С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
8 12 юни 2014, 19:29, 5673 прочитания

Правителството се размина в обясненията за европрограмите

"Околна среда" иска пари от бюджета, а българския съд не го интересува европравото, стана ясно от изслушване в парламента

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
В истински спектакъл на грешките се превърна изслушването на трима министри за европейските програми в парламента. Екоминистърът в оставка Искра Михайлова, регионалният министър Десислава Терзиева и надзираващият ги вицепремиер Зинаида Златанова трябваше да обяснят на депутатите какво се случва в програма "Регионално развитие" и "Околна среда", но в последвалата словесна престрелка с депутати от ГЕРБ изскочиха някои разминавания и странности в позициите на управляващите.

Първо Михайлова потвърди, че от началото на годината плащанията по проекти по "Околна среда" са били с включено ДДС - нещо, което ЕК забрани за големи проекти миналата година и може да поиска парите да бъдат възстановени, тъй като е за търговска инфраструктура. После Златанова, чиято функция е да надзирава системата и където има подобни разминавания, да ги коригира навреме, не реагира на твърдението на Михайлова. Вицепремиерът отговори на въпрос, че "не съм в този детайл, така че няма как да ви отговоря дали ме притеснява или не".


После, на въпрос как чиновници от МОСВ могат да пренебрегнат решение на Върховния административен съд (като наложат финансова корекция на обществена поръчка, минала през ВАС) Искра Михайлова подчерта, че "това е въпрос, който очевидно ще стои и в бъдеще". Според нея, случилото се в "Околна среда" ще бъде пример за научени уроци, защото поръчките са отговаряли на българския закон, но не и на европейските правила. Тук Зинаида Златанова също се включи с доста странно изказване. Министърът на правосъдието обяви: "Съдът гледа българския закон и се произнася по нашия закон. Това че законодателството е непълно, дискриминативно или несъответсващо на европейските правила, няма как да бъде преодоляно от съдебно решение. Това е просто и ясно причината, поради която съдебни решения и решения на КЗК се разминават с тези на европейските одитори, тъй като те четат европейските актове, а не българските."

Юристи, до които "Капитал" се допита, реагираха на това твърдение с недоумение. "Правосъдният министър явно не е чел конституцията и не е чувал за принципа на йерархия на правните актове. Именно работа на съда в съдебното решение е да приложи по-високия от степен акт - когато законът е дискриминационен, прилага се Конституцията и принципа за равенство и защита от дискриминация. Когато български закон противоречи на европейски регламент или друг европейски акт с пряко приложение, отново се прилага европейската правната норма", коментираха те.

Без разговори, без грешки, без пари



Златанова, която от доста време не е взимала отношение към случващото се в "Околна среда" и "Регионално развитие", обяви и че умишлено не е водила разговори с Европейската комисия по повод одитните доклади и отговорите на българските експерти. "Когато са замесени одитни органи, политически лица не бива да се намесват", заяви вицеприемиерът и отсече "изобщо не виждам смисъл от дискусия по въпроса, дали сме възразявали или не". Това стана малко след като и Искра Михайлова, и ръководителят на програма "Околна среда" Спиридон Александров потвърдиха, че има неща, за които спорят с ЕК. Сред тях са именно разминаванията в двете законодателства - например българският закон към даден момент е позволявал обявление за поръчка без дадена цена, което според ЕК е нарушение. Друг спорен момент е членството в чужди камари - според ЕК ако то не е записано като условие в поръчката, е ограничително, но според българския закон, то е еквивалентно, дори в описанието да присъства само членство в българска камара. По всички тези въпроси, стана ясно днес, българските програми нямат директната подкрепа на Златанова, тъй като тя избягва да говори с Комисията за това.

Но разминавания имаше дори вътре в самото екоминистерство, тъй като Искра Михайлова и Спиридон Александров също си противоречаха. Михайлова отхвърли версията на ГЕРБ, че е имало грешки в действията на одитния орган, но само минути по-късно, Александров призна, че подопечните му не са спазили постановлението на МС, в което първо се искат обяснения и възражения от бенефициентите, а после се налагат финансови корекции. И двамата обявиха, че сега това е поправено и списъкът е актуализиран, като са махнати и други нередности, допуснати от управляващия орган. 

По-късно, министърът на околната среда и водите обяви, че е пуснато искане за плащане към министерство на финансите, на стойност 146 млн. лв, като се надява то да бъде удовлетворено до края на месеца. МФ обаче спряха плащанията по "Околна среда" още през февруари, докато не стане ясно решението на Европейската комисия дали ще пусне парите по програмата или не. Това решение все още не е излязло.

"Околна среда" в цифри
5,67 млрд. лв - договорени към момента
1,865 млрд. лв - изплатени
119 проекта на стойност 5,2 млрд. лв са в изпълнение

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вечерни новини: Само три строителя за детската болница за 100 млн. лв., ВСС се прицели в Лозан Панов Вечерни новини: Само три строителя за детската болница за 100 млн. лв., ВСС се прицели в Лозан Панов

И още: Ердоган постави условия за примирие с кюрдите в Сирия; Ще има ли сделка за Brexit; Масови протести в Барселона заради осъдените сепаратисти

16 окт 2019, 1213 прочитания

Полфрийман е свободен да напусне Бусманци, но не и България 1 Полфрийман е свободен да напусне Бусманци, но не и България

Според дирекция "Миграция" той има забрана да напуска страната от 2011 г., която обаче трябва да е отпаднала автоматично

15 окт 2019, 2262 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Законът "доставчици - вериги" напредва в парламента

На второ четене икономическата комисия прие санкции при злоупотреби с "по-силна позиция при договаряне"

Още от Капитал
Ново време за "Славянска беседа"

Двама френски предприемачи са купили 2 хил кв. м за близо 3 млн. евро, за да направят офиси и споделено простраство

Борис Бонев: между гражданите и политиката

Единственият непартиен кандидат се бори за гласове с малък бюджет и без подкрепа от партийни структури

Музей или СПА

Предизборната кампания повдигна въпроса за забравеното северно крило на Централната баня, за което се водят спорове от години

Предизборният "Route 66" на арх. Игнатов

Според кандидата на "Демократична България" електронното управление на София ще реши два ключови проблема - с бюрокрацията и с корупцията

Надежда за "Ирина"

Режисьорката Надежда Косева преплита темите за женската сила и клаустрофобията на малкия град в новия си филм

В Белград, на чисто

С изложбата The Cleaner Марина Абрамович показва творчеството си в родния Белград след 44-годишно отсъствие

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10