На 13 юни, три дни след като лидерът на БСП Сергей Станишев обяви, че правителството трябва да си подаде оставката, а останалите политически сили призоваха управляващите да не организират обществени поръчки и да не извършват действия, които ще затруднят следващия кабинет, Министерството на здравеопазването пусна един от основните обществени търгове за здравния сектор – за подготовката на националната здравно-информационна система. Поръчката е на стойност 10 млн. лв. без ДДС и срокът за изработването й е една година, като гаранцията за участие е 1% от стойността й. Две седмици след обявлението то беше поправено и крайният срок за приемане на оферти беше изместен от 24 юли на 7 август, което означава, че те трябва да бъдат разгледани от служебното правителство. Измененията обаче не засегнаха същността на поръчката.
А проблемите с нея са много. Като начало няма единна стратегия какво точно трябва да представлява информационната система и каква информация да съдържа, а явно се очаква от фирмата да измисли какво точно трябва да се случи, включително и да направи анализ. В момента системи с данни за работата си поддържат здравната каса, болниците, лекарите, различните медицински центрове и аптеките. Някои от тях обаче нямат компютри и със сигурност няма да участват в бъдещата информационна система, което поставя под въпрос пълнотата й.
Части от самото задание пък са оформени по същия начин, който беше причина преди година Комисията за защита на конкуренцията да спре процедурата по подготовката на здравната информационна система за много по-малки пропуски. В търга тогава не беше ясно какви стандарти се изискват, но в точките за оценка се даваше бонус за европейски. Сега се изисква смесица от несъвместими помежду си американски и европейски стандарти в областта на здравната информатика, някои от тях приети от Международната организация за стандартизация (ISO), както и препоръки за приложението им от други организации. В крайна сметка се оказва, че приложението на стандартите няма значение за крайната оценка. По силата на ЗОП поръчката може да отпадне само заради това, че стандартите са посочени незаконосъобразно, което обърква потенциалните участници. Според закона в документацията за участие възложителят определя техническите спецификации чрез посочване в определен ред, като на първо място трябва да се посочат българските стандарти, които въвеждат европейските. В областта на здравната информатика българските стандарти са над 100 и напълно покриват европейските.
В самата документация няма условие при изпълнителя на поръчката да работят здравни специалисти със съответната квалификация или той поне да трябва се консултира с такива, но в същото време трябва да направи анализ на съществуващите информационни системи и потоци и да предложи "специфичен набор от индикатори за наблюдение на качеството и ефикасността на здравните услуги в основните области на здравеопазването, напр. извънболнична помощ, болнична помощ, аптеки и др.", както и решения за медицинските стандарти, които принципно се правят от лекари и изобщо - концепция за развитие на електронното здравеопазване. Спечелилият поръчката трябва да "представи визия за развитието на националната здравно-информационна система през следващите 5 години във формата на пътна карта с основни проекти". В допълнение ведомството не гарантира, че ще има законови промени, които да подпомогнат изграждането на информационната система.
За това колко е объркана поръчката може да се съди от множеството въпроси, които потенциалните участници са задали на министерството и на които не е отговорено много разбираемо. Така, ако самата процедура не бъде обжалвана, не е ясно кой и с каква система ще спечели. Информационната система не може и да бъде изпълнена за такъв кратък срок. Той евентуално може да бъде спазен само ако се внедри готова чужда система и тя се адаптира към българските условия. Затова специалистите от различни организации препоръчват поръчката да бъде спряна веднага, да се направи широко обсъждане с всички заинтересовани страни каква информация да съдържа системата и как да се свържат различните софтуерни системи в различните здравни институции. В противен случай ще става въпрос само за това просто да се похарчат едни 10 млн. лв. без значение какъв ще е ефектът от тях.
На 13 юни, три дни след като лидерът на БСП Сергей Станишев обяви, че правителството трябва да си подаде оставката, а останалите политически сили призоваха управляващите да не организират обществени поръчки и да не извършват действия, които ще затруднят следващия кабинет, Министерството на здравеопазването пусна един от основните обществени търгове за здравния сектор – за подготовката на националната здравно-информационна система. Поръчката е на стойност 10 млн. лв. без ДДС и срокът за изработването й е една година, като гаранцията за участие е 1% от стойността й. Две седмици след обявлението то беше поправено и крайният срок за приемане на оферти беше изместен от 24 юли на 7 август, което означава, че те трябва да бъдат разгледани от служебното правителство. Измененията обаче не засегнаха същността на поръчката.
А проблемите с нея са много. Като начало няма единна стратегия какво точно трябва да представлява информационната система и каква информация да съдържа, а явно се очаква от фирмата да измисли какво точно трябва да се случи, включително и да направи анализ. В момента системи с данни за работата си поддържат здравната каса, болниците, лекарите, различните медицински центрове и аптеките. Някои от тях обаче нямат компютри и със сигурност няма да участват в бъдещата информационна система, което поставя под въпрос пълнотата й.
1 коментар
[quote#0:"статия"]В противен случай ще става въпрос само за това просто да се похарчат едни 10 млн. лв. без значение какъв ще е ефектът от тях[/quote]
Имам неприятното подозрение, че точно това е целта. Най-лошото е, че вероятно загубите ще са много повече от тези 10 милиона.