Борба с облаците
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Борба с облаците

Борба с облаците

Бурята на София посочи проблемите на агенцията за борба с градушките по селата

Калина Горанова
3543 прочитания

© Надежда Чипева


Девети юли, телефонът на инж. Николай Николов не спира да звъни, а исканията на журналисти за интервю с него валят като порой. Причината изпълнителният директор на агенцията за борба с градушките да е най-търсеният човек на деня е, че подопечното му природно явление 24 часа по-рано размаза стъклата на огромен брой автомобили в столицата, изпочупи прозорци на сгради, а заради вятъра дърво дори уби човек в Борисовата градина.

Бурята предизвика редица неприятности за шофьорите. Медиите съобщиха, че автомобилните стъкла за най-масовите автомобили са свършили в специализираните пунктове в София, пред които се извиха огромни опашки със списъци от чакащи. Общите щети тепърва ще се оценяват, но се очаква те да бъдат поне 40 - 50 млн. лв., а председателят на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи Орлин Пенев посочи, че общо обезщетенията може да достигнат и 100 млн. лв. Градушка от този поразяващ тип обаче безспорно е рядкост и генерализиране и драматизиране извън рамките на претърпените щети в стил "кой е виновен, че се изсипа" едва ли е необходимо. Уроците също са ясни. Имуществото е по-добре да бъде застраховано на фона на все по-честите природни аномалии. Има още много какво да се желае за подобряването на методите за ранното предупреждаване на хората, като основната вина в конкретния случай падна върху "Националния институт по хидрология и метеорология", който не е излязъл с предупреждение за подобен тип валеж към Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението". Друг е въпросът според някои дали паниката, съчетана с опити да се спасява имущество, не би нанесла повече щети.

Софийската градушка обаче насочи вниманието към дейността на агенцията за борба с тях, която иначе не може да се похвали с много голяма популярност сред градското население. През 70-те години на миналия век една далеч по-голяма противоградова ракета от модерните такива се забива през покрива в центъра на една детска градина в Пловдив. Шансът в ситуацията е, че денят е събота. Агенцията, както вече стана ясно, не пази населените места и не можеше да спаси София.

За земеделските стопани обаче дейността на тази специфична структурата е съществена, още повече при масовото им нежелание да застраховат продукцията си (при щета фонд "Земеделие" обезщетява само ако поражението е на 100%, но не и по-малко). За последно инж. Николов е бил така търсен  през 2011 г. Тогава в района на Пловдив от градушка са поразени 4 хил. декара. "Просто я изпуснахме. Свършиха ракетите тогава", разказва той. За тази година от агенцията съобщават, че е имало щети на под 1% от покритата от тях територия. Няколко проблема обаче може и да влошат тази статистика.

Циклон с циклон не си приличат

За да се превърнат парчетата от градушката на дъжд, са необходими между 3 и 300 ракети, усмихва се Николов. "Зависи от циклона", добавя той. В пряк сблъсък с облаците са 600 души. За да се борите с ледения град, е необходимо да изкарате двуседмичен курс към агенцията, като накрая ще получите удостоверение, че сте ракетострелец. На трима ракетострелци се пада по една ракетна площадка (общо 200 на брой в страната). От 2012 г. площадките вече са електрифицирани и вече не се налага разнасянето и зареждането на акумулатори. Смените са по 24 часа, а заплащането между 400 и 450 лв. Интерес към специфичния занаят обаче има, тъй като борбата с облаците се случва на места с по-нисък стандарт. Агенцията разполага с три доплерови радара, с които сканира атмосферата, и 9 командни пункта в областите Видин, Монтана, Враца, Плевен, Пазарджик, Пловдив с два, Стара Загора и Сливен. Решаващо къде да има площадки е какви са отглежданите култури, каква е тяхната себестойност и податливостта им към градушки. Добруджа не разполага с антиград защита, защото житото е податливо на възстановяване за разлика от рисковите плодове, зеленчуци и лозя.

Инфраструктурата на агенцията покрива около  12.4 млн. дка. обработваеми земи. Това е близо една трета от общо 35 млн. декара обработваеми площи в България. От първия полигон от 1968 г. в град Съединение, поделения на агенцията не са закривани през годините. Последното разширение се случва през 2007 г., когато са изградени още 5 площадки, но според Николов защитената обработваема площ трябва да стане поне 70%.

Намерението на агенцията обаче не среща голяма подкрепа. В началото на годината тя изготвя проект за финансиране от специално създадения фонд за развитие на регионите. Целта на проекта, на стойност 11 млн. лв., е да бъде увеличена защитената територия с допълнителни 6 млн. декара (не всички обработваеми) между Хасково, Любимец и Ямбол, където се отглеждат плодове, зеленчуци и лозя, като в последните години тази територия търпи много загуби. Там е трябвало да бъдат изградени 89 ракетни площадки и 3 командни пункта. Оценителната комисия обаче преценява, че целите на проекта не влизат в приоритетите и той не е одобрен. Според изчисленията на инж. Николай Николов, ако проектът беше приет с тези 6 млн. декара, е щяло да се покрият обработваемите площи на 40 – 45%. Другият вариант е развитието да става постепенно. "Агенцията има нужда инвестиции, за да може през следващите  5 до 7 години да бъдат покрити със защита и останалите 20 млн. дка", смята той.

Ракети няма, действайте

Освен недостатъчното си покритие през тази година агенцията е изправена и пред още един проблем. Това е огромната нужда от противоградови ракети, тъй като годината се оказва една от най-наситените на ледени валежи. "За 2013 г. са обработени 727 облака, а за настоящата към 8 юли обработените облаци вече са 1138. През 2013 г. сме изстреляли 5100 ракети, а за 2014 г. те са вече 10 304", коментира Николов. Най-критичният ден за агенцията всъщност е бил през втората половина на юни, когато са изстреляни 700 ракети за един ден над територията на цялата страна. "В момента сме на минималния резерв. Последните 500 бройки ракети ги взехме директно от масите за сглобяване, като другата седмица може да нямаме", продължава Николов.  Производителите в страната са два - "Стройпроект" - Стара Загора, и "Дунарит" - Русе. В момента става въпрос за продукти на първата компания поради летния сезон, по-високите облаци и нуждата от по-далекобойни ракети. Търсенето обаче е голямо и от други държави, като Молдова например. "Фирмата работи на трисменен режим от началото на сезона и не смогват", коментират от агенцията.

Проблемът е и в намирането на средства за закупуване на допълнителни ракети. Въпросът с финансирането на агенцията от време на време излиза на дневен ред. Обсъждана е идея тя да се финансира от застрахователите. "Няма практика в света застраховател да участва в борбата с градушките освен в Аржентина, тъй като там застрахователната агенция е собственик на милиони декари, на които се отглежда тютюн", обяснява инж. Николов. Друга идея предвижда разходите да бъдат поделени между държавата и събирателен фонд от земеделските производители, но това също е трудно осъществимо, тъй като сред тях и сега не са популярни застраховките. Така издръжката е поверена на държавата. Заплатите и оперативните разходи на агенцията за 2014 г. например са 6.1 млн. лв., а закупуването на противоградовите ракети става по друго перо. За 2013 г. бюджетът за "муниции" е бил малко над 3.4 млн. лв. Тези средства се заделят от бюджета на министерството. "Тази година, въпреки че започнахме с най-голям брой за последните 5 години - 9200, се наложи да направим на два пъти корекция", коментира Николов. Веднъж 2.5 млн. лв. и втори път 1.2 млн. лв. ден след градушката. Просто такава е годината - градоносна.

Девети юли, телефонът на инж. Николай Николов не спира да звъни, а исканията на журналисти за интервю с него валят като порой. Причината изпълнителният директор на агенцията за борба с градушките да е най-търсеният човек на деня е, че подопечното му природно явление 24 часа по-рано размаза стъклата на огромен брой автомобили в столицата, изпочупи прозорци на сгради, а заради вятъра дърво дори уби човек в Борисовата градина.

Бурята предизвика редица неприятности за шофьорите. Медиите съобщиха, че автомобилните стъкла за най-масовите автомобили са свършили в специализираните пунктове в София, пред които се извиха огромни опашки със списъци от чакащи. Общите щети тепърва ще се оценяват, но се очаква те да бъдат поне 40 - 50 млн. лв., а председателят на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи Орлин Пенев посочи, че общо обезщетенията може да достигнат и 100 млн. лв. Градушка от този поразяващ тип обаче безспорно е рядкост и генерализиране и драматизиране извън рамките на претърпените щети в стил "кой е виновен, че се изсипа" едва ли е необходимо. Уроците също са ясни. Имуществото е по-добре да бъде застраховано на фона на все по-честите природни аномалии. Има още много какво да се желае за подобряването на методите за ранното предупреждаване на хората, като основната вина в конкретния случай падна върху "Националния институт по хидрология и метеорология", който не е излязъл с предупреждение за подобен тип валеж към Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението". Друг е въпросът според някои дали паниката, съчетана с опити да се спасява имущество, не би нанесла повече щети.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK