С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
4 18 юли 2014, 17:04, 3250 прочитания

Ела, надзиравай ме

Влизането в банковия съюз може да възстанови институционалното доверие

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Докато за еврозоната си има чакалня и дори опашка, за единния банков надзор на ЕС няма блъсканица. До изказването на президента Росен Плевнелиев в понеделник никоя от държавите членки извън 18-те в паричния съюз не беше пожелала да приеме опцията доброволно да се присъедини и да връчи част от регулаторните правомощия на ЕЦБ.

За това си има причини. Най-основната е, че когато надзорът се изнесе, реално се губи суверенитет. И докато за страните от еврозоната това се компенсира от подсладител - при нужда банковите им системи могат да бъдат подкрепени от вече създадения Европейски стабилизационен механизъм (вече използван в Испания и Кипър), то за тези извън общата валута такъв няма.


Най-голямото притеснение е именно, че за ЕЦБ ключова е голямата картина и те не биха се замислили и при сравнително малко провинение да наложат по-тежка санкция. Още повече че франкфуртската институция не поема никакъв финансов ангажимент и ако тя наложи преструктуриране на банка, то сметката може да трябва да се плати от местния данъкоплатец. В по-далечно бъдеще обаче ще заработи Единният фонд за преструктуриране (SRM), като идеята му е поетапно в следващите десет години да обедини националните фондове за преструктуриране, които всяка страна - европейска членка, трябва сама да си създаде. Тези средства ще могат да се използват за подкрепа на проблемни банки.

Другите недостатъци са, че банковият съюз в Европа е работа в развитие - още е непълен и недоизграден. В момента в надзираваните от ЕЦБ банки в страните от еврозоната се провежда оценка на качеството на активите и чак есента те реално ще минат под крилото й. Самата ЕЦБ за пръв път се занимава с надзор и тепърва изгражда екип и ще трупа опит и практики.

С малко, но различно



Така краткият отговор на въпроса щеше ли да е различно, ако България се беше присъединила от самото начало към единния надзор, е не. ЕЦБ надзирава само големите трансгранични банкови групи, както и трите най-големи кредитни институции във всяка страна. Това означава, че в България в момента щяха да се извършват оценки на активите и стрес тестове на Уникредит Булбанк (която и сега индиректно е под надзор на ЕЦБ като част от Unicredit), ДСК и ПИБ. Но не и на четвъртата по активи КТБ.

"Действително страните извън еврозоната са предпазливи по отношение на банковия съюз, защото това не е равнопоставено влизане, тъй като те не са представени в управителния съвет на ЕЦБ, който е водещ в Единния надзорен механизъм (SSM). Така България няма да е с равни права примерно с Кипър или Малта, които също са малки страни, но са в еврозоната", обяснява Гунтрам Волф, директор на влиятелния брюкселски аналитичен център Bruegel. "Но срещу това получавате плюсовете, които ще ви донесе фактът, че ще имате силен външен надзор, а според мен лично за страна като България това ще е много, много полезно."

Все пак реални ползи би имало - най-вече по линията на унифициране на практиките с тези на ЕЦБ. Например, ако оценката на качеството на чуждата институция на някоя местна банка покаже сериозно разминаване с официалните й отчети, това ще постави под въпрос работата на местния надзор и в други институции и ще засили публичния натиск БНБ да проведе и оповести анализ на качеството на всичките кредитни институции в страната. Ако пък ЕЦБ не открие нищо нередно, това ще е успокояващ сигнал за вложителите във всички банки.

Но най-силният ефект от въвличането на ЕЦБ ще е възстановяването на институционалното доверие. Покрай реакцията си на кризата в КТБ и ПИБ централната банка изгуби много репутация. Управителят й Иван Искров получи няколко сериозни шамара - предложеният от него специален закон за КТБ беше загърбен от политическите партии, те му наложиха външен одит на практиките в БНБ от Европейския банков орган, а Бойко Борисов няколко пъти обвърза разрешаването на блокажа в парламента около решенията за КТБ и бюджета с оставката на гуверньора. Прокуратурата опроверга твърденията за липсващи кредитни досиета и изнесени 205 млн. лв. в чували ден преди да влязат квесторите. А опитът на Искров да прехвърли цялата отговорност на подуправителя, отговарящ за "Банков надзор", Цветан Гунев (явно с идеята, че и без това е следствен) беше разкритикуван от експерти.

При това свободно падане на доверието в институцията то лесно може да се пренесе и върху целия банков сектор. Възстановяването и изграждането му ще е бавен процес и преливането дори на малка част от стабилното име на ЕЦБ може само да го ускори.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вечерни новини: "Топлофикация София" е с нов директор, Орбан свива властта на кмета на Будапеща Вечерни новини: "Топлофикация София" е с нов директор, Орбан свива властта на кмета на Будапеща

И още: Напрежението около избора на Иван Гешев за главен прокурор продължава; По качество на живота България попада в Латинска Америка

18 ное 2019, 1416 прочитания

Изненадваща смяна на директора на "Топлофикация София" 6 Изненадваща смяна на директора на "Топлофикация София"

Новият мениджър има спорна бизнес биография. Досегашният шеф, който е бивш служител на Христо Ковачки, е освободен, а не е напуснал доброволно

18 ное 2019, 2601 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Държавата е вредна за вашето здраве

В последните си дни здравното министерство предложи псевдореформи

Още от Капитал
Искам ново и по-хубаво жилище

Преориентирането на търсенето към по-качествени имоти в София води до лек ръст в средните цени

Фасулска работа

За 20 години Милко Младенов създаде една от най-разпознаваемите компании за варива в България "СуиКо"

Малките в голямата игра за София

Как ще се управлява столицата при новата конфигурация в общинския съвет и при районните кметове

Новата дългова криза на здравната каса

Институцията плаща със здравни вноски наказателни лихви и адвокатски хонорари

Приемно село

"Резиденция Баба" изпраща на село млади хора, които в продължение на три седмици опознават местните и техните традиции

Филм след филм

Забравени класики и модерно авторско кино на "Киномания" 2019

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10