ДКЕВР сезира Брюксел за цените на американските централи и ВЕИ-тата

Боян Боев

ДКЕВР сезира Брюксел за цените на американските централи и ВЕИ-тата

Според регулатора договорите с "Ей И ЕС" и "Контурглобал" са неправомерна държавна помощ, а зелените централи се подпомагат "прекомерно"

5510 прочитания

Боян Боев

© Юлия Лазарова


Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) е завела две жалби до Европейската комисия във връзка с цените на електроенергията, изкупувана от двете американски централи в "Марица изток" и от производителите на възобновяема енергия. Това съобщи председателят на регулатора Боян Боев на брифинг след заседание за цените на природния газ за следващото тримесечие. Жалбите са заведени миналата седмица.

Първата жалба е за нарушаване на общностното право, което според ДКЕВР се изразява в предоставяне на неправомерна държавна помощ на "Ей И Ес - 3С Марица-изток 1" и "Контурглобал Марица-изток 3". Това е свързано с подписаните през 2001 г. дългосрочни договори, които задължават Националната електрическа компания да изкупува цялата електрическа енергия, произвеждана от централите, на фискирана цена. Боев обясни още, че регулаторът е помолил ЕК двата договора да бъдат временно спрени до установяване дали има или не държавна помощ. Не стана ясно обаче какво ще се случи на 1 юли, когато новите цени на тока трябва да влязат в сила, тъй като е малко вероятно дотогава да има решение от ЕК.

Втората жалба е за "прекомерно" подпомагане на производителите нa електрическа енергия от възобновяеми източници. Според ДКЕВР определянето на преференциални цени веднъж годишно не отразява трайната тенденция за бързо поевтиняване на инвестиционните разходи за изграждане на обекти за производство на електроенергия от възобновяеми източници, които са основен ценообразуващ елемент във формирането на преференциалната им цена. Това от своя страна според регулатора е водело до завишаване на преференциалната цена на зелените централи.

По време на брифинга стана ясно още, че предложенията за промени в Закона за ВЕИ, които ДКЕВР направи в опит да задържи цените на тока, включват възможността вятърните и слънчевите централи да избират между два варианта. Единият е на преференциална цена да се изкупува само определена от ДКЕВР част от енергията, която те произвеждат, а останалата част да се изкупува по цената на излишъка на балансиращия пазар, която в момента е 28 лв. на мегаватчас, т.е. в пъти по-ниска. Вторият вариант е ВЕИ-тата да изберат да минат изцяло на свободен пазар.

Очаквайте повече подробности по-късно на capital.bg и утре в "Капитал Daily".

Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) е завела две жалби до Европейската комисия във връзка с цените на електроенергията, изкупувана от двете американски централи в "Марица изток" и от производителите на възобновяема енергия. Това съобщи председателят на регулатора Боян Боев на брифинг след заседание за цените на природния газ за следващото тримесечие. Жалбите са заведени миналата седмица.

Първата жалба е за нарушаване на общностното право, което според ДКЕВР се изразява в предоставяне на неправомерна държавна помощ на "Ей И Ес - 3С Марица-изток 1" и "Контурглобал Марица-изток 3". Това е свързано с подписаните през 2001 г. дългосрочни договори, които задължават Националната електрическа компания да изкупува цялата електрическа енергия, произвеждана от централите, на фискирана цена. Боев обясни още, че регулаторът е помолил ЕК двата договора да бъдат временно спрени до установяване дали има или не държавна помощ. Не стана ясно обаче какво ще се случи на 1 юли, когато новите цени на тока трябва да влязат в сила, тъй като е малко вероятно дотогава да има решение от ЕК.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


21 коментара
  • 1
    alex_yordanov avatar :-|
    alex_yordanov

    Ставаме смешни вече, айде моля! Държавата се жалва до ЕК от самата себе си. Е*ати цирка стана това "управление".

  • 2
    goa_head avatar :-P
    goa_head

    Нали като ЕК отече че подобни действия (ретроактивни изменения по действащи договори) са неприемливи ще си имаме виновник за (неизбежното) повишаване на цената на тока ;)

  • 3
    moloko_ avatar :-?
    moloko_

    До коментар [#2] от "goa_head":

    Кое му е неприемливото? Когато имаш неизгоден договор,най-нормалното нешо е да търсиш начин да го предоговориш.По твоята логика трябва да строим Белене,само защото едни хора биха подписали и празен лист пратен им от Москва.Нека ЕК да си каже мнението дали има непозволена държавна помощ,защото с тези договори няма как да има истински пазар на тока.

  • 4
    eskobar avatar :-|
    Ангел Караделчев

    Сетиха се... въпросът е какво ще стане като ги сезират. Това и досега си беше обществена тайна.

  • 5
    kratun.ko avatar :-|
    kratun.ko

    Когато от ЕК им отговорят, че зелената енергия е политика на ЕС, а договорите са обект на търговско право и че са сключени преди България да влезе в ЕС (ако помня правилно), тогава ще се подеме мантрата: "ЕС е виновен за високите цени на тока" с вариант "ЕС е вреден за БГ, нека организираме референдум за излизане от ЕС", което е мечтата на нашите социалисти. Тогава, като едни самодиви ще могат да се прегърнат с Путин без никой да им пречи....

  • 6
    winterbach avatar :-?
    Петър Иванов

    Добре че има 2 "американски" централи, всъщност наети за 18 г, та да има какво да пишаш шушумигите от дкевъръ.

  • 7
    rhapsody avatar :-|
    Rhapsody of Fire

    До коментар [#3] от "moloko_":

    Договорите с двете централи фигурират в договорът ни за присъединяване към ЕС (наред с много други) като изключение.

  • 8
    spatz avatar :-|
    spatz

    ДКЕВР се жалва на ЕК от преференциалните тарифи за ВЕИ, определени от ДКЕВР.

    Няма какво повече да се добави. Кретенията е пълна.

  • 9
    spatz avatar :-|
    spatz

    До коментар [#3] от "moloko_":

    "Неизгоден договор" е субективно понятие. Аз смятам, че договорът за "Белене" не е изгоден, но на арбитража ще се гледа какво пише вътре, а не на кого какво му се иска да пише. Същото и с МИ1 и МИ3 - договорът е сключен, следователно и двете страни са се подписали, че приемат условията записани в него. Фул стоп.

    За ВЕИ пък е още по-любопитен казуса. ДКЕВР е органът (формално независим), който определя нивото на преференциалните тарифи за ВЕИ производителите. В момента ДКЕВР се жалва на ЕК за действия на ДКЕВР в миналото. Каква е следващата стъпка? Да предявят иск срещу себе си?

    Щеше да е наистина смешно, ако не беше трагично.

  • 10
    techren avatar :-P
    techren

    понеделник, 8 април 2013 г.
    Енергетика:Дългосрочните договори за изкупуване на електрическа енергия и правилата за държавните помощи

    Вече няколко години, когато се заговори за цените на електрическата енергия или „тока”, винаги на дневен ред излиза и темата за сключените дългосрочни договори за изкупуване на електрическа енергия от т.н „Марици 1 и 3”. Темата се коментира от всички били те експерти, политици, журналисти, потребители и граждани. Много често представителите на отделните политически сили стигат само до отправяне на взаимни обвинения. За това, кой е сключил договорите и кой е определил цените, при което проблемът с дългосрочните договори се прехвърля като горещ картоф от година на година та и до днес, но така и не се решава.
    А проблем има!
    Защото тези договори изкривяват конкуренцията на пазара и са пречка пред реалното либерализиране на енергийния пазар в съответствие с изискването на Третия енергиен пакет.
    И решение също има.
    То е заложено в европейските правила за конкуренция и по-точно в правилата за държавните помощи. Освен това ЕК има ясна и последователна практика по прилагане на правилата за държавните помощи спрямо действието на дългосрочните договори за изкупуване на електрическа енергия. Има разработени и критерии за компенсиране на т.н „невъзвръщаеми разходи” stranded costs, в случаите на осъществени мащабни инвестиции от производители на електрическа енергия.
    Каква е европейската практика
    Случаят с дългосрочните договори на пазара за електрическа енергия в Полша
    През ноември 2005г. Комисията започна задълбочено проучване на действащите дългосрочни договори за изкупуване на електрическа енергия long-term Power Purchase Agreements (PPAs) в Полша, за да прецени дали отговарят на правилата за държавна помощ. Съгласно тези споразумения, мрежовият оператор има задължение да изкупува гарантирано количество електрическа енергия на гарантирани цени от определени производители. Срокът на договорите е до 2027г. Електрическата енергия, която се изкупува по дългосрочните договори представлява около 50% от полския пазар на електроенергия. Комисията счита, че тези споразумения предоставят предимства на засегнатите производители и представляват неправомерна и несъвместима държавна помощ. На практика тези споразумения може да ограничат конкуренцията на пазара, защото те изключват навлизането на нови участници на значителна част от пазара.
    Изводът на Комисията е, че прекратяването на дългосрочните договори за изкупуване на електроенергия е важна стъпка към либерализацията на пазара на електроенергия в Полша.
    С Решение от 25 септември 2007г. Комисията изисква от Полша да преустанови дългосрочните договори за покупка на електроенергия. В решението на Комисията се приема, че чрез дългосрочните договори, сключени между полския мрежов оператор и производители на електроенергия е предоставена неправомерно несъвместима държавна помощ по смисъла на член 107 (1) (предишен 87 (1) от Договора за функциониране на Европейския съюз и те трябва да бъдат прекратени. В същото време, Комисията разрешава на Полша да приложи система за компенсиране на разходите, които възникват в резултат на анулирането на договорите и не могат да бъдат компенсирани от производителя (така наречените "невъзвръщаеми разходи" stranded costs). В проучването Комисията стига до заключението, че компенсацията не може да надвишава това, което е необходимо за възстановяване на направените инвестиционни разходи, включително и предвиждане на разумен марж на печалба. Определянето на компенсациите трябва да е в съответствие с критериите, заложени в методологията на ЕК за изчисляване на невъзвръщаемите разходи.
    История на дългосрочните договорите в Полша
    В средата на 90-те години на миналия век, основната цел на Полша в енергийния сектор е да гарантира сигурността на доставките и модернизацията на енергийната инфраструктурата. За да постигне тези цели, изискващо големи капиталовложения, държавата въвежда система за сключване на дългосрочни договори за изкупуване на електрическа енергия, чрез които да стимулира производителите на електроенергия да инвестират в Полша. Съгласно тези споразумения, които са подписани между 1994г. и 1998г. и изтичат между 2005 и 2027, мрежовият оператор на Полша има задължението да купува фиксирано количество електроенергия на фиксирана цена. По този начин дългосрочните договори гарантират на производителите възвръщаемост на инвестицията, без какъвто и да е риск, както и марж на печалба. PPAs укрепват позициите на предприятията страни по споразуменията в сравнение с останалите участници на пазара.
    Решението на ЕК е публикувано в Официален вестник на ЕК

    Случаят с дългосрочните договори на пазара за електрическа енергия в Унгария
    През 2004г. Унгария информира Комисията за наличието на дългосрочни договори за изкупуване на енергия long-term Power Purchase Agreements (PPAs) между мрежовия оператор (държавна собственост) с монополно положение на пазара и някои производители на електроенергия. PPAs гарантират възвръщаемост на инвестициите на производителите на електроенергия и определят марж на печалбата. Споразуменията изтичат между 2010 и 2024г. Те покриват около 80% от унгарския пазар на електроенергия.
    През септември 2005г. Комисията започва задълбочено разследване на PPAs в Унгария, тъй като смята, че те предоставят държавна помощ за производителите, които се ползват от тях.
    През май 2008г. след задълбоченото разследване, Комисията установява, че чрез PPAs, сключени между мрежовия оператор и десет производители на електрическа енергия, между 1995 и 2001г., се предоставя на тези производители неправомерна и несъвместима държавна помощ по смисъла на чл. 107 (1) от ДФЕС (предишен чл.87(1). Комисията изисква Унгария да ги прекрати преди края на 2008г. и да възстанови помощта, отпусната на производителите след присъединяването на страната към ЕС през 2004г. Комисията отново подчертава, че постепенното премахване на дългосрочни договори за закупуване на електроенергия е важна стъпка в процеса на либерализация на пазара на електроенергия в Унгария. Комисията също сочи, че прекратяването на подобни споразумения в Полша е довело до по-ниски цени на електрическата енергия. С прекратяването на дългосрочните договори в Унгария ще може да се развива свободно функциониращ пазар на едро за електроенергия в Унгария.
    Комисията признава големите инвестиции в електроцентрали, направени от производителите на електроенергия преди присъединяването на Унгария. Комисията отново потвърждава позицията си, че държавите-членки могат да отпускат държавна помощ, за да помогнат на производителите на електроенергия да възстановят инвестициите, направени преди либерализацията на пазара на електроенергия, при условие, че негативните ефекти на тази помощ върху конкуренцията е сведена до минимум. Принципите за оценка на този вид помощ „невъзвращаеми разходи”, които следва да се спазват са изложени в методологията на Комисията публикувана през 2001г.
    Разследването на Комисията показва, че PPAs в Унгария не представляват подходящ инструмент за компенсиране на производителите за техните инвестиции, вложени преди присъединяването на Унгария към ЕС. Комисията смята, че PPAs по-скоро предпазват предприятията от конкурентния натиск вместо да им помогнат да се адаптират към условията на свободна конкуренция.

    История на дългосрочните договори в Унгария
    В средата на 90-те години на миналия век Унгария, както и Полша, си поставя за цел да гарантира сигурността на доставките на електроенергия и модернизацията на инфраструктурата. За да постигне тези цели, изискващи големи капиталовложения, държавата въвежда система на дългосрочни договори, които да стимулират производителите на електроенергия да инвестират в Унгария. Съгласно тези споразумения, които са подписани между 1995г. и 2001г. и изтичат между 2010г. и 2024г., мрежовия оператор има задължението да изкупува фиксирано количество произведена електроенергия на фиксирана цена. По този начин PPAs гарантират на производителите възвръщаемост на инвестицията, без какъвто и да е търговски риск и укрепват позицията на производителите, страни по споразуменията, спрямо другите участници на пазара.
    Решението на ЕК е публикувано в Официален вестник на ЕК


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход