Възпитание на телекомите

Илюстрация Увеличаване Автор: shutterstock Смаляване

- "Не си мислете, че желаем да имаме ножове и сатъри в ръцете. Нищо подобно. Отнасяме се с голямо внимание към операторите."
- "Дали ви се дава секира и нож в ръцете или не, въпросът е законът да бъде такъв, че да не може да се тълкува."

"Касапските" изкази са от съвсем официален диалог между члена на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) Константин Тилев и депутата от БСП Борислав Гуцанов по време на едно от заседанията на парламентарната комисия по транспорт и съобщения. И щеше да е забавен, както впрочем и изказванията на народните представители през цялото заседание, ако като краен резултат от гласуваното от тях нямаше риск Европейската комисия да продължи поредната си наказателна процедура срещу България. А такъв има, като този път претенциите на Брюксел са за недостатъчно ефективни "възпитателни" мерки към телекомите, които да ги възпират от неспазване на разпорежданията на секторния регулатор.

Закон оттук, закон оттам

Абонирайте се за Капитал

Получавате пълен достъп до всички статии и целия архив

Факт е, че още в края на 2011 г. Европейската комисия изпрати писмо до българската администрация относно телеком пазара. В писмото, казано на разбираем език, тя настоява да се приложат такива законодателни промени, които да направят така, че местните телекомуникационни компании да изпълняват реално разпорежданията на регулатора в обозрими срокове, вместо да отлагат мерките, поискани от него. Особено когато става въпрос за важни обществени интереси. Конкретната аргументация е, че в ресорния Закон за електронните съобщения (ЗЕС) не е транспонирана напълно една от съответните евродирективи. В противен случай комисията просто ще продължи вече започнатата наказателна процедура срещу България по този повод.

В резултат транспортното министерство подготви проект за промени в ЗЕС и ги предложи за обществено обсъждане. Както може и да се очаква, реакцията на компаниите от сектора беше светкавична, проектът буквално накълцан на салата от юристите им, а изпълнителната власт прибегна до вече отработената схема, прилагана за по-скоростно прокарване на законови промени: те да се внасят в Народното събрание директно от някой депутат. В случая автор на проекта се оказа председателят на комисията по транспорт и съобщения Камен Костадинов (ДПС) заедно с група народни представители. В закона, внесен от тях в началото на март, накратко, се предвиждаше телекомите да са длъжни да прилагат решенията на КРС, а след това, ако искат, да ги обжалват по съдебен ред. А санкциите за нарушение на това да се увеличат от 15 хил. лв. на седмица до 5 хил. лв. на ден. В момента има случаи някои мерки, наложени от регулатора, да се оспорват в съда и изпълнението им да се спира. А практиката на съответния оператор (или всички такива), забранена от КРС, междувременно да продължава с месеци, докато делата вървят.

Има ли конкретен случай, който е предизвикал реакцията на Брюксел, не е ясно със сигурност. Според източник на "Капитал" от сектора шамарът е предизвикан от дълго забавеното намаление на тарифите за терминиране на трафик в мрежите на българските оператори и по-скоро от изравняването на въпросните цени за входящи обаждания от конкурентни мрежи в България и от такива в чужбина. Цените на едро, които мобилните оператори плащат помежду си за обаждания между абонатите си, бяха рязко свалени от 1 юли 2012 г. Пак от същата дата тарифата е еднаква независимо дали обаждането идва от България или чужбина. Мярката лиши местните оператори от стотици милиони левове приход, като основната част от тези пари просто беше спестен разход за чуждите такива. За прилагането й някои външни телекоми (гръцкият Wind Hellas най-активно) настояват от началото на 2011 г. Именно нейното забавяне сега предизвиква гнева на ЕК, който български анализатори на сектора си обясняват просто с доброто лоби на гръцкия телеком в Брюксел.



"ЕК стартира процедура по нарушение през ноември 2011 г. към България", потвърдиха пред "Капитал" говорителите на комисаря по цифровите въпроси Нели Крус. "Процедурата е заради санкциите за несъобразяване с решенията на регулатора, които са обект на висящи дела и са твърде ниски, за да стимулират операторите да се съобразят със задълженията си", обясниха от офиса на Крус.

Страсти за милиони

След като внесе проекта за изменение на ЗЕС, Камен Костадинов като председател на транспортната комисия сформира работна група, която да обсъди темата по-експертно. Група други депутати от БСП, начело с Борислав Гуцанов, внесоха алтернативни текстове в закона, значително смекчаващи първоначалните, и накрая бяха приети именно те. В резултат, според текстовете на закона, одобрени на второ четене от ресорната комисия, решенията на регулатора не стават недвусмислено задължителни за изпълнение преди обжалването им. Вдигат се обаче значително (до 5 хил. лв.) на ден санкциите, които КРС може да налага.

Позициите на операторите в случая са ясни и на фона на спадащите им приходи и печалби през последните години, съчетани с все по-стриктна регулация - повече от логични.

"Предвидено е въвеждане на еднократни санкции за телеком сектора в по-висок размер в сравнение с предвидените в АПК (Административно-процесуалния кодекс) наказания, приложими за всички останали сектори в страната. В тази връзка считаме, че и сега действащата санкционна система е достатъчно ефективна", казват от "Мобилтел". "Законопроектът следва да гарантира и ефективно право на защита на телекомите. Това право е гарантирано и в Конституцията на Република България. Считаме, че следва да се избегне възможността за налагане на административно наказание, независимо от наличието на съдебно оспорване на съответния акт на регулатора", категорични са юристите на оператора.

Още по-резки (спрямо първоначалния вид на закона) са от "Глобул". "Считаме, че законопроектът не отговаря на изискванията на европейското законодателство и нарушава основни принципи в правната система на България, като има за цел единствено непоследователно и непропорционално засилване на регулаторната намеса на КРС. Предложеният с промените ред на налагане на санкции и предварителното изпълнение на решенията на регулатора създават условия за свръхрегулация и административен произвол", пишат юристите на оператора. По-умерена, както винаги, е БТК. "Виваком" подкрепя стриктното прилагане на директивите на ЕС, определящи правилата за работа на сектора, в националното законодателство, което е гаранция за предвидими и равнопоставени условия за всички участници. Необходимо е ясно и еднозначно да бъдат определяни правата и задълженията на участниците на пазара и регулатора, като се дават реални възможности както за санкции, така и за защита на операторите", е становището на телекома.

Позициите на останалите страни също са ясни: КРС, разбира се, подкрепя проекта в оригиналния му вид, като представителите й в комисията в парламента на няколко пъти напомнят за висящата опасност от наказания от Брюксел. На същото мнение, приблизително, е и транспортното министерство.

В крайна сметка обаче в парламентарната комисия надделява подкрепата за варианта, предвиждащ доста по-обтекаема процедура за "възпитателни" мерки върху операторите. Самият Костадинов на второто четене на закона не се противопоставя особено на контрапредложенията на Гуцанов, последният е обвинен в лобизъм от колегата си Цветомир Михов от ГЕРБ, но след известни пререкания са приети текстовете на Гуцанов.

Дали в резултат ЕК ще продължи наказателната си процедура срещу България - ще видим. "Внимателно следим процеса по промяна на закона в българския парламент", казаха от офиса на Нели Крус пред "Капитал". Междувременно самият последен вариант на ЗЕС изобщо не е приет на второ четене и в пленарна зала. Тепърва ще стане ясно дали проектът е сред тези, които имат шанс да бъдат одобрени преди края на работата на това Народно събрание. Както и дали "сатърите и ножовете" в ръцете на регулатора ще бъдат преценени като достатъчно остри от Брюксел.