Стимул за длъжниците и затруднение за кредиторите

От становище на Красен Станчев, председател на УС на Института по пазарна икономика, изпратено до Министерския съвет и качено на сайта му

В Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители се предлагат изменения, които да позволят на длъжника да не заплаща такса за изпълнението върху сумата, която е погасил в срока за доброволно изпълнение. Така "ще бъде уеднаквена регламентацията на събираните от частните и държавните съдебни изпълнители такси за изпълнение на парични вземания в хипотезата на извършено от длъжника доброволно плащане в срока за доброволно изпълнение" - гласи докладът на правосъдния министър до нейните колеги от Министерския съвет.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Промяната може да има трайни отрицателни последици върху изпълнителския процес, защото нарушава неговата логика, създава особени стимули за некоректно поведение на длъжниците и най-вероятно ще влоши изпълнението на договорите и правата на кредиторите. Това ще се случи за всички видове кредитори - от банки, през фирми и работодатели до работещи по трудово взаимоотношение и частни лица.

Предполагаемите въздействия върху стимулите за поведение на кредитори, длъжници и изпълнители е (или трябва да бъде) задължителна част от обосноваването на изменението в тарифата. Това теоретически важно положение очевидно не е взето предвид в предлагана промяна.

Смисълът на изпълнителския процес е да наложи санкция върху длъжника, когато той не изпълнява доброволно своите задължения към кредитора. Възможността за такава санкция действа превантивно като стимул за съблюдаване на договора от страна на длъжника. Това е основно положение в теорията на гражданския процес. След като е започнало осъществяването на правата на кредитора с участието на съдебен изпълнител - независимо държавен или частен, значи не е налице доброволно изпълнение.



И логиката на процеса е следната:
- когато нормално практикуваните в договорната практика напомнения не дават резултат, кредиторът (например банка; фирма, на която не й плащат доставката на стоки и услуги; работник, комуто работодателят не изплатил възнаграждение, или майка, която не получава издръжка на дете) задейства съответната процедура по ГПК;

- тъй като този процес изисква време и средства и от страната на кредитора, никой не прибягва до него, ако преди това не са изчерпани всички възможности за събиране на вземането без разходи и доброволно. Така всъщност длъжникът принуждава кредитора да започне процеса;

- именно разходите по този процес са основание за събирането на таксата. Отмяната на таксата за съдебния изпълнител "в срока за доброволно изпълнение" не означава, че неговата работа не е свършена и не е създала стимули на страната на длъжника да изпълни договора. Точно обратното - тя е факторът на изпълнението.

Премахването на таксата предполага следното изменение в стимулите:
- изчезва санкцията за длъжника за неспазване на задълженията и за него става изгодно да протака спазването на сроковете, защото неизплатеният в уговореното време ресурс му носи доход в една или друга форма, който пък е равен на загуба за кредитора;

- кредиторът се лишава от предполаганата форма на превенция, каквато е таксата, все едно дали съдебният изпълнителен е частен или държавен, тъй като и единият, и другият не вършат работа;

- за частния съдебен изпълнител възникват стимули изобщо да не се заема с процес, който по негова преценка може да има такъв завършек, защото работата му няма да бъде възнаградена.

Така се увеличава вероятността за следните ефекти:
1. Влошаване на дисциплината на изпълнението на договорите от страна на длъжниците.

2. Влошаване на положението на длъжниците, доколкото се стимулират нерегламентираните начини на събиране на вземанията.

3. Намаляване на работата на съдебните изпълнители и на положителните ефекти от работата на частните съдебни изпълнители, свързани с превантивните въздействия на таксата.

Ето защо в интерес на изпълнението на договорите  е не тази такса да се премахва при частните съдебни изпълнители, а да се въведе и при държавните. Между другото никъде в цивилизования свят няма система на принудително изпълнение, при която длъжникът да не покрива възмездно и в определени рамки разходите по изпълнението.