С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
70 30 юни 2014, 19:14, 25188 прочитания

България ще подкрепи ПИБ и банковата система с 3.3 млрд. лв. (обновена)

Министерство на финансите отказа да даде детайли около помощта

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Понеделник беше спокоен ден за българската банкова система. Първо след като в неделя политиците и представителите на водещите финансови институции дружно обявиха, че всичко е стабилно и ресурс има, сутринта стана ясно, че България е получила разрешение от Брюксел да подкрепи банковата система с 3.3 млрд. лв. Комбинацията от фактори доведе до изчезване на опашките пред Първа инвестиционна банка, нямаше напрежение и в други финансови институции. Акциите на банката и на другите борсови дружества се изстреляха. Държавата, макар и без да обяви, започна да търси от пазара 1.5 млрд. лв. на извънреден аукцион на ДЦК. А БНБ съобщи, че банковият сектор фунционира нормално.

При всички тези позитивни развития обаче остават редица въпроси (виж карето), на които управляващите и централната банка трябва да отговорят предвид това, че ще се ползва публичен ресурс за подкрепа на ПИБ. Засега няма официални съобщения от българските институции по темата, като от финансовото министерство отказаха коментар по допълнителни въпроси в рамките на деня. А те при намеса на държавата са ключови.

Брюксел разрешава



Информацията за държавната помощ съобщиха в понеделник от пресцентъра на Европейската комисия. Българското правителство е поискало произнасянето на ЕК в неделя на 29 юни и е получило отговор максимално бързо. По информация на "Капитал" правителството е отправяло запитвания още в средата на миналата седмица и е получило неформална подкрепа от Брюксел за подпомагане на банковия сектор.

Въпросните 3.3 млрд. лв. се предвижда да се предоставят като кредитна линия за подкрепа на ликвидността на банковата система, става ясно от съобщението на ЕК. Целта е да се спрат спекулативните атаки, започнали миналата седмица срещу Първа инвестиционна банка.

По късно през деня зам.-министърът на финансите Людмила Елкова каза пред "Банкер", че подкрепата "ще стане под формата на краткросрочни депозити на Министерството на финансите в банката. Предвидените средства ще се депозират със срок и определена пазарно изчислена лихва и ще подлежат на връщане от ПИБ".



"ЕК оцени предложението и прецени, че то е съвместимо с правилата на Единния пазар на ЕС", се казва в съобщението.

От съобщението става ясно, че на ПИБ ще бъде предоставена достатъчна ликвидност, за да отвори в понеделник. Българските институции обаче досега не са обявявали да са подпомагали банката. "Комисията е в близък контакт с българските власти и наблюдава ситуацията, завършва пресинформацията.

По принцип държавните помощи в ЕС са забранени. Има изключителни случаи, в които са разрешени, но за това е нужно произнасяне от страна на Брюксел. Затова правителството е поискало, а ЕК бързо е реагирала, като е разрешила механизма.

София мълчи


Подробности около конкретната схема на подпомагане няма в прессъобщението Хоакин Алмуния, член на Европейската комисия, отговарящ за конкуренцията. "Капитал" изпрати въпроси до пресцентъра му за същината на схемата и механизма на контрол от страна на ЕК, но до редакционното приключване нямаше отговор.

По-късно вечерта в редакцията бе получено писмо от Европейската комисия, в което се заявява, че институцията продължава да държи връзка с българските власти и случващото се по линия на одобрената схема за осигуряване на ликвидност е под нейния мониторинг. По конкретните въпроси обаче какви са точно инструментите, чрез които ще бъде осигурена тази държавна помощ за банковия сектор и при какви условия ще бъде предоставяна тя, от комисията посочват, че това е от компетенциите на българските институции и не дадоха отговор.

Запитани още сутринта, от българското министерство на финансите по обед казаха, че в рамките на деня няма да предоставят коментар.

Макар подкрепата за действията от ЕК да е добър сигнал, мълчанието едва ли е най-добрата стратегия. В момент, в който доверието в банковата система е разклатено, а решенията на хората какво да правят с парите си се променят светкавично от всеки слух, държавните органи и БНБ са длъжни да действат не само бързо, но и максимално прозрачно. Единствено по този начин могат да пресекат опасенията и да покажат, че имат ясен план.

Неотговорените въпроси

- Откъде идват въпросните 3.3 млрд. лв. които ще бъдат предоставени за ликвидна подкрепа? Ако става въпрос за публични средства (например фискалния резерв или пласираната миналата седмица 1.5 млрд. евро облигационна емисия, която също трябва да се озове в резерва), тогава е задължително обществото да бъде уведомено за какво се ползват средствата.

- Под каква форма се наливат пари на ПИБ? В прессъобщението на Европейската комисия се споменава кредитна линия, което изключва участие в капитала на банката. Засега обаче не се знае нищо за срок, лихви, условия и т.н.

- Как е обезпечена кредитната линия на държавата? ПИБ и евентуални други институции, които ще се възползват от нея, ще трябва ли да заложат активи и какво ще е изискването към тях?

- Ще получи ли правителството под някаква форма контрол над операциите на банката? При такава подкрепа е най-малкото логично държавата да може да следи по-изкъсо банката чрез свои представители в управлението или по друг начин.

- Защо се проявява двоен стандарт към различните банки? Докато при Корпоративна търговска банка решението беше временното й затваряне, влизане на квестори, оценка на активите и преминаване към отписване на акциите на собствениците й, при ПИБ подходът е запазване на операциите и ликвидна подкрепа от държавата, като засега няма информация да се предвижда смяна на собствеността. Разликата в подхода би могла да се обясни, ако качеството на активите на двете институции е драматично различно и регулаторът и правителството приемат едната за неплатежособна, а другата, че просто има ликвиден проблем. Засега обаче институциите не са направили такова разграничение, като настояват, че целият сектор е бил добре регулиран, ликвиден и капитализиран.
 * Актуализирана с отговор от Европейската комисия (ЕК), пристигнал след редакционното приключване на броя. 
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

АДФИ изчисли, че държавата е получила 210 млн. лв. по-малко от хазартни такси 5 АДФИ изчисли, че държавата е получила 210 млн. лв. по-малко от хазартни такси

Спецпрокуратурата влезе в комисията по хазарта, а Васил Божков обяви, че управляващите искат да отнемат бизнеса му

22 яну 2020, 5369 прочитания

Вечерни новини: Прокурорска акция в комисията по хазарта, мениджър с опит в CNN поема БНР Вечерни новини: Прокурорска акция в комисията по хазарта, мениджър с опит в CNN поема БНР

И още: КПКОНПИ поиска имущество за 380 млн. лв. на Арабаджиеви; Депутатите смекчиха лобистките поправки в закона за горивата; Първа жена президент в Гърция

22 яну 2020, 1330 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Бюджетният дефицит расте леко до 888 млн. лв.

Приходите изостават основно заради ДДС и по-малко дивиденти

Още от Капитал
Каратисти в текстилна фабрика

"Албена" продаде бившия завод за памучни прежди "България 29". Купувачът "РС Билд" ползва за целта 9.5 млн. евро кредит от ЦКБ

Сделките на 2019: Малко, малки, местни

Само три са големите продажби - на БТК, bTV и "Нова тв". Типичната сделка е за хотел, а купувачите са все местни

Първи борсов тест за 2020

Интересът към предложените 14% от акциите на "Телелинк" в края на януари, ще е показателен за апетита на инвеститорите

Скритите мащаби на водната криза

Водният режим в Перник е най-строгият от години насам, но това далеч не е единственото място, където има подобен проблем

Зеленият път

Как неизползваните жп линии в София може да се превърнат във велоалеи и пешеходни зони

Всичко се връща, Руши също

Рушен Видинлиев за новите си роли и преоткритата страст към музиката

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10