Магическата съставка на валутния борд
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Магическата съставка на валутния борд

Магическата съставка на валутния борд

Фиксираният курс на лева не е даденост и институциите трябва да имат план да го подкрепят

Николай Стоянов
17863 прочитания

Нека си припомним. През 1997 г. с широк политически консенсус левът беше фиксиран, на централната банка със закон беше забранено да печата повече левове, отколкото са покрити с валутните й резерви, както и да дава заеми на правителствата. Тъй като България към онзи момент беше фалирала, се наложи Международният валутен фонд (МВФ) да финансира първоначалния валутен резерв. Така беше въведен валутният борд и това са неговите правила. Политиците обещаха да ги спазват, гражданите повярваха и от тогава чудото работи.

Фиксираният курс на лева обаче не е даденост и при опасностите за бюджета правителството и институциите трябва да имат план да го подкрепят. Вместо това в момента заради начина, по който четвъртата по големина банка беше доведена до ликвидна криза, от стабилната формула на валутния борд бавно се изпарява най-важната съставка -  доверието.  

Червено примигване

Законовото изискване е парите в обращение - банкнотите и монетите (т. нар. паричен агрегат М0) да са покрити с валутни резерви, така че дори всички едновременно да поискат да си обърнат левовете в евро, това да е възможно по фиксирания курс. В момента М0, което е малко над 10 млрд. лв., е покрито почти три пъти с резерви и това е добре. При анализа на стабилността обаче трябва да се следи и как резервите се отнасят към по-широките парични измерители, които включват депозитите. При евентуална загуба на доверие, те също могат да се превърнат в кеш и да са фактор в натиска срещу лева. Новината, към която политиците трябва да се отнесат с изключително внимание, е, че през февруари т.нар квазипари (най-вече срочните депозити, но и всякакви други бързоликвидни инструменти), са в исторически най-високото си съотношение спрямо валутните резерви (вижте графиката). Това означава, че покритието е исторически най-ниско от въвеждането на борда насам. Същото се отнася и ако изчислението се направи само за левовата компонента на квазипарите, тоест ако се игнорират депозитите в чужда валута. С други думи, при евентуално разклащане на доверието в лева БНБ ще е по-затруднена от всякога да удържи курса без допълнителна помощ.

Причините за влошаването на съотношенията са комплексни - кризата и изтичането на капитали, свиването на чуждите инвестиции и т.н. С действията си да генерира дефицити в бюджета и в други области на публичните финанси правителството не помага.

Колко сериозна е заплахата

Добрата новина е, че въпреки влошените показатели предпоставките за сериозно разклащане на борда са ограничени. Като цяло има няколко начина да се срути режимът на фиксиран валутен курс и повечето от тях за България не са валидни.

Спекулативна атака спрямо лева е практически невъзможна, просто няма достатъчно левови активи (облигации, ДЦК и т.н.), с които някой да тръгне да играе срещу БНБ. Политическо решение за отказ от борда също не изглежда реалистично, доколкото никоя от основните партии не го залага в програмите си и общият консенсус е той да бъде запазен до влизането на България в еврозоната.

Така остават класическите пазарни причини. Едната е по линия на платежния баланс - ако страната хронично трупа дефицити по текущата и капиталовата сметка, това постепенно би изяло валутните резерви на БНБ. Според статистиката на БНБ в началото 2014 г. валутните резерви покриват вноса за по-малко от 6 месеца - най-ниското ниво от 2008 г. насам. Този процес на ерозия на резерви обаче дори да се реализира, би бил доста бавен.

Друг удар по резервите може да дойде, ако някоя от квазидупките в държавните финанси се наложи да се запълва с тях. Евентуалната нужда да се спасяват държавни енергийни дружества или пък банки може да докара покритието на борда до плашещи нива и да доведе до понижения на рейтинга. Същевременно ниската задлъжнялост на страната позволява такива пробойни да се финансират и с дълг, което няма да изяде резерви. Тук проблемът е, че това трябва да стане, преди бомбите да са гръмнали, защото тогава финансовите пазари ще искат по-висока доходност, която се превежда в по-високи разходи за правителството. А в момента на политическа безтегловност не е ясно кой би поел риска.

Затова и най-рисковият фактор за българския борд, както е устроен, е банкова паника, масово теглене на депозити от населението и превалутирането им. Засега това изглежда далечно въпреки ликвидната криза в Корпоративна търговска банка. В петък от банката поискаха БНБ да я постави под специален надзор и да изпрати квестори с цел да предотврати паника на вложителите. От начина, по който централната банка овладее кризата, и от отговорността, с която се включат и другите институции, ще може да се предвиди колко сериозна е заплахата за финансовата стабилност за България.    

Нека си припомним. През 1997 г. с широк политически консенсус левът беше фиксиран, на централната банка със закон беше забранено да печата повече левове, отколкото са покрити с валутните й резерви, както и да дава заеми на правителствата. Тъй като България към онзи момент беше фалирала, се наложи Международният валутен фонд (МВФ) да финансира първоначалния валутен резерв. Така беше въведен валутният борд и това са неговите правила. Политиците обещаха да ги спазват, гражданите повярваха и от тогава чудото работи.

Фиксираният курс на лева обаче не е даденост и при опасностите за бюджета правителството и институциите трябва да имат план да го подкрепят. Вместо това в момента заради начина, по който четвъртата по големина банка беше доведена до ликвидна криза, от стабилната формула на валутния борд бавно се изпарява най-важната съставка -  доверието.  


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

15 коментара
  • 1
    krastitel avatar :-?
    krastitel

    Левовете са ни скъпи!

  • 2
    hitrata_svraka avatar :-?
    Хит®ата Св®ака ;)

    От 2008 г. не спестявам в левове. Пак оттогава съм в чужбина. Какво доверие в 3-глава ламя?!!

    Преди броени месеци екс-министърът на финансите Симеон Дянков "разсекрети" информация "от кухнята", че през 2009 г. е имало силен натиск срещу валутния борд от заинтересовани лица... Сега Пеевски и майка му Ирена Кръстева ми изглеждат силно заинтересовани - за да им се обезценят към 700 милиона лв. кредити от КТБ които те и сега отказват да връщат... Кредитни Милионери 2.0 ли ще гледаме??

  • 3
    andthensome avatar :-|
    andthensome

    До коментар [#2] от "Хитрата сврака - с двата крака!":

    Би било доста неразумно да спестяваш във валута различна от тази, която са ти доходите и разходите...

  • 4
    chesten5139 avatar :-|
    Навуходоносор

    До коментар [#3] от "economic hitman":

    Човекът ясно е казал, че е в чужбина...

  • 5
    mila1235 avatar :-|
    mila1235

    До коментар [#3] от "economic hitman":

    Защо да е неразумно да спестяваш в различна валута от тази в която са ти доходите?

    Неразумно е да теглиш кредит във валута различна от дохода...

  • 6
    jay58366480 avatar :-?
    Zmoney

    Здравейте,

    никога не съм писал, а и много рядко коментирам във форуми. Първо, не живея в България и работя в администрацията на фалирала банка, брат ми (дава на заем секюритис) на хедж фондове.

    Първо искам да отебележа че капитал не правят услуга на никой средно статически Българин като създават паника, и не мисля че имат право да оспорват думите на губернатора на централаната банка на България, когато той е казал че Валутния Борд е стабилен. Или както в предишните дни допринасяха за паниката с КТБ.

    Отделно не съм съгласен, че спекулативна атака е невъзможна. Разбира се, че е възможна, така наречената спекулативна атака от втора генерация. моля вижте научни произведения на Копланд от 2000 година, както и на Обстфилд от 1986. и мисля Кругман от 1996 или 98, има и много други. Хедж фондовете могат да вземат къси позиции използвайки най елементарно кредити от български банки тогава няма особено значение какво е нивото на М0 в момента. Въпроса е какви са economic fundamentals на България, а те не са strong. и никога не са били, (е.г. negative current account, unemployment, questionable levels of fiscal reserve, еъншен дълг от около 90%).

    В този случай може да има 2nd generation speculative attack, или произведение, взависимост колко е реалният вълутен курс, и с колко се очаква да поевтинее лева.

    Да съгласен съм с капитал, валутните резерви са важни, но за да защитят лева ще трябва да вдигнат лихвите от бнб което ще доведе до рецесия и банкрути. така че въпроса е на какво е готова бнб за да запази пега.

    Съжалявам за Българския, предполагам, че съм допуснал грешки но рядко ми се случва да пиша.

  • 7
    andthensome avatar :-|
    andthensome

    До коментар [#5] от "mila1235":

    И за кредита е вярно. Защото освен ако не се занимаваш професионално с финанси или наистина си навътре в нещата... валутния риск го има и не е шега работа.

  • 8
    andthensome avatar :-|
    andthensome

    До коментар [#4] от "Навуходоносор":

    Да именно. Имах предвид, че това което прави е правилно!

  • 9
    andthensome avatar :-P
    andthensome

    До коментар [#6] от "Zmoney":

    И какво ще шортват на нашия мижав дълг :) Една намеса на ЕЦБ и са потънали... дрън, дрън...

  • 10
    cinik avatar :-|
    cinik

    [quote#6:"Zmoney"]но за да защитят лева ще трябва да вдигнат лихвите от бнб което ще доведе до рецесия и банкрути. [/quote]

    Законът за БНБ не и дава право да определя лихвите. Част от борда е, че те се определят от пазара и БНБ само събира статистиката


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK