Новото правителство ще трябва да актуализира бюджета
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Новото правителство ще трябва да актуализира бюджета

Новото правителство ще трябва да актуализира бюджета

Бившият министър на финансите Симеон Дянков пред "Капитал"

4167 прочитания

© Надежда Чипева


Профил

Попитахме бившият вицепремиер и финансов министър Симеон Дянков за неговия поглед върху състоянието на бюджета и банковата система в България. Наскоро излезе от печат и книгата му "Кризата на еврото. Поглед отвътре" (Inside the Euro Crisis. An Eyewitness Account), в която говори за причините за кризата в еврозоната и предлага своите решения за намаляването на бъдещите рискове. В момента Дянков е ректор на Руската икономическа школа, а отскоро е и в надзорния съвет на руската банка Внешторгбанк (ВТБ).

Как оценявате реакцията на управляващите около банковата криза в България?

Банковата система в България е стабилна и е такава в последните 15 години. Така че за мен това дори не е банкова криза, а криза на доверието, която е подбудена от небанкови проблеми, а от играчи на политическия пазар, които по някакъв начин искаха да засегнат и финансовия пазар.

Имате ли вашата версия защо?

Не. Може би са искали да покажат, че ако можеш да удариш през медии и най-стабилния сектор, какъвто е банковият, ти имаш достатъчно мощ.

След като стана ясно, че България е поискала ЕК да й разреши държавна помощ за банковата система, управляващите все още не са обявили какви са точно инструментите, чрез които ще бъде осигурена тази държавна помощ и при какви условия ще бъде предоставяна тя. Нормално ли е да има такъв информационен вакуум?

Колкото повече информация има и колкото по-навременна е тя, толкова по-добре. Това сме го виждали при решаването на кризите в 2008-2009 г. в САЩ и в Западна Европа, когато имаше проблеми в Белгия и Холандия. Опитът там показва, че колкото по-рано Министерството на финансите излезе и каже дали и как се инвестира държавен ресурс, толкова по-бързо се успокояват пазарите.

Още през 2009-2010 г. в България имаше разговори каква публичност трябва да имат тези решения. Но засега по-скоро се използва друг модел, който е по-малко публичност в началото и веднъж след като се реши въпросът, част от информацията излиза. За мен е минало времето на този подход. Още повече че сега става въпрос не за банкова криза, а за временна криза на доверието. А то се връща с много ясни сигнали.

Ще се наложи ли актуализация на бюджета за тази година?

Вече има ясна информация кога предстоят избори. За правителството, което встъпи в длъжност след тях – не му завиждам – но това ще бъде според мен една от първите задачи. Не просто защото изпълнението поне засега не върви по план, а защото бюджетът беше създаден така от самото начало - с по-оптимистични критерии.

Следващо парламентарно избрано правителство ще има само два месеца за реакция, които са недостатъчни, за да влезе в дълбочина и да прави и реформи. Така че няма да се учудя, ако в края на годината България е в ситуация, в която дефицитът е много над заложения и трябва да влезе в процедура по свръхдефицит.

Ще се наложи ли България да излезе на международните пазари на дълг още веднъж в рамките на тази година?

От днешна гледна точка (разговорът е проведен на 2 юли – бел. ред.) ние всички нямаме информация какво и дали вече е използвано от ликвидния буфер на правителството и какво остава в някакъв резерв. Точно за да има по-добър анализ какво е необходимо в бъдеще, особено в политическа обстановка като тази, трябва да има много по-голяма прозрачност - за това какъв ресурс е бил взет, при какви условия. Така че е трудно да се каже какво още липсва и дали изобщо липсва. Тъй като нещата в банковата система се оправят бързо, не би трябвало да има нужда от допълнителен ресурс.

Ако все пак се наложи България да потърси някакъв заемен ресурс през есента, той по-скъп ли ще е?

Заемният ресурс на България вече е оскъпен. Лихвите на ЕЦБ са негативни в момента. Откакто съществува ЕЦБ, обстановката не е била по-благоприятна за взимане на дълг от външните пазари. Тази еуфория на пазара ще остане поне до края на годината. На фона на тези благоприятни външни условия на България рискът й се вдигна с около 30%. Мисля, че при все това в сравнение с минали години условията могат да се използват. Но не смятам, че е необходим допълнителен заемен външен ресурс.

При какъв сценарий бихме потропали на вратата на МВФ?

Има съществена разлика между събитията от 1996 г. и сега. Не само от гледна точка на факта, че сега няма банкова криза, а криза а доверието, а и заради факта, че тогава МВФ беше основната международна институция, която се занимаваше с такива проблеми. От влизането на Източна Европа в ЕС този тип проблеми първо се решават в Брюксел. Първо се водят преговори с ЕК и след това, ако е необходим някакъв финансов пакет, се намесва и МВФ. Така че, ако въобще е необходима външна намеса, а според мен не е, първата стъпка е Европейската комисия. В преговорите с МВФ винаги излиза темата, че ЕК също трябва да е убедена в реформите, които МВФ предлага да се проведат.

Към външна намеса се прибягва не толкова заради липсата на финансов ресурс, а ако се види, че в една държава няма политическо желание за реформи. В международната общност се задава по-скоро този въпрос за България – дали една година беше пропусната за реформи, или ще се загуби и следваща година заради евентуално продължаваща политическа нестабилност. Както и дали по принцип България ще бъде държава, която ще започва и спира реформи, както например се случи с пенсионната, или пък ако се вземат предвид коментарите на управляващите за реиндустриализация. Това плаши инвеститорите и всеки, който гледа към българската икономика.

Какво би се случило, ако следващото правителство отново не прави реформи?

Това ще е невъзможно. Какъвто и крехък ресурс да има като резерви в държавните институции, той се изчерпа в тази последна година, имайки предвид, че предните 4-5 години също бяха години на трудна финансова ситуация в Европа. Така че някои от секторите като здравеопазване, енергетика, транспорт, няма как да продължат да работят с отлагане на реформите в съчетание с популизъм в социалната сфера. Следващото правителство ще трябва да направи сериозна реформа поне в някой от тези сектори, което неизбежно ще удари сериозно и върху рейтинга му. Но реформите са неизбежни.

Хора като Лешек Балцерович например са влизали в политиката в трудни времена, и то като политическо камикадзе: влизаш, правиш трудни реформи, които те правят непопулярен в краткосрочен план, но са необходими за държавата дългосрочно. В момента ни трябват този тип политици.

В книгата си посочвате, че влизането в еврозоната трябва да става заедно с приемането на дадена страна в ЕС, а не както е сега – след това. Защо?

Първата причина е, че ако една страна е влязла в ЕС, но има отсрочки за влизане в еврозоната като Швеция и Дания, процесът на общи преговори в еврозоната става много труден. Затова освен всичко останало в периода на преговори за приемане в ЕС трябва да има и критерии, свързани с приемането в еврозоната.

Другата причина е, че последните няколко държави, които влязоха в еврозоната, като Естония, Словакия и Латвия имат време да изчислят какви показатели трябва да имат, за да влязат в преддверието й. Правят го и след това много бързо тези показатели се влошават. Това се случи и със Словакия, и с Естония. Просто влизането в еврозоната става самоцел. А това прави влизането на други страни още по-трудно, защото ЕЦБ основателно започва да има повече съмнения.

Доколко все пак влизането в еврозоната е въпрос и на политическо решение?

При неформални разговори и при нашето, и при предишно правителство за влизане в ERM II е излизала тезата, че, да, сега покривате показателите, но не сме убедени, че следващо правителство ще ги покрие. Това донякъде е политическо решение. Защо за Латвия нямаха такива съмнения? Явно на техните правителства се вярва повече.

Защо влязохте в надзора на ВТБ?

Това е част от работата ми като ректор на Руската икономическа школа. В Русия е прието, че ректорите влизат в надзорите на големи компании, което пък дава възможност на студентите да имат по-големи възможности да си намерят работа в частния сектор. Така че тук това е част от културата на системата на образование.

Профил

Попитахме бившият вицепремиер и финансов министър Симеон Дянков за неговия поглед върху състоянието на бюджета и банковата система в България. Наскоро излезе от печат и книгата му "Кризата на еврото. Поглед отвътре" (Inside the Euro Crisis. An Eyewitness Account), в която говори за причините за кризата в еврозоната и предлага своите решения за намаляването на бъдещите рискове. В момента Дянков е ректор на Руската икономическа школа, а отскоро е и в надзорния съвет на руската банка Внешторгбанк (ВТБ).

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

13 коментара
  • 1
    kardinalat avatar :-|
    kardinalat

    доста по премерен в изказа. съчетано с професионализма му.

  • afrodita1

    Големите хора на света ще играят в големите игри..

  • 3
    afrodita123 avatar :-(
    afrodita1

    И за вас това е откритие? Перспективата за криза ясно се различаваше още преди години.

  • 4
    kony avatar :-|
    kony

    Защо <постната птица> не направи реформа напр.в здравеопазването когато имаше тази възможност и къде отиде резерва от 4млрд.от Здравния фонд? Явно себе си добре е подредил, но се питам какво е свършил за Путин и колко плащаме снега ние?

    Публикувано през m.capital.bg

  • 5
    today avatar :-|
    today

    Дянков поне не дърпаше заеми като разпран. Тия излъгаха народа как ще теглят заем, след което икономиката ще тръгне нагоре, и заема ще се връща без проблем. Е, заема е факт, икономиката не е мръднала, как ще се изплаща заема?

  • 6
    rosiraycheva50._ avatar :-|
    Роси

    Дянков беше един абсолютно некадърен министър.Това,че работил в Световната банка,не му помогна да се справи добре с родните финанси.Но пък помогна на кариерата му,което нас въобще не ни грее.

  • D-r D

    На този вече му яхохме "пицата".
    Като се сетя за него, в устата ми остава гаден вкус.
    Този корифей прибра 1,5 млрд от Здравната каса и оттогава никой не казва къде са...

  • 8
    gorbachov82 avatar :-|
    Горбачов

    тоя не се умори да ръси акъл - 6 интервюта за една седмица. Не разбирам кукловодите му какво целят, и не разбират ли, че дянков е тоално компрометиран, че да се приема насериозно

  • 9
    gorbachov82 avatar :-|
    Горбачов

    много безкритично е приет отговора му на послединя въпрос, защо е приел да влезе във ВТБ. То не беше пляскане на руснаците, не беше антируска риторика. И изведнъж в надзора на държавна банка, която е лост за влияние в международен план. Не му вярвам, пък който иска да сезадоволява с този отговор, който за мен е неискрен, да не кажа лъжлив..

  • 10
    gorbachov82 avatar :-|
    Горбачов

    До коментар [#5] от "today":

    така е, предпочиташе да харчи спестеното във фискалния резерв


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK