АНАЛИЗ Предизвестеният дефицит в здравната каса

От анализ на Калоян Стайков в седмичния онлайн бюлетин на Института по пазарна икономика

Още през миналата година се видя недостигът на средства в доминираната от държавата здравноосигурителна система, а с приемането на бюджета за 2014 г. стана кристално ясно, че финансовата дупка през тази година ще е още по-голяма.

Към началото на ноември дефицитът на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2013 г. се оценяваше на между 105 и 150 млн. лв. и управляващите решиха той да бъде покрит от бюджета за тази. Ако приемем, че здравните услуги и закупените медикаменти и изделия през тази година са горе-долу на нивата от предходната, покриването на общия дефицит за 2013 и 2014 г. през тази година означава увеличение на бюджета на касата с допълнителни между 210 и 300 млн. лв.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Този недостиг е концентриран в болничната помощ и би следвало разходите за нея да се увеличат с тази сума  с 200-300 млн. лв., но в бюджета за 2014 г. са предвидени с 201 млн. лв. по-малко средства. И още миналата година беше  ясно, че през сегашната ще се отвори дупка в бюджета на касата от около 400-500 млн. лв. Затова няма новина в апокалиптичните сценарии за фалит на системата, които се тиражират последния месец – той беше предизвестен.

Националният рамков договор за 2014 г. беше подписан обаче със следните оценки: "Успяхме да стабилизираме системата финансово" (здравният министър) и "За да се преборим с изкривяванията в системата, е нужна политическа воля, която няма да липсва" (директорът на НЗОК). Крайният резултат от договора са по-високи разходи, включително за недофинансираната болнична помощ, и намаляване на част от приходите от таксата за преглед на пенсионер, понижена от 2.90 лв. на 1 лв. Така при нарастващ недостиг на средства в системата се договарят по-високи цени за някои услуги и по-ниски приходи, което може да доведе до нови загуби и дългове за болниците. Това не е нито стабилизиране, нито воля, а представлява единствено триумфа на едни лобита над други.

Управляващите продължават да смятат, че системата на здравеопазването може да работи на добра воля и без пари. Държавният бюджет покрива здравните вноски на редица социални групи - общо над 2.677 млн. души, но тези вноски и съответно постъпващите средства в бюджета на НЗОК са значително по-ниски в сравнение с тези на работещите. Иначе казано, работещите субсидират лечението на неработещите чрез данъците си и чрез собствените си здравни осигуровки. 



На тях е прехвърлено и лечението на редки заболявания, включително онкологични. Тази практика започва през 2011 г., когато касата направи трансфер от 340 млн. лв. към бюджета на министерството за тази цел, през следващата  - 100 млн. лв., но част от дейностите, които дотогава бяха финансирани от министерството (240 млн. лв.), минаха към касата. В средата на 2012 г. Конституционният съд обяви трансферите от НЗОК към МЗ за противоконституционни.

Като капак над всичко това са и множеството схеми за източване на  касата, които са публична тайна, но нито едно правителство не желае да се заеме. Системата се е запътила към бавна смърт, каквато между другото грози и други сфери, доминирани от държавата. Рано или късно всички ще трябва да платим цената.