ДКЕВР нямала вина за грешка от 1.5 млрд. лв.

Част от непризнатите разходи са включени в цената от 1 юли, но остава дефицит от около 1 млрд. лв.

Общо 2.9 млрд. лв. са натрупаните задължения на Националната електрическа компания (НЕК) за периода 2010 - 2014 г. Това каза на пресконференция председателят на Държавната комисия по енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) Боян Боев. Изявлението му трябваше да оправдае последните хаотични движения на регулатора и да прехвърли вината назад във времето. Вместо това то допринася за хаоса и за съмненията за некомпетентност, тъй като така и не стана ясно за какво точно говори Боев.

Криви сметки

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Ако изявлението на Боев е вярно, то в момента пасивите на НЕК вече трябва да са достигнали поне 4.9 млрд. лв., тъй като в края на 2009 те са били малко над 2 млрд. лв. В момента обаче общите пасиви на държавната компания вероятно са достигнали 3.5 млрд. лв. (точната сума не е ясна, тъй като НЕК отказва да публикува отчета си за 2013 г. и първата половина на 2014 г.). Опитът да се представят данни за 2010 - 2014 г. трябваше да прикрие факта, че най-големият скок в общите задължения на НЕК е във втората половина на 2013 г. (от 2.57 млрд. лв. на 3.16 млрд. лв.), т.е. колкото за предишните пет години.

Както се оказа, председателят на ДКЕВР всъщност е говорил за некомпенсираните разходи на НЕК в резултат на това, че регулаторът редовно не признава разходите на компанията, за да задържа цените на електроенергията. Става дума за 1.5 млрд. лв., които НЕК е натрупала пряко от дейността й на обществен доставчик, продавайки електроенергия под себестойност. Именно затова комисията често е обвинявана, че прави социална политика през цената на тока, както и че изпълнява политически нареждания, а не е независим орган. Поради некомпенсираните си разходи НЕК бави други плащания и така натрупа дефицити. Дали те точно покриват некомпенсираните разходи или не, не стана ясно.

Според Боев обаче комисията няма вина. По думите му ценовите решения се правят предварително и никой не може да каже какво ще излезе накрая. "Никой не е толкова умен, че да предскаже колко ще е разходът", каза той. Остава въпросът защо тези дългове не са компенсирани през следващата година, а висят вече няколко години.



От изнесените данни става ясно, че задълженията на НЕК от инвестиционна дейност са 1.4 млрд. лв. и основно от два проекта. Повече от половината от сумата - 784 млн. лв., са за разходи за АЕЦ "Белене", която на практика не съществува. Останалите 694 млн. лв. пък са похарчени за изграждането на хидровъзел "Цанков камък". Тези разходи не се компенсират чрез цената на тока, тъй като не са свързани с лицензионната дейност на дружеството, обясниха от ДКЕВР. Не е ясно дали са включени в отчета на НЕК, тъй като се водеха задбалансово.

Според регулатора тези 1.5 млрд. лв. трябва да бъдат компенсирани накога, но кога и с какви стъпки не беше уточнено. През септември ще се разбере доколко може да се разчита на стартиралия в началото на юни балансиращ пазар да покрие поне частично дефицитите в системата.

ВЕИ и американските централи

От ДКЕВР представиха подробна информация за задълженията, които държавната компания е натрупала за последните пет години за закупуване на електроенергия от възобновяеми източници и по договорите си с американските централи. Ден по-рано комисията обяви, че е завела две жалби в Европейската комисия с молба цената по дългосрочните договори с "Ей И Ес - 3С Марица-изток 1" и "Контурглобал Марица-изток 3" да бъде обявена за непозволена държавна помощ, а преференциалните тарифи за зелената енергия - за "прекомерно" подпомагане.

Според извесените в четвъртък данни НЕК има близо 720 млн. лв. задължения във връзка ВЕИ, а други 382 млн. лв. са непокритите й разходи по договорите с американските централи. Останалите разходи, които формират дупката от 1.5 млрд. лв., са за поддръжка на ПАВЕЦ "Чаира" в помпен режим. Към края на 2013 г. те са малко над 392 млн. лв. (без обаче да стане ясно защо ДКЕВР преди е отхвърляла тези разходи като неоправдани). По думите на Боев ПАВЕЦ е "златно" съоръжение, което балансира енергийната система, но вместо да носи приходи на НЕК, води до разходи заради бума на зелени централи. Причината за това е, че понякога през деня произведената енергия от ВЕИ надвишава потреблението и тогава ПАВЕЦ се включва на помпен режим, за да балансира системата, и така  вместо да създава енергия, става консуматор.

Частично запълване и нова дупка

Малка част от непокритите разходи са предвидени в цените, които трябва да влязат в сила от 1 юли. Става дума за 397 млн. лв. за зелена енергия и около 200 млн. лв. за емисии на американските централи и ПАВЕЦ "Чаира". Това оставя дефицит от около 1 млрд. лв., който ще се покрива "в бъдещи периоди". От ДКЕВР казаха, че това ще става поетапно и няма да се допусне рязко увеличение на цената за крайни потребители. Според Боев и съществува вариант разходите на НЕК да се компенсират и от "само себе си".

Един от факторите в случая е дали Брюксел ще удовлетвори искането на регулатора за прекратяване на това, което тя смята за държавна помощ за двете американски централи. От Генерална дирекция "Конкуренция" отказаха коментар. Значение има и дали ще бъдат приети предложените от ДКЕВР промени в закона за ВЕИ. Орязването на маришките тецове и на зелените централи е заложено като факт в проекта за цените от юли, което означава, че вероятният провал на тези мерки ще отвори нова дупка от 1 млрд. лв.

В случай обаче, че опитите на комисията да спре поскъпването на електроенергията с помощта на Брюксел и на законови промени се провалят, цената на тока ще започне да се актуализира всяко тримесечие. Анализ на ситуацията ще бъде направен в средата на септември, а евентуално поскъпване може да се очаква от 1 октомври.

Чуждестранният бизнес: Решенията на ДКЕВР застрашават инвестициите Решението на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) за цените на електроенергията от 1 юли да не бъде изпълнявано, докато правителството не формулира дългосрочна стратегия за енергийния сектор. За това настояват от Американската търговска камара (AmCham) и Германо-българската индустриално-търговска камара в общо писмо до премиера Пламен Орешарски, президента Росен Плевнелиев и председателя на парламента Михаил Миков. Притесненията на двете организации са свързани с плановете за преразглеждане на дългосрочните договори на "Ей И Ес - 3С Марица-изток 1" и "Контурглобал Марица-изток 3", като предложените от ДКЕВР променени параметри вече са заложени в новите цени. Регулаторът поиска също Европейската комисия да обяви споразуменията за нерегламентирана държавна помощ. "Когато основни принципи като неприкосновеност на договори, равностойно третиране на компании, безпристрастност и прозрачност са поставени под въпрос, инвестициите в една икономика, както и всички съпътстващи ползи от тях са също застрашени", посочват камарите. Двете централи също излязоха с позиция. "Споразумението на "Ей И Ес - 3C Марица-изток 1" за изкупуване на електроенергия е в пълно съответствие с българското и европейското законодателство. Убедени сме, че анализът на ЕК само ще потвърди още веднъж това съответствие", посочиха от компанията. Оттам съобщиха също, че вече са обжалвали решенията на ДКЕВР пред Върховния административен съд. От "Контурглобал" посочиха, че очакват правителството да спазва задълженията си по договора.