Избори кога?

Хаос. В такава ситуация се озоваха основните политически сили след началото на шумния развод между двете управляващи партии – БСП и ДПС миналата седмица. Още тогава Лютви Местан предложи три варианта за провеждане на предсрочните парламентарни избори – в края на октомври или началото на декември, през пролетта на следващата година или наесен заедно с местните избори. В отговор на предложението му Сергей Станишев изненадващо се обяви за незабавни избори. В изказването си пред членовете на пленума на социалистите във вторник той заяви, че извънредният вот трябва да се проведе до края на юли, а правителството на Пламен Орешарски да подаде оставка веднага след гласуването на внесения от ГЕРБ вот на недоверие за фискалната политика в петък. Според логиката на Станишев парламентът може да гласува бързи промени в Изборния кодекс, свързани с по-кратките срокове за работата на ЦИК.

Предложението му засили хаоса сред парламентарните формации, които започнаха да пресмятат времето за т.нар. конституционна рулетка - връчването на нови мандати за съставяне на правителство от президента Росен Плевнелиев. Основният закон предвижда да се даде шанс на политическата сила с най-голяма парламентарна група – ГЕРБ, на втората – БСП, и на трета - по избор на държавния глава. Ако нито една не успее, следва разпускане на парламента, насрочване на дата за предсрочния вот и назначаване на служебен кабинет.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

"Ако мандатоносителят е взел своето окончателно решение, време е за отговорни консултации при държавния глава", каза Лютви Местан веднага след предложението на Станишев. Пленумът на БСП обаче не подкрепи идеята за избори през юли, а даде мандат на председателя си да преговаря за "предсрочни избори без отлагане". По този начин отпадна и "поисканата" оставка на Пламен Орешарски. Позицията на социалистите се измени - те започнаха да обвързват оттеглянето на премиера с предварително договорена дата за избори.  

Предложението на Станишев за незабавен вот срещна подкрепа единствено сред депутатите на "Атака". В сряда сутринта Волен Сидеров се появи демонстративно в парламента с плакат с надпис "Оставка" за правителството и обяви, че иска избори на 20 юли.

Шокът с незабавния вот не се хареса на ГЕРБ, които първоначално искаха оставка на правителството и избори веднага, но после заявиха, че най-удачната според тях дата е 28 септември. Бойко Борисов дори заяви, че ще бави максимално връщането на мандата, за да не се гласува през лятото. Лидерът на ГЕРБ може да мисли дали ще направи кабинет най-много седем дни, но президентът няма срок, в който да му предложи офертата, както и на втората по големина група - в случая БСП. В конституцията пише само, че това става след "политически консултации". Третият път обаче държавният глава връчва мандат в рамките на седем дни и толкова е максималният срок, в който трябва да получи отговор. На практика, ако няма съгласие между политическите сили и президента за дата за изборите, процедурата може да продължи повече от месец.



На теория е възможно предсрочният вот да е през юли, но само при единодушие в парламента и на "Дондуков" 2, а такова няма. Освен личните сметки на Станишев (вижте другия текст), БСП и останалите партии в Народното събрание разбират, че нямат интерес от гласуване през лятото - тогава хората са в отпуски и има риск от ниска избирателна активност. От нея полза биха имали формациите с твърд електорат като БСП и ДПС. Немалка част от избирателите на движението обаче са сезонни работници в чужбина, а в БСП са изтощени и демотивирани. Въпреки това от движението заявиха, че за тях няма проблем изборите да се изтеглят и по-рано, но все пак най-реалистично е да са през октомври. Една от причините е очакването, че може да се наложи актуализация на бюджета. За да стане ясно дали ще има такава, трябва да се изчака с данните за изпълнението на приходите и разходите към полугодието. Началото на октомври обаче не е съвсем подходяща дата за ДПС, защото от 4 до 7 октомври е религиозният празник Рамазан байрам.

Засега като близка до консенсусна дата изглежда 28 септември. За обединение около тази дата намекна председателят на парламента Михаил Миков. Пред БНТ той призна, че е провел по темата неофициални разговори с представители на ДПС и ГЕРБ. Миков отбеляза няколко предимства на по-ранния вот. "На първо място това е бюджетната процедура. Второ е споразумението с Европейския съюз. Трето, всички въпроси, които [следващото] правителство и новоконституиран парламент трябва спешно да решават", заяви той.

Ако тази дата бъде приета от всички парламентарно представени формации, парламентът трябва да се разпусне не по-рано от 28 юли. Темата кога да бъде извънредният вот ще бъде дискутирана на заседанието на КСНС при президента, насрочен за вторник.

Едно е ясно - в очакване на бърз край единствената активност на властта ще бъде разпределение на постове с по-дълъг мандат - членове на Сметната палата, председател на НСИ, търговски аташета, консули и др. И каквото друго разпределение може да се направи.