С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
107 13 юли 2014, 15:55, 27736 прочитания

Защо не трябва да се покрият всички депозити в КТБ

Залогът е интересът на гражданите срещу интереса на политиците

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Кой сега да плати за колосалното източване в Корпоративна търговска банка? В следващите дни политиците от най-големите партии ще трябва да вземат това решение, при това без да знаят точно колко ще е крайната сметка (дупката след ликвидацията на банката), но някъде между 2 и 4 млрд. лв. – гигантска сума, равняваща се 2-3 пъти годишни бюджет на град като София.

Ето как изглеждат нещата. В КТБ са заключени (и частично похарчени) парите на:


-          Граждани - около 3.9 млрд лв.
-          Частни фирми - около 800 млн. лв.
-          Държавни дружества, ведомства, общини, фондове – 440 млн. лв.
-          Професионални инвеститори, финансови институции, вкл облигационери – 500 млн. лв.

От всички тези суми са гарантирани вложенията на всяко едно лице до 196 хил. лв., което общо прави 3.6 млрд. лв. на граждани, частни и държавни фирми, ведомства и т.н. Числата са приблизителни и отчитат около 1 млрд. лева вече изтеглени от вложители на банката преди затварянето й, както и 660 млн. лева собствен капитал .

Според актуалното законодателство това, което би трябвало да се случи, е фондът за гарантиране на влоговете да покрие сумата от 3.6 млрд. лв. Всичко над нея би трябвало да изчака процедурата по несъстоятелност, по време на която да се съберат вземания и да се разпродадат активи на банката. Каквото се събере, трябва да бъде разпределено между за всички останали кредитори и депозанти и фонда за влоговете по законовия ред.  



В петък обаче БНБ предложи на политиците друго решение – данъкоплатците да поемат цялата сметка и да бъдат покрити всички задължения на КТБ, като за целта ще се въведе специално законодателство. Правилно ли е това?

Нека първо сравним кое колко ще струва.

В първия вариант фондът за влоговете ще плати с колкото разполага – 2.1 млрд. лева, а с публични пари, тоест на данъкоплатците, ще трябва да се покрие разликата от 1.5 млрд. лв, което прави по 214 лева на всеки българин. Част от тези суми може да бъде възстановена от разпродажбата на активите на банката, дори частично да покрие загубата на вложителите от останалите редове.

Във втория вариант държавата, тоест пак данъкоплатците ще трябва да подготвят веднага налични близо 5 млрд. лв.  (вече по 714 лв. на всеки българин), в случай, че всички на които е обещано, поискат да си изтеглят парите. Така данъкоплатците, а не големите вложители в този случай, ще са тези, които ще чакат да бъдат компенсирани, ако въобще това е възможно, когато се види какво ще се събере в масата на несъстоятелността.

Защо БНБ предлага втория вариант, вместо първия и защо някои политици са склонни да подкрепят това? Има вероятно няколко аргумента. Вероятно, защото нито един от тях засега не е изказан публично от която и да е институция и защото до един са неудобни.

1.     Страхът, че големите вложители, когато видят какво се случва с КТБ, ще си изтеглят парите и от други банки, за които има съмнения, че не са управлявани добре. Причината за това недоверие би дошла от току-що разбилата се мантра, че банков надзор гарантира спазването на добри практики и опасението, че КТБ не е изолиран случай.

2.     Осъзнаването, че в КТБ освен пари на граждани и частни фирми, са затворени и средства на общини, ведомства и държавни и общински предприятия, загубата на които ще предизвика верижни бюджетни (пак на данъкоплатците), но и политически проблеми. Например голям депозант - с 80 млн. лв., е "Топлофикация-София". Какво правим, биха се запитали политиците и с лекота биха предпочели да "разхвърлят" сметката между всички български граждани. Защото иначе ще трябва да се обясни защо и по каква финансова логика това дружество е сложило "всичките си яйца" в една продънена кошница. Много такива бомби ще гръмнат, много по-голям кръг от политическия шлейф ще трябва да понесе отговорност.

3.  Допускаме (на база някои факти и трупано знание), че немалко "приятели на властта", такава, каквато я познаваме от последните 2-3 правителства, имат депозити в КТБ. Говорим за представители на съдебната система, политици, приятелски и подкрепящи интелектуалски кръгове, пискливи телевизионери от TV7. И изборът съответно е: по-добре да се покрие, отколкото всички тези хора да плачат по медиите като Вежди Рашидов.

4.  Във варианта, който предлага БНБ - всички пасиви и здравите активи в одържавяваната "Креди агрикол", дъщерна банка на КТБ -  разпореждането и с активите, и с пасивите ще остане заключена тайна между тези, които ще бъдат назначени като управители на въпросната банка. Чрез предвидените в момента законови механизми – синдици, назначавани от съда, представители на фонда за влоговете (където влияние имат останалите банки, които правят отчисления), гражданите ще останат изолирани и така може никога да не научат цвета, размера и броя на лапите на кучето, заровено в КТБ.

Публичният интререс обаче е различен.

И в негова защита гражданите имат цял набор от аргументи, които накланят в полза на първото решение:

1. Правилата са ясни. Има добре описана законова процедура по несъстоятелност на банки. Всички са предупредени, че само влоговете до 100 хиляди евро са гарантирани от държавата. Останалите да са му мислили и да са спазвали старите максими за диверсификация на риска (яйцата в повече кошници) и търсенето на баланс между доходност и риск.

Тук се засяга големият философски, но и практически въпрос за стимулите, които се залагат, и според които икономическите агенти се държат по един или друг начин. Ако утре всички вложители чуят, че в КТБ всичко изпито ще бъде платено, другият път всеки мустакат банкер, който ако и да не вдъхва много доверие (защото повечето хора имат вкоренен усет за измамници) им предложи примамливи лихви, те няма и да се замислят. В крайна сметка, не рискуват нищо.

Шефовете на държавни фирми ще са по-склонни срещу някой рушвет да хвърлят всичко в една банка. Банкерите по-спокойно ще дават лихви и ще отпускат вътрешни заеми. Одиторите със същата лекота ще заверяват фалшиви баланси.

С две думи, решението, което БНБ предложи на политиците в петък, дългосрочно ще създаде повече предпоставки за корумпиране и прогниване на системата. А тази система в момента, в огромната си част е здрава и базирана на по-добри практики. По-долу отново ще стане въпрос кой вариант колко ще струва на данъкоплатците – цената на грешните стимули трябва да се има предвид.  

2. Създаването на извънредно законодателство само по себе си е лош прецедент. Не бива да се съсипват правилата, които в този случай са качествени – правени след голямата банкова криза през 1996г. с помощта на международни институции, само за да се замаже някакъв конюнктурен проблем. В този смисъл искането на гуверньора на БНБ да получи повече власт в надзора също противоречи на логиката, залегнала в сегашното законодателство и е крачка назад, към колективната отговорност. И до момента Иван Искров имаше всички възможности на света да се намеси в КТБ, ако пожелае, но не го направи.

3. Няма как по чист и безспорен начин БНБ или бъдещите директори на "Креди агрикол" да разделят свързаните с Цветан Василев фирми, за които беше обявено, че няма да бъдат компенсирани, от другите вложители. БНБ досега се правеше, че не може да доказва свързаност, как ще го гарантира за в бъдеще? Евентуалните вложители около Пеевски и политическата клиантела как ще се третират? Скарани са с Цветан Василев и вече не са свързани, значи да им се изплатят депозитите и да не им се одържавят активите?

Създава се гигантска предпоставка за вторична корупция и за вторично източване на каквото е останало от активите на КТБ. Защото стигаме до въпроса - кой ще назначи управителите на чистещата банка? Тези, които прикриваха проблемите досега. В някакъв по-широк смисъл това пак ще е "Пеевски". Съществуват сериозни опасения, че цялата работа е в това към неговото (или когото той представлява) влияние да бъдат разпределени активите, които досега контролираше Цветaн Василев. Последният с помощта на куп държавни институции трайно се превръща в персона нон-грата в България, но дали всичко, което му се приписва е само негова отговорност? В това число изчезналите кредитни досиета и 200 млн. в брой, на каса.

4. Да се върнем на най-сериозното притеснение и на въпроса кой вариант за покриване на загубите в КТБ ще e дългосрочно по-евтин за всички нас. А именно, възможно ли е прилагането на закона такъв, какъвто е, и непокриването на загубата за големите вложители да повлече тегления от други банки, което да направи сметката за данъкоплатците по-голяма? Вероятно има такъв риск, защото, лишени от качествена информация за състоянието на банките и загубили доверие в БНБ, вложителите може да видят проблем, породен от собствените им опасения.

Политиците трябва да изчислят и обезпечат ликвидно този риск. Ако има още "дупки" извън КТБ, те няма да изчезнат, независимо дали ще се покриват от данъкоплатците с или без тяхно знание. Временният ликвиден баланс може и да е по-неблагоприятен, но капиталовият по същество, ще е същият. А предизвиканото здравомислие в резултат на оздравителният процес ще е само плюс за всички.

По-вероятният сценарий все пак е дори да има разпределяне на вложители, това да стане плавно и по-правилния начин – според собствената им преценка какъв е балансът риск-възвращаемост.
Важното е да се знае, че огромна част от банковата система е здрава. Случилото се в КТБ представлява гигантско политически благословено източване, но не и риск за системата. Който твърди обратното да каже защо.

5. Последно - във втория вариант управлението на проблема ще остане в ръцете на тези, които го създадоха, докато в първия, с всичките му рискове (които БНБ и политиците надценяват, защото така им е по-изгодно), всички потенциални лоши практики по-бързо ще станат прозрачни. Гражданите, здравите банки, фирмите, ще имат стимули да се борят за качествена информация и да търсят авторитет, който да я осигури. Може да решат, че не вярват на сегашната политическо-административна върхушка и да посикат "надзора" на европейските финасови институции. По-добре.

И както каза самият Иван Искров: На ход са политиците!
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вечерни новини: Разходите за труд растат силно, бъдещите тол-такси в Германия са незаконни 1 Вечерни новини: Разходите за труд растат силно, бъдещите тол-такси в Германия са незаконни

И още: САЩ пращат войници в Близкия изток заради Иран; Facebook ще пусне догодина собствена дигитална валута Libra

18 юни 2019, 1260 прочитания

Разходите за труд в България растат с втория най-висок темп в ЕС Разходите за труд в България растат с втория най-висок темп в ЕС

Работодателите са заделили средно с 12.3% повече за персонал през първото тримесечие спрямо година по-рано

18 юни 2019, 974 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Raiffeisenbank:Икономиките в Централна и Източна Европа ще се представят добре

Фондовите пазари ще реагират все по-малко на новини от кризата в Украйна

Резултатите от изборите: Какво показват данните

Статистическият анализ на "Капитал" показва контурите на скритото влияние по места

Ами ако утре и Amazon пусне пари?

Моделите на разплащане и средствата за това ще се променят и то благодарение на компании извън банковия сектор

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

Ново място: "Домашен Магазин"

Деликатесен магазин и кафене в едно

Пътят към голотата

Изложба с актова фотография на Георги Ст. Георгиев от началото на ХХ век