Как "Южен поток" хем е, хем не е

Всеки път когато се заговори за прекратяване на руски енергиен проект в България, първата дума, която изниква, е арбитраж. Със замразяването на "Южен поток" вече започнаха да хвърчат милиарди и сценарии за възможните загуби. Аналогиите с АЕЦ "Белене" макар и поучителни, всъщност са погрешни. Замразяването на проекта стана една минута преди дванадесет и този път руският партньор има повече проблем с Брюксел, отколкото със София.

От самото начало на проекта Европейската комисия настоява "Южен поток" да спази европейското право, а с началото на кризата в Украйна газопроводът се превърна и средство за натиск върху Русия. Този сблъсък България трябваше да използва много преди да стане нарицателна ("ключов поддръжник" според The Financial Тimes) за прокарването на руски интереси в Европейския съюз и да се окаже в ситуация на кръстосан огън – с претенции от Москва, но и с наказателна процедура от Брюксел. Нещо за което различни експерти и "Капитал" предупреждават от години. За да няма повече щети обаче, замразяването трябва да е пълно. Ето защо.
 

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

1. Проектът не е спрян

И това не е лошо.

"Проектът ще продължи само след като отстраним всички забележки на Брюксел и уточним начина на неговото изпълнение по-нататък." Изказването на премиера Пламен Орешарски от 6 юни всъщност не означава край, а отлагане. По време на вота на недоверие тази седмица Орешарски уточни, че министърът на икономиката Драгомир Стойнев е разпоредил спирането на всички процедури по проекта в България, след като е получено писмото от Европейската комисия, в което тя изказва опасенията си.



Това вече породи съмнения, че строителството продължава тайно и това само ще увеличи загубите за страната. До голяма степен причината е реакцията на БСП, особено на председателя на Народното събрание Михаил Миков, който категорично каза, че проектът не е спрян. Всъщност това е така и този подход е верен. 

Немотивирано и едностранно прекратяване на проекта щеше да предизвика автоматична реакция от "Газпром", както и от акционерите в "Южен поток Транспорт" - Eni, EDF, Wintershall (поделение на BASF), да съдят България за нанесени щети. При спирането на проект, по който вече са изхарчени стотици милиони евро (и няколко милиарда в самата Русия), има направени поръчки за оборудване и подписани договори с подизпълнители, за компаниите няма да е никак трудно да докажат, че България е знаела отлично какво означава да се отдръпне от този проект в етап, в който вече всичко е планирано.

Преди България да докаже, че е имала непреодолими препятствия пред проекта или руската страна не е изпълнила ангажиментите си по него, всяко спиране всъщност е опасно.



2. Няма клаузи за неустойки

Не е точно така

Фактът, че никъде няма посочени неустойки за прекратяването на договора – нито в междуправителственото споразумение между България и Русия от 2008 г., нито в акционерното споразумение между "Газпром" и Българския енергиен холдинг от 2010 г. за създаване на смесената комисия "Южен поток България", не означава, че такива не могат да бъдат потърсени. "Неустойката по българското и руското право е просто едно улеснение за оценка на вредите в случай на неизпълнение преди настъпване на самото неизпълнение. Ако няма такава клауза, се следва общият ред", казва адвокат с практика в областта.

България не може да се позове на факта, че натискът срещу "Южен поток" идва от Европейската комисия, и да посочи това като аргумент за своята непричастност към преустановяването на проекта. Дори и България да посочи, че сключените договори нарушават не само европейското законодателство, но и дори и самия Договор за ЕС, "ако в споразумението няма изрично предвидена клауза, според която суверенът може да прекрати изпълнение на договор между свързано лице и частен съкотрагент от друга държава, поради нарушение на конфедеративното право (или в случая това на ЕС), договорът няма как да се прекрати. Освен ако в него няма клауза, която да екскулпира (оневинява) България при подобни ситуации", казва същият юрист.
 

3. Договор за строителство по-скоро няма

Това обаче е положението към края на седмицата.

Договорът за строителството на българската отсечка на газопровода е подписан на 29 април, но въпреки това според два източника всъщност не е влязъл в сила. В него е имало едномесечен срок, в които фирмите от консорциума "Стройтрансгаз Консорциум" ДЗЗД да внесат финансови гаранции. Едва след това те са могли да получат аванса си. Вероятно един от проблемите е бил, че фирмите, свързвани с депутата от ДПС Делян Пеевски, не са получили финансови референции от нито от една банка, включително и от доскорошния си основен кредитор КТБ. Като се има предвид войната, която започна между Пеевски и Цветан Василев, както и заплахата на САЩ да санкционират всяка фирма, която работи с руската "Стройтрансгаз", тази версия изглежда доста достоверна.

Тъй като едномесечният срок за внасяне на гаранцията е изтекъл, според договора това е причина той да бъде развален. Ако срокът не е удължен с анекс, интересно е дали вторият в конкурса на "Южен поток България" ще бъде поканен за преговори.

Липсата на договор с изпълнителя значително ограничава преките щети за България от отлагането на строежа, тъй като изпълнителят не може да претендира за преки вреди. При спирането на АЕЦ "Белене" основният изпълнител "Росатом" имаше напълно легитимен контракт на стойност поне 600 млн. евро.
 

4. Има нужда от истинско замразяване

В "Южен поток България" има над 200 млн. лв.

Това, че засега няма големи преки щети, не означава, че те не могат да бъдат предизвикани в периода на неяснота и безвластие в България. По баланса на "Южен поток България" се вижда, че към края на миналата година е имало над 200 млн. лв. Основната част от тях влязоха в дружеството след увеличението на капитала му в края на миналата година. Тогава "Газпром" преведе 191 млн. лв., но Българският енергиен холдинг задържа своето плащане, докато не получи заем от съакционера си в компанията. До края на миналата година похарчените средства от българско-руската компания са малко над 24 млн. лв., но вероятно са нараснали доста от началото на годината, когато "Южен поток България" започна да раздава малки поръчки на фирми, които да извършват подготвителната работа по проекта.

Междувременно обаче заемът от "Газпром" от 620 млн. евро, с който БЕХ трябва да финансира своето дялово участие в "Южен поток", е бил подписан, но не е ясно дали средствата вече са дошли по сметките на БЕХ.

За да няма по-големи разходи, движението на средства в компанията "Южен поток България" трябва да бъде блокирано до изясняване на ситуацията. Иначе всяка похарчена там стотинка може да се окаже невъзвратим разход за БЕХ.