С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
1 8 юли 2014, 18:16, 2111 прочитания

Здравната каса поиска актуализация на бюджета си с 328 млн. лв.

Институцията може сама да компенсира не повече от 163 млн. лв.

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Надзорният съвет на здравната каса гласува искане за актуализация на бюджета й с 328 млн. лв. във вторник. То спешно беше изпратено до Министерството на здравеопазването. От своя страна министър Таня Андреева увери, че ще внесе законопроекта за разглеждане в правителството. Очакванията са това да стане най-късно до края на седмицата.
В надзора на касата участват четирима представители на държавата, по двама от работодателските и синдикалните организации и един представител на пациентите. Още преди две седмици те разгледаха доклад за полугодието и отчет за миналата година, в които НЗОК ясно е посочила, че не достигат пари за болнична помощ, лекарства и импланти, тъй като потреблението е много по-високо от заложеното в бюджета.
Управляващите бяха предупредени, че тази година се очертава дефицит от около 400 млн. лв. в плащанията за здраве, още при гласуването на проектобюджета на НЗОК през октомври от управителя д-р Румяна Тодорова. През миналата година здравната каса свърши парите през октомври и се наложи да плаща последното тримесечие със средства от бюджета за тази година. Става въпрос за сума над 200 млн. лв.

Защо парите не стигат


Здравната система е абсолютно нереформирана – в нея няма добре работещи спешна, доболнична и болнична помощ. Основните плащания за сектора идват от здравната каса и здравното министерство. Бюджетът на НЗОК обаче се определя не на базата на реалните потребности от медицински услуги, а на база на събрани вноски и трансфер от държавата, който е твърда сума. За тази година са планирани общо 2.809 млрд. лв. приходи, или със 100 млн. лв. повече спрямо предходната. От тези пари 1.8 млрд. лв. идват от здравни вноски на 1.6 млн. души осигурени в частния сектор. Още 975 млн. лв. идват от вноски на деца, пенсионери, държавни служители, студенти, майки, съдебна система, армия и полиция, или 4.5 млн. души. Техните вноски се плащат от държавата, но парите са твърда сума, без всеки от осигурените да получава минимална осигуровка. Тези пари винаги са една и съща сума. Шест години поред тя беше 941 млн., от 2013 г. е увеличена с 34 млн. лв. Според изчисленията на Българския лекарски съюз (БЛС), ако държавата плаща пълната сума на осигурените от нея лица, в бюджета на НЗОК ще постъпват около 500 млн. лв. годишно допълнително.
Около 2 млн. души нямат здравни осигуровки. По закон те ползват Спешна помощ безплатно и държавата трябва да плаща на болниците за лечението им, ако те нямат възможност.

Защо дефицитът е толкова голям

Ако не се вземат предвид платените задължения от миналата година (200 млн. лв.) и недостигащите пари по бюджет (още около 200 млн. лв.), здравната каса има и няколко други причини да е на по-голям дефицит, които е посочила в доклада си. България е с отрицателен демографски прираст, висока смъртност, висока заболеваемост от диабет, сърдечно-съдови заболявания и рак, броят на възрастното население непрекъснато се увеличава, като в същото време здравословното му състояние е лошо. Над 1.5 млн. души в страната страдат от хронични заболявания, чието лечение струва скъпо и често налага престой в болница. Годините живот в здраве в България са по-малко с около 8 години при мъжете и 12 години при жените в сравнение с останалите страни от ЕС.
Доболничната помощ не може да приеме целия този поток от пациенти. Причината е, че тя също има лимити за лечение и изследвания – това са т. нар. направления. Когато те свършат, личните лекари могат да препоръчат на пациента платен преглед или да го изпратят в болница.
Самите болници имат стимул да приемат колкото може повече пациенти, тъй като от това зависи заплащането на дейността им. А и най-добрите специалисти са съсредоточени в тези здравни заведения. В същото време за лечението на един болен се заплаща една и съща сума, независимо от това къде е извършено и какво е качеството му. Тя не зависи от реалната себестойност на операцията или лечението, а от бюджета на здравната каса. Според лекарите НЗОК заплаща средно 70% от себестойността на лечението на всеки пациент. Затова болниците имат стимул да приемат повече леки случаи, за да компенсират разходите за по-тежко болните пациенти. Въпреки това здравните заведения работят на загуба и дълговете само на държавните са около 500 млн. лв. Част от големите държавни болници дори вече нямат ресурс да лекуват пациентите си и ги карат да си носят от вкъщи храна и лекарства, като например тези в Стара Загора и Хасково.
Така за поредна година най-скъпата дейност в здравеопазването – болничната помощ – нараства въпреки заложените лимити за прием на пациенти. Както и преди обаче, клиниките не получават навреме парите си за пациентите над лимита. Проверката дали някой наистина е бил лекуван отнема около 1-2 месеца след предаването на документите. А нередовните плащания са причина болниците трудно да се разплащат с доставчиците си и с персонала.
В бюджета на здравната каса за поредна година не бяха заложени и необходимите средства за импланти и за лекарства, особено за болни от рак. Това са другите пера, по които има преразход, който няма как да бъде покрит.




Промени и в държавния бюджет

Ако се промени бюджетът на здравната каса, това автоматично ще доведе и до актуализация на държавния бюджет, защото една част от парите трябва да дойдат като трансфер от него. За целта или трябва да се орежат разходи по някои други пера, или да се увеличи дефицитът. По закон той е планиран на почти 1.5 млрд. лв., което е 1.8% от пригнозирания БВП за 2014 г. Друг е въпросът, че данните за изпълнението към май показват, че общо приходите изостават спрямо планираните и спрямо миналата година, дефицитът към май е 888 млн. лв., а в същото време правителството заложи с 1.5 млрд. лв. повече от данъчни приходи.
За нуждата от актуализация на държавния бюджет в понеделник заговориха президентът Росен Плевнелиев, ДПС и ГЕРБ. Във вторник, след среща с премиера Пламен Орешарски, от  работодателските организации заявиха, че той имал няколко варианта за промени в бюджета. В същия ден финансовият министър Петър Чобанов заяви пред Bloomberg, че държавният бюджет не се нуждае от актуализация. "Приходите ще се увеличат през втората половина на годината и бюджетният дефицит от 1.8% е постижим", казва той за агенцията.

По темата работи и Вера ДЕНИЗОВА
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вечерни новини: Русия, Китай и Ковачки с интерес към АЕЦ "Белене", "Струма" ще е затворена до края на септември Вечерни новини: Русия, Китай и Ковачки с интерес към АЕЦ "Белене", "Струма" ще е затворена до края на септември

И още: Политолог и анализатор от "института" на Валерия Велева е новият шеф на кабинета на президента; Граждани на ЕС може да нямат право на свободно пребиваване във Великобритания при Brexit без сделка

19 авг 2019, 407 прочитания

Африканската чума по прасетата влезе в седми свинекомплекс 1 Африканската чума по прасетата влезе в седми свинекомплекс

Фермата се намира в община Ценово, влизат ограничения за областите Русе и Велико Търново

19 авг 2019, 835 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Георги Кадиев: Нямаме нужда от Станишев 2

Бързи, спортни, дигитални

Пазарът на спортни карти бързо набра скорост и се появиха още две нови компании

Как Су-25 полетя към Беларус "през задния вход"

Ремонтът на щурмовите самолети продължава след сложен парламентарен лупинг

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

БАЗА данни

Какво показва годишната изложба в СГХГ на номинираните за наградата за съвременно изкуство БАЗА

Лаборатория на края на света

Българската база на Антарктида ще има нова сграда