Правителството влага 150 млн. лв. в инфраструктура по неясни правила

От думите на Даниела Бобева стана ясно, че планираните инвестиции в индустриална инфраструктура ще бъдат реализирани под формата на публично-частни партньорства между инвеститорите и Агенция "Пътна инфраструктура" или съответните общини. По този модел вече се планира да бъде подобрена довеждащата инфраструктура до три големи предприятия край Девня. Правителството вече имало и опит с подобен проект – изграждането на 20 км път между голям индустриален обект и републиканската мрежа, уточни тя, но отказа повече информация.

От Агенция "Пътна инфраструктура" заявиха, че не знаят кой е проектът. Впоследствие предположиха, че става въпрос за ремонта на 21 км пътища в Бургаско, за който кабинетът отпусна 9 млн. лв. в края на април. Тогава беше посочено, че ремонтите са в подкрепа на инвестицията на "Лукойл Нефтохим" в нови мощности, за която компанията получи сертификат за инвеститор клас А. Другата цел беше облекчаване на трафика на входа на Бургас.

Ново "не"

На фона на щедрото харчене през публичната инвестиционна програма държавата остава глуха към далеч по-прости и ефективни предложения на бизнеса. На форума от Асоциацията на собствениците на бизнес сгради отново поставиха въпроса за ползването на данъчен кредит при инвестиции в прилежаща инфраструктура. Министерството на финансите от години отказва връщане на ДДС в такива случаи. Коментарът на Даниела Бобева също беше "не" на такава мярка, но все пак покани асоциацията да внесе писмо с предложението. Като сериозен проблем бяха посочени и тромавите строителни процедури, също стотиците съгласувателни режими. Генералният мениджър на "Амер спортс"- България, Йордан Ламбрев разказа как разширението на фабриката за ски на дружеството в Чепеларе е отнело 22 месеца. От тях за строителство са отишли 6 месеца, останалите са били за окрупняване на земя, подготовка на подробен устройствен план и съгласуване на проекта.

По този повод стана ясно, че вече са готови промените в Закона за устройство на територията (ЗУТ), които са част от мерките за намаляване на административната тежест за бизнеса. В сряда текстовете ще се гледат от парламентарната комисия по инвестиционно проектиране.

Председателят на работната група за промени в ЗУТ арх. Борислав Борисов посочи, че е готово и изцяло ново строително законодателство. То предвижда на мястото на ЗУТ да бъдат приети три нормативни акта – закон за териториалното устройство, закон за градоустройството и закон за строителството. Дискусиите по тях обаче предстоят и вероятно ще останат за следващото правителство.