Кой удави Варна и Добрич
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Кой удави Варна и Добрич

Изчистването разкри лошите градоустройствени решения в "Аспарухово"

Кой удави Варна и Добрич

Дъждът само посочи институциите, проявили престъпна небрежност към правилата

Спас Спасов, Калина Горанова
14342 прочитания

Изчистването разкри лошите градоустройствени решения в "Аспарухово"

© Спас Спасов


Ако сме научили нещо от Цар Калоян, от село Бисер, от мини "Ораново", то е, че бедствията никога не се случват сами. Те биват предизвиквани. Раждат се от потъпкването на правилата, хранят се с чиновническа немарливост, а после експлодират и се размиват в безотговорността на безличното - "държавата". Природата обикновено е само лакмусът, който оцветява в безмилостно червено, кръговратът на нечии порочни действия и бездействия.

В дългия списък от инцидентите, резултат на смъртоносна немара, се наредиха варненският квартал "Аспарухово" и Добрич. Като в зловещо deja vu тук отново търсим отговор на въпроса КОЙ.

Седем години след наводнението на Цар Калоян и девет разследвания срещу неизвестен извършител отговорът е никой. Две години след скъсването на язовирната стена на "Иваново" над село Бисер и разследване – пак никой. Затова във Варна и Добрич е повече от наложително да намерим отговора кой е виновен. Този път наистина.

Как се стигна до потопа в "Аспарухово"

Разчистването на пораженията след наводнението във варненския кв. "Аспарухово" от 19 юни т.г. извади на бял свят почти всички очаквани свидетелства за немарливостта на местната администрация, но и за пренебрежението, с което години наред тя се е отнасяла към законите и правилата за работата й. Само няколко часа след първите сигнали за трагедията зам.-кметът на район "Аспарухово" Радослав Коев съобщи за "Дневник": "В дерето, което се намира под ул. "Горна студена" в квартал "Аспарухово", има залети с кал и тиня около 50 коли и поне 10 къщи. Невъзможно е да няма удавени. Сигурно има и незаконни къщи между тях, но в тези квартали, знаете, незаконното строителство е нещо обичайно."

Гледката, която откри утрото на следващия ден, беше по-страшна от прогнозите, а с първите анализи на причините за трагедията се появиха и твърденията, че повече от половината къщи в ромската махала на квартала са незаконни. Според чл. 233 от Закона за устройство на територията спирането на незаконните строежи от т.нар. 4, 5 и 6 категория, в които попадат сградите с височина до 15 м, е в правомощията на кметовете на общини или районните кметове. Те трябва да подадат и сигнал до Регионалната дирекция "Национален строителен контрол". В чл. 232 от същия закон е предвидена и глоба за този, който "не изпълни или изпълни лошо или несвоевременно задължения по него", или "не вземе своевременно мерки за предотвратяване на незаконно строителство". Задължение на кметовете е и ограничаването на достъпа до незаконните постройки, както и издаването на забрана за захранването им с ток, вода, газ и т.н. Очевидно в "Аспарухово" поне през последните 15 години нищо подобно не се е случвало.

Едно от обясненията на тази пасивност може лесно да бъде открито в историята на изборите за местна власт във Варна. Както първите три, така и последният недовършен – четвърти мандат на бившия варненски кмет Кирил Йорданов бяха спечелени с активната подкрепа на ромската общност в града. Справка с протоколите на секционните избирателни комисии след последните кметските избори през 2011 г. показа, че в 10 варненски секции, където гласуват основно или само роми, Йорданов е спечелил на втория изборен тур 92.6% от действителните подадени гласове. Две от тези секции се намират в "Аспарухово". Почти идентични са и резултатите от гласуването в тях по време на местните избори през 2007 г. Така се налага изводът, че в продължение на години "комфортът" в ромската махала на "Аспарухово" е бил едно от условията за запазване на политическото статукво във Варна. В крайна сметка то разруши махалата, а накрая взе и жертви. Купуването на политическо дълголетие с неглижиране на правилата и законите обаче има и друг коварен ефект. Липсата на реална конкуренция извежда на преден план както в държавната, така и в местната администрация хора със спорен морал, но и със съмнителни професионални качества. Потвърждение на това правило са трудно обяснимите градоустройствени решения, вземани в "Аспарухово" в продължение на последните двадесет години.

През 2000 г., когато Кирил Йорданов спечели първия си мандат, кмет на сега най-пострадалия от наводнението район на Варна стана Янко Коренчев. Една от първите му идеи като районен кмет бе създаването на "най-дългата магистрална галерия в България". Тя предвиждаше подреждане на скулптури и пластики от двете страни на няколко километровия път, през квартала - от Аспарухов мост до морето. Този проект Коренчев така и не успява да завърши, но за сметка на това реализира друг. Сега той стана причина за едно от най-тежките поражения след наводнението от 19 юни. Между 2000 и 2003 г. Коренчев е издавал разрешения за покриване на едно от отводнителните дерета в "Аспарухово" и за изграждането на пазар върху него. В проекта е влизало и вкарването на самото дере в няколко тръби, а след това и в тесен бетонен канал. "Нямам представа как са правени проектите, но във всеки случай тръбите са грешно изчислени", коментира кметът на Варна Иван Портних след първия оглед на щетите.

Очевидци разказват, че входът на покритата част от дерето е бил задръстен с тиня и клони още в първите минути на пороя. След това водата е преляла извън тесния канал, засипвайки с кал и пясък улици, къщи и магазини в централната част на "Аспарухово". За щастие там жертви няма. Подобно инженерно решение е реализирано и в ромската махала на "Аспарухово". "Къщата на Жана", както стана известна изчезналата постройка, в която загинаха 6 души, от които 3 деца, се е намирала точно в дерето, под ул. "Горна студена". Сега от нея са останали само основите, а законността й все още не е установена.

Водата от склона над "Аспарухово" се е събирала в дере с ширина около 20 метра. При навлизането му в квартала то е било рязко стеснено и вкарано в бетонен улей с ширина не повече от 1.5 м. Придошлата по него вода е била посрещната от мост и (най-вероятно също незаконен) фризьорски салон, построен на ръба на канала. Заради наноса от отпадъци, слама и тиня водата е образувала вълна, прехвърлила е моста и се е стоварила върху къщата, от която сега не е останало нищо. В нея е бил и шестгодишният Марин, чието тяло беше открито цяла седмица по-късно.

С едно от най-непонятните градоустройствени решения на районната администрация в "Аспарухово" в ниската част на квартала отводнителното дере, преминаващо през ромската махала, е прекъснато. После то преминава в улица. Според Закона за водите обаче деретата са част от системата за постоянна защита от наводнения и "природни бедствия, причинени от води". Според същия закон тяхната поддръжка се извършва от собствениците на терените, в които се намират – в конкретния случай районната администрация в "Аспарухово".

През седмицата Янко Коренчев и наследникът му, управлявал квартала от 2004 до 2011 г., Богдан Караденчев не вдигаха телефоните си. Миналия вторник общинският кризисен щаб във Варна даде пресконференция за първоначално отчитане на щетите и резултатите от почистването на квартала след бедствието. На въпроса колко инспекции на двете дерета в "Аспарухово" са били направени през последната година сегашният кмет на района Йордан Николов отговори: "Няколко." След уточняващия въпрос какви предписания за поддръжката им са били направени и упражнен ли е последващ контрол по изпълнението им казва: "Не мога да отговоря в момента."

В четвъртък пред БНР и министърът на инвестиционното проектиране Иван Данов обяви, че Дирекцията за национален строителен контрол (ДНСК) е сезирала и регионалното си поделение, и районната прокуратура за незаконните постройки в "Аспарухово". По неофициална информация на "Капитал" в момента екип на ДНСК проверява строителните документи, издадени от районната администрация в квартала, по време на предходните администрации. Постфактум.

Чия е вината за Добрич

Наводненията в Добрич показаха друга страна на размиване на отговорностите между общините както по отношение на поддържането на деретата на реките, така и по отношение на язовирите. Наводнението взе три жертви, градът потъна, прекъснато беше електрозахранването, помпените станции на местното ВиК излязоха извън строя и Добрич остана и без течаща вода. Последствията там най-вероятно ще са много по-дълготрайни и скъпи от тези в "Аспарухово".

През 2005-2006 г. град Добрич кандидатства с проект за корекция на около 8 км от дерето на река Добричка пред Министерството на бедствията и авариите, който обаче не е одобрен. През 2012 г. общината успява да спечели финансиране по ОП "Регионално развитие" от близо 1 млн. лв. по мярката за превенция, като всяка година се заделят макар и не много големи суми за поддържането на реката. Усилията само на една община, когато става въпрос за наводнения, обаче не са достатъчни, ако няма съвестно отношение и от страна на останалите наоколо.

Град Добрич е в естествен терен, около който има водосборна зона от 300 кв. км, обяснява кметът на града Детелина Николова. При падането на огромните количества дъжд проблемите със затлаченото корито на река Добричка започват. Тя е дълга около 90 км, от които само 11 км преминават през града. Или отговорността за нейната проводимост е раздробена между различните общини. Добрич се наводни заради неподдържаното дере край село Врачанци, като това е създало невъзможност за оттичане на водата от града. Или естественият разлив към зона "Север" на града нямаше да е такъв, ако дерето извън извън Добрич е било поддържано и удълбочено. Дерето към Врачанци на някои места или се губи, или е било разоравано за земеделски нужди. "Областният управител не е проследил нивото на терена извън града и дори са отдавани земи като обработваеми площи", обяснява Детелина Николова.

Преливащите язовири в района допълнително усложняват обстановката. На Иво Пенчев, концесионер на яз. "Плачи дол 1" на 3 км източно от Добрич, се наложи да излиза със съобщение, в което уверява, че оттичането от язовира през преливника му не може да е причина за наводнението в Добрич. "През месеците април, май и юни стената на водоема беше заздравена и ремонтирана, преливниците - продълбочени и коригирани, каменната броня възстановена и изпускателят и изпускателният канал почистени. В най-големите дъждове язовирът и съоръженията към него издържаха на напора на водите и контролирано преливаха на каскаден принцип в язовир "Плачи дол 2", където на свой ред скоростта на водата още веднъж се забавя. Язовирът овладя стихията и спомогна за успокояване на скоростта на водните маси. Водите, залели Добрич от източна и северна посока, дойдоха по естествен гравитачен път по наклоните на водосборите на деретата от селата Полк. Минково, Стефаново, Бранище, Приморци, Плачи ол. Говорим за стотици хиляди декари земеделска земя с естествен релеф и с наклон към Суха река", се казва в изявлението на концесионера.

Пробойната на язовир "Ботево", собственост на община "Аксаково", пък стана причина за евакуацията на хора в селата в подножието на язовира Ботево и Ново Ботево, като част от водата отиде към по-ниско разположения язовир "Одринци". В северната зона пък се разлива водата на язовир "Смолница", за който от Министерството на околната среда и водите на 20 юни съобщиха, че има пробойна в стената. Това доведе до заблатяване на огромни терени в зона "Север" в Добрич, които възпрепятстват работата по възстановяване на всички жилищни и публични сгради. "Лично аз съм поискала да ме уведомят за състоянието на водоемите, за да канализираме проблемите", коментира кметът на Добрич.

Така новият министър на околната среда и водите Станислав Анастасов призна един всеизвестен от години факт - няма кой да налага ефективно санкции, въпреки че потенциално опасните язовири са обект на обстойни проверки по два пъти годишно от специална комисия. "Голяма част от собствениците на хидросъоръженията не изпълняват предписанията на МОСВ, това е факт. В най-честия случай става дума за общинска собственост. Предписанията не целят да се вкарват общините в разходи, а да спестят по-големи разходи - за справяне с щети от бедствие например. В случая с Ботево става дума за поддръжка на преливника на язовира, който всъщност дефектира, и на 500 метра от речното русло, за което всеки ден пращаме предписания до местните власти и областната управа. Със сигурност ремонтът щеше да излезе много по-евтино, отколкото акцията по евакуация на хората от селото", коментира още Анастасов.

След поредната трагедия на дневен ред изплува отново темата за плановете за управление при риск от наводнение. Те се чакат от много време. Но едва ли са разковничето, ако на дори едно от нивата на водната превантивна верига се работи на принципа "стискаме палци страшното да не стане". Защото той винаги влачи жертви след себе си. 

Следкризисният властови ступор

Първите сигнали, свързани с пороя във Варна, общинският пресцентър излъчва около 20 ч. на 19 юни. Но те звучат все още спокойно – като сводка за падналите наднормени валежи, за гръм в контактната тролейбусна мрежа и нарушените мобилни комуникации в града. Приблизително по същото време в социалните мрежи започнаха да се появяват тревожните снимки и новини от трагедията в "Аспарухово". В следващите четири часа общинската администрация е предприела и първите действия по спасяването на бедстващите, твърдят от там. Това потвърждава и хронологията на съобщения, разпространени във фаталната нощ от пресцентъра й – първите обобщени данни за предприети действия са изпратени до медиите около 00.30, а в следващите четири часа – на всеки 30 минути.

От тях става ясно, че в "Аспарухово" през цялата нощ са работили екипи на няколко строителни компании, близкото военно поделение "Родни Балкани", противопожарната охрана, Гражданска защита, ВиК... В 1.30, след като вече бе разменил обвинения в неадекватност и пасивност с кмета на Варна през ефира на националната телевизия, на ул. "Горна Студена" пристигна министърът на вътрешните работи Цветлин Йовчев. В същото време под проливния дъжд екипите на противопожарната охрана и Гражданска защита продължаваха огледите на наводнените приземни етажи на къщите и десетките леките автомобили, нахвърляни един върху друг в тясната част на улицата. Реалното предприемане на спасителни операции обаче е станало възможно едва на следващия ден – 20 юни.

Енергията и опитът на доброволците, които бяха строени в квартала още на сутринта, за да изровят къщите на пострадалите от калта (виж повече тук), катастрофираха в следкризисния ступор на властта. "Няма точни процедури и обучени хора в общините, които знаят какво се прави в такива ситуации. Има документи на хартия, но реално всички са в шок и няма процедури", казва Красимира Величкова, директор на Българския дарителски форум, който стартира DMS кампания "Заедно в бедствието" и организира доброволчески отряди още миналия петък. "За да може да се координира помощта, трябва да се знае кой описва щетите, кой брoи пострадалите къщи и хора. Комисиите, които оценяват щетите по къщите, трябва да имат критерии, по които ще оценяват", обяснява тя. И добавя, че на доброволците се е наложило включително да разпечатват насоки за здравни процедури и изисквания след бедствието и да ги раздават на хората, защото никоя институция не се е сетила да го направи. "Общината няма процедури и отговорности, заради което накрая всеки прави всичко", отсича Величкова.

Всяка община се нуждае от кризисен център с оборудване на склад, от който при нужда могат да тръгнат машини и хора, които знаят какво правят, категорична е и Петя Събева от Сдружението на младите психолози в България, която е координатор на доброволците в "Аспарухово". "Призовавам всички кметове на общини и хора от министерствата - не знам кое отговаря за реакцията при бедствия и аварии, да помислят за такава организация. Ние можем да им обясним кое работи и кое не", казва още тя.

Всъщност има общини, в които вече е създадена подобна и затова въпреки тежките условия те не влязоха в телевизионните репортажи за "водния ад". Елица Баракова, изпълнителен директор на фондация "Помощ за благотворителността в България", разказва, че във Велико Търново и Дряново, където има съответно 200 и 70 засегнати къщи, общините са реагирали бързо и са изпълнили плановете си за действие при кризи. Вярно, имат зад гърба си няколко наводнения и вече знаят как да действат, но там властите не допуснаха да има жертви. Процесите за оценка на нуждите са доста по-напреднали. "Още в началото на седмицата комисиите бяха минали с протокол за оценка на щетите заедно с квалифициран експерт-оценител, за да може още първоначалните огледи и оценки да се използват за търсене на помощ", отбелязва Баракова и добавя, че общината във Велико Търново се е организирала дори да привлече материални дарения от фирми за пострадалите.

Ако сме научили нещо от Цар Калоян, от село Бисер, от мини "Ораново", то е, че бедствията никога не се случват сами. Те биват предизвиквани. Раждат се от потъпкването на правилата, хранят се с чиновническа немарливост, а после експлодират и се размиват в безотговорността на безличното - "държавата". Природата обикновено е само лакмусът, който оцветява в безмилостно червено, кръговратът на нечии порочни действия и бездействия.

В дългия списък от инцидентите, резултат на смъртоносна немара, се наредиха варненският квартал "Аспарухово" и Добрич. Като в зловещо deja vu тук отново търсим отговор на въпроса КОЙ.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

17 коментара
  • 1
    daskal1 avatar :-|
    daskal1

    Не забравяйте най-главното: отсъствието на една правова държава, безхаберие ( тук тъп инат и неграмотност) и безотговорност на властите, централни и по места.

  • 2
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    До коментар [#1] от "daskal1":

    Те точно това са написали...

    Харесва ми, че въпреки очевидната обща некомпетентност в държавата, са се постарали да извадят точно от законите кой къде е сбъркал. Сега всеки българин може да публикува имената на тези хора в социалните медии, за да не бъдат безнаказани техните действия. За мен неграмотните хора в Аспарухово държат поне 50% от вината за бедствието, защото ако не си бяха строили сградите незаконно, нямаше да се случи това бедствие.

  • 3
    mickmick avatar :-|
    mickmick

    Липсата на нормален данък имоти - удави Варна, Добрич и други градове и села ще дави.
    Защото заради горното:1. Печалбата в строителството е огромна и никакви правила и чиновници не могат да и се противопоставят. Няма да се учудя ако е съизмерима с наркотиците/особено 2007-8ма/. Купувачите на имоти са готови на какви ли не компромиси за купят на далавера заветния имот. Особено като се има предвид, че след това няма да плащат почти никакви данъци, нито ще има някакви изисквания за поддържане. Готови са да дадат няколко пъти повече пари, или да се съгласят на какви ли не компромиси - в дерета, и къде ли не се правят къщи.
    2. Общините нямат пари за инфраструктура, и "няма пари" е основното им оправдание за всичко. Чиновниците много обичат оправданията.

    А колко би трябвало да е нормалния данък? http://mickideas.blogspot.com/2013/05/blog-post_4502.html

  • 4
    sapundzieva avatar :-|
    sapundzieva

    Продължаваме само да се питаме КОЙ, а дотук нито един отговор. Вече взе да става безумно.

  • 5
    barter avatar :-|
    barter

    Много хубаво всичко го пише в закона. На практика ето какво се получи в Стара Загора - един ден преди да влезнат багерите в Лозенец Полицията и Жандармерията отказаха да ги пазят заради... баловете и изборите. А командата дойде не от къде да е, а от министерството. Няколко дни по-късно Станишев в интервю казва, че не може да се изкарат просто така хората, видиш ли трябвало да им се намери къде да живеят (изводите сами си ги правете). А самите "роми" си го казват - идват при нас партиите и казват ако гласуваме няма да ни събарят къщите. Резултатът от тази мръсна сделка го виждаме вече. Но това е едната страна на въпроса. Когато тези хора имат подкрепа от най-високо ниво започват да имат чувство на безнаказаност и стават крайно нагли. Ако не сега не виждам кога ще се вземат мерки по тези проблеми. В крайна сметка законите са за всички, нали?

  • 6
    mickmick avatar :-|
    mickmick

    До коментар [#4] от "sapundzieva":

    Всички сме виновни по един или друг начин. Искаме все на хляба мекото и държавата ни го дава във вид на символичен данък имоти и неспазване на правилата. Проблемите са трупани с години - общо взето от началото на демокрацията. Основният - го писах горе.

    Сега всички засегнати казват ама ние си плащаме всички данъци.. да вярно - но колко са те като абсолютна стойност и какво може да се поддържа с тях? Говоря за местните данъци.

  • 7
    borabora54 avatar :-|
    borabora54

    Ясно е кой - общинските администрации, след тях - ресорните министерства.
    Много глупости ще се изпишат и изговорят по телевизора - за многото дъжд, бедствията и библейските потопи. Едно обаче трябва да е ясно - планове за действия при аварии и наводнения има. Има и планове за управление на риска. Никой обаче не ги спазва. За администрацията ТЕ са ".... щото Европа ни ги иска". Капацитет - нулев. Въпреки че се "усвоиха" маса пари за изграждане на капацитет. Никой не слуша учените от БАН когато говорят за проблеми със свлачища, изсичане на гори, затлачване на речни корита. Никой не ги слуша когато говорят за капациетт на средата. Никой не ги слуша и като публикуват картите със жълт и червен код седмица преди това. За какво го правят - за да е цветно и шареничко ли?
    Ако хипотетично, да не дава Бог, се случи голямо земетресение в София, Вие знаете ли накъде да се изнесете? Къде е плана на Общината за действията при подобни бедствия и защо не е достигнал до домоуправители, граждани...
    В този ред на мисли може и справедливо да се зададе въпроса - кой ограби министерството на бедствията и авариите преди време и кой го закри след това... вероятно за да замете следите?

  • 8
    apollo avatar :-|
    apollo

    За Варна много ясно поименно са изброени виновниците за трагедията.
    За съжаление в България винаги има само потърпевщи ,но не и наказани виновници поради обединението на всички видове власти срещу нормалните граждани,които на всичко отгоре ги издържат с данъците си.
    Да строиш в дере направо си е опит за самоубийство ,а който го е допуснал се явява съучастник.

  • 9
    eyewitness avatar :-|
    eyewitness

    [quote#8:"apollo"]За Варна много ясно поименно са изброени виновниците за трагедията. [/quote]

    Верно ли? Автора откога е в ролята на последна инстанция? А защо чак сега РДНСК се захвана с проверките? Всъщност какво точно означава ДНСК?

  • 10
    bi_u avatar :-|
    Sofia Markarian

    Ако сме научили нещо от Цар Калоян, от село Бисер, от мини "Ораново", то е, че бедствията никога не се случват сами. Те биват предизвиквани. Раждат се от потъпкването на правилата, хранят се с чиновническа немарливост, а после експлодират и се размиват в безотговорността на безличното - "държавата". Природата обикновено е само лакмусът, който оцветява в безмилостно червено, кръговратът на нечии порочни действия и бездействия.

    много добре казано...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK