БНБ и управляващите партии възкресиха закона КТБ

В разпространеното вчера съобщение БНБ не казва ясно и категорично, че банката няма да отвори на определената от самата нея дата, не посочва дали изобщо ще отвори или не, или ако да - кога точно. Няма и никаква друга конкретика като действия, стъпки или план за изпълнение. На практика ситуацията около КТБ се мени всеки ден, а от регулатора обичайно излизат с неясна и неконкретна информация и объркани послания към обществеността.

В съобщението на БНБ се казва, че "поради липса на съгласие относно предложения от централната банка и правителството законодателен подход, обсъден преди това с експерти на основните парламентарни политически сили, за намиране разрешение на проблемите в банковата група КТБ и за фирмите и гражданите, които имат депозити в нея над 196 хиляди лева, Българската народна банка продължава работа по процедурата на специален надзор. Съгласно сега действащата законова база (чл.115, ал.3 от Закона за кредитните институции) максималният срок на специалния надзор е до 6 месеца, но в конкретния случай БНБ е наложила срок от 3 месеца".

Въпросните срокове започват да текат от 20 юни, така че банката може да отвори врати на 21 септември, когато изтичат трите месеца. Нищо не пречи на БНБ обаче да посочи и друга, по ранна дата, тъй като решението е за "до 3 месеца", или пък да удължи специалния надзор в рамките на максималните по закон шест месеца.

В банковата група КТБ влиза и дъщерната й "Креди агрикол България", която беше поставена под специален надзор на 22 юни. Според проверката на одиторите в "Креди агрикол", резултатите от която съобщи управителят на БНБ Иван Искров на 11 юли, банката е "добре управлявана, с добри практики, много добър кредитен портфейл".

Според източници на "Капитал", дори и да се стигне до съгласие как ще се процедира максимално бързо, датата 21 юли вече е непостижима. Ако се премине към несъстоятелност, тогава фондът ще започне да изплаща гарантираните влогове по-късно, а ако се приеме специалният закон, няма да има техническо време за предвидените в него процедури. Има опасения обаче, че нарушаването на обещаната дата може отново да предизвика страхове и у вложители в други банки.

От политиците със заявки

Председателят на парламентарната група на БСП Атанас Мерджанов съобщи във вторник, че работни групи обсъждат допълнителни варианти за законови промени, насочени към това да не бъде допуснат срив в икономиката, касаещ депозитите и разплащателните сметки на фирмите в банката. Той не уточни какъв е форматът на работните групи, къде те заседават и кой участва в тях. От думите му се разбра, че партиите по-скоро очакват инициатива от БНБ и затова срок не може да бъде определен.

Лидерът на ДПС Лютви Местан пък призова консултациите да продължат, като според него времето до сряда включително е достатъчно за постигане на съгласие. "Имаме действащи закони и са гарантирани влоговете на граждани до 100 хил. евро, но ако ни води публичният интерес, съдбата на редица коректни данъкоплатци и чист бизнес, трябва да се потърси обща воля да се види това по-широко измерение на публичния интерес", каза той. По думите му нито той, нито партията имат сметки в КТБ и той никога не е получавал кредит от банката.

В официалната позиция на правителството също се загатва за икономическия ефект. "Тези варианти обезпечават нормалното функциониране на десетки български фирми и могат да минимизират съвкупните загуби за обществото от прекъсването на работата на тази сравнително голяма българска банка", се казва там, без да се уточнява защо интересите на "десетки" компании трябва да бъдат финансирани и/или гарантирани с пари на данъкоплатеца.

"Подобни варианти по никакъв начин не оправдават и не прикриват евентуални некоректни длъжници или лица, които са ощетили банката. Напротив, настояваме за максимална прозрачност на тези лица", написа и премиерът Орешарски във Facebook.

От данъкоплатците с нежелание

Основният момент в специалния закон беше изплащането на всички депозити в КТБ с публични средства – и гарантирани, и негарантирани. От БНБ не дадоха ясна обосновка на необходимостта да се защитят и тези над гарантирания размер (196 000 лв.), анализ или мотиви защо това се налага. Още повече че след проверката на одиторите в КТБ не съобщиха нито точен размер на лоши кредити, нито размер на загуба в банката.

Обявиха, че за 3.5 млрд. лв. кредити липсва информация, като това съвсем не означава, че са те са лоши. Така обаче не може да се направи реална оценка на състоянието на банка. В същото време обаче БНБ заяви, че ще я обяви в несъстоятелност, за което е изготвила специален закон. В него се предвиждаше централната банка да одържави обявената за здрава "Креди агрикол България", да прехвърли всички депозити на КТБ в нея и така те да бъдат изплатени изцяло от данъкоплатеца, вместо държавата да покрие само гарантираните до 196 хил. лв.

Схемата предвижда Министерството на финансите да поеме част от задълженията на КТБ и да ги прехвърли в "Креди агрикол", като в замяна й даде специално емитирани ДЦК - така, ако има големи тегления от "Креди агрикол", тя ще може да ги заложи в БНБ, срещу което да получи ликвидност от централната банка. Друга част от задълженията на КТБ се поемат от Фонда за гарантиране на влоговете, който също ги прехвърля към "Креди агрикол", срещу което й превежда определена сума. Освен това проектът на закона изолира фонда в процедурата за несъстоятелност на банката и основната роля се поема от Министерството на финансите.

Този законопроект на БНБ беше вторият, информация за който изтече в публичното пространство в рамките на три дни, като получи подкрепата на ДПС и на правителството. Във вчерашното съобщение на БНБ се казва още, че "при продължаване на политическите консултации за търсене на консенсус относно цялостното решаване на казуса КТБ за защита на интересите на депозантите в КТБ с влогове и над 196 хиляди лева и при постигането на такъв консенсус централната банка е готова да предостави своя експертен потенциал в изпълнение на такова решение".