С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
13 4 юли 2014, 17:30, 3971 прочитания

Новото правителство ще трябва да актуализира бюджета

Бившият министър на финансите Симеон Дянков пред "Капитал"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Профил

Попитахме бившият вицепремиер и финансов министър Симеон Дянков за неговия поглед върху състоянието на бюджета и банковата система в България. Наскоро излезе от печат и книгата му "Кризата на еврото. Поглед отвътре" (Inside the Euro Crisis. An Eyewitness Account), в която говори за причините за кризата в еврозоната и предлага своите решения за намаляването на бъдещите рискове. В момента Дянков е ректор на Руската икономическа школа, а отскоро е и в надзорния съвет на руската банка Внешторгбанк (ВТБ).


Как оценявате реакцията на управляващите около банковата криза в България?


Банковата система в България е стабилна и е такава в последните 15 години. Така че за мен това дори не е банкова криза, а криза на доверието, която е подбудена от небанкови проблеми, а от играчи на политическия пазар, които по някакъв начин искаха да засегнат и финансовия пазар.


Имате ли вашата версия защо?

Не. Може би са искали да покажат, че ако можеш да удариш през медии и най-стабилния сектор, какъвто е банковият, ти имаш достатъчно мощ.

След като стана ясно, че България е поискала ЕК да й разреши държавна помощ за банковата система, управляващите все още не са обявили какви са точно инструментите, чрез които ще бъде осигурена тази държавна помощ и при какви условия ще бъде предоставяна тя. Нормално ли е да има такъв информационен вакуум?



Колкото повече информация има и колкото по-навременна е тя, толкова по-добре. Това сме го виждали при решаването на кризите в 2008-2009 г. в САЩ и в Западна Европа, когато имаше проблеми в Белгия и Холандия. Опитът там показва, че колкото по-рано Министерството на финансите излезе и каже дали и как се инвестира държавен ресурс, толкова по-бързо се успокояват пазарите.
Още през 2009-2010 г. в България имаше разговори каква публичност трябва да имат тези решения. Но засега по-скоро се използва друг модел, който е по-малко публичност в началото и веднъж след като се реши въпросът, част от информацията излиза. За мен е минало времето на този подход. Още повече че сега става въпрос не за банкова криза, а за временна криза на доверието. А то се връща с много ясни сигнали.

Ще се наложи ли актуализация на бюджета за тази година?

Вече има ясна информация кога предстоят избори. За правителството, което встъпи в длъжност след тях – не му завиждам – но това ще бъде според мен една от първите задачи. Не просто защото изпълнението поне засега не върви по план, а защото бюджетът беше създаден така от самото начало - с по-оптимистични критерии.
Следващо парламентарно избрано правителство ще има само два месеца за реакция, които са недостатъчни, за да влезе в дълбочина и да прави и реформи. Така че няма да се учудя, ако в края на годината България е в ситуация, в която дефицитът е много над заложения и трябва да влезе в процедура по свръхдефицит.

Ще се наложи ли България да излезе на международните пазари на дълг още веднъж в рамките на тази година?

От днешна гледна точка (разговорът е проведен на 2 юли – бел. ред.) ние всички нямаме информация какво и дали вече е използвано от ликвидния буфер на правителството и какво остава в някакъв резерв. Точно за да има по-добър анализ какво е необходимо в бъдеще, особено в политическа обстановка като тази, трябва да има много по-голяма прозрачност - за това какъв ресурс е бил взет, при какви условия. Така че е трудно да се каже какво още липсва и дали изобщо липсва. Тъй като нещата в банковата система се оправят бързо, не би трябвало да има нужда от допълнителен ресурс.

Ако все пак се наложи България да потърси някакъв заемен ресурс през есента, той по-скъп ли ще е?

Заемният ресурс на България вече е оскъпен. Лихвите на ЕЦБ са негативни в момента. Откакто съществува ЕЦБ, обстановката не е била по-благоприятна за взимане на дълг от външните пазари. Тази еуфория на пазара ще остане поне до края на годината. На фона на тези благоприятни външни условия на България рискът й се вдигна с около 30%. Мисля, че при все това в сравнение с минали години условията могат да се използват. Но не смятам, че е необходим допълнителен заемен външен ресурс.

При какъв сценарий бихме потропали на вратата на МВФ?


Има съществена разлика между събитията от 1996 г. и сега. Не само от гледна точка на факта, че сега няма банкова криза, а криза а доверието, а и заради факта, че тогава МВФ беше основната международна институция, която се занимаваше с такива проблеми. От влизането на Източна Европа в ЕС този тип проблеми първо се решават в Брюксел. Първо се водят преговори с ЕК и след това, ако е необходим някакъв финансов пакет, се намесва и МВФ. Така че, ако въобще е необходима външна намеса, а според мен не е, първата стъпка е Европейската комисия. В преговорите с МВФ винаги излиза темата, че ЕК също трябва да е убедена в реформите, които МВФ предлага да се проведат.
Към външна намеса се прибягва не толкова заради липсата на финансов ресурс, а ако се види, че в една държава няма политическо желание за реформи. В международната общност се задава по-скоро този въпрос за България – дали една година беше пропусната за реформи, или ще се загуби и следваща година заради евентуално продължаваща политическа нестабилност. Както и дали по принцип България ще бъде държава, която ще започва и спира реформи, както например се случи с пенсионната, или пък ако се вземат предвид коментарите на управляващите за реиндустриализация. Това плаши инвеститорите и всеки, който гледа към българската икономика.

Какво би се случило, ако следващото правителство отново не прави реформи?


Това ще е невъзможно. Какъвто и крехък ресурс да има като резерви в държавните институции, той се изчерпа в тази последна година, имайки предвид, че предните 4-5 години също бяха години на трудна финансова ситуация в Европа. Така че някои от секторите като здравеопазване, енергетика, транспорт, няма как да продължат да работят с отлагане на реформите в съчетание с популизъм в социалната сфера. Следващото правителство ще трябва да направи сериозна реформа поне в някой от тези сектори, което неизбежно ще удари сериозно и върху рейтинга му. Но реформите са неизбежни.
Хора като Лешек Балцерович например са влизали в политиката в трудни времена, и то като политическо камикадзе: влизаш, правиш трудни реформи, които те правят непопулярен в краткосрочен план, но са необходими за държавата дългосрочно. В момента ни трябват този тип политици.

В книгата си посочвате, че влизането в еврозоната трябва да става заедно с приемането на дадена страна в ЕС, а не както е сега – след това. Защо?

Първата причина е, че ако една страна е влязла в ЕС, но има отсрочки за влизане в еврозоната като Швеция и Дания, процесът на общи преговори в еврозоната става много труден. Затова освен всичко останало в периода на преговори за приемане в ЕС трябва да има и критерии, свързани с приемането в еврозоната.
Другата причина е, че последните няколко държави, които влязоха в еврозоната, като Естония, Словакия и Латвия имат време да изчислят какви показатели трябва да имат, за да влязат в преддверието й. Правят го и след това много бързо тези показатели се влошават. Това се случи и със Словакия, и с Естония. Просто влизането в еврозоната става самоцел. А това прави влизането на други страни още по-трудно, защото ЕЦБ основателно започва да има повече съмнения.

Доколко все пак влизането в еврозоната е въпрос и на политическо решение?


При неформални разговори и при нашето, и при предишно правителство за влизане в ERM II е излизала тезата, че, да, сега покривате показателите, но не сме убедени, че следващо правителство ще ги покрие. Това донякъде е политическо решение. Защо за Латвия нямаха такива съмнения? Явно на техните правителства се вярва повече.

Защо влязохте в надзора на ВТБ?


Това е част от работата ми като ректор на Руската икономическа школа. В Русия е прието, че ректорите влизат в надзорите на големи компании, което пък дава възможност на студентите да имат по-големи възможности да си намерят работа в частния сектор. Така че тук това е част от културата на системата на образование.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Група за съдебни реформи, радост и други уйдурми Група за съдебни реформи, радост и други уйдурми

Таен Не!Messenger чат

22 ное 2019, 326 прочитания

Танцът на Цацаров с корупцията - хронология Танцът на Цацаров с корупцията - хронология

Какво направи бъдещият председател на антикорупционната комисия, докато беше седем години главен прокурор

22 ное 2019, 221 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Регулатори магьосници

След като повечето енергийни предприятия са доведени до ръба на фалита, цената на електроенергията неизбежно ще скочи

Още от Капитал
Фасулска работа

За 20 години Милко Младенов създаде една от най-разпознаваемите компании за варива в България "СуиКо"

Пресъхналият Перник

Приблизително 60 хил. души ще бъдат засегнати от бъдещия воден режим в област Перник

След Гешев 2.0, Цацаров 2.0 - радостта е двойна

Властта лъже Европа и гражданите, че ще въведе контрол над всесилния главен прокурор. Прави обратното

Новата дългова криза на здравната каса

Институцията плаща със здравни вноски наказателни лихви и адвокатски хонорари

Ново място: Crispy

Деликатесен магазин с добра винена селекция и качествени продукти

На източния фронт всичко е ново

Американският фотограф Едуард Серота, един от първите, които документират падането на комунистическата власт в Източна Европа

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10