Здравният министър не внесе актуализация на бюджета на НЗОК

Въпреки постигнатия консенсус между ГЕРБ, ДПС и БСП за актуализация на бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и въпреки своите собствени обещания здравният министър Таня Андреева така и не внесе законопроекта на заседанието на кабинета в сряда. Така вероятното му обсъждане се отлага поне за следващата седмица, както и гласуването му от парламента. Исканите от касата допълнителни 328 млн. лв. са жизненоважни за функционирането на цялата система, а време за губене няма: средствата не могат да бъдат отпуснати без одобрението на Народното събрание, което ще прекрати работата си в края на месеца.
 
Слалом около въпроса

За да се предпази от въпроса защо не е внесла искането за актуализация на бюджета, Андреева се постара да запълни пресконференцията в МС с проект за софтуер, поръчан на неясна цена, за електронни търгове за лекарства, който тепърва ще става пилотен проект. После тя напусна залата и се върна след среща с премиера, като междувременно вицепремиерът Бобева заяви на няколко пъти, че правителството не е гледало проекта за парите за касата.
При връщането си Андреева започна с дълга увертюра за политическия консенсус за НЗОК и продължи с внесените доклад и отчет на касата за дефицита й по пера, които по думите й не били съвсем конкретни. В документите, които бяха приети и от МС обаче, ясно е калкулиран очакваният дефицит - 491 млн. лв., както и начините, по които НЗОК може да компенсира част от него - около 163 млн. лв.
Въпреки че бюджетът на институцията бе гласуван с предупреждението, че сумата няма да стигне и се очаква 400 млн. лв. дефицит, сега Андреева твърди, че в доклада на касата трябвало да има и мерки, които НЗОК ще вземе, за да не допуска дефицит. Тя съобщи още, че заместникът й Бойко Пенков, който е председател на надзора на здравната каса, е внесъл мерки за пестене, но те били бламирани от съвета. Според дневния ред на надзорните съвети и според присъствали на тях обаче Пенков не е внасял подобни предложения.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Опит да се избегне

Министърът продължи с нападки към ГЕРБ и политическите сили въобще: от всеки проблем извличали дивиденти, никой не давал предложения за решения, а проектът й за реформа отлежавал в парламента. Единственият законопроект на министъра за промени бе бламиран от политическите сили заради неговата несъстоятелност.
Накрая Андреева опита да избяга от въпроса има ли законопроект за актуализация с твърдението, че очаква предложение за това от НЗОК. Истината е, че министерството разполага  вече с две такива предложения. Оказа се обаче, че Андреева всъщност все още се консултира с финансовото министерство. "Това не е като да си преместиш нещо от едно място на друго вкъщи. По закон има процедура, трябва да има финансова обосновка, да мине междуведомствено съгласуване", каза тя.
Здравната каса се нуждае от 328 млн. лв. до края на годината. Източници на "Капитал" посочиха, че здравното министерство ще опита да избегне актуализацията, като отново прехвърли топката на НЗОК и поиска от нея да предложи нови мерки как да не плаща на болниците или как бюджетът да бъде подкрепен с по-малко пари. Проблемът е, че отпускане на цялата сума от исканите средства ще увеличи дефицита в държавния бюджет до над 2%, което ще наруши Закона за публичните финанси. Има и други варианти за осигуряване на сумата, но те минават през актуализация на държавния бюджет - вариант, който кабинетът очевидно иска да избегне.
 

Усложняване на ситуацията с недомислени проекти Междувременно Андреева е предложила за обществено обсъждане два проекта, които ще внесат пълен хаос в сектора, с който наследниците й трябва да се преборят, ако правителството ги одобри. Първият е за Спешната помощ и предвижда държавата да спре да плаща за спешни пациенти, което е нейно задължение по конституция. Освен това, вместо да се отпуснат средства за линейки и преструктуриране на звеното, проектът предвижда 12 млн. лв. до края на годината за спешните отделения в болниците и за създаване на национален спешен център. "Няма адекватни мерки за овладяване на кадровия дефицит и подобряване качеството и бързината, което може да се окаже фатално както за спешните медици, така и за техните пациенти", коментира д-р Десислава Кателиева, председател на сдружението на спешните медици, които настояват концепцията да не бъде гласувана в този й вид. Вторият проект е за промени в работата на център "Фонд за лечение на деца", някои от които изключително спорни. Според поправките (за които е достатъчно само решение на Министерския съвет, без гласуване в парламента) заявленията на децата вече ще се гледат от комисия от лекари и представители на държавни институции. Досега тази роля се изпълняваше от Обществен съвет, в който освен медицински специалисти, влизаха и представители на неправителствени организации, БЧК и медии. МЗ предлага те да останат без право на глас при взимането на решенията за отпускане на финансиране, което ще намали прозрачността и ще затрудни работата на фонда. Според здравния министър бюджетът на фонда не се нуждае от актуализация, което пък противоречи на изнесените тази седмица данни, че близо 5 от общо 6 млн. лв. годишни средства вече са изразходени.

По темата работи и Люба Йорданова