Защо не трябва да се покрият всички депозити в КТБ
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Защо не трябва да се покрият всички депозити в КТБ

Решението, което БНБ предложи на политиците в петък, дългосрочно ще създаде повече предпоставки за корумпиране и прогниване на системата.

Защо не трябва да се покрият всички депозити в КТБ

Залогът е интересът на гражданите срещу интереса на политиците

28810 прочитания

Решението, което БНБ предложи на политиците в петък, дългосрочно ще създаде повече предпоставки за корумпиране и прогниване на системата.

© Анелия Николова


Кой сега да плати за колосалното източване в Корпоративна търговска банка? В следващите дни политиците от най-големите партии ще трябва да вземат това решение, при това без да знаят точно колко ще е крайната сметка (дупката след ликвидацията на банката), но някъде между 2 и 4 млрд. лв. – гигантска сума, равняваща се 2-3 пъти годишни бюджет на град като София.

Ето как изглеждат нещата. В КТБ са заключени (и частично похарчени) парите на:

-          Граждани - около 3.9 млрд лв.

-          Частни фирми - около 800 млн. лв. -          Държавни дружества, ведомства, общини, фондове – 440 млн. лв.

-          Професионални инвеститори, финансови институции, вкл облигационери – 500 млн. лв.

От всички тези суми са гарантирани вложенията на всяко едно лице до 196 хил. лв., което общо прави 3.6 млрд. лв. на граждани, частни и държавни фирми, ведомства и т.н. Числата са приблизителни и отчитат около 1 млрд. лева вече изтеглени от вложители на банката преди затварянето й, както и 660 млн. лева собствен капитал .

Според актуалното законодателство това, което би трябвало да се случи, е фондът за гарантиране на влоговете да покрие сумата от 3.6 млрд. лв. Всичко над нея би трябвало да изчака процедурата по несъстоятелност, по време на която да се съберат вземания и да се разпродадат активи на банката. Каквото се събере, трябва да бъде разпределено между за всички останали кредитори и депозанти и фонда за влоговете по законовия ред.  

В петък обаче БНБ предложи на политиците друго решение – данъкоплатците да поемат цялата сметка и да бъдат покрити всички задължения на КТБ, като за целта ще се въведе специално законодателство. Правилно ли е това?

Нека първо сравним кое колко ще струва.

В първия вариант фондът за влоговете ще плати с колкото разполага – 2.1 млрд. лева, а с публични пари, тоест на данъкоплатците, ще трябва да се покрие разликата от 1.5 млрд. лв, което прави по 214 лева на всеки българин. Част от тези суми може да бъде възстановена от разпродажбата на активите на банката, дори частично да покрие загубата на вложителите от останалите редове.

Във втория вариант държавата, тоест пак данъкоплатците ще трябва да подготвят веднага налични близо 5 млрд. лв.  (вече по 714 лв. на всеки българин), в случай, че всички на които е обещано, поискат да си изтеглят парите. Така данъкоплатците, а не големите вложители в този случай, ще са тези, които ще чакат да бъдат компенсирани, ако въобще това е възможно, когато се види какво ще се събере в масата на несъстоятелността.

Защо БНБ предлага втория вариант, вместо първия и защо някои политици са склонни да подкрепят това? Има вероятно няколко аргумента. Вероятно, защото нито един от тях засега не е изказан публично от която и да е институция и защото до един са неудобни.

1.     Страхът, че големите вложители, когато видят какво се случва с КТБ, ще си изтеглят парите и от други банки, за които има съмнения, че не са управлявани добре. Причината за това недоверие би дошла от току-що разбилата се мантра, че банков надзор гарантира спазването на добри практики и опасението, че КТБ не е изолиран случай.

2.     Осъзнаването, че в КТБ освен пари на граждани и частни фирми, са затворени и средства на общини, ведомства и държавни и общински предприятия, загубата на които ще предизвика верижни бюджетни (пак на данъкоплатците), но и политически проблеми. Например голям депозант - с 80 млн. лв., е "Топлофикация-София". Какво правим, биха се запитали политиците и с лекота биха предпочели да "разхвърлят" сметката между всички български граждани. Защото иначе ще трябва да се обясни защо и по каква финансова логика това дружество е сложило "всичките си яйца" в една продънена кошница. Много такива бомби ще гръмнат, много по-голям кръг от политическия шлейф ще трябва да понесе отговорност.

3.  Допускаме (на база някои факти и трупано знание), че немалко "приятели на властта", такава, каквато я познаваме от последните 2-3 правителства, имат депозити в КТБ. Говорим за представители на съдебната система, политици, приятелски и подкрепящи интелектуалски кръгове, пискливи телевизионери от TV7. И изборът съответно е: по-добре да се покрие, отколкото всички тези хора да плачат по медиите като Вежди Рашидов.

4.  Във варианта, който предлага БНБ - всички пасиви и здравите активи в одържавяваната "Креди агрикол", дъщерна банка на КТБ -  разпореждането и с активите, и с пасивите ще остане заключена тайна между тези, които ще бъдат назначени като управители на въпросната банка. Чрез предвидените в момента законови механизми – синдици, назначавани от съда, представители на фонда за влоговете (където влияние имат останалите банки, които правят отчисления), гражданите ще останат изолирани и така може никога да не научат цвета, размера и броя на лапите на кучето, заровено в КТБ.

Публичният интререс обаче е различен.

И в негова защита гражданите имат цял набор от аргументи, които накланят в полза на първото решение:

1. Правилата са ясни. Има добре описана законова процедура по несъстоятелност на банки. Всички са предупредени, че само влоговете до 100 хиляди евро са гарантирани от държавата. Останалите да са му мислили и да са спазвали старите максими за диверсификация на риска (яйцата в повече кошници) и търсенето на баланс между доходност и риск.

Тук се засяга големият философски, но и практически въпрос за стимулите, които се залагат, и според които икономическите агенти се държат по един или друг начин. Ако утре всички вложители чуят, че в КТБ всичко изпито ще бъде платено, другият път всеки мустакат банкер, който ако и да не вдъхва много доверие (защото повечето хора имат вкоренен усет за измамници) им предложи примамливи лихви, те няма и да се замислят. В крайна сметка, не рискуват нищо.

Шефовете на държавни фирми ще са по-склонни срещу някой рушвет да хвърлят всичко в една банка. Банкерите по-спокойно ще дават лихви и ще отпускат вътрешни заеми. Одиторите със същата лекота ще заверяват фалшиви баланси.

С две думи, решението, което БНБ предложи на политиците в петък, дългосрочно ще създаде повече предпоставки за корумпиране и прогниване на системата. А тази система в момента, в огромната си част е здрава и базирана на по-добри практики. По-долу отново ще стане въпрос кой вариант колко ще струва на данъкоплатците – цената на грешните стимули трябва да се има предвид.  

2. Създаването на извънредно законодателство само по себе си е лош прецедент. Не бива да се съсипват правилата, които в този случай са качествени – правени след голямата банкова криза през 1996г. с помощта на международни институции, само за да се замаже някакъв конюнктурен проблем. В този смисъл искането на гуверньора на БНБ да получи повече власт в надзора също противоречи на логиката, залегнала в сегашното законодателство и е крачка назад, към колективната отговорност. И до момента Иван Искров имаше всички възможности на света да се намеси в КТБ, ако пожелае, но не го направи.

3. Няма как по чист и безспорен начин БНБ или бъдещите директори на "Креди агрикол" да разделят свързаните с Цветан Василев фирми, за които беше обявено, че няма да бъдат компенсирани, от другите вложители. БНБ досега се правеше, че не може да доказва свързаност, как ще го гарантира за в бъдеще? Евентуалните вложители около Пеевски и политическата клиантела как ще се третират? Скарани са с Цветан Василев и вече не са свързани, значи да им се изплатят депозитите и да не им се одържавят активите?

Създава се гигантска предпоставка за вторична корупция и за вторично източване на каквото е останало от активите на КТБ. Защото стигаме до въпроса - кой ще назначи управителите на чистещата банка? Тези, които прикриваха проблемите досега. В някакъв по-широк смисъл това пак ще е "Пеевски". Съществуват сериозни опасения, че цялата работа е в това към неговото (или когото той представлява) влияние да бъдат разпределени активите, които досега контролираше Цветaн Василев. Последният с помощта на куп държавни институции трайно се превръща в персона нон-грата в България, но дали всичко, което му се приписва е само негова отговорност? В това число изчезналите кредитни досиета и 200 млн. в брой, на каса.

4. Да се върнем на най-сериозното притеснение и на въпроса кой вариант за покриване на загубите в КТБ ще e дългосрочно по-евтин за всички нас. А именно, възможно ли е прилагането на закона такъв, какъвто е, и непокриването на загубата за големите вложители да повлече тегления от други банки, което да направи сметката за данъкоплатците по-голяма? Вероятно има такъв риск, защото, лишени от качествена информация за състоянието на банките и загубили доверие в БНБ, вложителите може да видят проблем, породен от собствените им опасения.

Политиците трябва да изчислят и обезпечат ликвидно този риск. Ако има още "дупки" извън КТБ, те няма да изчезнат, независимо дали ще се покриват от данъкоплатците с или без тяхно знание. Временният ликвиден баланс може и да е по-неблагоприятен, но капиталовият по същество, ще е същият. А предизвиканото здравомислие в резултат на оздравителният процес ще е само плюс за всички.

По-вероятният сценарий все пак е дори да има разпределяне на вложители, това да стане плавно и по-правилния начин – според собствената им преценка какъв е балансът риск-възвращаемост.

Важното е да се знае, че огромна част от банковата система е здрава. Случилото се в КТБ представлява гигантско политически благословено източване, но не и риск за системата. Който твърди обратното да каже защо.

5. Последно - във втория вариант управлението на проблема ще остане в ръцете на тези, които го създадоха, докато в първия, с всичките му рискове (които БНБ и политиците надценяват, защото така им е по-изгодно), всички потенциални лоши практики по-бързо ще станат прозрачни. Гражданите, здравите банки, фирмите, ще имат стимули да се борят за качествена информация и да търсят авторитет, който да я осигури. Може да решат, че не вярват на сегашната политическо-административна върхушка и да посикат "надзора" на европейските финасови институции. По-добре.

И както каза самият Иван Искров: На ход са политиците!

Кой сега да плати за колосалното източване в Корпоративна търговска банка? В следващите дни политиците от най-големите партии ще трябва да вземат това решение, при това без да знаят точно колко ще е крайната сметка (дупката след ликвидацията на банката), но някъде между 2 и 4 млрд. лв. – гигантска сума, равняваща се 2-3 пъти годишни бюджет на град като София.

Ето как изглеждат нещата. В КТБ са заключени (и частично похарчени) парите на:


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

107 коментара
  • 1
    bluewater avatar :-P
    BlueWater
    • -13
    • +238

    Има и трети вариант, който трябваше да бъде приложен от самото начало, но явно заплахите срежу Иван Искров са подействали.

    КТБ не трябва да се обявява в несъстоятелност и БНБ да разреши на някой от акционерите и да я рекапитализира!

    Само така всички вложители ще получат парите си ЗАКОННО!

    Очаквам съдът да обяви за НИЩОЖНО решението на БНБ!

  • 2
    mike_tyson avatar :-|
    Tyson

    Чобака е неадекватен

  • 3
    stanislav_yankov avatar :-|
    Станислав Янков

    По-главният въпрос продължава да бъде, защо БНБ е допускала толкова много време да остави без проверка раздаването на кредити от КТБ, след като признаците за недобросъвестност на ръководството на банката циркулират от много-много отдавна? Толкова ли ги е било страх БНБ от Пеевски, докато все още беше с Василев и/или ги е било страх от ДПС, да не оттегли подкрепата си за Искров? А може да са се притеснявали да не се очерни репутацията на банковата ни система, затова са си затваряли очите през цялото време! Ако е последното, стои въпросът - сега по-добре ли е, отколкото, ако си бяха свършили работата преди години?

  • 4
    allmighty avatar :-|
    allmighty

    Да! Ако въобще се приема някакво извънредно законодателство, то трябва да е за пълна или частична отмяна на банковата тайна по отношение на КТБ. Имаме право да знаем конкретно кой, как и в чия полза е откраднал милиарди.

  • 5
    bluewater avatar :-P
    BlueWater

    [quote#3:"Станислав Янков"]По-главният въпрос продължава да бъде, защо БНБ е допускала толкова много време да остави без проверка раздаването на кредити от КТБ, след като признаците за недобросъвестност на ръководството на банката циркулират от много-много отдавна?[/quote]Имате ли доказателства за тези признаци освен публикации в медии?

    Одитор на КТБ АД е специализираното одиторско предприятие „КПМГ -България" ООД, което е регистриран одитор съгласно Закона за независимия финансов одит. Съгласно Закона за кредитните институции всяка банка съгласува предварително с БНБ избора на одитор. Съгласно разпоредбите на Закона за независимия финансов одит изборът на независим одитор, който да извърши независим финансов одит на банката в качеството й на предприятие, извършващо дейност от обществен интерес, се извършва въз основа на препоръка на Одитния комитет.

    Редовното годишно общо събрание на акционерите, проведено на 14.05.2013 г. , избра специализираното одиторско предприятие "КПМГ - България" ООД за одитор, който да провери и завери годишния финансов отчет на Банката за 2013 година, както и надзорните отчети, определени от БНБ. Изборът на "КПМГ - България" ООД за одитор на банката се извърши въз основа на препоръка на Одитния комитет на банката, както и беше предварително съгласуван с БНБ.
    http://www.corpbank.bg/investor_relations_11.html

  • 6
    naffoo avatar :-|
    naffoo

    Да кажат по колко милиона са дали на определени хора от БНБ - единственият орган, който трябва да следи за спазването на правилата!
    Глупаво е да се намесват политици и други некомпетентни лица.
    Просто БНБ не си свърши работата. Да не говорим, че става въпрос за престъпление и е време много банкери да отидат за дълго в затвора!

  • 7
    today avatar :-|
    today

    Кой от акционерите ще я рекапитализира, да не е луд!
    Има логика за подобно действие, ако поначало банката има читави активи. Ако активите и са кредити към свързани лица с кухи обезпечения, просто забрави някой да налее милиарди и да държи едни хартии с подписи и печати, без нищо реално зад тях.

  • 8
    tolex avatar :-|
    tolex

    Защо ли не вярвам на "Искров и сие" и имам доста дълбоки съмнения, че обвиненията към Цв. Василев може да са поредният кьорфишек тип "цаца". За да се замажат големите липси от страна на Пеевски, Доган и всички обръчи около тях. За да се измият ръцете и да се прехвърли основната вина върху някой друг. Просто защото идват избори и ако се размирише, ще стане много, много лошо.

    Но преди това идва и датата 21 Юли.
    И им трябва удобен виновен!

    По никакъв начин не защитавам Василев, но в тази държава съм виждал какво ли не. Просто не вярвам на изявленията нито на Искров, нито на Йовчев. А още по-малко на Йордан Цонев или пък на Прокуратурата.

  • 9
    skydiver avatar :-|
    Skydiver

    Въпросът е добър, но целият анализ му липсват няколко много съществени параметъра:

    1. Колко е размерът на депозитите до 100к евро. Авторът взема размера на фонда (2 милиарда) като ориентир но това е заблуждаващо - могат да са повече или по-малко.
    2. Колко са депозитите над 100к на държавни фирми и институции - ясно е че това така или иначе ще се понесе като сметка от държавата
    3. Колко са депозитите на Василев и компания - съответно под и над 100к.

    Та това са чисто финансовите параметри които не са ясни, но вероятно правят въпроса и решението много по-сложни от избора "2 или 5 милиарда ще гарантираме". Пък после идват идеологията за депозитите, БНБ, банките, морала и интереса - и те са важни, но първо данните.

  • 10
    ikonata avatar :-|
    ikonata

    по принцип гражданите трябва да спечелят-но надали ще се получи така


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK