Годишната доходност на извънредния заем на държавата е 1.95%

На аукцион в понеделник Министерство на финансите набра 1.23 млрд. лв.

Министерство на финансите оповести цената на заема, взет в понеделник сутринта, във вторник вечерта.
Министерство на финансите оповести цената на заема, взет в понеделник сутринта, във вторник вечерта.    ©  Анелия Николова
Министерство на финансите оповести цената на заема, взет в понеделник сутринта, във вторник вечерта.
Министерство на финансите оповести цената на заема, взет в понеделник сутринта, във вторник вечерта.    ©  Анелия Николова

Министерство на финансите оповести цената на заема от 1.23 млрд. лв. взет в понеделник, с който да се осигури част от помощта за банковия сектор. Проведеният на 30 юни аукцион за 5-месечни държавни ценни книжа (ДЦК) е постигнал средна доходност до падежа от 0.83%. Това се равнява на средна годишна доходност от 1.95%. Както "Капитал Daily" съобщи от свои източници, участниците в аукциона са предлагали максимална годишна доходност малко под 2% и средна от около 1.7%. Това е повече от двойно по-скъпо от цената, на която бяха пласирани 6-месечните сконтови ДЦК през януари, при които средната годишна доходност бе 0.6%. Причината за по-високата цена сега е фактът, че емисията се прави в последния момент и предвид ситуацията беше нормално инвеститорите да искат по-висока доходност.

Според официалната информация, разпространена почти два дни след аукциона, поръчките, които участниците са подали, са надхвърлили предложеното количество от 1.5 млрд., но не се казва колко голямо е презаписването. Не става ясно и защо са одобрени поръчки само за 1.23 млрд. лв. 


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


19 коментара
  • 1
    kalnik avatar :-|
    Калник

    Нещо не разбирам. Парите са нужни за евентуална подкрепа на банките. Но 90% от книжата са купени от ... банките! WTF?

  • 2
    graf avatar :-|
    Graf

    Съвсем нормална цена за държавата, която не позволява появата на морален хазарт. Банките са финансирали кабинета за да подпомага системата на нивото на Леония. На 27 юни спредът между тримесечния Софибор и Леониа възлезе на 75 б.т. (намаление с 2 б.т.), а между шестмесечния Софибор и Леониа съответно на 137 б.т.

  • 3
    graf avatar :-|
    Graf

    До коментар [#1] от "Калник":


    [quote#1:"Калник"]Нещо не разбирам. Парите са нужни за евентуална подкрепа на банките. Но 90% от книжата са купени от ... банките! WTF?[/quote]

    Просто е. Банките със свободен ресурс се застраховат през държавата, вместо да отпускат заем на други банки които са под натиск. Рискът отива в държавата, демек при теб. Ти ще платиш.
    Така реализират доход, подпомагат системата и са уверени във вложението си. :)
    Парите не са нужни на всички банки, а на....
    Те си знаят там на колко. :)

  • 4
    rorich.jensen avatar :-|
    rorich.jensen

    Очевидно БНБ и правителството не са успяли да убедят големите "чужди" банки да финансират директно на междубанковия пазар "българските" банки и затова се е наложило да се прибегне към схема, в която държавата е посредник-гарант: "западните" банки дават пари на правителството, а то ги дава на тези "местни" банки, които имат нужда от ликвидност. Това говори или за липса на доверие от страна на "чуждите" банки в някои от "местните", или за липса на доверие в БНБ като регулатор, който да гарантира, че "местните" банки работят по правилата и не натрупват рискове за кредиторите си и за системата като цяло. Много по-бързо, лесно и евтино би било, ако банките, които купиха току-що тези ДЦК, бяха дали парите директно на тези банки, които се нуждаят от тях. Явно още доста време държавата ще е необходима като гарант за доверието в системата. Няма лошо, по-добре така, отколкото никак...

  • 5
    rorich.jensen avatar :-|
    rorich.jensen

    Положителното от цялата тази простотия е, че се установи като прецедент горе-долу ясен, прост и бърз механизъм за реакция в такива ситуации. Ликвидност в системата има достатъчно, когато тя е необходима някъде и не достига там по пазарен начин, тогава държавата се намесва за нула време като посредник-гарант и я пренасочва. Оттук нанатък банковият сектор ще работи много по-спокойно. Надявам се все пак държават да не загуби пари от тези операции...

  • 6
    alabalko avatar :-|
    alabalko

    До коментар [#1] от "Калник":

    на това му се казва неработещ междубанков пазар за кредити, щом МинФин трябва да тегли сам кредит и да го даде в помощ на банките.

    В еврозоната си има такъв пазар. Когато той не работи ЕЦБ се включва и отпуска кредити на отделни банки. Такова нещо се случи 2008-ма, когато банките почнаха да пукат и една на друга спряха да си дават пари понеже не знаеха дали няма да изгорят.

  • 7
    mihomen avatar :-|
    mihomen

    Дайте да дадем!

  • 8
    myspam avatar :-|
    myspam

    До коментар [#3] от "Graf":

    Граф обясни,
    Ако сега държавата трябва да се намесва да дава пари на КТБ, когато отвори на 21-ви юли за да се издължи на своите вложители, тези пари банката, или някой друг (кой ?) ще ги връща ли на държавата и кога ?

  • 9
    graf avatar :-|
    Graf

    До коментар [#8] от "myspam":

    Ако държавата се намеси през ББР и Фонда за гарантиране на влоговете то тя ще получи и банката с активите и. Кредити, капитал, сгради ценни книжа.
    По баланса на КТБ от март месец КТБ има финансови активи на разположение за продажба в размер на 0.8 милиарда, още 0.9 мииларда резерв в БНБ..
    Всичко зависи от одита и от това, дали активите под форма на кредити са качествени. Защото може да се окаже, че КТБ трудно ще бъде спасена(малко вероятно, но възможно)
    Ако надзорът на БНБ си е вършил работата няма да има проблеми. :)

  • 10
    izabell avatar :-|
    izabell

    Поздрaвления за постигнатaтa договоркa.Виждa се, че рискът" в последния момент" е оценен.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход