С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
46 3 юли 2014, 19:35, 9590 прочитания

Кризата на еврото. Поглед отвътре*

Не вярвам, че Европа е готова за фискален съюз, в който разходите на правителствата се решават в Брюксел

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Профил

В книгата си бившият финансов министър Симеон Дянков анализира причините за кризата в еврозоната, разказва за събитията в Съвета на финансовите министри на ЕС – Екофин, и предлага своите решения за намаляването на бъдещите рискове. Книгата е издадена на английски език от базирания във Вашингтон, САЩ, Институт за международна икономика "Питърсън". Сред рецензентите й са шведският финансов министър Андрес Борг и бившият полски вицепремиер, финансов министър и гуверньор Лешек Балцерович. В момента Дянков е ректор на Руската икономическа школа, а отскоро е и в надзорния съвет на руската банка "Внешторгбанк" (ВТБ).

Може би най-важният урок, който научих от участията си в срещите на ЕКОФИН (финансовите министри на ЕС) беше, че европейските институции не са подготвени да взимат решения как да се справят с кризата в еврозоната и вместо това прекарват много време в отлагане, надявайки се проблемът да се реши от самосебе си. Когато това не се случи, имаше още отлагане, чрез посочване на различни изкупителни жертви - американските банкери, рейтинговите агенции, политиците от югоизточна Европа. Отне три години - до есента на 2011 г. - да се започне работа.

Вторият урок който научих, беше че


обединена Европа не значи Европа на равни

Германия водеше дискусиите за еврозоната, понякога показвайки уважение към мнението на Франция. Основните германски съюзници - Финландия и Холандия - играха важни, но второстепенни роли. Никой друг нямаше особено значение, поне не непрекъснато. Това стана явно, например, по време на приемането на Европейския механизъм за стабилност, който определяше как страните в еврозоната могат да получат финансова помощ. Процесът беше толкова аматьорски, че доведе, както отбелязах, до падането на словашкото правителство. Предвиждайки проблемите в словашкия парламент, европейските лидери трябваше да дадат доста повече подкрепа на премиера Радичова, подобно на подкрепата, която оказаха на финландския финансов министър Юрки Катайнен по време на предизборната му кампания. По това време, финансовите министри и държавните ръководители опитваха по всякакъв начин да успокоят притесненията във Финландия за гръцката помощ и други помощи.

Друг пример е сривът на Кипър. Той можеше да бъде предотвратен. Това, което се случи, беше донякъде заради смяната на върха в еврозоната - Жан Клод Юнкер, бившият водач, щеше да се справи с това доста по-умело. Но бедствието беше подхранено и от гнева на много европейски политици срещу Гърция - и те намериха жертва в Кипър. Някои членове на еврозоната искаха резолюцията за Кипър да е шумна и бедствена, за да задоволят аудиторията в собствените си държави.



Днес съм твърдо уверен в светлото бъдеще на Европейския съюз

и еврозоната - то е в интерес на света. Иначе Европа започва да гледа навътре и забравя отговорностите си в глобалните въпроси. Но на база научените уроци и опита ми, четири неща трябва да се случат, за да има силно евро:

- Всички страни трябва да спазват фискалните правила. Разточителството е заразно и ако една държава повлече крак, други я следват. Това е вярно най-вече за големи държави като Франция, която често не спазваше особено правилата от Маастрихт. Исторически обаче, Германия е първата, нарушила тези правила. Липсата на дисциплина доведе много страни в еврозоната до тази дълга криза.

- Структурни реформи в администрацията, пенсионната система и трудовия пазар. Еврокризата помогна, но анализите и препоръките на ЕК остават слаби.

- Намаляване на усложненията за бизнеса. Президентът на ЕС Херман ван Ромпой се опита да говори за това през 2011 г., но Брюксел остана незаинтересуван за дългосрочните перспективи за растеж на ЕС. Това трябва да се промени.

- И най-важно, пътят към еврото трябва да е част от влизането в ЕС, не да идва в последствие. По тази точка имах дискусии с привържениците на интеграцията в Екофин и до началото на 2013 г. вече имаше подкрепа за тази идея. Приемането на Латвия в еврозоната през януари 2014 г. доведе до още инерция. Признавам, че евробъдещето на Великобритания е неразбираемо за мен.

И въпреки това не вярвам, че Европа е готова за фискален съюз, в който разходите на правителствата се решават в Брюксел. Това ще отнеме време по три причини. Първо, никой национален парламент не е готов да предостави такива правомощия върху бюджета на Европейската комисия. Второ, това ще застраши демокрацията в бюджетния процес, като ще отдалечи доста взимането на решения за социални и икономически политики от онези, които са избрали правителството. И трето, в моята работа с ЕК сравних качествата на бюрократите в Брюксел и София. Българската бюрокрация, поне онази, която се занимава с фискални и данъчни въпроси, е значително по-добре подготвена в специфични въпроси, както и генерално. Докато Брюксел не разполага с фискални експерти, поне толкова подготвени, колкото българските, не бих подкрепил даването на още власт.

Последната точка е важна, защото повдига въпросите

докъде може да стигне процеса на евроинтеграция

Ако поискат от мен да обобщя основния извод от годините работа в еврокризата, бих започнал с трудния отговор на въпроса как могат Португалия и Германия да се състезават глобално в една и съща валута. Да, в САЩ Алабама и Масачузетс се състезават, използвайки долара. Но има разлика - в САЩ има капиталова и трудова мобилност, както и значителни федерални трансфери. 29% от американците работят и живеят извън щата, в който са родени. Този процент в Европа е 3%. Въпреки, че официално има малко пречки пред подобна мобилност в Европа, езиците играят голяма роля, както и невъзможността европейците да прехвърлят пенсионни и здравни осигуровки от една в друга държава, както и националистичните партии в страни като Холандия.

Без такава мобилност, Европа изработи механизъм на трансфери, който да убеди хората да останат там, където са. Всяка година към структурните фондове по-бедните държави получават "кохезионни", които са в размер на 6% от техния БВП. Идеята е да се създадат условия за по-добър живот и работа във всяка държава, така че хората да не трябва да се местят. Дотук добре, но тези фондове често се пилеят: те се виждат като "безплатни" и се харчат за лъскави промоции на луксозни курорти като в Кипър. Или, още по-лошо, падат в джобовете на държавни служители, както се случва в България, Гърция, Италия, Португалия и Румъния. Тогава фондовете се спират, а бюджетът ги плаща. Тези държави се оказват в още по-лоша позиция.

Българските кохезионни фондове спряха през 2008 г., само година след влизането в ЕС. Много от парите трябваше да послужат за пътища. Средствата бяха похарчени, но не се появиха никакви пътища при тогавашното социалистическо правителство. Оказа се, че ръководителят на пътната агенция е сключил договори с компанията на брат си (наистина!) за строежа на пътища. Случаят бе предаден на българските съдилища, които след три години оневиниха и двамата братя. Същият случай бе разгледан в германски съд, защото някои германски съветници бяха участвали в схемите. Те бяха осъдени на три години затвор. Германците бяха бесни от неспособността на българското правосъдие да защитава европейските пари.

Дори без корупция обаче, тези трансфери са малки, в сравнение със САЩ. През 2008 г., по време на урагана Катрина, правителството преведе на Луизиана под формата на директна помощ, социални помощи и здравни осигуровки почти 30% от БВП на щата. Това е почти три пъти по-високо от средния ЕС трансфер към по-бедните държави. И в сметката не са включени банковите програми, организирани от Федералния резерв, за да се създадат линии за евтин кредит за възстановяване на засегнатите.

Аз обаче не вярвам, че огромните трансфери са необходими за европейската интеграция.

Това, което е най-нужно, е дългосрочна визия за европейската конкурентност

съчетана с инструменти за строга фискална дисциплина. Докато четеше по-ранна версия на тази книга, добре познатият икономист Джон Уилямсън отбеляза, че по въпроса за фискалната дисциплина, съм твърде песимистичен. Брюксел може да отнеме от парламентите властта да решава националните бюджети за страните, които са нарушили критериите. Това изглежда като разумен компромис и съм готов да го приема. Но идеята не беше представена по този начин на различните срещи от комисар Оли Рен. Така че, разбираемо, той получи силен отпор. 

Данъчната хармонизация в ЕС е излишна дотолкова, колкото и по-голяма система за парични трансфери. В очите на френските, испанските и италианските власти, фискалната централизация върви в едно с хармонизация на данъците - това е поне, което френските финансови министри Кристин Лагард и Пиер Московиси, италианските Джулио Тремонти и Марио Монти, както и испанските Елена Салгадо и Луиш де Гуиндос изтъкват, всеки път когато стане дума за това. Германската позиция варира с времето, като министър Волфганг Шойбле симпатизира на тази идея. Моята гледна точка е обратната: данъчната хармонизация е вредна за сближаването на по-бедните държави от ЕС с развитите.

*Предлагаме ви откъс от книгата на бившият министър на финансите и вицепремиер Симеон Дянков "Кризата на еврото. Поглед отвътре" (Inside the Euro Crisis. An Eyewitness Account). Интервю с Дянков за състоянието на финансовата система на България очаквайте в съботния брой на вестник "Капитал".
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вечерни новини: Водната криза в Перник се задълбочава, парламентът имитира активност по избора на Цацаров за КПКОНПИ Вечерни новини: Водната криза в Перник се задълбочава, парламентът имитира активност по избора на Цацаров за КПКОНПИ

И още: Обменът на данни между НАП и чуждите данъчни служби от ЕС още е спрян; Съдът назначи техническа експертиза по делото на Мая Манолова за касиране на изборите в София

21 ное 2019, 486 прочитания

Чистенето на София през 2020: по-скъпо, но почти същото Чистенето на София през 2020: по-скъпо, но почти същото

Над 217 млн. лв. ще бъдат похарчени за почистването на столицата догодина, а такса "Смет" няма да се вдига

21 ное 2019, 431 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Сутрешен блок: 4 юли

Орешарски: Най-подходящ ден за оставка е 23 юли, сряда; Държавата изпадна в политическа парализа; Aгроминистърът отново беше бламиран за исканите оставки във фонд "Земеделие"; Дъщерна компания на "Газпром" ще строи "Южен поток" в България

Още от Капитал
Искам ново и по-хубаво жилище

Преориентирането на търсенето към по-качествени имоти в София води до лек ръст в средните цени

Раждането на 5G в България

2020-а ще бъде годината на едни от най-големите търгове за честоти досега, даващи началото на изграждането на 5G мрежа

Пресъхналият Перник

Приблизително 60 хил. души ще бъдат засегнати от бъдещия воден режим в област Перник

Новата дългова криза на здравната каса

Институцията плаща със здравни вноски наказателни лихви и адвокатски хонорари

Ново място: Смесен магазин "Зоя"

Веригата за био продукти се разширява с обект на пл. "Гарибалди"

Близкият и далечен Николай Атанасов

Поетът и ЛГБТ активист почина на 41 години и остави литературно наследство, което ще бъде открито от ново поколение читатели

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10