Кой да плати за КТБ

Вместо да се разрешават, с всяка изминала седмица вариантите за изход от кризата с КТБ стават все по-неясни. Причината за това е, че зад публичния театър по случая се води много сериозна битка как да бъдат задоволени интересите на няколко различни групи. В това противопоставяне се включиха  БНБ, депутати, бивши финансови министри и дори един експремиер.

Всичките варианти, подварианти и просто подхвърлени размисли могат да се систематизират в, грубо казано, три групи:

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

1. спасяване на КТБ от акционерите й - вариант "Цветан Василев"
2. спасяване на големите депозанти от данъкоплатците - вариант "Делян Пеевски" и
3. спасяване (поне доколкото може) на данъкоплатците от дълг и разходи - вариант "На данъкоплатците".

При липсата на пълна информация за реалното състояние всеки можеше да подбере подходящ набор от аргументи, чрез които да защити тезата си, но реално отговорът на въпроса кой е най-добрият вариант за изход опира до три ключови момента:

- кой да даде парите и да понесе риска от загубите
- кой да управлява разпродажбата и разпарчетосването на активите
- как да се удържат евентуални странични ефекти върху други банки и икономиката като цяло.



Кръстоската между всички тези неизвестни произведе любопитно уравнение от коалиции по интереси. В него, разбира се, никой не говори с истинските си мотиви, а ги завоалира зад това, което искат да чуят избирателите му, зад прелестните официални отчети на КТБ, в които вече никой не вярва, или зад недостатъчно обосновани и дори изсмукани от пръстите икономически аргументи за шокова вълна.

При внимателен прочит обаче може да се види как маските пред отделните интереси постепенно падат. Ясно се очертава, че зад първия вариант на връщане на банката в ръцете на акционерите стоят интересите на лагера на Цветан Василев. Хубавото е, че това това е правилно и логически издържано пазарно решение и не би изисквало жертви на данъкоплатците. Лошото е, че практически не е много вероятно да може да се реализира.

Вторият вариант в най-голяма степен обслужва желанията на Делян Пеевски и е подкрепян от БНБ, ДПС, части от БСП, а ГЕРБ на приливи и отливи се опитва да го изтъргува срещу публично харакири от страна на управляващите - отваряне на огромен дефицит и поемане на внушителен дълг преди изборите. При този сценарий акционерите (врагът "Василев") са наказани в максимална степен, останалата част от сметката се покрива от публичен ресурс от останалите банки (Фондът за гарантиране на влоговете се попълва с техни годишни отчисления, които са задължителни и в голямата си част са прехвърлени на крайните потребители, така че са квазиданък) и от бюджета.

Като бонус се правят всевъзможни опити чрез специални закони да се заобиколят стандартните процедури и управлението и продажбата на обезпеченията да се направят възможно най-непрозрачни, което би позволило да бъдат придобивани на занижени цени.

Третият вариант на покриване само на гарантираните депозити и класическа несъстоятелност на КТБ всъщност не е вариант, а е нормалната законова процедура. Тя би последвала автоматично, ако първият сценарии логично пропадне (или бъде прескочен, както се опитва да направи БНБ) и ако не се приема специално законодателство, за да се материализира вторият.

Той е морално правилен, доколкото наказва вложителите, поели висок риск, и задава ясни стимули на вложителите, че стабилността на избраната от тях банка е важна, а не просто лихвеният процент. Засега той се защитава от единици в БСП като Янаки Стоилов и Георги Кадиев, публичните изказвания на Бойко Борисов и повечето данъкоплатци. Всъщност дилемата в БСП може би е най-тежка, защото те най-трудно биха могли да обяснят на левия електорат защо биха подкрепили да се изплатят негарантирани суми на едрия капитал и на отделни богати личности.  

№1 Лагерът на Василев

Първият вариант, който беше лансиран и от самия мажоритарен собственик на КТБ Цветан Василев, грубо казано, може да се обобщи в "КТБ е стабилна и жива банка и акционерите й могат да се справят". Жертва на координирана атака, банката изпада в ликвидна криза, регулаторът не се намесва, защото обслужва нечии интереси. Решението: Искров да подаде оставка, да се даде на акционерите да рекапитализират банката (Оманският държавен резервен фонд е декларирал интерес) и да забравим за неприятната случка.

Като независими говорители на този сценарий през различни медии се включиха бившите финансови министри Стоян Александров и Иван Костов. След като "Капитал" писа, че по неофициална информация те държат значителни суми в КТБ, двамата потвърдиха, а Костов дори заяви, че е консултирал (и е предрекъл рисковете, които са се реализирали) Цветан Василев срещу хонорар.

Тяхното решение би имало смисъл в нормална ситуация и при нормална банка. Реално КТБ има огромна експозиция към свързани лица и след години отричане дори и БНБ призна, че има данни за това. По данни на "Капитал" става въпрос за над 4.4 млрд. лв. Тези кредити са практически отпуснати в нарушение на закона и ако се провизират напълно, ще означава, че трябва да бъдат подплатени изцяло със свеж капитал.

Няма информация какво точно са предлагали представителите на Оманския фонд и дали наистина е имало конкретна оферта (Искров твърди, че не е имало). Доколкото централната банка е имала някакво извинение да мине през главата на инвеститорите, то е бързането банката да отвори, както беше обещано, на 21 юли. След като датата официално беше отменена и вече няма причина да се бърза за нея, нищо не пречи да се даде възможност на Оманския фонд или на друг инвеститор да рекапитализира КТБ. Така БНБ и държавата ще си спестят и риск от съдебни дела. В петък от финансовото министерство съобщиха, че Петър Чобанов е разговарял с главния изпълнителен директор на фонда Абдулсалам ал Муршиди и го е уверил, че ще се даде възможност на сегашните акционери да осигурят необходимия ресурс (капитал и ликвидност), като държавните институции ще се намесят само ако акционерите не успеят.

За целта обаче оценката на активите и на свързаността трябва да се доведе докрай и да се покаже реалната картина в банката. За десет дена назначените от БНБ външни одитори излязоха само със съмнения за 3.5 млрд. лв. от кредитния портфейл, като невъзможността за анализ беше оправдана с "липсващи кредитни досиета". Впоследствие редица експерти обясниха, че тази информация просто няма как да изчезне, и прокуратурата опроверга, че не липсват, а са непълни.

Представа за очаквания размер на дупката дава търговията с облигациите на КТБ, листвани на Ирландската фондова борса чрез специално създаденото за целта Northern Lights Bulgaria. Те се търгуват на около 40% от номинала, което показва, че инвеститорите приемат, че загубите ще изтрият напълно собствения капитал - 660 млн. лв., и 60% от общо около 2 млрд. лв. на необезпечените кредитори на банката, а именно облигационерите и негарантираните суми на депозанти, които общо държат около 1.8-2 млрд. лв. Или с други думи, пазарът (разбира се, също без да разполага с пълната информация) приема, че около 1.8-1.9 млрд. лв. от кредитния портфейл са невъзстановими.

Ако не се покаже цялата картина, опасността е банката да се върне в ръцете на някой или някои от досегашните ключови акционери, без реално да са решени проблемите. Дупката в баланса ще продължава да си седи недостатъчно покрита с капитал и банката ще продължи да е бомба със закъснител - когато лошите активи се наложи все пак да се отпишат, проблемът отново ще е в полето на БНБ.

Ако обаче се покаже цялата потенциална дупка, едва ли ще има инвеститор, готов да плати сумата от близо 2 млрд. лв. (според пазарните котировки) или колкото анализът на активите покаже. Предвид начина, по който започна залезът на КТБ, старият или нов акционер ще трябва да е готов и да продължи битката и да удържи на атаките на доскорошния партньор на Василев, депутата Делян Пеевски - още един риск, който отнема чара на инвестицията. А дори и без неговата медийно-прокурорско-съдебна намеса, след всичката противоречива информация и обвинения за нередности и дори източване банката ще трябва да е подготвена да покрие масови тегления, когато евентуално тя отвори.
При всички тези рискове напливът няма да е голям, а и неохотата на правителството и централната банка да го преследват е разбираема.

№2 Лагерът на Пеевски

Безрискови 8.5% доходност. Това е равносметката от базовия сценарий под мотото "Никой вложител няма да загуби и лев". Независимо че сте избрали рискова инвестиция, данъкоплатецът винаги ще ви плати сметката, защото в противен случай ще стане страшно. Това е изкривеният аргумент, чрез който се процедираше в доста проблемни банкови системи по света в годините на кризата. Проблемът е, че така желанието да печелиш повече и поемаш повече риск все по-малко е удържано от здравословния страх да не си изгубиш парите.

Класическият аргумент за прибягване до подобен план е, че ако банката се остави да потъне, разходите може да са по-големи. БСП вече се позова на дежурните плашила - като загубят свободния си ресурс, фирмите ще фалират, а те дават работа на 70 - 80 хил. души и внасят 1.5 млрд. лв. данъци.

На пръв поглед изглежда наистина апокалиптично. В конкретният случай с КТБ депозитите, подлежащи на гаранция, са около 3.6 млрд. лв., което оставя около 1.5 млрд. лв., за които е реалният дебат дали да се покрият с пари на данъкоплатците. Реално обаче според информация на "Капитал" едва около 250 частни фирми са с депозити над гарантираните 196 хил. лв. Общата сума, която те биха изгубили, е близо 700 млн. лв., но огромната част от нея се пада на няколко компании, като например вече обявените около 140 млн. лв. на БТК. Същевременно обаче немалка част (над 120 млн. лв.) е и в недействащи предприятия - например синдиците на някои компании в несъстоятелност като "Кремиковци" държат сметките на дружествата там. Така опасността да се стигне до някакви масови фалити изглежда по-скоро далечна и със сигурност, ако има структуроопределящи компании с ликвидни проблеми, но здрав бизнес, за държавата би било по-евтино да ги подпомогне с кредитни линии от Българската банка за развитие или по друг начин. Освен това дори загубата на средства да доведе до фалити, ако компаниите са здрави сами по себе си, това няма да доведе до затварянето им, а просто до смяна на собствеността им.

По-голям проблем за държавата е всъщност, че депозанти в КТБ продължават да бъдат големи държавни и общински дружества (общо с около 360 млн. лв.) и общини (с над 75 млн. лв.). Публично беше оповестено, че един от най-големите депозанти в банката е "Топлофикация - София", която има замразени близо 90 млн. лв., а и енергийните монополи, макар и да са разпръснали депозитите си, продължават да имат значителни суми в КТБ. Реално за тях обаче отново ще бъде по-евтино, ако държавата ги подпомогне, където е необходимо.

Същевременно, ако се приеме да се покрива всичко, данъкоплатецът ще трябва да плати не просто за да се спасяват структуроопределящи дружества, а и за да се платят над 660 млн. лв. на физически лица, които са се изкушили от високите лихви да вложат над гарантираните 196 хил. лв. в КТБ. По информация на "Капитал" става въпрос за над 3300 такива големи депозанти, като от тях около 100 биха загубили над 1 млн. лв. Или образно казано, покрай БТК държавата ще спаси и депозитите на Вежди Рашидов, Ахмед Доган и споменатите Стоян Александров и Иван Костов.

Може би смислен аргумент защо все пак държавата да компенсира всички тези хора е, че проблемът до голяма степен се дължи на бездействието на нейните институции. БНБ допреди месец не виждаше никакъв проблем в КТБ и три дни преди да я постави под специален надзор, я обяви за добре капитализирана. Със същата валидност обаче е и аргументът, че данъкоплатците също не са виновни за това бездействие и всеки трябва да си поеме риска. Още повече че имаше предостатъчно публична информация в медиите за рисковете около финансирането и инвестициите на КТБ, която не е опровергавана публично.

Все пак от редиците на БНБ и БСП се появиха и подварианти, които поне частично да накажат големите депозанти - чрез намаляване на лихвите им със задна дата и/или замразяване на вложенията им за до 6 месеца. Лансираха се варианти и те да могат да разполагат със сумите си след проверка на НАП и доказване на произход на средствата (което, при положение че са вложени в банка, едва ли би било проблем - 800-те хиляди лева на Ахмед Доган например най-вероятно са от прословутия му хонорар за "Цанков камък").

Общото при всички тях обаче е, че без мотиви се залага по-непрозрачна процедура при разпродажбата на активите на КТБ. В първия вариант на БНБ "лошата" банка трябваше да мине под контрол на министъра на финансите, а при втория, който изтече в края на седмицата - на НАП. При наличието на законова процедура по несъстоятелност досега няма ясно обяснение какво налага по-особено решение и нормално липсата на информация се запълва с хипотези. Доминиращата логично е, че така Пеевски ще може по-лесно да упражни лостовете си и да получи своя пай от империята на Василев. Такова опасение има сред част от депутатите от БСП.

№3 Лагерът на данъкоплатеца

Едва ли са нужни много аргументи защо спазването на нормалната законова процедура е за предпочитане. Очевидно, като има дупка, някой трябва да я запълни и колкото по-малка част се поеме от преките заинтересовани (и по-малка от бюджета), толкова по-добре.

Политиците вече акробатично размахват милиарди поети преки задължения и ангажименти, които обаче автоматично влошават фискалната стабилност на държавата. А това със сигурност ще се отрази на цената, на която се финансира правителството, а оттам и на всички лихвени нива, което може да свие растежа. Нещо повече - може да се отрази и на рейтинга, като през седмицата Moody’s излезе с предупреждение, че банковата система се превръща в основен фактор. Като първа причина за евентуално понижение на оценката за България от рейтинговата агенция посочват евентуална "нужда от съществена ликвидна и/или капиталова подкрепа" за сектора. Страната вече е близо до неинвестиционния клас и попадане в него ще има мащабни последствия.

В този смисъл ограничаването на публичната подкрепа до минимум ще е добре. При покриване само на гарантираните около 3.6 млрд. лв. депозити в КТБ с фонда за гарантиране на влоговете и средства от фискалния резерв ще влоши в много по-малка степен макропоказателите. А при реализиране на обезпеченията е възможно и голяма част от вложените публични средства да се възстановят.

Дори и да не се взимат предвид разходите, самото решаване на търговски казус като банкова несъстоятелност чрез специално законодателство намалява предвидимостта и е негативен сигнал към инвеститорите. В предлагания от БНБ вариант директно се отнемат всички права на миноритарните акционери в банка (която е и публична компания), когато в нея влязат квестори - нещо, което, ако се приеме, би направило инвестирането в банкови акции значително по-рисково. Разбира се, закони по конкретен повод са правени и на много други места, но освен ако това не се случва в голяма икономика с доста буфери, това трябва да е крайно решение. Защото за страна като България наказанието на пазарите може да е доста сурово.

Един от контрааргументите е, че при загуби на големи депозанти може да има паника и сериозни тегления и при други банки. Този риск не може да се игнорира, но също така не може и да се преувеличава - ако една банка е фундаментално стабилна, тя може да посрещне известен отлив на клиенти, а и вече в казуса с ПИБ БНБ даде сигнал, че е склонна да налива ликвидност. Съвсем отделен въпрос е дали проблемите в ПИБ бяха само ликвидни и дали не трябва спешно и оценка на качеството на нейните, а и на целия сектор, активи. А дългосрочно притесненията на вложителите и тегленията са дори по-скоро благотворни - те дисциплинират банкерите, които трябва да свикнат с идеята, че като се разпрострат в рискови и разточителни инвестиции и градене на лични империи, никой няма да иска да им поверява парите си дори и при двойно по-високи от пазарните лихви. Заради свежият спомен, че може да ги загуби.