Да влязат европейските органи, моля

Като "пълен" определи Росен Плевнелиев постигнатия консенсус по въпроса за започване на процедура за влизане на България в Европейския банков надзор. Досега позицията на правителството и на БНБ беше точно обратната. Членството в надзора е задължително за страните в еврозоната, за другите държави от ЕС е по желание. Аргументите на централната банка досега бяха, че влизането на страната в него ще бъде "загуба на суверентитет срещу нищо". Членството означава пряк контрол на сектора в България и основно на трите най-големи банки от банковия надзор към ЕЦБ.

Целта на международния одит в КТБ, който ще бъде поискан, е да се провери финансовото състояние на банката и да се разкрият активите, закупени с отпуснатите кредити, стана ясно още от изказването на президента. Освен това БНБ ще поиска оценка от Европейския банков орган (една от новите структури в ЕС за контрол над банките) на ефективността на надзора върху банковата система в България. Тоест ще бъде правена проверка на банковия надзор в БНБ.

Без консенсус за изплащане на депозитите

По казуса със специалния закон за КТБ и дали да се изплащат всички депозити – и гарантирани, и негарантирани, стана ясно, че не е постигнато единно решение. В следващите дни политическите сили и БНБ ще продължат да търсят сходство в позициите по отношение на това дали да се прави специален закон и какъв - или не, каза Плевнелиев.

Това означава, че към този момент остава действащият закон и ако се стигне до изплащане на депозити от Фонда за гарантиране на влоговете в банките, това ще се случи по неговите правила – ще бъдат изплатени само тези до 196 000 лв. (100 000 евро), не и тези с размер над държавното покритие. Президентът заяви, че фондът и правителството разполагат с достатъчно ресурси, за да осигурят изплащането на гарантираните влогове, ако се стигне до това. По думите му за него това не е проблем, защото България има модерно, адекватно и много добро законодателство в това отношение. "По темата с КТБ водещи са БНБ и правителството", заяви още Плевнелиев.

След излизане от срещата Атанас Мержданов от БСП заяви, че само ако имат точен и ясен отговор на състоянието на КТБ, са готови да продължат разговорите. По думите му БНБ ще определи нов срок за отваряне на банката. "Очевидно е, че 21 юли няма да е достатъчен за изготвянето на анализа", каза Мерджанов. След срещата лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов заяви, че е бил склонен на компромис за изплащане на всички депозити, но само ако се вдигне банковата тайна кой има депозити. Според него обаче това е довело до много неизвестни.

Президентът Росен Плевнелиев посочи, че в следващите дни най-вероятно БНБ ще визира конкретните срокове, в които ще се отваря КТБ, както и всички подробности. "Те са плод на последни усилия за това дали да има или да няма специален закон", каза той. По план банката трябва да отвори на 21 юли.

Още неясноти

След като в петък ръководството на БНБ излезе с нова и неособено ясна информация, вместо да се пристъпи към разрешаване на проблема, се създаде нова критична ситуация. Централната банка не даде конкретни цифри за КТБ и за спасяването й, но предложи да се спасят всички депозити в банката – гарантирани и негарантирани.

В неделя неяснотите се допълниха от разпространен законопроект на БНБ, който е специално за преструктурирането на КТБ и с него на практика централната банка опитва да изолира Фонда за гарантиране на влоговете в банките от несъстоятелността на банката за сметка на Министерството на финансите, въпреки действащия в момента Закон за банкова несъстоятелност в страната.

Предложението на БНБ е да одържави обявената за здрава "Креди агрикол България", да прехвърли всички депозити на Корпоративна банка в нея и така те да бъдат изплатени изцяло от данъкоплатеца, вместо държавата да покрие само гарантираните до 196 хил. лв.