С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
15 20 юни 2014, 17:10, 17266 прочитания

Магическата съставка на валутния борд

Фиксираният курс на лева не е даденост и институциите трябва да имат план да го подкрепят

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Нека си припомним. През 1997 г. с широк политически консенсус левът беше фиксиран, на централната банка със закон беше забранено да печата повече левове, отколкото са покрити с валутните й резерви, както и да дава заеми на правителствата. Тъй като България към онзи момент беше фалирала, се наложи Международният валутен фонд (МВФ) да финансира първоначалния валутен резерв. Така беше въведен валутният борд и това са неговите правила. Политиците обещаха да ги спазват, гражданите повярваха и от тогава чудото работи.
Фиксираният курс на лева обаче не е даденост и при опасностите за бюджета правителството и институциите трябва да имат план да го подкрепят. Вместо това в момента заради начина, по който четвъртата по големина банка беше доведена до ликвидна криза, от стабилната формула на валутния борд бавно се изпарява най-важната съставка -  доверието.  

Червено примигване


Законовото изискване е парите в обращение - банкнотите и монетите (т. нар. паричен агрегат М0) да са покрити с валутни резерви, така че дори всички едновременно да поискат да си обърнат левовете в евро, това да е възможно по фиксирания курс. В момента М0, което е малко над 10 млрд. лв., е покрито почти три пъти с резерви и това е добре. При анализа на стабилността обаче трябва да се следи и как резервите се отнасят към по-широките парични измерители, които включват депозитите. При евентуална загуба на доверие, те също могат да се превърнат в кеш и да са фактор в натиска срещу лева. Новината, към която политиците трябва да се отнесат с изключително внимание, е, че през февруари т.нар квазипари (най-вече срочните депозити, но и всякакви други бързоликвидни инструменти), са в исторически най-високото си съотношение спрямо валутните резерви (вижте графиката). Това означава, че покритието е исторически най-ниско от въвеждането на борда насам. Същото се отнася и ако изчислението се направи само за левовата компонента на квазипарите, тоест ако се игнорират депозитите в чужда валута. С други думи, при евентуално разклащане на доверието в лева БНБ ще е по-затруднена от всякога да удържи курса без допълнителна помощ.
Причините за влошаването на съотношенията са комплексни - кризата и изтичането на капитали, свиването на чуждите инвестиции и т.н. С действията си да генерира дефицити в бюджета и в други области на публичните финанси правителството не помага.

Колко сериозна е заплахата

Добрата новина е, че въпреки влошените показатели предпоставките за сериозно разклащане на борда са ограничени. Като цяло има няколко начина да се срути режимът на фиксиран валутен курс и повечето от тях за България не са валидни.
Спекулативна атака спрямо лева е практически невъзможна, просто няма достатъчно левови активи (облигации, ДЦК и т.н.), с които някой да тръгне да играе срещу БНБ. Политическо решение за отказ от борда също не изглежда реалистично, доколкото никоя от основните партии не го залага в програмите си и общият консенсус е той да бъде запазен до влизането на България в еврозоната.



Така остават класическите пазарни причини. Едната е по линия на платежния баланс - ако страната хронично трупа дефицити по текущата и капиталовата сметка, това постепенно би изяло валутните резерви на БНБ. Според статистиката на БНБ в началото 2014 г. валутните резерви покриват вноса за по-малко от 6 месеца - най-ниското ниво от 2008 г. насам. Този процес на ерозия на резерви обаче дори да се реализира, би бил доста бавен.

Друг удар по резервите може да дойде, ако някоя от квазидупките в държавните финанси се наложи да се запълва с тях. Евентуалната нужда да се спасяват държавни енергийни дружества или пък банки може да докара покритието на борда до плашещи нива и да доведе до понижения на рейтинга. Същевременно ниската задлъжнялост на страната позволява такива пробойни да се финансират и с дълг, което няма да изяде резерви. Тук проблемът е, че това трябва да стане, преди бомбите да са гръмнали, защото тогава финансовите пазари ще искат по-висока доходност, която се превежда в по-високи разходи за правителството. А в момента на политическа безтегловност не е ясно кой би поел риска.

Затова и най-рисковият фактор за българския борд, както е устроен, е банкова паника, масово теглене на депозити от населението и превалутирането им. Засега това изглежда далечно въпреки ликвидната криза в Корпоративна търговска банка. В петък от банката поискаха БНБ да я постави под специален надзор и да изпрати квестори с цел да предотврати паника на вложителите. От начина, по който централната банка овладее кризата, и от отговорността, с която се включат и другите институции, ще може да се предвиди колко сериозна е заплахата за финансовата стабилност за България.    
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Срокът за ERM II се изтегли за средата на годината 3 Срокът за ERM II се изтегли за средата на годината

В Брюксел неофициално се заговори за отлагане още в началото на седмицата, а една от причините е неяснотата около рекапитализацията на ПИБ

20 фев 2020, 1423 прочитания

Вечерни новини: Борисов смекчи малко позицията за еврозоната, златото е на 7-годишен връх заради коронавируса Вечерни новини: Борисов смекчи малко позицията за еврозоната, златото е на 7-годишен връх заради коронавируса

И още: София дава по 500 хил. лв. за пътища без винетки, АПИ иска 8 млн. лв.; България ще се опита да купи два медицински хеликоптера с пари от ЕС; В Брюксел започват тежките преговори за разпределението на общия бюджет

20 фев 2020, 1349 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Надзор без надзор

На подуправителя на БНБ Цветан Гунев беше повдигнато обвинение и излезе в отпуск така неочаквано, както дойде преди една година

Още от Капитал
Драмата с ТЕЦ "Марица-изток 2" - дълга, скъпа и опасна

Каквито и действия да се предприемат, те ще бъдат закъснели, ще струват скъпо и може да доведат до нови проблеми в сектора

Андон Балтаков: Не искам да звуча като прогноза за облачно време

Генералният директор на БНР пред "Капитал"

Спаси ме от коронавируса

По-важно е маските да бъдат носени от болните, а не от здравите хора, защото така се ограничава предаването на инфекцията

Новите дрехи на "Шишман"

Несигурното бъдеще покрай предстоящия ремонт на знаковата улица в центъра на София отново разбуни духовете

Кино: "Ирландецът"

Елегия за човека между доброто и злото

Wi-Fi free

Все повече хора искат да преодолеят зависимостта си от технологиите. Бизнесът харесва това

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10