Парламентът прие окончателно ограниченията за търговските вериги

ГЕРБ предложи отлагане на гласуването, но идеята беше отхвърлена.

Народното събрание прие почти без дебати на второ четене промените в Закона за защита на конкуренцията, с които се въвеждат регулации на отношенията между доставчици и търговски вериги. Според окончателните текстове, гласувани от депутатите в сряда в пленарната зала, се въвежда понятието "по-силна позиция при договаряне" и се налагат санкции при злоупотребите с нея. Текстовете, внесени от БСП, предвиждат още търговците на храните да предоставят типови договори със своите доставчици, а регулаторът ще има право да образува производство, ако се усъмни в евентуални нарушения по тях.

Злоупотреба с по-силна позиция

Според приетите с гласовете на управляващото мнозинство текстове в Закона за защита на конкуренцията се въвежда понятието "по-силна позиция при договаряне". То заменя предишната предлагана формулировка "значителна пазарна сила" и злоупотребата с него ще бъде санкционирана. Такава позиция ще бъде налице, когато "търговските партньори на предприятието са зависими от него с оглед характеристиките на структурата на съответния пазар, конкретното правоотношение между засегнатите предприятия, характера на дейността им и разликата в нейния мащаб".

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Предвижда се Комисията за защита на конкуренцията да изготви методика с конкретните изисквания към тези предприятия, които при недобросъвестни действия ще бъдат санкционирани.

Забранени практики

В закона се въвеждат още и забрани на определени практики на търговците на храни, от които се оплакват доставчици. Така например оттук нататък няма да бъде позволено в договорите между двете страни да се поставят ограничения за предлаганите търговски условия към други контрагенти. Ще бъде забранено още да се събират такси или отстъпки за услуги, които "не са реално предоставени" или са "със стойност, несъответстваща на действително предоставените услуги", както и да се правят разплащанията на услугата в срок, по-дълъг от 30 дни след доставката.

В договорите между доставчик и вериги няма да може да се съдържат забрани за прехвърляния на вземания на трети лица. Търговските вериги ще имат и задължение да предоставят типовите си договори за работа с доставчици в Комисията за защита на конкуренцията, като тя ще може да се сезира и образува производство, ако се усъмни в евентуални нарушения.



Вяли дебати

Макар че законът е спорен, вчера в парламента на практика нямаше дебати по него. В началото на обсъжданията от ГЕРБ предложиха промените да не бъдат гласувани заради несъгласието на редица неправителствени организации с тях, както и заради тежката политическа ситуация. То обаче беше отхвърлено от мнозинството. Отношение по предложението промени взе единствено депутатът от БСП Захари Георгиев, който настояваше за по-строги регулации.

Законът за отношенията доставчици - вериги се обсъжда около година, като за него настоява сдружение "Произведено в България", обединяващо производители на храни и козметични продукти. Против текстовете се обявиха самите търговски вериги, според които те ще навредят, а няма да помогнат на конкуренцията, както и че ще доведат до повишение на крайните цени за потребителите. Преди няколко седмици в доклад на Световната банка беше посочено, че не се препоръчва въвеждането на подобно законодателство в страната.

Основни промени - Търговците на храни ще представят типови договори с доставчици в КЗК - Въвежда се понятието "по-силна позиция при договаряне" и санкции при злоупотреби с нея - Въвежда се списък с клаузи, които не могат да бъдат записани в договорите между доставчици и вериги