МИЕ: Държавните дружества не са местили депозити от КТБ, само са се разплащали

Държавните дружества от системата на Министерството на икономиката и енергетиката (МИЕ) не са местили своите банкови депозити през последните две седмици, а единствено са извършвали операции по разплащане с контрагентите си през разплащателните си сметки. Това е отговорът на ведомството по повод неофициалната информация, че масирано теглене на пари от сметките на негови фирми (особено в областта на енергетиката) в Корпоративна търговска банка, е допринесло за създаването на проблемите с ликвидността на финансовата институция, заради което тя бе поставена под надзора на БНБ и клоновете й бяха затворени до 21 юли. По информация на "Капитал" някои от дружествата са теглили част от средствата си в КТБ, за да изплатят дивидента си в полза на държавата дни преди банката да бъде поставена под специален надзор.

С изявлението си министерството на практика не отрича, че са били извършвани операции със средства на държавните фирми, а уточнява, че "обичайните дейности на държавните дружества в икономиката и в групата на БЕХ ЕАД в енергетиката се извършва чрез използването на разплащателни сметки и салдата по тези сметки се променят всеки ден". "Промяната в даденото салдо за период от няколко дни представлява единствено разплащане с контрагенти", допълва ведомството.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Само в рамките на лимита

Пред БНР във вторник председателят на бюджетната комисия Йордан Цонев също отрече твърденията, че теглене на големи суми от държавни предприятия в един ден е довело до затрудненията в Корпоративна търговска банка. Това бе съобщил ден по-рано изпълнителният председател на Българската стопанска камара Божидар Данев, според който "министерството на икономиката трябва да уточни кой е теглил парите от банките в деня Х, по чие нареждане и какви са сумите, дали са теглени от текущи сметки или от срочни депозити".

"Онова, което е предизвикано в КТБ, не е от теглене на средства от държавните фирми", категоричен бе Цонев. Депутатът от ДПС подчерта, че на срещата при президента Росен Плевнелиев в неделя представителите на БНБ са уверили, че държавни фирми не са теглили пари "извън лимита от 25%, който трябва да е в една банка".



Запитан дали е имало тегления в голям размер от частни компании, Цонев отговори, че не знае, но това ще установят квесторите и одиторите. Председателят на бюджетната комисия предположи, че до 5-6 юли те ще са готови със заключенията си, но направи уговорката, че може би не всичко ще бъде разгласено.

Промените в НК - до 2 седмици

Две седмици е реалистичният срок, в който Народното събрание може да приеме изменението в Наказателния кодекс, което предвижда затвор за разпространителите на информация за банки, ако тя може да доведе до паника, прогнозира още председателят на бюджетната комисия. 

В понеделник той внесе в деловодството на парламента промените, предложени от БНБ. Централната банка иска разпространителите на информация за банка или финансова институция, която може да доведе до паника сред населението, да се наказват със затвор между две и пет години. До 10 години затвор и 10 хил. лв. глоба пък да бъде наказанието, ако в резултат на това бъдат причинени другиму значителни вреди или са получени значителни неправомерни доходи.

В отговор на критиките, че временната паника не може да бъде овладяна с наказателни средства, Цонев посочи, че тя е част от комплекс мерки, а административните - за успокояването на вложителите в края на миналата и началото на тази седмица, са били взети точно и последователно.
Според депутата от ДПС атаката срещу банките била допусната поради "липсата на превенция и затова са необходими мерки за въвеждане на ред и успокояване". И в ЕС, и в САЩ тези неща се наказват, защото там разбират, че банковата система трябва да се пази, защото това са устоите на държавата, обясни депутатът от движението.