И ДПС е в тежък конфликт на интереси за КТБ

Почетният председател на партията Ахмед Доган държи над 880 хил. лв. в банката

Ахмед Доган
Ахмед Доган    ©  Красимир Юскеселиев
Ахмед Доган
Ахмед Доган    ©  Красимир Юскеселиев

Вчера и днес ДПС продължи натиска за извънреден закон за преструктуриране на КТБ. Лидерът на ДПС Лютви Местан призова да продължат политическите консултации за постигане на общо съгласие по темата. Така партията, която досега официално не заемаше страна в дебата, а беше оставила на БНБ водещата роля за пробутването на закона, отново излезе на преден план. Изведнъж обаче, ДПС публично застана на най-твърдата позиция за това да бъдат изплатени изцяло всички депозити, а не само гарантираните до 100 хил. евро. Има причина за това.

По информация от два независими източника, почетният председател и дългогодишен лидер на ДПС Ахмед Доган има вложени в КТБ над 880 хил. лв., както и кредитна карта с лимит 40 хил. евро. Малко повече от него - около 1.1 млн. лв., е депозирал депутатът от партията Веселин Пенев, което означава, че рискува да загуби около 900 хил. лв., ако бъдат изплатени само гарантираните 196 хил. лв. Депозити имат също Нигяр Джафер и Янко Янков, но те са в размер, напълно покрит от държавната гаранция.

Бившият министър на бедствията и авариите Емел Етем има две кредитни карти с високи лимити, както и депутатът Митхан Метин. КТБ не е известна с кредитирането на физически лица, като едва около 1% от кредитния й портфейл е ритейл, а кредитните й карти са само за ключови служители, партньори и магистрати.

Вчера представителите на ДПС се опитаха да изпреварят събитията, като разпространиха информация от БНБ, поискана от движението, че Делян Пеевски като физическо лице, няма нито кредити, нито депозити в КТБ. Кредити от КТБ имала майка му Ирена Кръстева и то в неголям размер по думите на председателя на председателя на бюджетна комисия Йордан Цонев (ДПС).

Освен компенсиране на парите на специални големи вложители като Ахмед Доган, идеята за приемане на специален закон за КТБ, чрез който да се стигне до по-непрозрачно осребряване и разпродаване на безценица на активите на КТБ, е изгодна за неговия бизнес-представител Делян Пеевски.

Проблемите на финансовата институция започнаха именно от разрива между него и мажоритарния собственик на КТБ Цветан Василев. Влошените им бизнес отношения преминаха в открита война, в която Пеевски вложи целия си арсенал - вестниците, собственост на майка му Ирена Кръстева светкавично смениха политиката си и стартираха поредица статии (базирани на вече публична информация) за източване на банката. Прокуратурата се включи с претърсване на офиси на фирми, свързвани с Василев, започна да разследва опит за убийство на Пеевски (който обвини доскорошния си партньор за това) и стигна до разследване за длъжностни престъпления на подуправител на БНБ.

Идеята на Делян Пеевски е доста прозрачна. Като използва политическото си влияние, както и механизми за натиск и контрол върху финансовия министър (сегашен и бъдещ), да придобие активите на КТБ на ниска цена. Проектът за извънреден закон предвижда всички права в процеса на реструктуриране на КТБ да се концентрират във финансовия министър.

Това не е единствения план за бъдещето на банката обаче. Паралелно със сценария "извънреден закон за КТБ" на лагера "Пеевски", върви и стратегия на лагера на Цветан Василев - "КТБ е здрава банка, да се остави да работи". Тя включва "независими говорители" като двамата бивши финансови министри Иван Костов и Стоян Александров и други, чиято основна теза е, че банката е работещо предприятие и  трябва да бъде върната на акционерите си, за да я спасят. Бившият премиер Костов дори пожела лично да спаси КТБ, без да уточни в какво качество, като мениджър или като акционер.

И двамата - Костов (заедно със семейството си) и Алексанров, са с конфликт на интереси, защото имат значителни суми по около 1 млн. лева в КТБ.

Без да се подценяват финансовите умения на Иван Костов, тази идея е практически неосъществима, заради огромния размер кредити към свързани лица на КТБ. Според анализа на екипа на "Капитал" на кредитния портфейл на банката, сумата възлиза на 4.6 млрд лева, които би следвало да се провизират изцяло. Това означава, че за да отговори на законовите изисквания отново, някой инвеститор би трябвало да инвестира в КТБ почти 5 млрд лева и да получи портфейл с неясно качество и анонимни кредитополучатели. Едва ли има инвеститор на света, който да даде подобна сума и "де факто" да получи банков лиценз в България. Освен това "КТБ да работи", означава банката да продължи да събира депозити с висока лихва, които да дава като кредити на фирми, свързани с основния акционер Цветан Василев.

Тази теза е неприемлива за БНБ и по друга причина. Ако се стигне до преговори с потенциален инвеститор, БНБ трябва да назове размера на "дупката" - на недостига на капитал в КТБ. Нещо което Централната банка всячески отказва да направи от началото на кризата. Причината е, че ако назове размер на капиталов недостиг, автоматично признава вината и отговорността на ръководството си и на банковия надзор по казуса КТБ. Затова БНБ се опитва да се измъкне от ситуация с безумни изявления за "криминални атаки", "изнесени пари в чували", "изчезнали кредитни досиета за 3.5 млрд. лева" и т.н.

Както се разбира, никакви атаки и никакви чували не е имало, а досиетата са си в банката, но някои са непълни, заради лошата кредитна администрация. Крайно недостойно е, че такива приоми бяха използвани като медийна димка, за да заблудят общественото мнение и да обосноват приемането на извънредно законодателство, което да избегне момента с признаването на размера на дупката в КТБ.

Първо, БНБ лансира идеята за "банкова ваканция". След като това не мина - за извънреден закон за КТБ, който отменя цялото действащо законодателство за банкова несъстоятелност и гарантиране на влоговете. Общото между двата законопроекта е, че скриват отговорността на БНБ и крият от обществото информацията за източването на КТБ.