Правителството влага 150 млн. лв. в инфраструктура по неясни правила

Мярката е част от програмата за реиндустриализация, която кабинетът ще приеме в четвъртък

Вицепремиерът Даниела Бобева
Вицепремиерът Даниела Бобева    ©  НАДЕЖДА ЧИПЕВА
Вицепремиерът Даниела Бобева
Вицепремиерът Даниела Бобева    ©  НАДЕЖДА ЧИПЕВА

След като разпредели над 300 млн. лв. сред общините по неясни правила чрез публичната инвестиционна програма "Растеж и устойчиво развитие на регионите", сега правителството готви продължение. Част от него ще е инвестицията на 150 млн. лв. в индустриална инфраструктура, стана ясно след участието на вицепремиера Даниела Бобева в конференцията "Индустриално строителство и инвестиции". Мярката е една от заложените в програмата за реиндустриализация, която в четвъртък ще влезе за одобрение в Министерския съвет. Даниела Бобева обаче уточни, че няма гаранции дали следващият кабинет ще продължи да работи по нея.

Пари за пътища

Според вицепремиера заложените в програмата 150 млн. лв. ще бъдат вложени в довеждаща инфраструктура – основно пътища. Така държавата ще подпомогне изграждането на отсечки, свързващи различни предприятия с републиканската или общинската мрежа. По думите на Даниела Бобева предвидените средства ще стигнат за рехабилитация или ново строителство на 350 км. Част от инвестициите ще отидат и за друг тип инфраструктура, като ВиК и електропреносна мрежа. Вицепремиерът не обясни по какви критерии ще бъдат одобрявани подпомаганите проекти. Съмнения за ефективно харчене на средства обаче не липсват, след като при първата публична инвестиционна програма буквално за дни между общини и министерства бяха разпределени 500 млн. лв. Формално имаше правила за подбор, но така и не стана ясно кои са били водещи при пресяването на проектите.
От думите на Даниела Бобева стана ясно, че планираните инвестиции в индустриална инфраструктура ще бъдат реализирани под формата на публично-частни партньорства между инвеститорите и Агенция "Пътна инфраструктура" или съответните общини. По този модел вече се планира да бъде подобрена довеждащата инфраструктура до три големи предприятия край Девня. Правителството вече имало и опит с подобен проект – изграждането на 20 км път между голям индустриален обект и републиканската мрежа, уточни тя, но отказа повече информация.

От Агенция "Пътна инфраструктура" заявиха, че не знаят кой е проектът. Впоследствие предположиха, че става въпрос за ремонта на 21 км пътища в Бургаско, за който кабинетът отпусна 9 млн. лв. в края на април. Тогава беше посочено, че ремонтите са в подкрепа на инвестицията на "Лукойл Нефтохим" в нови мощности, за която компанията получи сертификат за инвеститор клас А. Другата цел беше облекчаване на трафика на входа на Бургас.

Ново "не"

На фона на щедрото харчене през публичната инвестиционна програма държавата остава глуха към далеч по-прости и ефективни предложения на бизнеса. На форума от Асоциацията на собствениците на бизнес сгради отново поставиха въпроса за ползването на данъчен кредит при инвестиции в прилежаща инфраструктура. Министерството на финансите от години отказва връщане на ДДС в такива случаи. Коментарът на Даниела Бобева също беше "не" на такава мярка, но все пак покани асоциацията да внесе писмо с предложението. Като сериозен проблем бяха посочени и тромавите строителни процедури, също стотиците съгласувателни режими. Генералният мениджър на "Амер спортс"- България, Йордан Ламбрев разказа как разширението на фабриката за ски на дружеството в Чепеларе е отнело 22 месеца. От тях за строителство са отишли 6 месеца, останалите са били за окрупняване на земя, подготовка на подробен устройствен план и съгласуване на проекта.
По този повод стана ясно, че вече са готови промените в Закона за устройство на територията (ЗУТ), които са част от мерките за намаляване на административната тежест за бизнеса. В сряда текстовете ще се гледат от парламентарната комисия по инвестиционно проектиране.

Председателят на работната група за промени в ЗУТ арх. Борислав Борисов посочи, че е готово и изцяло ново строително законодателство. То предвижда на мястото на ЗУТ да бъдат приети три нормативни акта – закон за териториалното устройство, закон за градоустройството и закон за строителството. Дискусиите по тях обаче предстоят и вероятно ще останат за следващото правителство.

Връщат таксите за обжалване на обществени поръчки

С приетите наскоро промени в Закона за обществените поръчки (ЗОП) бяха връведени такси при обжалване на процедурите. Вицепремиерът Даниела Бобева уточни, че следващата седмица тарифата за тях ще бъде внесена в Министерския съвет, като размерът им ще бъде обвързан с този на обжалваните поръчки. Според нея така ще се ограничат безсмислените жалби, с които участници умишлено бавят процедурите. Подобна мярка обаче противоречи на европейското законодателство, което гарантира равен достъп до правосъдие. По тази причина таксите при обжалване отпаднаха от ЗОП през 2012 г. Сред останалите промени в закона са тези, които предвиждат документите за кандидатстване да се публикуват от възложителя в интернет, както и там да се качват сключените договори и анексите към тях, но след заличаване на чувствителна за страните информация. Подготвят се и първите процедури за електронни обществени поръчки, като те вероятно ще са за доставка на стоки. Работи се и по въвеждане на електронни обществени поръчки в строителството, но скоро такива не може да се очакват.