С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
  • K:Reader - изданията
30 11 юли 2014, 17:07, 16547 прочитания

Финансовият цензор

В опит да прикрие бездействието си, КФН започна саморазправа с медиите

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
"Тази седмица има доста хора, които са предупредени с протоколи. Дали от тях ще има задържани, ще видим тепърва. Те са предупредени, че това, което извършват, е престъпление - фейсбук публикации, есемеси, имейли, които се разпространяват". Така през седмицата вътрешният министър Цветлин Йовчев отчете работата на службите в разкриването на организаторите на атаката срещу банковата система.

Тезата за заговор срещу банките (всъщност само срещу ПИБ, защото в случая с КТБ държавата е от страната на атакуващия) беше лансирана от самите правоохранителни органи още в първите дни на кризата около Първа инвестиционна банка, но вече няколко седмици институциите така и не успяват да представят каквито и да било доказателства, които да я подкрепят.


Въпреки това финансовите регулатори, които през седмицата трябваше да признаят, че са проспали източване на 3.5 млрд. лева, прегърнаха конспиративната теза за организирана атака. Тя се оказа много удобна и позволи на БНБ и Комисията за финансов надзор да прикриват действията (и бездействията си) зад забраната за разпространяване на слухове, които уж застрашават стабилността на системата.

Все в този дух вече близо две седмици от централната банка и финансовото министерство отказват да дадат информация за механизма, по който на ПИБ беше отпусната държавна помощ. А настояването, че става въпрос за публични средства и съответно тази информация трябва да е публична, се посреща с враждебни неофициални коментари, че питането едва ли не застрашава валутния борд.

Този стил ескалира до степен преди седмица БНБ да предложи, а ДПС да внесе в парламента промени в Наказателния кодекс, които на практика целят криминализирането на всяка критика срещу финансова институция, независимо дали е базирана на вярна или невярна информация.



Въпреки че все още текстовете не са приети, службите заляха съда с искания за разкриване на трафични данни на хора, които са коментирали ситуацията и международното положение в интернет или да изпращат sms-и.

Една институция, която също носи вина за проспиването на източването на КТБ, се открои с особена активност. Потъпквайки базови норми на международната закрила на човешките права и свободата на словото, ръководената от Стоян Мавродиев Комисия за финансов наздор (КФН) влезе в ролята на финансов цензор.

Дай си източника!
През седмицата в редакцията на "Капитал" бяха получени две писма, подписани от зам.-председателя на КФН Николай Попов.

В първото финансовият надзор иска информация за статията от последния брой на вестника "Паниката е по-голяма от проблема". В писмото под угрозата от глоба се дава тридневен срок да се отговори на въпроси за това кой е източникът на "Капитал" и по какъв начин е водена комуникацията с него: "интервю, личен разговор, телефонен разговор, e-mail или друг начин". Искат се и доказателства за разговора.

Второто писмо на КФН е адресирано персонално до Галя Прокопиева, която е изпълнителен директор на "Икономедиа" (дружеството, издател на "Капитал"). Регулаторът отново иска разкриване на източниците на информацията, но този път не за някоя публикация, а за... статус, който тя е написала във facebook.

Исканията на КФН са опасен прецедент. "Преследването за слово може да бъде само за съзнателно разпространяване на невярна информация и в никакъв случай за изказване на критично мнение по отношение на държавните институции и тяхната работа. И журналистите не могат да бъдат задължени да разкриват източниците си, освен ако не става въпрос за тежко умишлено престъпление, което не може да бъде разследвано по друг начин. Всичко друго е възможно най-бързият път към пълното разрушаване на доверието в институциите и създаване на почва за постоянна финансова нестабилност", коментира адвокатът правозащник Йонко Грозев.

Неговият колега, ръководителят на правния екип на Програма "Достъп до информация" Александър Кашъмов коментира, че писмата на финансовия надзор влизат в тежка колизия с Европейската конвенция за правата на човека, която е част от националното законодателство и се прилага с предимство пред нормите на вътрешното право, които й противоречат. Той цитира практика на Съда в Страсбург, според която невъзможността да бъде запазена анонимността на защитените източници би довела до липса на доверие в медиите, а така те не биха могли да получават информация и да изпълняват функцията си на "обществен страж".

Злоупотребата с власт от страна на КФН е отличен пример за това как институциите могат да се възползват от всяко рестриктивно законодателство, подобно на предлаганата и БНБ промяна в наказателния кодекс.

Ръководителят на КФН отдавна води лична битка с "Капитал" заради критични публикации на вестника към него. Миналата година, в лично качество, той се опита да заведе дело срещу фирмата издател на "Капитал" с мотив, че е уронено доброто му име. Софийският градски съд обаче прекрати процеса без въобще да го насрочи за разглеждане. Писмата от последната седмица, макар и формално подписани от зам.-председателя на комисията Николай Попов (в чийто ресор "Надзор на инвестиционната дейност"), са начин за саморазправа от страна на Мавродиев, уж под формата на защита на финансовата система от слухове.

Не, не е от глупост
Освен че прикрива собствената си несъстоятелност и споделената отговорност за фалита на Корпоративна търговска банка (КФН следи като регулатор публичните компании и е органът, който трябва да предпазва акционерите от злоупотреби), с действията си КФН иска да накаже тези, които критикуват бездействието й.

А на практика по закон комисията може съвсем свободно и самостоятелно да направи проверка на всяко публично дружество, без значение че това е банка. Когато тя е и инвестиционен посредник, има същите права. За повишаване на координацията с БНБ пък може да иска целеви и съвместни проверки, когато има съмнения за проблеми в дадената банка,която й е поднадзорно лице.

"Реакцията на институциите на кризата с двете банки е силно обезпокояваща", коментира още адвокат Грозев и допълва: "Стреля се по вестоносеца. Вместо институциите да погледнат критично към себе си и да отговорят на въпроса защо има такива критично ниски нива на доверие към институциите и регулаторните органи в частност, те с дружни усилия решиха да запушат устата на всеки дръзнал да ги критикува. С такива мерки не се повишава довереие. Резултатът ще е точно обратният. Санкциите за злонамерено подкопаване на доверието във финансовите институции не могат да се отклоняват от установените гаранции за свобода на словото в едно демократично общество."

Поведението на комисията създава прецедент за заплаха срещу абсолютно всеки, който си позволи да критикува работата му или дори само да спомене името на която и да било банка. От комисията твърдят, че и срещу други медии са предприели подобни действия, но данни за това няма.

Ако гестаповският подход на КФН остане без санкция, регулаторът ще бъде поощрен да продължи в същия дух. А комисията едва ли ще остане единствената институция, която влиза в ролята на цензор.

Представете си какво би се случило, ако парламентът приеме предложените от БНБ промени в Наказателния кодекс. Предвидените тежки наказания развързват ръцете на службите. Те ще имат възможност да искат прилагането на специални разузнвателни средства - да подслушват и следят по подозрение, че някой има намерение да каже нещо, без значение вярно или невярно, за произволна финансова институция.

Тогава искането, придружено със заплахи, за разкриването на източници на информция, което само по себе си е скандално, ще изглежда като невинна институционална закачка.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Полфрийман е свободен да напусне Бусманци, но не и България 1 Полфрийман е свободен да напусне Бусманци, но не и България

Според дирекция "Миграция" той има забрана да напуска страната от 2011 г., която обаче трябва да е отпаднала автоматично

15 окт 2019, 659 прочитания

Вечерни новини: България е против санкции срещу Турция, Борислав Михайлов подаде оставка 1 Вечерни новини: България е против санкции срещу Турция, Борислав Михайлов подаде оставка

И още: Слави пуска телевизия "7/8TV"; Франция блокира Северна Македония и Албания за ЕС; БНБ разреши на Пощенска банка да погълне "Пиреос"

15 окт 2019, 918 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Един за всички

Въвеждането на един учебник по всеки предмет ще доведе до монопол на държавата и некачествено образование

Ново време за "Славянска беседа"

Двама френски предприемачи са купили 2 хил кв. м за близо 3 млн. евро, за да направят офиси и споделено простраство

Формулата на Манолова: кмет-омбудсман

Обещанието за допитване до хората по всички важни въпроси носи предизборни дивиденти, но и рискове от прекомерни очаквания и блокажи

Борис Бонев: между гражданите и политиката

Единственият непартиен кандидат се бори за гласове с малък бюджет и без подкрепа от партийни структури

София: този път има интрига

За пръв път от над 10 години в София се води истинска политическа кампания. "Капитал" прекара по един ден с четиримата основни кандидати, за да види отвътре как те се борят за гласовете на софиянци

В Белград, на чисто

С изложбата The Cleaner Марина Абрамович показва творчеството си в родния Белград след 44-годишно отсъствие