С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
54 12 юли 2014, 17:43, 41001 прочитания

Широко затворени очи

Как гуверньорът на БНБ Иван Искров винаги се оказваше удобният банкер за всяка власт

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
"КТБ не е фалирала банка. Хората трябва да бъдат спокойни за своите депозити. Стига сме създавали страхове!" Датата е 20 юни. Гласът на видимо смутения управител на БНБ Иван Искров, който за първи път от години се появява на живо по БНТ, се извива нагоре и достига почти до фалцет. Няколко часа по-рано ръководството на БНБ спешно е взело решение да постави под "специален надзор" четвъртата по големина банка в България, която е декларирала, че вече не може да обслужва своите плащания поради масирано теглене на депозити. Седмица по-късно упражнението пред камерите се повтаря, но този път Искров изчита суха декларация срещу разпространителите на зловредни слухове по адрес на ПИБ – третата по големина банка в България.

Събитията около проблемните банки в България се развиха с главоломна скорост през последните три седмици. Неубедителната реакция на централната банка по време на атаката срещу КТБ, както и подкрепата на Искров и ключовите хора около него за решението да се затворят всички банки след паниката около ПИБ фокусираха вниманието върху гуверньора на БНБ. На практика обаче те са само финалният акорд на процес, който тече от години и за който многократно е предупреждавано (повече по темата – на стр. 8). И именно Иван Искров и подопечният му "Банков надзор" са институциите, които трябваше да видят проблема навреме и да намерят правилното решение. В сегашната банкова драма за жалост централната банка не можеше да бъде решението, защото всъщност е част от проблема. И отговорността за това в голяма степен е на Искров - управителят на БНБ, който попадна в ръководството й от политиката, а преди това и от банковия сектор. И волно или неволно не успя да скъса напълно връзките, които му помогнаха да заеме този пост, а и да се противопостави на най-вредната част от задкулисието.


Искрено за Искров

За широката общественост юнските телевизионни изяви на Искров вероятно са били първият сблъсък "лице в лице" с човека, който седи начело на централната банка. Той заема този пост вече втори пореден мандат и умело лавира между различните политически интереси, като реално е избиран от три различни правителства. Може да се каже също така, че съдбата като че ли по-скоро е била благосклонна към него през тези близо 11 години. На практика случващите се в момента събития около КТБ и ПИБ са първото видимо сериозно изпитание за централния банкер, за неговия екип и най-вече за здравината на техните нерви. Това от своя страна означава или че българската банкова система наистина е била много стабилна през последното десетилетие, или че Искров досега е бил голям късметлия, като замитаните под килима проблеми при надзора не са изскачали от другата страна. Изненадващото образуване на досъдебно производство точно срещу подуправителя на БНБ и ръководител на "Банков надзор" Цветан Гунев, за което изтече информация два дни преди затварянето на КТБ, обаче като че ли накланя везните в полза на последната теза. Макар и по всичко да личи, че таймингът на акцията е част от планирана акция срещу КТБ, тя е базирана именно на факта, че БНБ системно си затваряше очите за лошите практики в част от банките с местни собственици. При всички положения върху плещите на Иван Искров падна нелеката задача да покаже недвусмислено, че турбуленциите около КТБ и ПИБ не са предвестник на криза в целия банков сектор.

Относително добрата новина е, че с годините Искров успя да изгради около себе си стабилен екип в централната банка, който би трябвало да е подготвен за събития като случващите се в момента. Погледнато в личностен план, може да се каже, че сегашният управител на БНБ е доста противоречива фигура. От една страна, той действително е икономически и банков специалист – завършва "Финанси и кредит" в УНСС през 1992 г., работи като хоноруван преподавател в същия ВУЗ, а след това е приет с конкурс в управление "Банков надзор" на централната банка, където до 1997 г. последователно заема позициите експерт, инспектор и старши инспектор (което предвид банковата криза от 1996 г. може и да не е атестат за идеално свършена работа от цялата тогавашна централна банка). От друга страна обаче, възходът му до управител на БНБ вероятно нямаше да се случи без сериозните политически протекции, с които през годините се ползва. И които с времето претърпяват многократни, често странни метаморфози. На практика той е първият висш член на политическа партия, който оглавява централната банка след 10 ноември 1989 г. Което самият Искров не отрича, но уточнява, че първо се е доказал като специалист в банковия сектор, след което е влязъл в политиката, а не обратното.



За пръв път Искров попада в обществените прожектори с идването на НДСВ на власт. Годината е 2001 г., а 34-годишният царски депутат е избран за председател на бюджетната комисия в парламента. Малко известно е обаче, че НДСВ не е първия политически трамплин на Искров. Тогавашни функционери от СДС си спомнят, че неговата партийна кариера всъщност тръгва от регионалната структура на БЗНС в Златица. Там Искров е забелязан от лидера на земеделската партия Петко Илиев, който впоследствие го представя на синия вицепремиер Александър Божков. Така по времето на служебното правителство на Стефан Софиянски бъдещият гуверньор на БНБ е назначен за зам.-управител на все още държавната банка ДСК.

Синият финансов министър Муравей Радев също си спомни, че е заварил Искров като член на управата на спестовната каса. Той обаче не успя да се сети каква точно е била причината за изненадващото освобождаване на банкера през 1999 г. Стенограмата от дебатите около преизбирането на Искров през 2009 г. все пак хвърлят малко повече светлина по въпроса. Според изказване на депутата от БЗНС Георги Пинчев именно Муравей Радев е сложил точка в синята партийна кариера на бъдещия гуверньор. "Когато по време на 38-ото Народно събрание един финансов министър си позволи да го уволни от заместникпредседателското място в ДСКаса, аз бях вероятно единственият народен представител, който отиде при този финансов министър – Муравей Радев, да протестира и да му кажа, че върши груба грешка. Позволете ми за политическия момент, който ще възпроизведа – министърът стана от стола си, погледна ме със сините си очи и ми каза: "Господин Пинчев, знаете ли, че Вие сте дошъл да защитавате един комунист?" Аз му казах: "Господин министър, аз съм дошъл да защитя един перфектен специалист в областта на финансите", казва Пинчев от трибуната на парламента. Няколко източници от сините среди обаче уточниха, че нареждането за отстраняването на Искров всъщност е дошло от самия Иван Костов. Лидерът на СДС бил бесен, защото зам.-управителят на ДСК самоволно отпуснал кредит на Росексимбанк на покойния бизнесмен Емил Кюлев, с който той имал намерение да приватизира активи на фалиралата Балканбанк.

Синият банкер пожълтява

След напускането на сините редици Иван Искров някак логично започва работа в Росексимбанк. Там заема поста изпълнителен директор в продължение на две години, преди да стане един от съучредителите на царската партия НДСВ.

От дистанцията на времето и въпреки че е бил против неговата кандидатура за гуверньор, бившият син финансов министър Муравей Радев се изказва по-скоро уважително по адрес на своя политически опонент. "Като председател на бюджетната комисия много бързо навлезе в материята. За няколко месеца натрупа достатъчно познания", разказа за "Капитал" Радев. "Работеше от сутрин до вечер. Не се включваше много в политическата дейност на групата. Беше фокусиран предимно върху комисията и беше много отдаден", спомня си и депутатът от НДСВ Владимир Дончев. По това време Искров се движи с групата на лондонските юпита. Единствен негов потенциален конкурент за поста в БНБ е бил Милен Велчев, който обаче по това време вече е избран за финансов министър. Това обстоятелство отваря широко вратите пред Искров към най-висшия пост в централната банка.

"Когато се заговори, че ще става гуверньор, бях твърдо против. Управителят на БНБ трябва да е деполитизиран. Исках управляващата партия да не повтаря грешките от миналото. Освен това Искров беше за по-агресивно управление на паричния резерв", разказва още Муравей Радев. Но уточнява: "Впоследствие опасенията ми по-скоро не се сбъднаха. Той стана приемлив, да не кажа добър, централен банкер."

Първият избор на Искров за управител на БНБ се случва през есента на 2003 г. след дълги, мъчителни и безплодни консултации между политическите сили. Патовата ситуация принуждава предишния управител Светослав Гаврийски да продължи да заема поста три месеца след изтичане на неговия 6-годишен мандат. На 10 октомври НДСВ изненадващо вкарва точката в дневния ред на парламента и прокарва кандидатурата на младия царски икономист с подкрепата на ДПС. Източници от царската партия твърдят, че не е имало някакъв особен пазарлък с Ахмед Доган по темата, тъй като по това време тежестта на ДПС не е била толкова голяма, колкото в момента.

Десницата прави отчаян опит отново да лансира за поста предишния управител Гаврийски, акцентирайки върху експертните му качества и върху факта, че на него дължим успешното въвеждане на валутния борд и бързата и безболезнена деноминация на българския лев. Политическата конюнктура обаче надделява и Искров е наложен на поста силово. Според негови съпартийци решаваща роля изиграва фактът, че той не се е конфронтирал директно с нито едно от лобитата в царската партия, че явно е имал ясни лични цели и ги е преследвал добре. "Ще се опитам да подчертая трите ключови думи, с които ще се постарая да се запомни работата ми като управител на БНБ: независимост, прозрачност, предвидимост", обявява Искров веднага след избора му. За надпартийност обаче трудно може да се говори, тъй като по това време той е третият човек в йерархията на НДСВ след Симеон Сакскобургготски и Пламен Панайотов.

Равносметката за 11-те години управление в по-важни събития и факти изглежда някак не особено наситена: нито един издаден лиценз за банка "на зелено", една затворена банка. Неофициално се знае за две санирани банки и една спасена с държавни пари. През 2005 г. (първия мандат) Искров затвори Международна банка за търговия и развитие - една от най-малките тогавашни банки с български собственици, които поради вътрешно неразбирателство доведоха финансовата структура до неплатежоспособност. Благоприятните фактори в случая с този отнет лиценз са, че всичко се случи във време на икономически възход, че банката е достатъчно малка, за да не направи впечатление, а освен това нямаше предварителна подготвителна медийна и прокурорска шоупрограма.

Първият мандат на Искров в БНБ е относително спокоен най-малкото защото по-голямата част от него преминава в периода на относителен икономически възход на България до около 2008 г. Въпреки че е откровено политическо назначение, новият гуверньор не се хвърля прави революционни промени или пък масови политически чистки в централната банка. По това време той привлича за свой съветник Калин Христов, който впоследствие израсна до подуправител и служебен финансов министър. Хората от банковите среди твърдят, че именно Христов е стратегическият мозък, на който гуверньорът на БНБ винаги в най-голяма степен е разчитал.

По време на икономическия ръст БНБ (до голяма степен и под давлението на МВФ) успява да запази консервативна политика по отношение на заемите и сдържа желанието на банките за по-агресивна кредитна експанзия. Това в крайна сметка се оказва стратегически правилна политика, която в някаква степен ограничава щетите от идването на икономическата криза и спукването на имотния балон. Трябва да се отбележи обаче, че някъде към края на първия мандат на Искров (в периода около 2008-2009 г.) се появяват първите индикации, че безметежният период в БНБ няма как да продължи вечно. Тогава постепенно започва концентрацията на държави средства в няколко подбрани банки с български собственици, сред които е и затворената преди три седмици КТБ. Надзорът на централната банка обаче не взема отношение по въпроса.

Консерватизмът на управителя и на централната банка, типичен за всеки банков сектор, за жалост постепенно се трансформира в информационно ембарго, оправдавано с чувствителността на тематиката. Това се пренесе и върху целия сектор, като в някои случаи е работещо, в други - не. Така в пълна тишина БНБ успява да санира две банки (несъществуващите вече ДЗИ банк и Стопанска и инвестиционна банка) само с инструментите и механизмите на надзорните регулации и мерки. За това се разбира години по-късно и се говори неофициално. През това време двете банки са продадени успешно на нови собственици. Една друга неофициална акция, за която не се говореше, когато се правеше, а информацията изтече случайно, беше спасяването на ПИБ през 2008 г. Тогава БНБ и държавата мълчаливо й осигуряват ликвидност и тя преодолява кризата. Тогава обаче никой нищо не каза, дори официалната реакция на регулатора закъсня с няколко дни. Тази тенденция на мълчаливост се забелязваше и по време на кредитния бум, когато се налагаха кредитните тавани и ограничения на банките, като съобщенията идваха от съвместните пресконференции с МВФ.

Тоталната еманципация

Преди да се стигне до всичко това обаче, през 2006 г. НДСВ губи изборите и престава да е първа политическа сила. На власт идва т.нар. тройна коалиция между БСП, НДСВ и ДПС. Следвайки своята склонност да не се обвързва пряко и еднозначно с нито една враждуваща политическа фракция, Искров успява да се адаптира и към новата среда. Така в края на управлението на трите партии той отново е лансиран за гуверньор като консенсусна кандидатура, този път и с участието на БСП. В замяна Искров номинира за подуправител на централната банка смятания за червен икономист и светило в областта на финансовата теория проф. Николай Неновски. Цената на подкрепата от ДПС не е публично известна.

Повторното назначаване на Искров вкарва депутатите в заплетен политически казус, тъй като се случва четири месеца преди изтичането на 6-годишния мандат на гуверньора. Парламентарната опозиция веднага реагира изключително остро, тъй като по закон изборът трябва да се случи не по-рано от три и не по-късно от два месеца преди крайната дата. "Такъв вид избори са абсурдни! Те показват прекалена политическа целесъобразност, а не институционален разум, от една страна. Второ, хвърлят сянка върху професионализма на всеки човек, който е предложен за съответната позиция. В случая става дума за господин Искров, който в последните години е защитавал името на банката, на управител на банката и се е старал да удържа тази позиция професионално", обявява депутатът от Демократическата партия Веселин Методиев. И добавя, че по тази логика тройната коалиция създават прецедент и спокойно могат да назначат Искров за още един мандат, считано от 10 октомври 2015 г. Управляващите от своя страна твърдят, че въпросните срокове са препоръчителни. Резултатът е, че те все пак преизбират централния банкер преждевременно, за да се подсигурят, в случай че паднат от власт. Което всъщност и става, когато няколко седмици по-късно ГЕРБ печели парламентарните избори.

Първоначално лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов заклеймява преизбирането на Искров като незаконно и се зарича да го ревизира. После обаче променя мнението си и решава да го остави. Според различни източници Борисов е бил убеждаван да запази Искров от председателя на парламентарната група Искра Фидосова и от управител на една от големите банки.

Въпреки решението на Борисов обаче във въздуха продължава да виси със страшна сила казусът с легитимността на Искров, гласуван в разрез с разпоредбите на закона за БНБ. На теория това би могло да се превърне в сериозен проблем във всеки един момент от 6-годишния му мандат, особено в случай че гуверньорът трябва да постави под специален надзор някоя закъсала банка. Затова в края на август 2009 г. събитията претърпяват поредния неочакван обрат и Искров... подава оставка. На практика обаче това е само стратегическа маневра. Още същия ден ГЕРБ внася проекторешение за преизбирането му. Това обаче не се отнася за лансирания от тройната коалиция подуправител Николай Неновски, който е отстранен. За неговото място Искров този път номинира своя съветник Калин Христов.

"Във всички случаи ще водим разговори с управителя на БНБ Иван Искров", казва лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов още в нощта след изборната си победа. Какво точно са си говорили и са се разбирали, можем само да гадаем. Неоспорим факт е обаче, че по времето на Борисов концентрацията на държавни пари в избрани банки като КТБ не само че не спира, а дори претърпява истински бум. Така индиректно БНБ до голяма степен сама отглежда финансовите чудовища, с които трябва да се бори в момента.

Периодът след идването на власт на ГЕРБ се оказва по-динамичен за БНБ - в рамките на пет години се налага два пъти подкрепянето на една и съща банка (ПИБ); международната финансова криза и преките й ефекти върху сектора тук създават реална опасност от "зараза" през банките майки в Западна Европа; налага се труден баланс между надзорна строгост и затегнат работен режим в криза, което води до проява на повече от необходимата снизходителност към прегрешенията в сектора. Може би най-впечатляващи са двете влизания на прокуратурата в централната банка в рамките само на една година - август 2013 г. заради сделката за печатницата на БНБ и юни 2014 г. с обвинението в престъпление по служба на ключовия подуправител, ръководещ "Банков надзор", Цветан Гунев.

Вторият мандат на Иван Искров се характеризира с няколко отличителни белега. Единият от тях е още по-категорично следваната линия на неговорене с обществото от страна на ръководството на БНБ. Превръщайки се в бастион на мълчанието, централната банка като че ли забрави за отговорността си пред данъкоплатците и че отговорното говорене не е равнозначно на криене на информация. Тази линия на поведение продължи и в критичния близо месец със събитията около КТБ. С мълчание или нервни изказвания регулаторът на практика не успя да внесе достатъчно успокоение. А когато ясно си пролича, че проблем все пак има, БНБ просто се опита да криминализира говоренето за банките (на стр. 16). Последното някак не се вързва с първоначално декларираните от Искров принципи за "независимост, прозрачност и предвидимост".

С годините също така Искров като че ли започва да приема твърде лично каузата на БНБ и позицията си на гуверньор. В стремежа си да опази независимостта на централната банка на всяка цена например той открито се противопостави на влизането на страната ни в единния европейски банков надзор. "Ние сме против присъединяването на България към банковия съюз на еврозоната на този етап. Когато се иска ограничаване на националната компетентност и прехвърляне на права, трябва да се говори и за отговорности. От обявените преди няколко дни предложения на Европейската комисия обаче става ясно, че едно присъединяване на България към така замисления банков съюз ще се сведе главно до едностранното прехвърляне на значителен национален суверенитет към Франкфурт и Брюксел, без обаче в замяна страната ни да получи нищо", обявява Искров през есента на 2012 г. при откриването на учебната година в УНСС. Две години по-късно позицията и на централната банка, и на правителството продължава да е същата. Единият банков надзор още не е доизграден и дори и да се бяхме включили, сега нямаше ЕЦБ да надзирава КТБ. Със сигурност обаче стиковането с Франкфурт щеше доста да подобри надзорните практики в БНБ и при добро стечение на обстоятелствата може би сега нямаше да гледаме смешно-страшния театър около спасяването на КТБ и ПИБ. И гуверньорът на централната ни банка може би нямаше да се поти почти безпомощно пред телевизионните камери.

По темата работи и Валентина ИЛИЕВА
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вечерни новини: Само три строителя за детската болница за 100 млн. лв., ВСС се прицели в Лозан Панов Вечерни новини: Само три строителя за детската болница за 100 млн. лв., ВСС се прицели в Лозан Панов

И още: Ердоган постави условия за примирие с кюрдите в Сирия; Ще има ли сделка за Brexit; Масови протести в Барселона заради осъдените сепаратисти

16 окт 2019, 1155 прочитания

Полфрийман е свободен да напусне Бусманци, но не и България 1 Полфрийман е свободен да напусне Бусманци, но не и България

Според дирекция "Миграция" той има забрана да напуска страната от 2011 г., която обаче трябва да е отпаднала автоматично

15 окт 2019, 2241 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Най-големите обществени поръчки през седмицата

Още от Капитал
Формулата на Манолова: кмет-омбудсман

Обещанието за допитване до хората по всички важни въпроси носи предизборни дивиденти, но и рискове от прекомерни очаквания и блокажи

София: този път има интрига

За пръв път от над 10 години в София се води истинска политическа кампания. "Капитал" прекара по един ден с четиримата основни кандидати, за да види отвътре как те се борят за гласовете на софиянци

Предизборният "Route 66" на арх. Игнатов

Според кандидата на "Демократична България" електронното управление на София ще реши два ключови проблема - с бюрокрацията и с корупцията

Кеч с корупцията

За близо две години съществуване антикорупционната комисия не само не постигна резултати, но и създаде корупция

20 въпроса: Здравко Петров

Урбанистът познат от "Исторически маршути" издаде книга, която обединява две от архитектуните разходки

Надежда за "Ирина"

Режисьорката Надежда Косева преплита темите за женската сила и клаустрофобията на малкия град в новия си филм

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10