Има ли риск за финансовата стабилност
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Има ли риск за финансовата стабилност

Има ли риск за финансовата стабилност

Бюджетът се задъхва, дефицитите растат, кризата около КТБ поставя тежко изпитание пред политиците

45790 прочитания

За пръв път от хиперинфлацията и банковите фалити през 1996 г. България е изправена пред финансови проблеми. През всичките години на кризата въпреки изтичането на капитал зад граница, въпреки пресъхването на паричните потоци и фалитите на фирми, страната беше предпазена от безрадостната съдба на Гърция, Испания, Кипър и Португалия. Нямаше тежки плащания за обслужване на външен дълг, бюджетът беше стабилен и социалните системи функционираха без засечка. Сега обаче приходите в бюджета не вървят, дълговете и дефицитите - от енергетиката до здравеопазването и други лошо управлявани области са се подредили като бомби със запалени фитили, а обявеното в петък временно затваряне на Корпоративна търговска банка охлади като с леден душ доверието към стабилността.

През следващите месеци до година държавата може да се изправи срещу непредвидени разходи между 2 и 6 млрд. лева, в зависимост колко от рисковете ще се случат. (Повече за проблемните сектори можете да прочетете тук.) Такива пари няма налични, или ако трябва да бъдем точни, няма как да се "изтръскат" от резервите, без това да заплаши стабилността на финансовата система.

Ще трябва да се поеме политическа отговорност, да се вземат решения как да се финансират тези плащания и с какви реформи да бъдат ограничавани в бъдеще. И ето го най-големия риск - да няма кой да вземе тези решения. Отсега до края на годината администрацията ще е блокирана, ще има три правителства.

Сегашното, което е неспособно да управлява в публична полза, с оставка в джоба, със скарани коалиционни партньори и безотговорно воюващи задкулисни крила, чиято разпадаща се икономическа групировка може да допише сметката за плащане от държавата сериозно.

Служебното, което ще е с ограничен мандат и без законови правомощия да взема външни заеми над ратифицираните току-що от парламента 1.5 млрд. евро.

И следизборното. Водещите политически сили, в каквато и конфигурация да излъчат бъдещия кабинет, ще са преобладаващо измежду сегашните, които в момента не показват осъзнаване на проблема, още по-малко желание и компетентност да го решат.

В допълнение към политическия процес, двата финансови регулатора - БНБ и Комисията за финансов надзор, гледат повече да угодят политически на силните на деня, а не да предпазват финансовата система от рискове.

По грешен път

Сигналите, че България е поела грешен курс, остават неадресирани тук, но се четат навън. Миналия петък една от големите рейтингови агенции Standart and Poor`s намали рейтинга на държавата до най-ниското инвестиционно ново, което е само една степен над junk (боклук). В доклада на агенцията се посочват големите проблеми - корупцията, върховенството на закона, демографската криза, съчетавана с нетна емиграция от страната. "Ние смятаме, че тези фактори са възпрепятстващи икономическия растеж, и смятаме, че други тревожни действия – като стартиралата процедура от държавния енергиен регулатор за отнемане на лицензите на чуждестранните ЕРП – увеличават несигурността за бизнеса и отправят силни негативни сигнали към потенциалните инвеститори. В допълнение освен влиянието върху бизнес средата неефикасното управление на държавни енергийни и железопътни компании може да доведе до това нови задължения да изкристализират в баланса на правителството, ако не им се обърне внимание." Предупреждение, че отказът от структурни промени носи дългосрочен риск за страната, отправиха и експертите от Международния валутен фонд. Наскоро приключилата мисия на фонда у нас отбелязва усилията засега дефицитът да се държи в законовите рамки, но и посочва опасността от условните задължения, които могат да възникнат по линия на държавните предприятия. "Информация за тези условни задължения трябва да се посочва в държавния бюджет в специална част за фискалните рискове", се казва в доклада на фонда.

С две думи, външният свят оценява зациклянето и задаващите се проблеми на България, които изглеждат по-страшни заради политическата криза. Това, най-просто казано, означава, че пари ще се намират трудно. Правителствата ще трябва да плащат по-скъпо за заемите, които взимат (а предстои емисия на 1.5 млрд. евро дълг на външните пазари, с която да се финансират предстоящите през януари плащания по стари задължения и да се покрие планираният за тази година дефицит). Кредитът ще е по-скъп за бизнеса и за домакинствата. В същото време външният капитал още по-предпазливо ще влиза в България. Данните за преките чужди инвестиции вече са ужасни. За първите четири месеца на годината те се измерват с нищожните 220 млн. евро.

Дългове, дефицити и скандали

Кутията на Пандора се отвори с данните за изпълнението на бюджета към април. Все още е рано за апокалиптични картини, но засега приходите са по-ниски от миналата година, въпреки че са заложени 1.5 млрд. повече от данъци. По различни оценки, ако не се подобри приходната част и финансовият министър не активира някои от скритите бурефи в бюджета, дупката в държавните финанси в края на годината може да достигне между 0.6 и 1 млрд. лв. над планираните 1.5 млрд. лв. дефицит (1.8% от БВП).

Автор: Капитал

Това, от което се опасяват повечето анализатори обаче, са проблемите в различни публични сектори, които в един момент също може да натежат на държавните финанси. Повечето от тях се наслагвани с години, но пък това правителство не само че не започна да ги решава, ами ги задълбочи. Най-яркият пример е в енергетиката, където тази година дефицитът в системата може да достигне между 500 млн. и 1.5 млрд. лв. в зависимост от това, дали съдът ще отмени решението на ДКЕВР да намали наполовина работните часове, през които зелените централи могат да получават преференциални плащания и как ще се процедира със 630 млн. лв. натрупан дефицит от миналата година, т.е. средства, които НЕК трябва да плати на ЕРП, а те от своя страна - на ВЕИ инвеститорите.

Друга голяма дупка, която може да надхвърли 1 милиард, се очертава заради нескопосаното и корумпирано усвояване на еврофондовете. Преди десетина дни Брюксел замрази финансирането на европрограмите "Регионално развитие" и "Околна среда", което значи, че авансите по тях, които вече са отпуснати от бюджета, засега няма да бъдат възстановени от еврокомисията. Държавата ще трябва сама да продължи да финансира сключените договори, а точната равносметка ще е ясна според това дали и кога Брюксел възстанови плащанията.

В допълнение: кредиторите на държавното БДЖ може да поискат предсрочно изплащане на дългове за 88 млн. евро, които бюджетът ще трябва да поеме; дефицитът в здравната каса, който се оценява на няколкостотин милиона лева, ще трябва да започне да се покрива още през септември; изникват и други, по-дребни проблеми (вижте илюстрацията с описанието на потенциалните разходи).

За капак внезапният разрив между депутата от ДПС Делян Пеевски и мажоритарният собственик на Корпоративна търговска банка (КТБ) Цветан Василев, които заедно контролираха, а сега шумно разделят империя с активи от над 11 млрд. лева, внася допълнителни рискове за държавните финанси. Медиите, за които се смята, че са контролирани от Пеевски, през последните дни открито атакуваха банката. В размяната на интервюта двамата практически признаха, че кредити са отпускани не според най-добрите практики, което косвено потвърди и прокуратурата, повдигайки обвинение срещу шефа на "Банков надзор" Цветан Гунев (стр. 22) за това, че не е осъществявал контрол. В петък се стигна до опашки от паникьосани вложители пред клоновете на КТБ, БНБ назначи квестори. Сега от решителността, с която ще се намеси БНБ, зависи дали тази драма ще утежни още повече задачата за овладяване на публичните финанси в здравословни параметри.

Като теглим чертата

Държавните финанси навлизат в червена зона, като потенциалните допълнителни разходи по груби изчисления могат да достигнат 6 млрд. лв., при това ако засега игнорираме риска, свързан с КТБ. Какво да се прави?

Правителството, Министерството на финансите, БНБ не коментират това, но темата се обсъжда неофициално в коридорите на властта и е между важните фактори в пазарлъците кога да са изборите и кой проблем върху кого да се стовари политически. Политическите лидери, които във вторник се събраха на Консултативния съвет по национална сигурност при президента, обаче не стигнаха до качествено обсъждане на темата въпреки опитите на държавния глава да ги обедини около набор от мерки, които правителствата да предприемат в идните месеци.

"Отсега до края на годината ще управляват три правителства. Така че все още е рано за прогнози. Ако се наблегне на събираемостта на бюджетните приходи, може и да се закърпи положението с фиска", смята Георги Ангелов, икономист от "Отворено общество". Действително, според повечето анализатори, а и според показателите към момента, публичните финанси на България все още са в добро състояние и могат да бъдат съхранени, ако институциите ограничат адекватно последствията от затварянето на КТБ.  

Български икономист, работещ в международните финансови институции казва: "Публичните финанси все още са в добро състояние. И спокойно могат да издържат на удара, ако "някоя банка" се нуждае от подкрепа. Само системна банкова криза би могла да ги застраши по-сериозно, но на този етап такъв сценарий е малко вероятен."

В същото време във вестник "Сега" икономистът от Центъра за либерални стратегии Георги Ганев описа какво може да се случи, ако нищо не се предприеме и ако не се предприемат структурни мерки в областите, които генерират дефицити. "Управляващите се правят, че не разбират колко близо е държавата до фалит - състояние, при което все по-трудно ще намира пари да плаща задълженията си."

В къс хоризонт

През следващите месеци полето на действие на управляващите ще е силно ограничено. Най-добрият сценарий е отварящата се дупка в бюджета действително да бъде покрита с буфери (ако има заложени такива) и орязване на разходи, както препоръчва МВФ. Ако това обаче се окаже недостатъчно, ще трябва да се търсят други източници.

Първият възможен е фискалният резерв, но неговото ниво не е особено високо, от началото на годината се движи на нива от около 5-6 млрд. лв. (към 18 юни депозитът на правителството в БНБ е 4.3 млрд. лв. Още около 800 млн. лв. има по сметки на търговските банки). Половината от тези пари обаче са целеви - Сребърният фонд и фондовете за спиране на ядрени мощности и обезопасяване на техните отпадъци. Те не могат да се ползват извън предназначението им освен ако не се промени законът, но това не изглежда политически възможно в момента.

Другият вариант е дълг. "Ако правителството опита да удвои планираната емисия еврооблигации, пазарите ще се усетят, че има проблем и ще ни накажат с по-висока цена", казва бивш представител на  изпълнителната власт, който не иска да бъде цитиран. Освен това тази година лимитът за външен дълг е 3.9 млрд. лв., т.е. без промяна на закона (което също политически не изглежда възможно), България може да потърси от външните пазари още 900 млн. лв. над планираната вече емисия в размер на 3 млрд. лв.

Финансиране може да се потърси от вътрешния пазар, където държавата има малко повече власт над играчите. Колкото и да са ликвидни банките обаче, емисии в много големи размери трудно ще намерят купувач без чувствително оскъпяване.

Крайният и нежелан от всички вариант е да се поиска заем от Международния валутен фонд. "Трябва да си отчаян, за да отидеш при фонда. Не е невъзможно, но въпросът е защо да даваме лош знак, когато към момента можем да се справим и сами", казва Георги Ангелов. Той допълва, че до сценарий помощ от МВФ може да се стигне, ако сега не се осигури нужното ни финансиране от външните пазари и отново се отложи пласирането на емисията, а в същото време новото парламентарно избрано правителство остане само с няколко дни за реакция преди края на годината.

От друга страна, през 90-те МВФ изигра положителна роля за преструктуриране и оздравяване на икономиката и за провеждането на решаване на структурните проблеми на страната. "За съжаление, съмнявам се дали МВФ може отново да стане генератор на структурни реформи в България. МВФ отдавна е загубил апетита към прокарването на мащабни структурни реформи, който имаше през 90-те години на миналия век. Сега това се счита за неприсъща за фонда дейност, особено в по-завързани публични сектори като правосъдие, здравеопазване и образование, които са проблемните сектори в България и за които МВФ няма експертен потенциал", твърди български икономист, работещ в международните финансови институции.

Кой да направи реформите?

Дори и краткосрочно всички описани рискове да се разминат, в по-дългосрочен план това, което ще пречи на икономиката, е липсата на структурни промени в болните сектори като енергетика, здравеопазване, държани компании, пенсионна система.

Политиката на увеличаващи се дефицити и дълг не може да продължи да работи за България безпроблемно. За разлика от Германия или САЩ, с чието ниво на дълг обича да ни сравнява икономистът социалист Румен Гечев, България е във валутен борд и е с рейтинг, който е само една степен над неинвестиционния и под заплаха да бъде понижен още.

"Дългосрочно изтъняването на резерва и увеличаването на дефицита ни поставят в ситуация, в която зависим от милостта на чуждите инвеститори. Една координирана атака от страна на външните пазари бързо ще ни доведе до фалит", казва банков анализатор. Затова според него страната не може да си позволи лукса на големите икономики да провежда политика на дефицит-дълг-дефицит дълго време без последствия.

Единственият позитивен сценарий е следващите управляващи да поемат политическата тежест и да правят реформи, да заздравяват приходната част, да ограничават разходната, да ограничат корупционните схеми. Иначе нищо добро не ни чака.

Опашка пред офиса на банка. Гледка, която бяхме забравили.
Фотограф: Велко Ангелов
Автор: Капитал

За пръв път от хиперинфлацията и банковите фалити през 1996 г. България е изправена пред финансови проблеми. През всичките години на кризата въпреки изтичането на капитал зад граница, въпреки пресъхването на паричните потоци и фалитите на фирми, страната беше предпазена от безрадостната съдба на Гърция, Испания, Кипър и Португалия. Нямаше тежки плащания за обслужване на външен дълг, бюджетът беше стабилен и социалните системи функционираха без засечка. Сега обаче приходите в бюджета не вървят, дълговете и дефицитите - от енергетиката до здравеопазването и други лошо управлявани области са се подредили като бомби със запалени фитили, а обявеното в петък временно затваряне на Корпоративна търговска банка охлади като с леден душ доверието към стабилността.

През следващите месеци до година държавата може да се изправи срещу непредвидени разходи между 2 и 6 млрд. лева, в зависимост колко от рисковете ще се случат. (Повече за проблемните сектори можете да прочетете тук.) Такива пари няма налични, или ако трябва да бъдем точни, няма как да се "изтръскат" от резервите, без това да заплаши стабилността на финансовата система.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

103 коментара
  • 1
    rosiraycheva50._ avatar :-|
    Роси
    • -56
    • +357

    За сетен път,комунисти не могат да управляват пазарна икономика.Викайте Костов,всичко се срива.

  • 2
    a_lizzard avatar :-|
    a_lizzard
    • -12
    • +448

    Интересно как тез неща все стават когато БСП управлява....

  • 3
    radoycho avatar :-|
    Радойчо
    • -75
    • +117

    Само не споменавайте Костов, че на много хора им действа като червено на бик!

  • 4
    rage_against avatar :-P
    Rage Against
    • -14
    • +314

    До коментар [#1] от "rosiraycheva50._":

    комунистите не могат да управляват никаква икономика.
    те поради тази причина срутиха и собствената си планова некадърна корумпирана икономика.

    комунистите всъщност, не могат да управляват нищо. те затова се наричат комунисти, а не управници и управители.

  • 5
    azs41314323 avatar :-|
    azs41314323
    • -26
    • +218

    Всичко от времето на Костов до сега върви на зле! То не беха царисти, турци, тикви,комунисти всичките нагли и безочливи крадци.

  • 6
    chepokalipsis avatar :-|
    chepokalipsis

    Имате изпусната буква в подзаглавието, за нищо!

  • 7
    zg avatar :-|
    Vili Jambov

    Риск има. И за слепите е видно. Намирам обаче това четиво за доста ненавременно, да не кажа по-силна дума. Особено със снимката отгоре. Това някакв покана ли е? За увеличаване на стабилността?

  • 10
    alegria_99 avatar :-(
    alegria_99

    Докато не се изчистят от хоризонта "специалисти" като Гумен Речев, нищо добро не ни чака! Комунист и икономика - глупости! На тях им дай мандри да обират и спестени пари да харчат!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK