"Това е най-трудното решение в кариерата ми", коментира ръководителят на Управляващия орган, която отмени собственото си решение от края на май, с което разрешава подписването на договори с компаниите. Според нея, тя е нямала друг вариант, за да се избегне риска от загуба на средства, спиране на програмата или забавяне на одобрението на следващата оперативна програма.

Самоволие и корупция

Веднага след като в края на май беше публикуван списъка с одобрените проекти по последната, 14-та поред схема за технологична модернизация на предприятията, редица фирми и консултанти започнаха да твърдят, че тя е компрометирана. В. "Капитал Daily"  получи сигнал от фирма, според която проектът й е получил силно занижена оценка по критерии, свързани със субективна оценка от страна на оценителя. От УО на програмата признаха, че самите те са получили редица сигнали за нарушения в оценката още на следващия ден, като към момента броят им вече надхвърля 100, което реално се равнява на близо 2/3 от бройката на одобрените проекти. 

Открити са нарушения на принципите на равнопоставеност на кандидатите, нарушения във вътрешните правила, които водят до промяна в класирането, оценителите са добавяли нови критерии, които са недопустими. Това са само част от типовете нарушения, които са открити при проверката на жалбите. Най-фрапантното нарушение, което самата Милушева определи като престъпление е, че някои от оценителите са се обаждали на фирми, явно с цел да ги изнудват за по-благоприятна оценка на проекта им. Това е станало ясно по сигнал на консултант, като впоследствие ДАНС е проверила случая и е установила, че е истина. За случая е уведомена и прокуратурата, като в момента тече проверка. 

"До тук се стигна не само, защото в администрацията има хора, които не си вършат добросъвестно работата и които ще бъдат разбира се наказани за това, а защото и бизнесът и консултантите насърчават и подкрепят нерегламентираните отношения", смята Милушева. "Това е двустранен процес и не искам да се заблуждаваме, че само от едната страна са виновни". Тя самата се дистанцира от процеса на вземане на оценката, като заяви, че не може да провери всеки един от проектите. По думите й обаче служители от администрацията, които са допуснали нарушения, ще бъдат наказани и ще има уволения, макар че не посочи конкретни имена или бройка. Една оценителна комисия по принцип се състои от между 30 и 40 човека, като сред тях има не само държавни служители, но и външни лица, назначени след конкурс. 

Напълно срутено доверие?

Най-фрапантното в случая е, че той идва точно след одита на програмата от Европейска сметна палата. Милушева е на мнение, че това няма да се отрази на мнението на одитиращите. "Няма риск от загуба на средства или спиране на програма "Конкурентоспособност". Няма да има забавяне на следващия програмен период", коментира на няколко пъти тя, в отговор на въпросите дали признаването на нарушенията не компрометира оценката на всички проекти по програмата досега, както и как ще се гарантира прозрачност и обективност оттук нататък. Остана без отговор обаче въпросът защо при наличието на всички тези контролни механизми, проблемът не е бил засечен. Както самата Милушева призна, повторната проверка е била провокирана от външните сигнали и по-специално тези, изпратени до Брюксел. "Смятам, че решението на Управляващия орган да спре схемата и открито да обясни проблемите по нея, ще допринесе значително за възстановяване на напълно срутеното доверие. Положителното е, че няма да бъде допуснат прецедент голям брой нарушения да минат незабелязано", коментира за "Капитал Daily" Кристина Цветанска, председател на Българската асоциация на консултантите по европейски проекти.

Запитана дали става дума за политически натиск, Милушева каза, че такъв през нея не е минавал, а ако е имало е бил директно върху оценителната комисия. Публична тайна е, че най-голям радетел за вкарването на още една "Технологична модернизация" преди края на този период беше зам.-министърът Юнал Тасим. По негова инициатива беше разделена на фази газовата връзка със Сърбия, за да може парите от нея да се пренасочат. В интервю преди време, Тасим заяви, че "кандидатстващите фирми са фирмите, които работят в България, тези, които са оцелели в прехода и са жизнени. В този смисъл - това е, с което разполагаме, но без да се снижават критериите".

Самата процедура обаче беше набързо сглобена и с доста по-малък бюджет, който можеше да стигне за не повече от 150 проекта, както самата Милушева каза. Реално кандидатите са били над 1200 фирми, с общ бюджет над 730 млн. лв. "Засилената конкуренция между фирмите в тази процедура изкриви процеса. И за пореден път доказа, че такава силна конкуренция ражда напрежение, насърчава корупция, стимулира нерегламентирани отношения", коментира Милушева. Проблемът разбира се, не е в конкуренцията, а в хората, които са взимали решенията и са поставили фирмите при неравни условия.

Заради пропуските (и вероятно корупция) в работата на оценителната комисия, без субсидии ще останат и фирми, които са участвали в конкурса честно и са инвестирали не малко време и средства, за да разработят проекта си. За тях остава единствено обещанието, че наесен ще бъде обявена нова схема за технологична модернизация, като бюджетът за нея ще е доста по-голям - поне 350-400 млн. лв., за да може да се удовлетвори силния интерес на фирмите към нея. Как ще бъде контролирана оценителната комисия при следващата процедура, остава отворен въпрос.