С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
11 10 юли 2014, 9:49, 7799 прочитания

За довиждане: хаос във фонда за лечение на деца

Здравното министерство отново се опитва да затрудни работата на институцията, която лекува деца в чужбина

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


В последните дни на сегашното правителство, в министерствата очевидно кипи усилен труд. От началото на юли досега екипът на здравното ведомство например публикува цели девет проекта на нормативни актове. Един от тях променя правилата за работа на център "Фонд за лечение на деца" - институцията, чиято основна функция е да финансира лечението в чужбина на деца, за които такова няма в България.

Министерството на здравеопазването (МЗ) предлага молбите за финансиране да се разглеждат от комисия от медицински специалисти и представители на държавни институции. Досега тази роля се изпълняваше от Обществен съвет, в който освен лекари, влизаха и представители на неправителствени организации, БЧК и медии. МЗ предлага те да останат без право на глас при взимането на решения за отпускане на финансиране, което освен че ще намали прозрачността във фонда, ще затрудни и работата му.


Поправките влизат в постановление на Министерския съвет и лесно могат да бъдат приети, защото не изискват гласуване в Народното събрание. Освен това според доклада на здравния министър към проекта за промени, бюджетът на фонда не се нуждае от актуализация, което противоречи на изнесените тази седмица данни, че от общо 6 млн. лв. средства за 2014 г., вече са изразходени близо 5 млн.

Проблеми - дежавю

Предлаганите промени създават риск дейността на "Фонд за лечение на деца" отново да забуксува. От създаването си той работи почти под непрекъснато напрежение - в началото беше напълно неефективен и се прочу, когато върна пари в бюджета, докато болни деца събираха пари с дарителски кампании. След няколко директорски смени работата започна да се нормализира и за известно време фондът успяваше да придвижва навреме молбите на децата и да взима адекватни решения.



В края на миналата година обаче, правителството на БСП назначи за директор бившия си депутат Ива Станкова и нещата отново тръгнаха надолу - молбите на децата изчакваха по бюрата с месеци, а родители отново започнаха да търсят помощ от дарители. След няколко месечни опити да се задържи на власт, Станкова подаде оставка, а здравният министър обяви конкурс за мястото. Той обаче премина в сянка - разбра се единствено, че кандидатите са двама. Резултатите така и не бяха обявени, докато в един момент в менюто "контакти" на уебсайта на фонда не се появи името на Христо Аначков като директор (полето "Управление" на сайта обаче все още стои празно). Аначков беше за кратко директор на фонда преди години, но се оттегли поради здравословни проблеми, като остана в екипа. По информация на "Капитал", той не е бил сред кандидатите в конкурса на МЗ. До този момент здравният министър Таня Андреева не е обявила официално дали е назначен на поста или не.

Изключването на представителите на неправителствения сектор от взимането на решения по молбите на децата може да направи работата на фонда отново непрозрачна. Досега тези хора бяха основните двигатели за подобрения в работата на структурата и сигнализираха при проблеми. Ако поправките се приемат, освен че няма да участват в разглеждането на молбите, представителите на Обществения съвет вече ще се определят със заповед на здравния министър.

Това нововъведение може да се тълкува и като отмъщение: отговор на критиките на представители на сегашния съвет при нередностите в работата на фонда. МЗ ще определя и медицинските специалисти, които да влязат в комисията за взимане на решения по молбите. По информация на "Капитал" тези промени не са били обсъждани на срещите на работната група, изготвяща поправките, с министър Андреева.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Падна забраната обвиняеми и подсъдими да са митничари Падна забраната обвиняеми и подсъдими да са митничари

За втори път Конституционният съд ревизира промените в Закона за митниците от 2018 г., даващи нови основания за уволнение

17 сеп 2019, 669 прочитания

ABB откри нов завод за 7 млн. лв. в Петрич ABB откри нов завод за 7 млн. лв. в Петрич

В предприятието ще се произвеждат продукти ниско напрежение за електроснабдяването и електрообзавеждането

17 сеп 2019, 1226 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Агроминистерството обяви оставки във фонд "Земеделие"

Директорът на институцията и заместничката му мислят, че решението е нелегитимно

Моят все по-скъп банкер

Банките започнаха да повишават таксите, като засилване на тенденцията, която не е нова, се очаква от есента

"Шпионският" скандал: 17 мига от есента

Разследването срещу лидера на Движение "Русофили" Николай Малинов изглежда повече като за предизборна вътрешнополитическа употреба, отколкото като реален шпионски скандал с Москва

Ковачки цапа, всички му плащат

Горенето на отпадъци става с разрешението на държавните институции въпреки съмненията за спазване на еконормите

Как започва вносът на боклуци в България

Отпадъци за горене започват да се внасят в периода 2014 - 2016 г., като зад начинанието е бившият директор на "Лукойл България" Валентин Златев.

20 въпроса: Ралица Петрова

Режисьорката на "Безбог" завършва сценария към следващия си филм

Софийската Индиана Джоунс

Какво остана под паважите: за Магдалина Станчева (1924–2014) и археологията на София през социализма