ДПС пренарежда бизнес в последните дни на парламента

Председателят на бюджетната комисия Йордан Цонев посочи, че проектът за регулация на бързите кредити е съгласуван с ЕЦБ.

"Имате голям куп предложения, с които ние не сме запознати", каза Стоянова, преди да започне гласуването. Тя посочи това като една от трите причини всички депутати от ГЕРБ да напуснат заседанието. Другите две са липсата на оценка за въздействие и необявяването на официални становища на асоциации и държавни институции по проектите. По думите на Йордан Цонев такива има и с някои от тях са се съобразили при писането. Съдържанието на писмата обаче така и не беше показано, нито е било публикувано досега. Цонев изтъкна, че управителят на БНБ Иван Искров е пратил писмо до президента на ЕЦБ Марио Драги по регулацията на бързите кредити, но не стана ясно дали е получен отговор и какъв е бил той.

В рамките на надзора

Основните промени за бързите кредити е лицензирането на дружествата от Комисията за финансов надзор (КФН), въвеждането на минимален капитал от 1 млн. лв., повече отчетност, изисквания за опит и образование на акционерите и управителите им, както и повече защита на клиентите им (виж карето). Контролът върху тях преминава изцяло към КФН, която ще има и много повече правомощия от сегашните възможности на БНБ. До момента дружествата за бързи кредити са само на уведомителен режим, което значи, че за започване на дейност изпращат съобщение до БНБ за намерението си. Срокът за лицензиране ще е три месеца след влизането в сила на закона, предвидени са и санкции за физически и юридически лица, които предоставят кредити без разрешение. След като законът влезе в сила, ще се регулира и предоставянето на услуги от дружества, които вече са получили лиценз за кредитиране в друга държава от ЕС – те ще могат да го правят свободно в България само с уведомление до КФН.

За защитата на клиентите на бързи кредити ще отговарят КФН и Комисията за защита на потребителите. Със закона се поставя и силно ограничаване при прехвърлянето на вземания – дълговете ще могат да се прехвърлят само на банки или на други компании, получили от КФН лиценз за кредитиране.

Законът предвижда и няколко изключения – той няма да важи за инвестиционни посредници и други, които дават пари срещу залог от ценни книжа или вещи, за лизингови дружества, както и за такива, които дават заеми само на юридически лица.

Промените в КФН

По време на парламентарното заседание заместник-председателят на КФН Владимир Савов отбеляза, че с новия закон се запълва празнота, която е останала след Закона за потребителския кредит. Той аргументира прехвърлянето на контрола от БНБ към небанковия регулатор с начина на финансиране на компаниите за бързи кредити – за разлика от банките при тях не се набират депозити, а друг вид заеми, включително с привличане на пари от капиталовия пазар. Функцията на БНБ е да защитава основно депозантите, посочи Савов. Промените в Закона за КФН предвиждат сегашният зам.-председател по инвестиционната дейност да се превърне в надзираващ "капиталови и парични пазари".

Като цяло предложените промени за комисията съществено ще променят дейността й – тя вече няма да получава бюджетна издръжка, а ще разчита само на собствени приходи (досега беше комбинация от двете). Ако приходите й надвишат разходите, парите ще се внасят в бюджета до края на април на следващата година. За служителите ще важи общият Кодекс на труда, а не Законът за администрацията; целият й състав, структура, права и задължения ще се определят с правилник. Работещите в администрацията на КФН ще трябва да подават декларции за имущественото си състояние всяка година. Променя се и начинът за изчисление на заплатите им – те няма да могат да са под средното ниво за сродни длъжности в поднадзорните им дружества. В отделно приложение на закона са точно описани таксите, които КФН ще събира, а за неплатените задължения ведомството вече ще може да си изважда изпълнителен лист и да го събира чрез частни съдебни изпълнители.

Все по-беззъб закон срещу офшорките

Само половин година след като влезе в сила, законът за офшорките е на път да претърпи промени, които ще го обезсмислят. Проектът на Цонев (внесен само преди ден) също мина на първо четене в ресорната комисия с гласовете на БСП и ДПС, след като ГЕГБ напуснаха заседанието. Цонев предлага ограниченията в нормативния акт да важат, когато дружествата, действащи у нас, се контролират от лица или фирми, регистрирани в зони със специален режим. Това означава, че офшорката ще трябва притежава повече от половината от гласовете в общото събрание на съответната компания или има право да определя повече от половината от членовете на управителния или надзорния й орган, или да е мажоритарен собственик. В момента забраната е за свързаните с офшорки фирми, т.е. с доста по-голям обхват. Мотивите на Цонев са, че "обхватът на закона може да доведе до ограничения и пречки за чуждестранни инвеститори да инвестират в България без реална икономическа или бюджетна полза за страната".

С проекта се предлага и въвеждане на праг от квалифицирано дялово участие от 10%, под който законът няма да се прилага по смисъла на специалните закони – за кредитните институции, за пазарите на финансови инструменти, за дейността на колективните инвестиционни схеми, за платежните услуги, кодекс за застраховането, кодекс за социалното осигуряване.

Другата идея е регистърът на офшорните дружества, действащи в страната, да е с ограничен достъп. Така данните от него ще могат да се използват само от други офшорни компании, Националната агенция за приходите (НАП), ДАНС или специализираните регулаторни органи. Т.е. обществото не трябва да знае държавата с кого прави бизнес.

Законът за икономическите и финансовите отношения с дружества, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, свързаните с тях лица и техните действителни собственици (известен като закона за офшорките) беше приет с идеята да направи по-прозрачна средата за правене на бизнес. Негови автори са Цонев и Делян Пеевски.