеси директно в преговорите за новата изпълнителна власт. Той на практика гарантира на ДПС участие в управлението, за да получи гласовете на движението следващата година, когато се кандидатира за втори мандат.

Желю Желев и правителството на Жан Виденов

През 1996 г. тогавашният президент Желю Желев изигра съществена роля в задълбочаването на кризата в страната след внезапната оставка на премиера Жан Виденов (БСП). Министър-председателят се оттегли (включително и от първото място в партията), без да предупреди никого на заседание на конгреса навръх Коледа през 1996 г. По конституция Желев трябваше да връчи мандат за съставяне на правителството отново на БСП, тъй като тя беше с най-голямата група в парламента. Президентът обаче отказа да го направи с аргумента, че има избран нов държавен глава - Петър Стоянов, който се очаква да встъпи в длъжност в началото на 1997 г. и е редно той да го направи. Така и стана, но между декември 1996 г. и края на януари 1997 г., когато Стоянов встъпи в длъжност кризата придоби невероятни размери, а най-голямото обществено недоволство беше митингът пред Народното събрание на 10 януари. БСП получиха втори шанс от Петър Стоянов, но след размисъл от седем дни на 4 февруари Николай Добрев, който беше излъчен за министър председател и лидерът на партията тогава Георги Първанов върнаха мандата неизползван. Това отвори пътя към споразумение между всички партии в парламента за неговото разпускане и организиране на предсрочни избори.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Новият син папа 1 Новият син папа

Наско Сираков няма финансовия ресурс да издържа "Левски", но разполага с доверието на феновете

29 май 2020, 1481 прочитания

Димитър Николов: Нямаме право да отхвърляме частни инвестиционни намерения Димитър Николов: Нямаме право да отхвърляме частни инвестиционни намерения

Кметът на Бургас пред "Капитал"

29 май 2020, 1228 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
БТК: В момента компанията не се продава

Мениджмънтът на телекома опроверга медийна публикация за старт на сделка за дружеството

Още от Капитал
Ресторанти на корона диета

След нокдауна, който вирусът нанесе на заведенията, възстановяването ще е бавно и трудно, бизнес моделите ще се променят още, а доставките ще играят все по-важна роля

Трудното събуждане на трудовия пазар

Кризата покрай епидемията от коронавирус удари много бизнеси и остави десетки хиляди хора без работа

Финaнсови играчки за деца

Банките отдавна имат предложения за разплащания за най-малките, но в сегмента навлизат и финтех компании

Общини на ръба на фалита

Над 210 млн. лв. по-малко приходи са събрали общините през първите четири месеца на тази година спрямо 2019-а

Широко затворени очи

Какво (не) научихме за особеностите на общественото поведение по време на пандемия

20 въпроса: Бистра Андреева - Пешева

Най-новата книга в неин превод е романът "Американа" на Чимаманда Нгози Адачи

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10