БНБ пише специален закон и променя няколко заради КТБ
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

БНБ пише специален закон и променя няколко заради КТБ

Схемата предвижда Министерството на финансите да поеме част от задълженията на КТБ и да ги прехвърли в "Креди агрикол", като в замяна й даде специално емитирани ДЦК

БНБ пише специален закон и променя няколко заради КТБ

Централната банка опитва да изолира Фонда за гарантиране на вловете от несъстоятелнстта на банката за сметка на финансовото министерство

18174 прочитания

Схемата предвижда Министерството на финансите да поеме част от задълженията на КТБ и да ги прехвърли в "Креди агрикол", като в замяна й даде специално емитирани ДЦК

© ЮЛИЯ ЛАЗАРОВА


Чрез специален закон, суспендиращ по същество съществуващите разпоредби и логиката на европейската директива за банково преструктуриране, БНБ иска да одържави обявената за здрава "Креди агрикол България", да прехвърли всички депозити на Корпоративна търговска банка в нея и така те да бъдат изплатени изцяло от данъкоплатеца, вместо държавата да покрие само гарантираните до 196 хил. лв.

Схемата предвижда Министерството на финансите да поеме част от задълженията на КТБ и да ги прехвърли в "Креди агрикол", като в замяна й даде специално емитирани ДЦК - така, ако има големи тегления от "Креди агрикол", тя ще може да ги заложи в БНБ, срещу което да получи ликвиднст от централната банка. Друга част от задълженията на КТБ се поемат от Фонда за гарантиране на влоговете, който също ги прехвърля към "Креди агрикол", срещу което й превежда неизвестна засега сума.

Освен това проектът на закон за преструктуриране на КТБ, с който "Капитал" разполага (виж прикачения файл), изолира Фонда за гарантиране на влоговете в процедурата за несъстоятелност на банката и основната роля да се поеме от Министерството на финансите. Според него, ако се стигне до процедура по фалит на КТБ, фондът няма да има право да назначава синдик, а това ще се прави от министъра на финансите или оправомощено от него лице, което да контролира и попълването на масата на несъстоятелността - нещо, което досега законово също е определено да се прави от фонда.

Рисковете за фонда

Изолирането му от процеса носи риск за декапитализиране на ФГВБ - от една страна, той ще поеме гаранцията на влоговете и ще осигури ликвидност в "Креди агрикол", но няма да може да контролира процеса по осребряване на несъстоятелността, който трябва да покрие средствата, с които е изплатил депозитите. В момента във ФГВБ има малко над 2 млрд. лв. - според одита около 3.6 млрд. лв. са депозитите, които попадат под гаранцията, а извън нея - над 1.5 млрд. лв.

Нужните около 1.5 млрд. лв. би трябвало да бъдат предстовани на ФГВБ, който реално ще задлъжнее на финансовото министерство. В крайна сметка ще се получи така, че фондът ще осигури основната част за изплащане на депозитите, ще задлъжнее с останалата към МФ и няма да може да контролира процеса по фалита.

Попълването на масата по несъстоятелността става с продажбата и управлението на портфейла с лоши кредити или такива, за които липсват документи. След одита стана ясно, че за 3.5 млрд. лв. кредити има липсваща документация, но не е ясно колко от тях са необслужвани и колко редовно. Законопроектът предвижда към "Креди агрикол" да се прехвърлят "всички качествени активи", но кои точно са те ще става ясно по отделен списък, изготвен от квесторите и одобрен от БНБ. Така остава огромна възможност за субективност при преценката.

Основна част от активите на фонда са в държавни облигации на България и в този смисъл той лесно може да осигури ликвидни средства, но не е ясно каква ще е реакцията при продажби на сериозен обем на ДЦК на вътрешния пазар. Освен това досега фондът е бил и основен играч на аукционите на вътрешен дълг - така държавата ще се лиши от сериозен източник на финансиране за известно време.

Другият ключов момент в закона е, че е предвидено освен гарантираните до 100 хил. евро депозити да се изплащат и тези над тази сума. Изключение е направено само за влоговете на лицата от чл. 5 т. 2, 3, 4, 5 - това са акционерите с над 5% акционерно участие, членовете на ръководството, съпрузи и роднини, както и одиторите, правили годишните заверки на отчетите на КТБ. Тук има риск за фонда да поеме ангажименти.

Друг проблем е, че такъв специален закон не се гледа с добро око от чужди инвеститори, анализатори и рейтигови агенции, тъй като засилва политическия риск. Освен това с него се правят и редица промени в други ключови банкови закони. Промените в Закона за кредитните институции, за които "Капитал" вече писа, са вкарани като преходни и заключителни разпоредби. Чрез тях БНБ се опитва да минимизира риска акционери в банката да я съдят, ускорява сроковете за взимане на решение в банки под специален надзор и променя мехнизма на намаление и увеличение на капитала.

Без политическа подкрепа

Подобни варианти на предлаганите от БНБ промени (особено за изплащането на всички депозити) засега не срещат подкрепата на парламентарно представените партии и най-вероятно дебатът ще продължи и на консултациите при президента в понеделник, а реално институциите имат няколко дни да вземат решение, тъй като КТБ трябва да отвори следващи понеделник, 21 юли.

От изказване на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов в събота стана ясно, че партията е против идеята държавата да гарантира спестяванията на всички вложители в КТБ. По думите му в момента България има действащ банков закон, който е най-добър в Европа. "Банковият закон казва всичко ясно и точно – рискуваш си парите, слагаш ги за голяма лихва, държавата солидарно ти дава 100 хил. евро. Оттам нататък рискът е твой. Трябва ли сега ние да им платим пълните пари с лихвите на тези хора, а в същото време да им дадем възможност с тези пари да си изкупят фирмите може би там", обяви Борисов пред младежката организация на ГЕРБ. 

Според него, когато е правен банковият закон, е прието, че позицията на управителите на БНБ е много важна и затова ще взимат толкова големи заплати. "Поне да са си свършили работата. Сега какво ни предлагат, специални закони да гледаме. Тези закони обаче какво казват, да извади държавата от своя неприкосновен резерв – Фонда за гарантиране на влоговете веднъж, само че всеки добър стопанин на една държава трябва да знае, че като извадиш 2 млрд. лв. от фонда за гарантиране, ако си добър стопанин, трябва да знаеш откъде ще си го попълниш после. След това може да има друг случай, не се знае какво предстои", допълни Борисов.

Според bTV от БСП също не са склонни да подкрепят законопроекта, като идеята била държавата да издаде държавна гаранция на Фонда за гарантиране на влоговете в банките и Управление "Банково" на БНБ, които да кредитират "Креди агрикол", което е залегнало в законопроекта. Централната банка трябва да осигури 1.5 млрд. лв., а фондът - 2 млрд. лв. В законопроекта, с който "Капитал" разполага, обаче не са посочени конкретни суми, като, изглежда, те са обект на прецизиране и доуточняване. От друга страна, рекапитализацията от страна на държавата на "Креди агрикол" би трябвало да означава и по-висок дефицит в бюджета.

Затова и неговата актуализация е друг спорен момент между политиците. От изказването на финансовия министър Петър Чобанов в петък стана ясно, че в зависимост от това какви финансови инструменти ще се използват за рекапитализирането на "Креди агрикол" дефицитът може и да надвиши позволения в ЕС лимит от 3% от БВП. Отделно от това ще трябва да се увеличи и лимитът на дълга. Официалната позиция на БСП обаче засега продължава да е, че не е нужна ревизия на бюджета. Пред "Дарик" председателят на Народното събрание Михаил Миков заяви, че "дефицитът вече е въпрос на политическо решение, като засега няма нужда от актуализация на бюджета". В същото време от ГЕРБ настояват за такава не само заради случая КТБ, но и заради парите за здраве и заради лошото изпълнение на приходите досега. "Не мога да ви кажа какво ще се случи (на консултациите при президента - бел. ред.), защото цял ден ги слушах и Цонев, Миков, кой ли не още. Казват, че не е необходима актуализация, не е необходимо нищо да се направи по простата причина, че всичко си било наред. Като си е наред, да си го изпълняват, какво искат от нас?!", отвърна през "Фокус" Борисов.

Срещу специалната закон-индулгенция се обяви и председателят на КРИБ Огнян Донев. "Какъв е проблемът да се спазва законодателството, което съществува в момента, което защитава вложенията на българските граждани до 200 хиляди лева? Тези три милиарда не са се изпарили... Те са създали диспропорция – основната част са влезли в българската икономика и са нарушили свободната конкуренция. Тоест вчера, на някакъв търг някой е участвал с "безплатни" пари, което му е дало предимство пред всички останали", коментира той.

Диалогът става все по-труден и заради липсата на доверие към БНБ, още повече че в петък управителя на БНБ Иван Искров опита да хвърли вината и към настоящи и предишни правителства за разрастването на КТБ. Оставка на ръководството на БНБ "след наглото поведение, което имаха първо заради избора на медии, след това с арогантното си поведение пред депутатите в парламента" поиска Борисов. Миков също коментира, че реакцията на БНБ около случая КТБ е закъсняла.

Чрез специален закон, суспендиращ по същество съществуващите разпоредби и логиката на европейската директива за банково преструктуриране, БНБ иска да одържави обявената за здрава "Креди агрикол България", да прехвърли всички депозити на Корпоративна търговска банка в нея и така те да бъдат изплатени изцяло от данъкоплатеца, вместо държавата да покрие само гарантираните до 196 хил. лв.

Схемата предвижда Министерството на финансите да поеме част от задълженията на КТБ и да ги прехвърли в "Креди агрикол", като в замяна й даде специално емитирани ДЦК - така, ако има големи тегления от "Креди агрикол", тя ще може да ги заложи в БНБ, срещу което да получи ликвиднст от централната банка. Друга част от задълженията на КТБ се поемат от Фонда за гарантиране на влоговете, който също ги прехвърля към "Креди агрикол", срещу което й превежда неизвестна засега сума.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

67 коментара
  • 1
    pavaroti avatar :-|
    pavaroti

    Сетила се Мара да се побара! След дъжд, качулка. Има много подобни български поговорки за случая. БНБ трябваше да си е на мястото, още когато са започнали да източват банката, през 2011 г..

  • 2
    mathilda avatar :-|
    mathilda

    Интересно ми е по какъв критерий се подбират влоговете, които да бъдат прехвърлени в Креди Агрикол. Примерно този на Веждичката.

  • 3
    ikonata avatar :-|
    ikonata

    ако се подкрепи от политиците-ще стане.Иначе няма смисъл да се мъчат-няма да се получи.В БГ е така-става само с благословията на политиците-затова е такъв хала ни

  • 4
    gogich avatar :-?
    Гогич

    Пристъпваме към работата по настоящия дневен ред и неговата първа точка:
    ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ИЗБИРАНЕ НА УПРАВИТЕЛ НА БЪЛГАРСКАТА НАРОДНА БАНКА.
    Имат думата вносителите.
    Господин Главчев, заповядайте.
    ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаемо председателство, уважаеми колеги! Преди да преминем към работата по днешния дневен ред от името на вносителите по точка първа предлагам да подложите на гласуване едно процедурно предложение, съгласно чл. 39, ал. 2 от нашия правилник. То е да поканим в залата предложения от нас кандидат за управител на Българска народна банка.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля да гласуваме процедурното предложение.
    Гласували 206 народни представители: за 206, против и въздържали се няма.
    Процедурното предложение е прието.
    Моля квесторите да поканят господин Искров в залата.

    ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаемо председателство, уважаеми колеги! От името на вносителите на днешния проект за решение за избор на управител на Българската народна банка искам да ви запозная с нашите мотиви.
    С решение от 20 август 2009 г. Четиридесет и първото Народно събрание прие решение за отмяна на решенията от 28 май 2009 г. и 29 май 2009 г., съответно за избиране на управител и подуправител на Българската народна банка. Шестгодишният мандат на управителя изтича на 9 октомври 2009 г. Необходимо е Народното събрание на основание чл. 12, ал. 1, от Закона за Българската народна банка да избере нов управител на Българската народна банка, чийто мандат да започне да тече на 10 октомври 2009 г.
    С оглед необходимостта от гарантиране на нормалното функциониране и стабилност на банковата система в страната и предвид международната финансова и икономическа криза, в която се намираме, считаме, че е необходима приемственост в работата на Българската народна банка.
    Като отчитаме професионализма и компетентността на господин Иван Искров, настоящ управител на Българската народна банка, който с акта на искането си за отмяна на преждевременния му избор на 28 май 2009 г., извършен от Четиридесетото Народно събрание, показа висок морал, чувство за отговорност, зачитане на върховенството на закона и особено волята на българските граждани, отредили на ГЕРБ място на първа политическа сила, считаме, че при избора на нов управител следва да се обсъжда и кандидатурата на господин Искров.
    Поради изложеното и на основание чл. 84, т. 8, и чл. 86, ал. 1, от Конституцията на Република България и чл. 12, ал. 1, от Закона за Българската народна банка внасяме проект за решение на Народното събрание за избиране на господин Иван Ганчов Искров за управител на Българската народна банка с мандат от 10 октомври 2009 г. до 10 октомври 2015 г. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Главчев.
    Моля народните представители за становища и мнения по внесения проект за решение.
    Господин Агов, заповядайте.
    АСЕН АГОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Смятам този проект за решение за акт, който в дългосрочен, а струва ми се и в средносрочен план ще дестабилизира една от най-важните институции в страната – Централната банка. Този акт ще дестабилизира банката поради следните причини и аз ще се опитам да ви убедя, когато подавате своя глас, да вземете правилното решение.
    Господин Иван Искров беше първото политическо назначение като управител на Централната банка. Той беше висш функционер на НДСВ, беше председател на Бюджетната комисия и получи назначението или избора – тогава с предопределен край – по силата на мнозинството, съществуващо тогава от неговата партия. Това беше първият случай в демократичното развитие на България от 1990 г. насам, когато беше извършено политическо назначение, други политически назначения като управител на Централната банка не бяха извършени. И днес отново намирисва на политика.
    Аз няма да се съглася с мотивите на вносителите, които казват, че господин Искров е показал висок морал, като си е подал оставката. Господин Искров трябваше да покаже висок морал тогава, когато беше избиран в предишното Народно събрание и трябваше да откаже този избор, защото той беше в нарушение на закона. От тази гледна точка аз мисля, че мотивите, изложени тук от тази трибуна преди малко, не отговарят на истината. Смятам, че такава политическа игра внася дестабилизация в Централната банка. Такава политическа игра говори за това, че след време отново политически аргументи ще надделеят тогава, когато трябва да се решават важни въпроси в България за нейната монетарна политика, за преминаването на България към еврото. Следователно трябва много сериозно да се замислим днес дали такова политическо назначение след една оставка, която беше сякаш някакво извинение за нарушението на закона преди, може да бъде положително за развитието и за перспективите на централната ни банка.
    Ще кажа още нещо, което е много важно. Господин Иван Искров беше силен поддръжник на една от най-тъмните сделки в края на ХХ век – сделката за българския външен дълг. Той беше един от най-силните, най-гласовитите адвокати на тази сделка. Тази сделка навлече много сериозни загуби за българския данъкоплатец. За онези, които не си спомнят, ще припомня: българският външен дълг беше трансформиран от деноминация в долари в деноминация в евро тогава, когато всички тенденции в света – финансови, политически, стратегически, показваха, че Съединените щати вървят към силен дефицит в своя платежен баланс, когато Съединените щати предприемат мощна акция, която изисква ежедневни плащания (а това беше нахлуването в Ирак) и която можеше да се финансира единствено с девалвация на американския долар.
    Много е интересно, че сега, когато се откриха решенията на Министерския съвет, в тях не виждаме сериозна стратегическа, политическа експертиза за това как е било взето решението на Министерския съвет за обръщането на дълга от долари в евро. Това обръщане на дълга обогати държателите на български дългови облигации, но обеднú българските данъкоплатци поне с 600 млн. евро. Много е любопитно, че тази сделка беше потулвана през целия предишен мандат, макар министър на финансите да беше един от най-силните й критици тогава, когато тя беше сключвана. Експертизата за това, че Америка е струпала 100 хил. войници в Персийския залив, за да нахлуе в Ирак, беше достатъчен повод тази сделка да не бъде осъществена, защото беше ясно, че войната в Ирак ще се финансира с огромен дефицит. Ето това беше потулено.
    Господин Иван Искров беше много горещ защитник на тази сделка, аз си спомням много добре дебатите в този парламент, спомням си, че и хора, които по-късно подкрепиха незаконното решение за избирането на господин Искров, тогава бяха против тази сделка за външния дълг. Ако си спомняме добре.
    Но понеже не искам да се връщам към историята, казвам, че днес, ако се разследва сделката за този дълг от Комисията по корупцията или от други органи, няма как това да стане без Централната банка и без нейното съдействие. И аз ви питам, уважаеми колеги, питам ви със загриженост, не с упрек, ще съдейства ли господин Искров да се разкрие цялата истина около сделката с външния дълг: кой стои зад нея, кои са били посредниците, как е бил извършена тази сделка?
    Ето това са въпросите, които тревожно глождят съзнанието ми, когато днес трябва да бъде направен този избор. Този избор може да доведе до сериозна дестабилизация - ако Централната банка, най-сериозната и най-важната институция в страната, която не трябва да бъде повлиявана от политическите ветрове на времето, бъде със сянка за участие в корупционна схема, тогава кризата ще бъде много по-дълбока. Затова ви моля с цялата загриженост и цялата тревога, помислете дали днес правим удачния избор, дали този избор с инак благородния му мотив да се запази финансовата стабилност на страната сега няма да доведе до финансова нестабилност в бъдеще. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Агов.
    Желаещи за реплики, за изказвания?
    Господин Янев, заповядайте.
    ЯНЕ ЯНЕВ (РЗС): Взимам думата за изказване, госпожо председател.
    Наистина решението, което беше предложено за избор на господин Искров за шеф на БНБанка, е нетрадиционно. То е извън парламентарната практика за последните 20 години. Сигурно това решение е добре обмислено и най-вероятно има и други мотиви извън мотивите, които са предложени тук на народното представителство. Но щом като българският суверен даде кредит на доверие и то с един изключително внушителен вот на ГЕРБ, би било редно и пленарната зала, която е функция на този суверен, да се съобрази с предложението на ГЕРБ и на министър-председателя Бойко Борисов.
    Затова Парламентарната група на РЗС ще подкрепи кандидатурата на господин Искров не заради това, че считаме, че господин Искров е най-подходящият управител на БНБанка. Не защото считаме, че господин Искров е само и единствено експерт и професионалист. Напротив, и ние считаме, че той е преди всичко политическа кандидатура. Но тази политическа кандидатура за пръв път е лансирана по времето на господин Костов чрез неговата кариера в Банка ДСК. Затова за нас е изключително странно точно от „Синята коалиция” да се говори по този начин.
    Нима тогава, когато господин Искров беше лансиран за такава отговорна позиция в Банка ДСК, тези съображения не са били известни? Така че тогава, когато се създават кадри, би било редно човек да носи отговорност за тях.
    Затова нашето предложение е да се постъпва отговорно и в пленарната зала да не се говори на ангро за дестабилизация на банковата система, за проблеми в БНБанка и такива бомбастични фрази, които знаете как се отразяват в условия на финансова криза.
    Последното, което бих искал да кажа, е, че това е политическо решение не индивидуално за една кандидатура, а изобщо за управление на БНБанка, в това число за подуправител, който е посочен лично от премиера Борисов. Така че би било редно, когато се обсъжда това предложение, да се има предвид, че това е предложение, което е общо и касае цялостната политика на правителството в банковия сектор. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Янев.
    Има ли желаещи за реплики, за изказвания? Не виждам.
    Считам дебата по тази точка за приключил.
    Ще припомня проекта за решение така, както е предложен от вносителите:
    „РЕШЕНИЕ
    за избиране на управител на Българската народна банка

    Народното събрание на основание чл. 84, т. 8 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 12, ал. 1 от Закона за Българската народна банка
    Р Е Ш И:
    Избира Иван Ганчов Искров за управител на Българската народна банка с мандат 6 години, който започва да тече на 10 октомври 2009 г.”
    Моля, гласувайте този Проект за решение.
    Гласували 210 народни представители: за 195, против 1, въздържали се 14.
    Решението е прието.

    ГЕРБ, БСП, ДПС, Атака, РЗС гласуват "за", Синята коалиция "въздържали се"
    http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/7/ID/599

  • 5
    mickmick avatar :-|
    mickmick

    Не трябва да се променя какъвто и да било закон. Парламентът трябва да се разпусне. Иначе най-големият обир на века, ще бъде завършен с този закон.

  • 6
    anthony68 avatar :-|
    anthony68

    И кой допуска това да се случи?

  • Сабака Баскервіляў

    БНБ що спа досега?

  • 8
    krastitel avatar :-|
    krastitel

    БНБ просто работи за няКой - да се откраднат два пъти парите ни!
    Политиците не трябва да се поддават на това безумие...
    Няма нужда от нови закони, има нужда от качествени регулатори

  • 9
    anitamihaylova avatar :-|
    anitamihaylova

    Не е ли малко късно вече?

  • 10
    moon744 avatar :-(
    moon744

    Извънредни закони се пишат само в извънредни ситуации. Налице е нещо съвсем тривиално - фалирала банка. Не виждам зако данъкоплатците да плащат каквото и да било. Има си закони, съобразени с европейските. Защитата на Фонда за застраховане на депозитите не е малка - 196 000 лева. Така че да се търсят виновните и държавата да върви плавно към своя неизбежен упадък.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK