Zoom: Проблемните сектори
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Zoom: Проблемните сектори

Zoom: Проблемните сектори

Сферите, които представляват най-голям риск за бюджета

8628 прочитания

© Shutterstock


Здравеопазване

Минимум 328 млн. лв. дефицит

В края на годината здравната каса ще формира дефицит по бюджета си от 491.8 млн. лв., става ясно от отчета й за полугодието, който ще бъде представен в парламента. Само за първото четиримесечие дефицитът вече е 170 млн. лв. Въпреки предупрежденията на самата институция и на съсловните организации на лекарите и стоматолозите в края на миналата година депутатите гласуваха Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) да разполага с 400 млн. лв. по-малко през тази година, отколкото беше платила през 2013 г., така че този дефицит е очакван. А и през миналата година заради липса на средства здравната каса забави до началото на тази плащанията за болниците. Сега, с темповете на увеличена заболеваемост и прием в болница, НЗОК очаква парите й да свършат през септември. 

По данни от доклада на НЗОК само през първите пет месеца през болница са преминали общо над 891 хил. пациенти, чийто брой представлява 57.50% от общия на предвидени болни в клиниките за цялата година. Така в края й се очаква да не достигнат 395 млн. лв. за операции, импланти и терапия на онкологични заболявания в клиниките. За лекарства за хронично болни, които здравната каса плаща, ще са необходими още около 96.5 млн. лв.  

Самата НЗОК смята, че може да компенсира част от недостига, като ползва за това оперативния си резерв, пренасочва разходи от други пера по бюджета и от очакваното преизпълнение на приходите от здравни вноски. Според прогнозата й, по този начин могат да се компенсират около 163.7 млн. лв. Останалите средства обаче няма как да бъдат покрити, ако парламентът не актуализира бюджета на институцията или тя не спре да плаща.

Енергетика

Дупка, която може да стигне и 3 млрд. лв.

Най-малката възможна дупка в енергетиката е 421 млн. лв. Тези средства просто бяха изтрити от цените на електроенергията за периода 2014-2015 г. с мотива, че НЕК ще предговори дългосрочните договори на ТЕЦ "Контур Глобал Марица-изток 3" и ТЕЦ AES "Гълъбово" и ще плаща по-евтино за техния ток. Двете централи обаче не са съгласни. Държавната комисия по енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) вече инструктира НЕК да плаща, докато се постигне споразумение (а такова скоро не се очаква), но компанията няма предвидени приходи за това. 

Към тях могат да се прибавят още 524 млн. лв., ако съдът отмени решението на ДКЕВР да намали наполовина работните часове, през които фотоволтаичните и вятърните централи могат да получават преференциални плащания. Според техните договори те продават цялата си енергия по високите тарифи, макар че миналата година вече беше сложен таван, за които??? ВЕИ-тата не протестираха. Ако това се случи, НЕК ще задлъжнее и с тази сума. 

Оттам насетне финансовата яма е просто безкрайна. Около 110 млн. лв. ще трябва да връща държавата, ако Конституционният съд отмени таксата от 20% върху приходите на фотоволтаичните и вятърните централи, която беше въведена миналата година. Освен това от предишни години вече има натрупан дефицит от 630 млн. лв. - средства, които НЕК трябва да плати на ВЕИ-тата. Към края на миналата година НЕК имаше и малко над 800 млн. лв. неразплатени средства към производителите на електроенергия. И за капак държавната енергийна компания има и задължения от малко над 1 млрд. лв. към Българския енергиен холдинг, които са краткосрочни, но явно ще бъдат отложени. 

Тоест минималната дупка в енергетиката е 421 млн. лв., а максималната малко над 3 млрд. лв. Досега НЕК се спасяваше, като бавеше плащания, но общите задължения на компанията са вече толкова големи, че няма централа, която да ги понесе. И за да няма фалит, държавата ще трябва да налее пари в нея, както се случи миналата година.

Еврофондове

Под въпрос поне няколкостотин милиона лева

Голямата неизвестна в бюджета за тази година са еврофондовете. Към момента по двете програми - "Околна среда" и "Регионално развитие", според отговорите, изпратените до Брюксел и невъзстановените сертификати възлизат на 566 млн. лв., отговориха на въпрос на "Капитал" от Министерството на околната среда и водите и Министерството на регионалното развитие". Това са пари, платени от бюджета и сертифицирани от органа в Министерството на финансите - "Национален фонд", които сега трябва да бъдат възстановени. Те обаче са само част от сумата, която е под риск.

В тези пари не влизат авансите по проекти, които са 20% и се възстановяват едва след като проектите са изпълнени, както и плащания, направени към изпълнители и бенефициенти, но още неподадени към МФ или несертифицирани от него. Според справката в eufunds.bg тези суми, т.е. разликата между платено реално в България и върнато от ЕК, за двете програми към края на май възлизат на 1.78 млрд. лв. В най-лошия възможен случай, при който плащанията по двете програми не бъдат пуснати, а ЕК реши да замрази финансирането за още поне половин година, в бюджета няма да влязат по-голямата част от тези пари - 1.2 млрд. лв по "Околна среда" и поне 100 млн. лв. по "Регионално развитие" (а вероятно и повече).

Допълнителен риск носят финансите на общините, които са основните получатели на средства по двете програми. Тъй като инвестиционните им програми са почти изцяло финансирани от тях (заедно с Програма за развитие на селските райони, която също се намира под сериозен риск), всеки удар по европарите може да е фатален за огромна част от българските общини. Те имат задължения към доставчици, консултанти и изпълнители, а също така неизпълнението на даден договор (независимо по какви причини) може да доведе до връщането на всички похарчени пари към Брюксел. Така стотици общинари в момента са на нокти.

Предстои съвсем скоро ЕК да излезе с решение за средствата по "Околна среда", а от МРР се надяват бързо да бъде вдигнат запорът по техните средства. Но предвид последните скандали между Цветан Василев и Делян Пеевски, които разкриха как се разпределят обществените поръчки, нищо не е твърде сигурно.

БДЖ

Железни в неприятните изненади

Железниците винаги са представлявали една голяма неизвестна, способна на всякакви изненади откъм искания за помощи от бюджета. Те са една класическа и леко неприятна тема на разговори между поредица министри на финансите, от една страна, и на транспорта, от друга. Така присъствието на двете държавни компании в жп сектора - превозвачът Български държавни железници (БДЖ) и компанията, отговорна за жп релсите и гарите, Национална компания "Железопътна инфраструктура" (НКЖИ), в списъка с рисковите пред бюджета следва традицията.

Задълженията на БДЖ и просрочията по тях отдавна са пословични. Общо дълговете на превозвача към момента са около 600 млн. лв., като от тях с най-голяма тежест са тези по втория облигационен заем и към германската KfW (за доставката на мотриси), или общо около 340 млн. лв. От тази сума 154 млн. лв. са просрочени. Въпреки че от превозвача уверяват, че тази години всичко е пресметнато и ще се плаща стриктно на падеж, възможности за изненади не липсват. От няколко месеца държавната компания преговаря с кредиторите по втория облигационен заем, изтеглен през 2007 г. Причината е, че от четири години компанията трупа просрочия и те вече са 76 млн. лв. В края на май кредиторите взеха решение на БДЖ да се даде срок от 45 дни, за да си изплати просрочията, иначе ще обявят целия заем за предсрочно изискуем или БДЖ ще трябва да намери около 88 млн. евро. Тази мярка обаче все още не е задействана, като от превозвача поискаха разсрочване на дълга до 2020 г. и намаляване на главницата с 30%. Едновременно с това Министерството на транспорта се надява Брюксел да даде зелена светлина за държавна помощ към компанията от по 30 - 35 млн. лв. през следващите шест години, започвайки от 2015 г. Ако планът не проработи обаче, железницата рискува кредиторите да задействат решението си, като тогава компанията трудно може да излезе от ситуацията сама. Подобен развой може да провокира и другия основен кредитор - KfW, да предприеме крайни действия за събиране на дължимото. 

Колкото до НКЖИ, рисковете са с недостига на средства за дофинансирането на жп проектите по Оперативна програма "Транспорт", който възлиза на около 200 - 240 млн. лв. През седмицата стана ясно, че за да се излезе от ситуацията, е взето решение да се отпуснат 40 млн. лв. капиталов трансфер за компанията от бюджета, като това ще стане факт следващата сряда. Отделно за 2015 г. и за 2016 г. ще бъде поискано капиталовият трансфер за НКЖИ да бъде увеличен с по 57 млн. евро. Остатъкът ще дойде по линия на еврофондовете. Миналата седмица след окончателното решение на Върховния административен съд става ясно, че проектът за втори етап от разширението на западната дъга на софийското околовръстно шосе няма да се състои в този програмен период. Тръжната процедура беше спечелена от "Трейс груп холд", но отменена от Агенция "Пътна инфраструктура", като изпълнителят започна обжалване на прекратяването. След приключване на съдебната сага и поради липсата на време за нов конкурс 30 млн. евро от оста за пътища ще се прехвърлят към жп проектите.

Събираемост

150, 200... и неизвестно колко още

Още през есента на миналата година, когато се обсъждаше бюджетът за тази, едно от опасенията беше, че правителството прогнозира през розови очила. Сега, няколко месеца по-късно и по различни оценки, ако не се подобри приходната част и финансовият министър не активира някои от скритите буфери в бюджета, дупката в държавните финанси в края на годината може да достигне между 0.6 и 1 млрд. лв. над планираните 1.5 млрд. лв. дефицит (1.8% от БВП). След последната си мисия тук експертите от Международния валутен фонд също препоръчаха на правителството да свие бюджетните разходи и да се предпази от харченето на бюджетните буфери.

Ръстът на приходите за първите четири месеца на годината е 1.67% при 9% заложени за цялата 2014 г. Така, за да се навакса с изоставането, през останалите две трети от годината ще са нужни средно 11-12% ръст на приходите според икономисти. Най-проблемен е ДДС, който е и най-големият приходоизточник за бюджета. В сравнение с април миналата година приходите от косвения данък са с 5.2% по-малко. От МФ обясняват резултата с по-големия размер на възстановения ДДС спрямо година по-рано, но ако дефлационните процеси в страната продължат, изпълнението на приходите по това перо ще продължи да е проблемно. В допълнение, има и спад на постъпленията от акциз върху цигари – с 1.7% спрямо същия период на миналата година. Приходите от корпоративен данък също са по-ниски - с 5.4%.

Тази година държавата залага и на малко над 150 млн. лв. постъпления от приватизация, но до момента те възлизат на една кръгла нула и едва ли ще се увеличат. Причината е, че при сегашната политическа ситуация никой не би и тръгнал да раздържавява.

Когато блокира държавната машина, спира и работата на администрацията. Така че не е изключено и покрай очакванията за оставка и нови избори приходните агенции да започнат да действат като на автопилот (справка - миналата година в периода след изборите). В същото време правителството залага и на около 400 млн. лв. в повече от мерки като "фискалната полиция" и обратното начисляване на ДДС за зърнените култури. Според финансисти тази сметка също е надценена.

Здравеопазване

Минимум 328 млн. лв. дефицит


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

9 коментара
  • 1
    rage_against avatar :-|
    Rage Against

    и какви са изводите?

    1. либерализиране на пазара на енергетиката,
    2. незабавна ликвидация на БДЖ (моля ви, нека спрем да субсидираме безплатните пътувания на мангалите и пенсионерите, които винаги гласуват за БКП),
    3. либерализация на здравеопазването и здравното осигуряване и т.н.

  • 2
    zepko avatar :-?
    zepko

    "Чисто и просто" - бедност! А за нея сме виновни всички - и тези, които реализират немислими за нормалния свят (либерализирания) норми на печалба; тези, които крадат като за последно; и най-вече - тези, които търпим това безумие, обричащо децата о внуците ни на 110%-ва емиграция...

  • 3
    nww14569945 avatar :-|
    о сандо

    4. Либерализиране на ползването на сопите при гражданско-управленските договаряния...********

  • 4
    gl_avatar avatar :-|
    gl_avatar

    След кризите, катастрофите и тътенът идват неизбежните РЕФОРМИ.
    Жалко , че трудно се променяме към по- добро, но протестите се случиха навреме и със сигурност отнеха една година време на задкулисието да помпа дефицити, респ, да точи средства откъде ли не.

  • 5
    kantonia avatar :-|
    Антон56

    Изводите са, че онова, което го изгладувахме за да позапушим дупките червените го обезсмислиха за една година. И отвориха още по-големи дупки. Сега пак ни чака гладуване. Но аз съм оптимист - като го разкостят с поредната инфлация, българинът отново ще гласува за поредния Станишев. Щото тази нация е със суициден синдром.

  • 6
    mickmick avatar :-|
    mickmick

    И как могат да се променят цените на ВЕИ? И защо няма съд за депутатите, дето са сложили абсолютни цени в лева в закона? А не някакви относителни цени? Това си е направо игра срещу валутния борд.

  • Kalter

    И какво се оказва в крайна сметка - че за година и половина управление комунистите успяха да откраднат няколко милиарда, като това за пореден път ще остане безнаказано. Браво на нас, които продължаваме да търпим това.

  • 8
    cinik avatar :-|
    cinik

    При енергетиката е пропуснато парното в големите градове. София - 100 милиона годишно кръстосано субсидиране без технически основания, 600 милиона неплатени сметки на софийските бели цигани (от куртоазия наричани "столичани"). 100 милиона дългове на софийски автотранспорт.

    Има и други системи пред грохване. 900 хиляди досъдебни производства, които чакат да паднат по давност. Бандитите вече знаят, кои са "препоръчителните размери на бандитизъм", за които никога няма да бъдат наказани. Примерно - взломна кражба до 3000 лева и средна телесна повреда - това у нас минава за "кавалерско престъпление" и наказание няма да последва.

    Пак подобен е случаят с натиска на т.нар. "инвалиди" върху НОИ. Вече всеки 5-ти възрастен над 18 г. взема инвалидна пенсия, като личната амбиция на правителство и началник на НОИ е това да станат 3 от 4.

    Пак подобен е случаят с унищожаването на тротоарите в големите градове, начело със София и Варна. Липсата на места за детски градини, после и на места в добри училища....Като цяло - изтърван влак.

    ПС. Какво е изтърван влак, малко хора знаят точния смисъл. Това не е влак, потеглил под носа ти. Става въпрос за железничарски технически термин. Тъй като триенето при покой е много по-голямо от триенето при скорост, ако машинистът не натисне навреме спирачките по надолнището, после колкото и да натиска, спирачната сила става недостатъчна да спре композицията. Това е изтърваният влак и събитията тези дни в държавата са нагледна илюстрация на термина. БСП чакаше ужким влакът да поспре от себе си, но всеки ден гърми нова лимонка...До есента ни БСП, ни ДПС, ни Пеевски, ни КТБ, ни спечелилият изборите ще могат да задействат спирачката...

  • 9
    cinik avatar :-|
    cinik

    ПС. Покрай наистина забатачените, нереформирани сектори съвсем не на място са вмъкнати ВЕИ-тарикатите. Те не са решението, те са проблем сам за себе си и единственото ясно нещо трябва да бъде, че не бива да им се плаща нищо. Нито има кой да го плати, нито е справедливо след всичките протести и социални сътресения от мътилката отново да изплуват мошениците.....Мястото им е на дъното...Завинаги!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK